По какво си приличат Путин и Ал Бънди?
То не е единствено Путин, почтено казано, ами цялата кремълска пасмина, която от 20+ години пробутва една претоплена (манджа) агитация за вътрешна приложимост и външно заплашване.
А точно: „ Можем да повторим “.
Биене в гърдите и припомняне на положителното остаряло време, когато руският съюз набил нацистка Германия. Разбира се, две неща се пропущат: 1.) Че Втората международна, през трийсет и девета, я почват Хитлер и Сталин дружно, делейки (в главите си) Полша, Финландия и Европа, стискат ръце и подписват Молотов-Рибентроп; и 2.) Че Втората международна не са я спечелили руснаците, колкото и да им се желае, еднолично, а са били част от Съюзните сили, освен това американците са им обезпечили лендлийз (помните ли тази част от историята? Не?), а и преди, и по-късно са им изпращали храни (и не само) за помощи. Хайде, ще прибавим и трета точка, като бонус: 3.) Пропускат да се сетят, че да са дали най-вече жертви, не е мотив за горделивост – знаем кремълските „ гении “ по какъв начин водят война: хвърлят бойците като въглища в огъня, а след това хвърлят още, само че зад това не стои можене, а най-обикновено неможене + безкраен човешки запас + нула приемане на човешкия живот за значим и скъп.
Но да се върнем към сегашното.
В главите там вирее едно помпозно „ Можем да повторим “ за надъхване на локалните и за плашене на чужденците.
През това време, в естествения свят мисленето е радикално противоположно. Там се споделя: „ Никога повече “. Европейският съюз е основан върху пепелта и останките след Втората международна война с концепцията в никакъв случай повече да не може да има война в Европа. Разбира се, не са планували съветските визии по въпроса с цивилизацията…
„ Можем да повторим “ vs. „ Никога повече “ – ето това са цивилизационните разлики, на тези два вида мислене са построени двата свята. Логично, единият е доста по-напреднал от другия.
Единият свят е затънал в предишното и не стопира да се фука с успехите си отпреди съвсем 80 години и да плаши с пердах, до момента в който другият свят се развива, пробвайки се да остави войната в предишното и историята.
Руският свят е грубо затънал в предишното и се фука с отдавнашно (раздухано) великолепие. Като Ал Бънди, който няма с какво да се похвали в живота и по тази причина непрекъснато се връща към загатна, че е отбелязал четири тъчдауна в един мач… когато е играл футбол в гимназията.
Има скапана работа като продавач на обувки, няма пари, фамилията му го ненавижда, колата му е скапана, няма самочувствие, подиграват му се, че мирише, свободното си време прекарва с алкохол пред тв приемника, постоянно е на ръба на банкрута, децата му са тъпи новобранци, съседите му го ненавиждат и му се подиграват, на никое място не го желаят, единствените му другари са сходни на него впиянчени изпадняци, само че пък, хей!—има четири тъчдауна, към които да се връща още веднъж и още веднъж в главата си.
„ Можем да повторим “ тълпата е същото нещо, единствено дето скапаната им кола е руска, от горната страна на всичко.
А точно: „ Можем да повторим “.
Биене в гърдите и припомняне на положителното остаряло време, когато руският съюз набил нацистка Германия. Разбира се, две неща се пропущат: 1.) Че Втората международна, през трийсет и девета, я почват Хитлер и Сталин дружно, делейки (в главите си) Полша, Финландия и Европа, стискат ръце и подписват Молотов-Рибентроп; и 2.) Че Втората международна не са я спечелили руснаците, колкото и да им се желае, еднолично, а са били част от Съюзните сили, освен това американците са им обезпечили лендлийз (помните ли тази част от историята? Не?), а и преди, и по-късно са им изпращали храни (и не само) за помощи. Хайде, ще прибавим и трета точка, като бонус: 3.) Пропускат да се сетят, че да са дали най-вече жертви, не е мотив за горделивост – знаем кремълските „ гении “ по какъв начин водят война: хвърлят бойците като въглища в огъня, а след това хвърлят още, само че зад това не стои можене, а най-обикновено неможене + безкраен човешки запас + нула приемане на човешкия живот за значим и скъп.
Но да се върнем към сегашното.
В главите там вирее едно помпозно „ Можем да повторим “ за надъхване на локалните и за плашене на чужденците.
През това време, в естествения свят мисленето е радикално противоположно. Там се споделя: „ Никога повече “. Европейският съюз е основан върху пепелта и останките след Втората международна война с концепцията в никакъв случай повече да не може да има война в Европа. Разбира се, не са планували съветските визии по въпроса с цивилизацията…
„ Можем да повторим “ vs. „ Никога повече “ – ето това са цивилизационните разлики, на тези два вида мислене са построени двата свята. Логично, единият е доста по-напреднал от другия.
Единият свят е затънал в предишното и не стопира да се фука с успехите си отпреди съвсем 80 години и да плаши с пердах, до момента в който другият свят се развива, пробвайки се да остави войната в предишното и историята.
Руският свят е грубо затънал в предишното и се фука с отдавнашно (раздухано) великолепие. Като Ал Бънди, който няма с какво да се похвали в живота и по тази причина непрекъснато се връща към загатна, че е отбелязал четири тъчдауна в един мач… когато е играл футбол в гимназията.
Има скапана работа като продавач на обувки, няма пари, фамилията му го ненавижда, колата му е скапана, няма самочувствие, подиграват му се, че мирише, свободното си време прекарва с алкохол пред тв приемника, постоянно е на ръба на банкрута, децата му са тъпи новобранци, съседите му го ненавиждат и му се подиграват, на никое място не го желаят, единствените му другари са сходни на него впиянчени изпадняци, само че пък, хей!—има четири тъчдауна, към които да се връща още веднъж и още веднъж в главата си.
„ Можем да повторим “ тълпата е същото нещо, единствено дето скапаната им кола е руска, от горната страна на всичко.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ