От дървения кей до най-големия порт в България - историята на Бургаското пристанище
То е намерено през далечната 1903 година, само че 122 години по-късно продължава своето бурно развиване с БМФ Порт Бургас
Най-старото и най-голямо съвременно пристанище в България продължава да се развива с бързи темпове. Генералният проект за развиването на Пристанище Бургас, огромна част от което се стопанисва в наши дни от „ БМФ Порт Бургас ” АД, планува поетапно уголемение и цифровизация на интервенциите, интеграция със съществуващата железопътна мрежа и въвеждането на устойчиви, нисковъглеродни технологии. Практически това е най-стратегическия портал на България и един от най-динамично разрастващите се хъбове в района на Черно море. Но по какъв начин се е развил този порт през годините от неговото основаване, от кое място въобще потегля концепцията тъкмо тук да се намира най-голямото пристанище и каква е историята му?
Корените на Пристанище Бургас са надълбоко свързани с икономическото и индустриално израстване на страната ни в годините след Освобождението. Реално още в Османския интервал тук съществува пристанище, което оказва помощ на търговците да продават зърно, сол и дървен материал. То съставлява нищо повече от няколко дървения кея, които обслужват относително дребни търговски лодки. Ведна след заветния 3 март 1878 година обаче новата страна внезапно осъзнава потребността от основаване на съвременно морско средище, което да свързва производствата в страната с европейските пазари и по този начин се заражда концепцията за врата в Бургас.
Преди Освобождението в края на 19-и това е " пристанището " на Бургас
Още 2 години по-късно стартират първите инженерни изследвания. През 1894 година Народното събрание утвърждава плана на френския специалист Адолф Герар, който по това време е контрольор на пристанището в Марсилия и консултант към Министерството на публичните здания, пътища и известията ”. Реалният старт на дейностите стартира през 1895 година с Указ №7 на княз Фердинанд. Градските митове описват, че с идването на княза в Бургас, той си донесъл няколко двойки гларуси и заръчал да бъдат оставени на остров Св. Анастасия. Някои „ винят ” точно него за това, че през днешния ден в Бургас въобще има гларуси, само че това надали дава отговор на истината.
Пристанището е тържествено намерено на 18 май 1903 година - 25 години след Освобождението. Първоначално то разполага с басейн с повърхност към 60 хектара, три кейови места с обща дължина 590 метра и оптималната водна дълбочина от 7.5 метра. До Втората международна война то не претърпява особени промени и това е ненапълно разумно, защото в този интервал не е имало толкоз огромни софтуерни пробиви във връзка с пристанищната инфраструктура. По време на войната обаче става ясна крещящата потребност от рационализация.
Тържественото разкриване на пристанището в Бургас, 18 май 1903 година По-наблюдателните ще отбележат, че е запазило част от първичния си облик - 122 години по-късно.
През 1941 година са доставени първите електрически кранове „ Шкода ”, които са с потенциал от 3 тона. Това трансформира напълно дейностите на врата, които се трансформират в механизирани и потенциалът се покачва фрапантно. До оня миг всички действия са се правили единствено ръчно от докерите, което с изключение на доста трудоемко, е отнемало и доста време.
Очаквано, първото огромно уголемение на врата стартира след края на войната - през 1946 година, към този момент по време на Българска комунистическа партия. Стартира се с нарастване потенциала на складовете и прибавяне на нови такива. Приблизително по същото време, редом стартира и новият стадий от механизацията, който завършва през 1953 година и приключва с импорт на модерна техника и нарастване на обработващия потенциал, като се понижа и тежкия физически труд за служащите. Съвсем не е инцидентно, че в този интервал Бургаското пристанище е първото в страната, което внедрява автоматизирани системи за ръководство. А самият Бургас се постанова като промишлен пристанищен град.
В интервала 1962-1965 година пристанището става народен център за експорт на индустриални и селскостопански артикули и доближава повърхност от 76 000 кв.м. Редом с откриването на Нефтохимическия комбинат е построен и въведен в употреба нефтения терминал в парк „ Росенец ”, който тогава обслужва кораби с дедуейт до 75 000 тона и е стратегически план за енергийната сигурност в страната. През идващите години допълненията към Пристанище Бургас са поетапни.
През 1969 година е въведена в употреба складовата база в Лозово, а в това време в самото пристанище са внедрени към 50 нови механични средства за обработка на товари, с които в допълнение се усилва продуктивността, като в това време понижа тежкия физически труд на служащите. И по този начин стигаме до същинския промишлен подем на врата. Той условно се случва в интервала 1970-1980 година и това се дължи на ускорената индустриализация на България в тези години.
На 5 септември 1974 година е намерено публично пристанището за насипни товари, което е оборудвано с съвременни немски и италиански кранове. То обезпечава механизирана обработка на въглища, руда и фосфати. 4 години по-късно комплексът е отличен с медал „ Георги Димитров ” за извънреден принос към стопанската система. През 1980 година влиза в употреба „ Западно пристанище ”, профилирани за товари като метали, дървени трупи и фериботни интервенции.
Отчетите за 1980 година показват, че пристанищния комплекс работят малко над 2 000 индивида. Разрастването на пристанището и на товарооборота през него способства доста за общественото и устройствено развиване на града. За пристанищните служащи се строят общежития. В новостроящите се жилищни комплекси се строят блокове, в които в следствие се отдават жилища на млади фамилии.
С настъпването на 21 век идват нови провокации. От основно значение е интеграцията в европейската транспортна система. През 2005 година е приключен Терминал 2А, построен със заем от Японската банка за интернационално съдействие на стойност 14,3 милиарда йени. Той е оборудван за високопроизводителна обработка на насипни товари – въглища, руда, клинкер и други
През идващото десетилетие страната подхваща стъпки към съвременно публично-частно ръководство. Двата съществени терминала – Бургас Изток-2 и Бургас Запад – са предоставени на концесия на „ БМФ Порт Бургас “ АД, като договорите обезпечават резистентност и капиталова сигурност. Това разрешава на оператора да развива и уголемява инфраструктурата с дълготрайна вероятност.
Един от най-мащабните инфраструктурни планове в новата история на врата е построяването на нови корабни места на терминал „ Бургас Изток-2 “ - №34 и №35, приключени и въведени в употреба през 2018 година. Те са основани по специфичен план за потребностите на Тенгизшевронойл (ТШО) и са предопределени за обработка на тежки извънгабаритни модули и планови товари.
Тази година беше приключено и пуснато в употреба корабно място №28 на терминал „ Бургас Запад “. Проектът, осъществен с поддръжката на програмата Connecting Europe Facility (CEF), включва съвременна площадка за контейнерна обработка, дълбочина до 15,5 м и усъвършенствана жп връзка. Кей №28 обезпечава опция за обслужване на по-големи кораби и нареждат пристанището като водещ логистичен център в района на Черно море.
Най-старото и най-голямо съвременно пристанище в България продължава да се развива с бързи темпове. Генералният проект за развиването на Пристанище Бургас, огромна част от което се стопанисва в наши дни от „ БМФ Порт Бургас ” АД, планува поетапно уголемение и цифровизация на интервенциите, интеграция със съществуващата железопътна мрежа и въвеждането на устойчиви, нисковъглеродни технологии. Практически това е най-стратегическия портал на България и един от най-динамично разрастващите се хъбове в района на Черно море. Но по какъв начин се е развил този порт през годините от неговото основаване, от кое място въобще потегля концепцията тъкмо тук да се намира най-голямото пристанище и каква е историята му?
Корените на Пристанище Бургас са надълбоко свързани с икономическото и индустриално израстване на страната ни в годините след Освобождението. Реално още в Османския интервал тук съществува пристанище, което оказва помощ на търговците да продават зърно, сол и дървен материал. То съставлява нищо повече от няколко дървения кея, които обслужват относително дребни търговски лодки. Ведна след заветния 3 март 1878 година обаче новата страна внезапно осъзнава потребността от основаване на съвременно морско средище, което да свързва производствата в страната с европейските пазари и по този начин се заражда концепцията за врата в Бургас.
Преди Освобождението в края на 19-и това е " пристанището " на Бургас Още 2 години по-късно стартират първите инженерни изследвания. През 1894 година Народното събрание утвърждава плана на френския специалист Адолф Герар, който по това време е контрольор на пристанището в Марсилия и консултант към Министерството на публичните здания, пътища и известията ”. Реалният старт на дейностите стартира през 1895 година с Указ №7 на княз Фердинанд. Градските митове описват, че с идването на княза в Бургас, той си донесъл няколко двойки гларуси и заръчал да бъдат оставени на остров Св. Анастасия. Някои „ винят ” точно него за това, че през днешния ден в Бургас въобще има гларуси, само че това надали дава отговор на истината.
Пристанището е тържествено намерено на 18 май 1903 година - 25 години след Освобождението. Първоначално то разполага с басейн с повърхност към 60 хектара, три кейови места с обща дължина 590 метра и оптималната водна дълбочина от 7.5 метра. До Втората международна война то не претърпява особени промени и това е ненапълно разумно, защото в този интервал не е имало толкоз огромни софтуерни пробиви във връзка с пристанищната инфраструктура. По време на войната обаче става ясна крещящата потребност от рационализация.
Тържественото разкриване на пристанището в Бургас, 18 май 1903 година По-наблюдателните ще отбележат, че е запазило част от първичния си облик - 122 години по-късно. През 1941 година са доставени първите електрически кранове „ Шкода ”, които са с потенциал от 3 тона. Това трансформира напълно дейностите на врата, които се трансформират в механизирани и потенциалът се покачва фрапантно. До оня миг всички действия са се правили единствено ръчно от докерите, което с изключение на доста трудоемко, е отнемало и доста време.
Очаквано, първото огромно уголемение на врата стартира след края на войната - през 1946 година, към този момент по време на Българска комунистическа партия. Стартира се с нарастване потенциала на складовете и прибавяне на нови такива. Приблизително по същото време, редом стартира и новият стадий от механизацията, който завършва през 1953 година и приключва с импорт на модерна техника и нарастване на обработващия потенциал, като се понижа и тежкия физически труд за служащите. Съвсем не е инцидентно, че в този интервал Бургаското пристанище е първото в страната, което внедрява автоматизирани системи за ръководство. А самият Бургас се постанова като промишлен пристанищен град.
В интервала 1962-1965 година пристанището става народен център за експорт на индустриални и селскостопански артикули и доближава повърхност от 76 000 кв.м. Редом с откриването на Нефтохимическия комбинат е построен и въведен в употреба нефтения терминал в парк „ Росенец ”, който тогава обслужва кораби с дедуейт до 75 000 тона и е стратегически план за енергийната сигурност в страната. През идващите години допълненията към Пристанище Бургас са поетапни.
През 1969 година е въведена в употреба складовата база в Лозово, а в това време в самото пристанище са внедрени към 50 нови механични средства за обработка на товари, с които в допълнение се усилва продуктивността, като в това време понижа тежкия физически труд на служащите. И по този начин стигаме до същинския промишлен подем на врата. Той условно се случва в интервала 1970-1980 година и това се дължи на ускорената индустриализация на България в тези години.
На 5 септември 1974 година е намерено публично пристанището за насипни товари, което е оборудвано с съвременни немски и италиански кранове. То обезпечава механизирана обработка на въглища, руда и фосфати. 4 години по-късно комплексът е отличен с медал „ Георги Димитров ” за извънреден принос към стопанската система. През 1980 година влиза в употреба „ Западно пристанище ”, профилирани за товари като метали, дървени трупи и фериботни интервенции.
Отчетите за 1980 година показват, че пристанищния комплекс работят малко над 2 000 индивида. Разрастването на пристанището и на товарооборота през него способства доста за общественото и устройствено развиване на града. За пристанищните служащи се строят общежития. В новостроящите се жилищни комплекси се строят блокове, в които в следствие се отдават жилища на млади фамилии.
С настъпването на 21 век идват нови провокации. От основно значение е интеграцията в европейската транспортна система. През 2005 година е приключен Терминал 2А, построен със заем от Японската банка за интернационално съдействие на стойност 14,3 милиарда йени. Той е оборудван за високопроизводителна обработка на насипни товари – въглища, руда, клинкер и други
През идващото десетилетие страната подхваща стъпки към съвременно публично-частно ръководство. Двата съществени терминала – Бургас Изток-2 и Бургас Запад – са предоставени на концесия на „ БМФ Порт Бургас “ АД, като договорите обезпечават резистентност и капиталова сигурност. Това разрешава на оператора да развива и уголемява инфраструктурата с дълготрайна вероятност.
Един от най-мащабните инфраструктурни планове в новата история на врата е построяването на нови корабни места на терминал „ Бургас Изток-2 “ - №34 и №35, приключени и въведени в употреба през 2018 година. Те са основани по специфичен план за потребностите на Тенгизшевронойл (ТШО) и са предопределени за обработка на тежки извънгабаритни модули и планови товари.
Тази година беше приключено и пуснато в употреба корабно място №28 на терминал „ Бургас Запад “. Проектът, осъществен с поддръжката на програмата Connecting Europe Facility (CEF), включва съвременна площадка за контейнерна обработка, дълбочина до 15,5 м и усъвършенствана жп връзка. Кей №28 обезпечава опция за обслужване на по-големи кораби и нареждат пристанището като водещ логистичен център в района на Черно море.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ