Сделката Путин-Ердоган е лоша новина за Европа
То няма да издържи. То не може да издържи. Единственият въпрос във връзка с примирието, контрактувано сред съветския президент Владимир Путин и турския президент Реджеп Ердоган е, дали става дума за дни, седмици или месеци, преди да се възобнови кървавата борба за от дълго време обсадения град в северозападна Сирия.
Примирието ще се провали заради същата причина, заради която и предходни спирания на враждебните дейности в Сирия: тъй като режимът на Башар Асад няма интерес от преустановяване на филантропичната рецесия. В Идлиб, както и на всички места другаде, тактиката на Асад е да прогони цивилното население по най-жесток метод, а по-късно да управлява опустелите села и градове.
Хуманитарната рецесия е цел, а не резултат от военните дейности на Асад , разяснява Емили Хокайем, специалист по Близкия изток в Международния институт за стратегически проучвания. Хуманитарната рецесия е единственият инструмент, с който той разполага, с цел да принуди интернационалната общественост да го одобри като законен началник на Сирия . Ако неофициалното мото на режима е " Асад или ние ще опожарим страната ", то кодът е: "...и да ви изпратим още милиони бежанци ".
Диктаторът в Дамаск ще употребява прекъсването на огъня като опция да си обезопаси територия, която към този момент е заел и да попълни армията си след ударите, нанесени ѝ през последните две седмици от турските сили. Той също по този начин ще употребява времето да изиска от Путин въздушно прикритие, с цел да продължи с нова атака.
Дали съветският президент ще направи това, зависи от редица фактори: неговото предпочитание да види по какъв начин Асад още веднъж си връща страната, неговият стопански интерес да запази благоразположението на Ердоган, както и потребността му да покаже на целия свят, че единствено Русия взема решение какво се случва в Сирия. Напълно допустимо е след известна пауза Путин да позволи ново нахлуване на режима в Идлиб – той няма различен метод да помогне на Асад да резервира целостта на Сирия.
Примирието ще се провали заради същата причина, заради която и предходни спирания на враждебните дейности в Сирия: тъй като режимът на Башар Асад няма интерес от преустановяване на филантропичната рецесия. В Идлиб, както и на всички места другаде, тактиката на Асад е да прогони цивилното население по най-жесток метод, а по-късно да управлява опустелите села и градове.
Хуманитарната рецесия е цел, а не резултат от военните дейности на Асад , разяснява Емили Хокайем, специалист по Близкия изток в Международния институт за стратегически проучвания. Хуманитарната рецесия е единственият инструмент, с който той разполага, с цел да принуди интернационалната общественост да го одобри като законен началник на Сирия . Ако неофициалното мото на режима е " Асад или ние ще опожарим страната ", то кодът е: "...и да ви изпратим още милиони бежанци ".
Диктаторът в Дамаск ще употребява прекъсването на огъня като опция да си обезопаси територия, която към този момент е заел и да попълни армията си след ударите, нанесени ѝ през последните две седмици от турските сили. Той също по този начин ще употребява времето да изиска от Путин въздушно прикритие, с цел да продължи с нова атака.
Дали съветският президент ще направи това, зависи от редица фактори: неговото предпочитание да види по какъв начин Асад още веднъж си връща страната, неговият стопански интерес да запази благоразположението на Ердоган, както и потребността му да покаже на целия свят, че единствено Русия взема решение какво се случва в Сирия. Напълно допустимо е след известна пауза Путин да позволи ново нахлуване на режима в Идлиб – той няма различен метод да помогне на Асад да резервира целостта на Сирия.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ