Червена следа в докладите на „Репортери без граници“ за България
Тлъста алена нишка обвързва все по-негативните за България отчети на основаната в Париж организация „ Репортери без граници “ (RSF), докладчика за нас в НПО-то – Полин Адес-Мевел и обвинения за клюка във Франция „ Бивол “ Атанас Чобанов. Адес-Мевел и Чобанов, чийто биографии са обвързани с натрапчиви руски следи, са и топлата връзка сред Фабриката за подправени вести и организацията, измерваща показателя на независимост на словото в страните по света, написа " Монитор ".
Адес-Мевел блесна пред родните камери преди няколко дни, откакто дефилира в ролята на
съществена звезда в полутайната колекция,
заформена в първокласен столичен хотел от олигарсите Иво Прокопиев, Огнян Донев и Сашо Дончев, с цел да бъде показана така наречен „ Бяла книга за независимост на словото “. Книгата в действителност се оказа с размерите на листовка, а единствената цел на цялата колекция бе менторите на Фабриката за подправени вести да влязат в задграничния поток като репресирани издатели. Въпреки отхвърли на олигарсите да позволен до събитието медии и публицисти, разнообразни от тези, които обслужват ползите им, в помощ на Прокопиев, Донев и Дончев се отзова Адес-Мевел, която от година и 9 месеца е отговорник за отчетите за България към RSF. НПО-функционерката застана пред камерата на TV-ехото на банкера-беглец Цветан Василев и разградския необут Иво Прокопиев водещия на bTV Светослав Иванов, като преповтори буквално голяма част от главните тезиси, към този момент стартирани от Фабриката за подправени вести. Въпреки всички опити на обособените участници в тази същинска подигравка, да изкарат изявлението й самостоятелна позиция, се оказа, че акцията е била тясно координирана сред Иванов и олигарсите-издатели. Това лъсна от изявление през почивните дни на основния редактор на друга от брънките във Фабриката за подправени вести „ Клуб З “ пред финансираната от Цветан Василев BiT. От TV изявата стана ясно, че позволените до събитието комфортни за уредниците публицисти, само че отвън медиите, благосъстоятелност на Прокопиев, Донев и Дончев са участвали там единствено, с цел да вземат по-късно изявленията с защити събеседници, в каквато роля в действителност влезе Адес-Мевел.
Макар отчетите на RSF за страната ни да се утежняват прогресивно от 2009 година насам – т.е. от времето, когато Прокопиев бе изхвърлен от държавната хранилка, направила го мултимилионер, от година и половина има осезаема разлика в материалите, оповестени на страницата на НПО-то. Периодът съответствува с времето, в което Адес-Мевел заема поста на началник на бюрото за Европа в „ Репортери без граници “. Разликата пък е, че до момента в който преди този момент името на главния зложелател на Фабриката за подправени вести – депутатът и наш издател Делян Пеевски, е било споменавано в материали на RSF единствено под формата на цитати от изявления на Атанас Чобанов да вземем за пример, изказванията на Фабриката внезапно се оказват и мнение на самите „ Репортери без граници “. Така в представянето на страната ни на страницата на НПО-то даже е записано, че издателската група на Делян Пеевски държи 80% от разпространителската мрежа на медии в България –
груба неистина, опровергавана с обстоятелства нееднократно от нас,
само че настойчиво стартирана като опорна точка от манифактурата за клюки, основана от Прокопиев и ко.
Ако се чудите на какво се дължи склонността на RSF да преповтарят на формалния си уебсайт клюки без даже да си създадат труда да ревизират другояче елементарно проверими обстоятелства, то прекомерно евентуално отговорът е в големите руски следи в биографиите на „ Бивола “ Атанас Чобанов и Адес-Мевел, връзката с която държи точно той. Така да вземем за пример, въпреки да е в „ Репортери без граници “ от малко по-малко от 2 години, НПО-функционерката може да се похвали с богата журналистическа биография, която обаче е почнала не другаде, а в Съюз на съветските социалистически републики. Поне по този начин излиза от формалните данни, дадени от нея в мрежата за професионални контакти LinkedIn. Според информацията там, първият допир на Адес-Мевел до медиите е бил през лятото на 1988 година, когато е била в бюрото на Агенция Франс Прес в Москва. Малко прочут, само че индикативен факт е, че тъстът на Атанас Чобанов – Виктор Онучко, е публицист от кариерата, който от десетилетия се подвизава като задграничен сътрудник на съветски медии. В момента в Брюксел – на Радио „ Свобода “. В края на 80-те обаче, когато Адес-Мевел се подвизава в Москва, Онучко към момента е в Съюз на съветските социалистически републики, въпреки две години по-късно – през 1990 година да взема решение да изкара разпада на Съветския съюз не другаде, а в Париж. Именно там фамилията му се среща и с Чобанов, който пък, пристигайки през 1991 година ненадейно стартира да се подвизава като публицист, а като подобен да си сътрудничи с „ Репортери без граници “.
„ Телеграф “ пита „ Репортери без граници “ за медийна независимост
Писмо с настоящи въпроси във връзка концентрацията на медийна благосъстоятелност у нас и противодействието на подправените вести изпрати през вчерашния ден основният редактор на „ Телеграф “ Васил Захариев до Паулин Адес-Мевел и нейните шефове от „ Репортери без граници “. Поводът е изявлението на Адес- Мевел в bTV и декларираните от нея терзания за концентрацията на 80% от медийния пазар в България в ръцете на една персона. Въпросът е кого тъкмо засяга и дали на това изложение не дава отговор един от хората, с които седна на една маса на представянето на така наречен „ Бяла книга “ - Иво Прокопиев, който с изключение на притежател на групата „ Икономедия “ косвено е обвързван с мрежа от периферни интернет уеб сайтове. В писмото се пита също дали организацията е наясно, че говорещите от името на „ Съюза на издателите в България “ Иво Прокопиев и Огнян Донев са подсъдими за закононарушения с огромни финансови вреди за страната, а техните издания са част от функциониращата на българска територия Фабрика за подправени вести.
Адес-Мевел блесна пред родните камери преди няколко дни, откакто дефилира в ролята на
съществена звезда в полутайната колекция,
заформена в първокласен столичен хотел от олигарсите Иво Прокопиев, Огнян Донев и Сашо Дончев, с цел да бъде показана така наречен „ Бяла книга за независимост на словото “. Книгата в действителност се оказа с размерите на листовка, а единствената цел на цялата колекция бе менторите на Фабриката за подправени вести да влязат в задграничния поток като репресирани издатели. Въпреки отхвърли на олигарсите да позволен до събитието медии и публицисти, разнообразни от тези, които обслужват ползите им, в помощ на Прокопиев, Донев и Дончев се отзова Адес-Мевел, която от година и 9 месеца е отговорник за отчетите за България към RSF. НПО-функционерката застана пред камерата на TV-ехото на банкера-беглец Цветан Василев и разградския необут Иво Прокопиев водещия на bTV Светослав Иванов, като преповтори буквално голяма част от главните тезиси, към този момент стартирани от Фабриката за подправени вести. Въпреки всички опити на обособените участници в тази същинска подигравка, да изкарат изявлението й самостоятелна позиция, се оказа, че акцията е била тясно координирана сред Иванов и олигарсите-издатели. Това лъсна от изявление през почивните дни на основния редактор на друга от брънките във Фабриката за подправени вести „ Клуб З “ пред финансираната от Цветан Василев BiT. От TV изявата стана ясно, че позволените до събитието комфортни за уредниците публицисти, само че отвън медиите, благосъстоятелност на Прокопиев, Донев и Дончев са участвали там единствено, с цел да вземат по-късно изявленията с защити събеседници, в каквато роля в действителност влезе Адес-Мевел.
Макар отчетите на RSF за страната ни да се утежняват прогресивно от 2009 година насам – т.е. от времето, когато Прокопиев бе изхвърлен от държавната хранилка, направила го мултимилионер, от година и половина има осезаема разлика в материалите, оповестени на страницата на НПО-то. Периодът съответствува с времето, в което Адес-Мевел заема поста на началник на бюрото за Европа в „ Репортери без граници “. Разликата пък е, че до момента в който преди този момент името на главния зложелател на Фабриката за подправени вести – депутатът и наш издател Делян Пеевски, е било споменавано в материали на RSF единствено под формата на цитати от изявления на Атанас Чобанов да вземем за пример, изказванията на Фабриката внезапно се оказват и мнение на самите „ Репортери без граници “. Така в представянето на страната ни на страницата на НПО-то даже е записано, че издателската група на Делян Пеевски държи 80% от разпространителската мрежа на медии в България –
груба неистина, опровергавана с обстоятелства нееднократно от нас,
само че настойчиво стартирана като опорна точка от манифактурата за клюки, основана от Прокопиев и ко.
Ако се чудите на какво се дължи склонността на RSF да преповтарят на формалния си уебсайт клюки без даже да си създадат труда да ревизират другояче елементарно проверими обстоятелства, то прекомерно евентуално отговорът е в големите руски следи в биографиите на „ Бивола “ Атанас Чобанов и Адес-Мевел, връзката с която държи точно той. Така да вземем за пример, въпреки да е в „ Репортери без граници “ от малко по-малко от 2 години, НПО-функционерката може да се похвали с богата журналистическа биография, която обаче е почнала не другаде, а в Съюз на съветските социалистически републики. Поне по този начин излиза от формалните данни, дадени от нея в мрежата за професионални контакти LinkedIn. Според информацията там, първият допир на Адес-Мевел до медиите е бил през лятото на 1988 година, когато е била в бюрото на Агенция Франс Прес в Москва. Малко прочут, само че индикативен факт е, че тъстът на Атанас Чобанов – Виктор Онучко, е публицист от кариерата, който от десетилетия се подвизава като задграничен сътрудник на съветски медии. В момента в Брюксел – на Радио „ Свобода “. В края на 80-те обаче, когато Адес-Мевел се подвизава в Москва, Онучко към момента е в Съюз на съветските социалистически републики, въпреки две години по-късно – през 1990 година да взема решение да изкара разпада на Съветския съюз не другаде, а в Париж. Именно там фамилията му се среща и с Чобанов, който пък, пристигайки през 1991 година ненадейно стартира да се подвизава като публицист, а като подобен да си сътрудничи с „ Репортери без граници “.
Писмо с настоящи въпроси във връзка концентрацията на медийна благосъстоятелност у нас и противодействието на подправените вести изпрати през вчерашния ден основният редактор на „ Телеграф “ Васил Захариев до Паулин Адес-Мевел и нейните шефове от „ Репортери без граници “. Поводът е изявлението на Адес- Мевел в bTV и декларираните от нея терзания за концентрацията на 80% от медийния пазар в България в ръцете на една персона. Въпросът е кого тъкмо засяга и дали на това изложение не дава отговор един от хората, с които седна на една маса на представянето на така наречен „ Бяла книга “ - Иво Прокопиев, който с изключение на притежател на групата „ Икономедия “ косвено е обвързван с мрежа от периферни интернет уеб сайтове. В писмото се пита също дали организацията е наясно, че говорещите от името на „ Съюза на издателите в България “ Иво Прокопиев и Огнян Донев са подсъдими за закононарушения с огромни финансови вреди за страната, а техните издания са част от функциониращата на българска територия Фабрика за подправени вести.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ