То не бяха ДДС-намаления, то не бяха държавни помощи, подаване

...
То не бяха ДДС-намаления, то не бяха държавни помощи, подаване
Коментари Харесай

Наглост, твоето име е…

То не бяха ДДС-намаления, то не бяха държавни помощи, подаване на ръка, обещания, че даже и цялостен туристически министър се опита да те накара съвсем принудително да отидеш на родното море, тъй като другояче (на гръцкото, например) щели да те затворят под карантина.

Цяла страна се впрегна да избавя хотелиери и ресторантьори. От тях се искаше напълно малко – просто да бъдат естествени хора и да се заловен да работят. Но не. И по този начин не става. Те желаят още.

Проверяват скъпи чадъри в Слънчев бряг

Даде им се, даде обещание им се, оказва помощ им се. Каза им се: намалете си малко цените, с цел да подадете и вие ръка на потребителя, с цел да пристигна при вас и да ви избави. Но не, не, не и не!

„ Министерство на туризма ще извърши незабавна инспекция на плаж в Слънчев бряг след сигнал в публичното пространство, съпроводен със фотография на касов бон, че на плажа са предлагани ЧАДЪРИ И ШЕЗЛОНГИ НА ЗАВИШЕНИ ЦЕНИ “.

Въпроси?

Случвало ли ви се е да се пробвате да помогнете на някой, за който близките ви споделят: „ Недей, губиш си времето… “? Да му дадете пари, да му купите храна, да му дадете облекла и като си стъпи на краката, да пристигна у вас и да ви открадне тв приемника?

Е, това са нашите родни „ предприемачи “ по морето. Не се заблуждавайте по патриотичните им татуировки, трибагрениците, закичени в гърлото на празна бутилка от водка, или патриотичната чалга, с която ви заливат. Вие сте касички, а не хора. Казваш си: „ добре де, от дълго време не съм бил на нашето море, в този момент обстановката е тежка, да бъдем хора, да си помогнем “; отиваш и накрая… това!

Ти му подаваш ръка, то все се пробва да ти мине отзад…

Тоя прогнил анекдот щеше да ми е доста комичен, в случай че не ми се постановяваше да пребивавам в него.

Всичко се прави за тях, с цел да им е добре и да им е по-лесно, само че те са толкоз некадърни, че макар цялата корупция и закони, които работят или не работят за тях (зависи какво им би трябвало в момента)… все пак това те не могат да дават естествени условия.

Няма „ не желая “! С пердах ще те закарат на родното море, в случай че би трябвало

Ами, мисля, че е извънредно време да бъдат оставяни да се оправят сами и надлежно – лека бавно – да се издавят и да освободят място за естествените бизнеси по същото това море. Това, че те се познават с кмета, на кмета брат му, сват му, с общинските съветници и шефа на районната това-и-онова и могат да заплащат, да строят и да цапат, си е техен проблем. Като им останат дупките, които назовават „ хотели “, празни, ще се замислят дали единствено с рекет и подкупи се прави бизнес.

Само че тук е мястото за реакция от обществото, а обществото се научи да реагира като стадо овце. И си върви, и си заплаща, поцъка малко с език (ма по какъв начин може такова нещо!) и се върне назад на шезлонго-бетонния туризъм с фекални води и минерална вода на цената на шампанско. Е… както желаете. То бива самообладание, бива „ Стокхолмски синдром “… То бива професионално иго, но откакто всички граници бяха минати, а вие отново сте там, значи ТОВА ви харесва и по този начин ще бъде.

Едно време е имало доста специалности, които са изчезнали. Например паляч на улични фенери и утринен събуждач под прозорци, събирач на кегли и така нататък Днес ги няма, тъй като на никого не са му нужни. Съвременният свят е подобен, че всичко излишно се разчиства. Тая фекалотерапия и обир с цените се харесва на доста хора. Съответно съществува. Има хора, които от Англия и Германия се прибират, с цел да си харчат парите на Слънчака. Намират го за влиятелно. Докато силиконовите мозъци са болшинство, по този начин ще е.

И в този момент още нещо:

„ Последните градежи, със абсурден привкус, които се осъществят по южното ни Черноморие си наподобяват освен по това, че са на метри от вълните. И при проблема с „ Алепу “, и при този с къмпинг „ Градина “ изплуват декари общинска земя, благосъстоятелност на Созопол, харизана преди доста години на частни вложители “, заяви ни БНР, допълвайки: „ На източния бряг – нищо ново. Сгради се подвигат на метри от морето, предпазените територии и типове се опазват, съгласно институциите, дюни няма, ЗУЧК не се нарушава[…]По данни на регистрите, акционерното сдружение „ Алепу Вилидж “ е основано през януари 2005 година СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ДЯЛОВЕ В НЕГО СА ИМАЛИ ОБЩИНА СОЗОПОЛ с 34 % от общия капитал и "Черноморска лизингова компания " с 66 % от общия капитал “.

Общината, дами и господа… има ефективно присъединяване. Как мислите, дали и на други места по морето има хора от държавната администрация, които са замесени…?

Мхм… и аз по този начин мисля. Те са били някакви „ никои “, настанили са се на комфортна позицийка, станали са човек-на-човека и са почнали да „ намазват “. Та, по какъв начин можеш ти – четящият това сега – да ми гарантираш, че (колкото и да си сърдит сега) на следващия ден, в случай че ти изпадне опция, няма да направиш като тях? И те са били като тебе – просто едни от нас, жители, до момента в който не са станали хора „ на пост “. Виждаш ли къде е казусът? Корумпираните политици, служители и търтеи не си ги внасяме от Марс. Те са едни от нас. Манталитетът ни е сгрешен и всички са патриоти и милеят за родината, до момента в който не им замирише на пари. После подпорните стени се трансформират в хотели, хотелите – в подпорни стени, вършат си частни плажове, въпреки в Конституцията да написа, че не може, и затварят кръга. Толкова.

Всички те в някакъв миг от живота си за цъкали с език по някакъв мотив и са казвали: „ Еййй… съсипàха я тая страна “. После са пускали тръбата с ла**@т@ в морето, до момента в който са се хвалели, че с „ българи не обичат да работят, че са мизерници, а далаверата е в чужденците “, а след това са се карали с някой в интернет, че той е антибългарин и никакъв родолюбец, тъй като си е разрешил да подлага на критика родния туризъм, който, видите ли – е най-хубавият на света и би трябвало да се брани непременно.

Да сме наясно: да откраднеш един самун, с цел да се наядеш, е едно; да откраднеш или измамиш, с цел да купиш храна на детето ти, е едно; да излъжеш, измамиш и откраднеш, с цел да си купиш трето бентли… е напълно друго. Съвсем друго!

Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР