Тия невинни 14 000 юдейски младенци пострадали заради безначалния Младенец

Тия почтени 14 000 юдейски младенци потърпевши поради безначалния Младенец Христос - Сина Божи по заръка на юдейския цар Ирод. Като се видял осмян от мъдреците, които се поклонили на Младенеца Христа, само че не се върнали при него, а по различен път отпътували за страната си, Ирод се ядосал прекалено много и, страхувайки се да не би новороденият Цар Юдейски да му отнеме царството, заповядал да избият всички младенци във Витлеем и всичките му лимити от две години надолу. Тогава се сбъднало реченото от оракул Йеремия:
" Глас бе чут в Рама, рев и стенание и вик огромен. Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, тъй като ги няма " (Мат. 2:17-18).
Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето безотговорно славолюбие хиляди младенци, като не знаел, че Иисус Христос се родил да устрои царство не на земно господство, а на безконечното спасение; че всички хитрини човешки са безсилни и напразни за всемогъщия Божий промисъл, който властно и гладко устройва спасението на света; че животът на самия Ирод, който самоуверено се грижел за себе си, ще продължи не повече от една година и че ориста му зависи от Бога! Божия съд - по думите на църковните писатели - постигнал Ирода посредством страшни заболявания, които прекратили живота му за противозаконното изтребване на почтените.
Младенците мъченици влезнали в Царството небесно не през вратата на св. Кръщение, само че посредством мъченическата гибел за Иисуса Христа, която Сам Той нарекъл " кръщение " (Марк. 10:10). И с това кръщение, при положение на потребност, се заменя самото свещенодействие кръщение посредством вода.

Православната черква уважава през днешния ден и преподобният Маркел. Той бил родом от сирийския град Апамея и произхождал от славно и богато християнско семейство. Като се лишил от родителите си още в младите си години, той отишъл във великата Антиохия, с цел да се образова там на разнообразни науки, които той в скоро време овладял изцяло, и тогава се разгорял от предпочитание да придобие и вътрешна, духовна мъдрост. За тази цел Маркел решил да се насочи към Ефес, където, както бил слушал, имало голям брой мъже, съвършени в добродетелта.

Като излязъл от Антиохия, той на първо време раздал на бедните цялото богато бащино завещание, което владеел в Апамея, и като презрял по този метод всичко светско, скоро достигнал Ефес. Като се поселил тук при един благоверен човек, той почнал да се подвизава в добродетелта под управлението на някой си Промот, който бил достигнал висше духов само че съвършенство. И блаженият Маркел получил огромна духовна изгода, като гледал добродетелното житие на този и на другите свети ефески мъже.

Като че сплитайки венец от разнообразни цветя, той се поучавал на разнообразни добродетели, имайки пред себе си разнообразни образци на Богоугодно житие. Живеейки в доброволна мизерия, той придобивал потребното за тялото с труда на ръцете си. Умеейки да написа красиво, той прекарвал всичките си нощи в молитва, а дните - в преписване на книги; тези книги продавал на обективна цена и част от парите употребявал за свои потребности, а останалото раздавал на бедните. Такова било началото на добродетелното му житие. Като чул по-късно, че във Византион живее някой си авва Александър, всемъдър и популярен в делото и словото, кадърен да докара мнозина до избавление, Маркел напуснал Ефес и побързал към него. В това време свети Александър обитавал с братята си при църквата " Свети Мина " ; след това той построил на морския бряг фамозен манастир, в който въвел нов правилник, повеляващ през деня и нощем да се слави Бога с непрекъснато псалмопение: братята пеели в църквата, сменяйки се през час. Като пристигнал във Византион, Маркел се срещнал с един духовник от тази обител, на име Иаков, който и го завел при авва Александър. Аввата, като предвидял в него Божията берекет, го облякъл в отшелнически чин и предсказал за двамата, че ще се сподобят с доста Божествени дарования. Той рекъл:

- Андрей първи е тръгнал след Христа, само че Иоан го е настигнал.

Той нарекъл Иаков Андрей, а Маркел Иоан, тъй като видял, че и двамата еднообразно горели духом към Бога и в случай че Иаков, сходно на деятел Андрей, първи взел върху себе си игото Христово, то Маркел, сходно на деятел Иоан, го надминал с многото си дарования. А Маркел в действителност бил сходен на свети Иоан - девственика и Богослова, с непорочното си девство и с боговдъхновената си премъдрост. Като се подвизавал задоволително време в тази обител, той придобил дара на прозорливостта, и като предвидял скорошната кончина на учителя си, авва Александър, а също и това, че след преставянето на аввата достойнството на настоятелството ще бъде препоръчана на него, Маркел скрито напуснал манастира; бидейки още млад, той не желал да господства над по-старите и да има подчинени, а предпочитал самичък да бъде зависещ. Той почнал да обикаля близките страни, като посещавал подвизаващите се по друг метод отци и от всеки от тях получавал някаква изгода за себе си. Междувременно свети Александър отишъл при Господа. Всички братя единомислещо желаели Маркел да заеме неговото място и скърбели, като не го намирали на никое място. Тогава те сложили за шеф на обителта някой си Иоан, мъж на преклонни години и здравомислещ. Като разбрал за този избор, свети Маркел неотложно се върнал и всички братя се радвали на завръщането му. Авва Иоан доста го обичал, тъй като той му бил прекомерно потребен, бил му като дясна ръка. След известно време авва Иоан преместил манастира на друго, по-уединено място, във Витиния, против град Состений; мястото се наричало Иринеум, което значи " спокойно ", тъй като това място, отдалечено от националната мълва и от шума, в действителност било спокойно прикритие за монасите. В преместения манастир се запазил неизменен предходния правилник, повеляващ на братята посменно през деня и нощем да сла вословят Бога в църквата. Заради този правилник манастирът носел името " Обител на незаспиващите ". Всички строителни работи на новото място и грижите за манастира били поверени на Маркел, като човек правилен и благоизкусен във всяко дело. Той скоро трябвало да одобри и самото шефство над манастира, което и самият той прозрял с прозорливите си очи, и за което било намерено от Бога на неколцина от братята. Игуменът на един непосредствен манастир - Македоний (не оня Македоний, който бил духоборец, а друг; оня бил от цифрата на отлъчените), мъж проникновен, предсказал на преподобния Маркел, че той освен ще бъде овчар на словесното стадо, само че и самото му име ще се популяризира по цялата земя поради добродетелното му житие и светостта му.

- Много елини и варвари - споделил той, - научени от него, ще оставят заблудата на отците си и ще се извърнат към Бога, и Бог ще бъде прочут посредством него.

А преподобният бил толкоз преклонен, че не се гнусял самичък да пасе манастирските магарета и на братята едвам им се удало да убедят него, достойния да стане овчар на словесното стадо, да престане да пасе безсловесните.

Скоро авва Иоан отишъл при Господа и блаженият Маркел бил подложен за свещеник на обителта на незаспиващите. Той бил доста милосърден към бедните, като всекидневно хранел голям брой гладни. И Бог съдействал на положителното му служение; както в миналото Той умножил пет хляба и две риби, с цел да нахрани пет хиляди души, по този начин и в обителта на Маркел дребното количест во храна невидимо и отлично се умножавало, тъй че стигало освен за братята, само че и за всекидевното изхранване на голям брой небогати и странници, както ще бъде разказано за това по-нататък.

Словесното стадо на преподобния се увеличавало и братята ежедневно нараствали по брой. За толкоз огромен брой духовни мъже, събрали се при него поради добродетелите му, се появила потребност от по-пространна ограда, по-обширен храм за молитва, по-големи ресурси от храна и други нужни за човешкия живот потребности; а в това време той изразходил всичко за изхранване на бедните. Но Бог, на Когото преподобният бил упълномощил цялото си очакване, не оставил Своите раби и доставил всичко належащо по следния метод.

Имало един мъж, на име Фаретрий, който имал огромно благосъстояние. Като възлюбил благочестивия живот, той пристигнал при преподобния, като довел със себе си и двамата си сина, към момента дребни момчета, и изявил предпочитание да стане духовник. Той дал на обителта всичките си благосъстояния и скоро бил облечен в отшелнически чин дружно с двамата си сина. С пожертваните от него пари на първо време била съградена нова каменна черква, прелестна и обширна, по-късно била издигната отначало цялата манастирска ограда и били издигнати голям брой нови килии, а старите били актуализирани. Освен това били устроени болница и странноприемница и били довършени всички строителни работи. Със средствата, пожертвани от Фаретрий, били закупени и храна, облекла и други нужни неща за манастира. Така Бог Промислител на дело извършил обещаното от Господ: " първом търсете царството на Бога и Неговата истина, и всичко това ще ви се придаде ".

Славата на преподобния Маркел и на откритото в неговата обител непрекъснато величаене се популяризирала на-всякъде. Мнозина харесали този правилник и го въвели в манастирите си, като измолвали наставници от преподобния. И както от Едем изтичали реки, по този начин и от обителта на Маркел се популяризирали по всички манастири, ситуирани в другите страни и градове, устави и правила за монашеско житие и непрекъснато църковно пение. Игумените на всички манастири били монаси от обителта на Маркел и на всички места се съблюдавал чинът на обителта на незаспиващите, тъй като преподобният бил чиноначалник, архимандрит, законодател и шеф на всички манастири в тази страна. И мнозина от гърците и варварите се обърнали към истинния Бог по неговите директиви според пророчеството на упоменатия проникновен Македоний. Така ликовете на земните ангели, славословещи Бога през деня и нощем, от ден на ден се умножавали.

Сега би трябвало да разкажем и за чудесата на преподобния.

Трима епископи били взети в плен от варварите. Като се освободили, те се прибирали вкъщи си, само че защото пътят им минавал около обителта на преподобния Маркел, те свърнали от пътя и се отбили при него. Той ги приел с обич и ги успокоил, и когато те се канели да си потеглят, той поискал да им даде нещо за из път, защото те били прекомерно небогати. Като повикал иконома, на име Иулиан, преподобният попитал какъв брой пари има при него в хранилището?

- Десет сребърника - дал отговор той.

Тогава свети Маркел му наредил да даде всичките пари на тези трима епископи, само че икономът отишъл и дал на всеки единствено по един сребърник, а другите задържал за потребностите на манастира. Като видял духом това, светецът повикал иконома и му наредил безусловно да съобщи на епископите и другите сребърници. Тогава икономът им дал още по два и като им раздал по този метод общо девет, въпреки всичко задържал десетия. И той сторил това поради бедните, които всекидневно идвали в манастира. След това един благоверен човек, подбуждан духом, пристигнал при преподобния и му дал деветдесет гения злато за потребностите на манастира. Тогава преподобният Маркел повикал иконома Иулиан и с яд почнал да го изобличава в сребролюбие:

- Ето, Бог искаше да ни изпрати посредством ръката на този благоверен човек 100 гения, само че защото ти задържа един сребърник, оказвайки непокорство към заповедта ми, нашият общ Промислител, Който желае да ни въздаде многократно, ни лиши от 10 гения.

Посраменият иконом паднал в нозете му, молейки за амнистия.

Преподобният имал и благодатта да подава изцеления на болните; той излекувал с едно допиране духовник Елпидий, който имал мъчителен израстък в устата си. Излекувал с едно свое допиране и духовник Стефан, който страдал от тежко стомашно заболяване, така че никакво лекуване не можело да му помогне и той към този момент се бил отчаял за живота си; светецът го излекувал, като се допрял до корема и до гръбнака му. Когато упоменатият иконом Иулиан се разболял и към този момент бил покрай гибелта, преподобният му дал двойно лекарство - душевно и телесно: той първо го научил да не престъпва заповедите на игумена и да не се уповава на краткотрайното благосъстояние, а да разчита на Бога, Който се грижи еднообразно за всички и като изправил по този метод душата му, той го излекувал и от телесната болест.

Трябва да се опише и за още едно по-чудно събитие. Един евреин страдал от неизлечима болест: имал на тялото си зловонни язви. Когато цялото изкуство на лекарите се оказало безсилно и болният се отчаял за излекуването си, тогава прибягнал към преподобния Маркел, този бърз и безвъзмезден врач, като към своя последна вяра. Преподобният го попитал за вярата му и когато разбрал за злочестието му, споделил, че за него е невероятно да получи излекуване, в случай че преди този момент не одобри християнската религия. Евреинът заречен, че ще се обърне към Христа незабавно щом получи излекуване. Като склонил към молбата му, старецът го излекувал с молитвата си и индивидът неотложно приел християнската религия. Но не минали и четири дни и той още веднъж се върнал към предходната си религия. Завърнала се при него и предходната му болест: както след вярата последвало излекуване, по този начин и след отстъпничеството му - се върнала заболяването. Принуден, въпреки и срещу волята си, още веднъж да прибегне към светеца, той още веднъж се отрекъл, включил се към благочестието и молел незлобивия отец за благосклонност. Като получил излекуване за повторно, той, откакто минали немного дни, още веднъж се върнал като " свиня в тинната тиня ", и още веднъж го постигнала още по-жестока болест.

Тогава той още веднъж прибягнал към светеца и това се по- вторило няколко пъти. Накрая преподобният му споделил:

- Знай, дребосъче, че не мен мамиш, а Христа, тъй като не аз те изцерявам, а Христос, и ти не можеш да укриеш нечестието на сърцето си пред всевиждащото Му око, като Го почиташ с устните си, а сърцето ти стои надалеч от Него, и като на думи изповядваш благочестие, а на дело се отклоняваш към предходното си злочестие. Обърни се с цялото си сърце към Христа, без никакво коварство, и незабавно ще се изцериш, и освен тялом, само че и с душата си.

Но иудеят дал отговор на светеца:

- Каквото и да ми се наложи да изтърпя, в никакъв случай не ще оставя вярата на отците си.

Като чул тези думи, преподобният безмълвно си тръгнал от него, а болният, като се отдалечил малко от обителта, ненадейно паднал и починал, както тялом, по този начин и с душата си. Като разбрал за това, светият отец заплакал и рекъл:

- " Не изкушавайте Господа, вашия Бог "

Но да продължим повествованието си за изцелението на правилните. Един човек, на име Кир, който след това станал популярен в монашеското житие и послужил на мнозина за изгода и подсилване, преди да одобри монашество, имал огромна телесна мощ и бил прекомерно умел в битката. Неочаквано, по Божие допущение, дяволът го поразил с гнойна болест от нозете до главата, както в миналото Иов, и изгнила освен цялата му кожа, само че и плътта му по този начин, че се виждали единствено оголените му кости. Колко огромни са били страданията на този човек, не би могло даже да се опише. И било невероятно да бъде оздравял с каквито и да е човешки медикаменти, а единствено с Божествени, адресант на които бил свети Маркел. Когато болният паднал в нозете му, молейки със сълзи излекуване, блаженият незабавно въздигнал ръцете си към небето и по обичая си направил усърдна молитва за болния. Като се допрял по-късно с ръка до язвите му, рекъл:

- О, положителни дребосъче! На тези премеждия не им прилича да те надвият, и на борещия се с невидимите врагове не му наподобява да има грижа за тялото. Уповавай се на Господа и в случай че избереш Всевишния за твоя прикритие, тази язва ще се отдалечи от храма на тялото ти.

Като споделил това светецът, заболяването неотложно оставила индивида. Язвите почнали да се покриват с плът очевидно за всички, сходно на това, което е разказано в пророчеството на Иезекиил, жилите се оправили, ставите укрепнали и се покрили с кожа, и Кир, обратно на всички упования, скоро излекуван. Божият ласкател, по дадената му от Бога берекет, подавал чудесни изцеления освен на тези, до които се докосвал с ръцете си, само че даже и на намиращите се надалеч от него.

На брачната половинка на един дякон на име Евгений є пристигнало време да ражда, само че тя не можела да роди, и нито лекарите, нито бабите акушерки могли да є окажат помощ. Вече всички се отчаяли за живота є и тя лежала в безсъзнание. Тогава мъжът є паднал в нозете на преподобния и почнал със сълзи да го умолява да помогне. Преподобният се помолил и като благословил един самун, го дал на дякона, с цел да го постави по-скоро върху гърдите на болната. Щом това било сторено, дамата родила младенец и се освободила от страданията.

Като пристигнала на себе си, тя почнала да разпитва:

- Къде е монахът, който ме освободи от страданията ми? Къде е този, който ме избави от гибел?

А на въпроса, кой е този духовник, дамата описала външния тип на явилия є се духовник и всички разбрали, че това е бил преподобният Маркел, който є се явил и я избавил от гибел.

Този благословен отец, достигнал такова съвършенство в монашеския живот, че поради непорочността и светостта му с него съжителствали ангели. Игуменът на един манастир, ситуиран при река Ефрат, на име Сергий, като слушал доста за преподобния, пристигнал, с цел да го види, и съзрял доста повече от това, което му разказвали. Веднъж, когато те стоели дружно на молитва и Сергий видял, че когато преподобният прекланял коленете си, два светли ангела го поддържали от двете страни и го повдигнали от земята, а лицето му по време на молитвата станало ярко като гръмотевица. Като видял това, Сергий се разтреперил от боязън и душата му едвам не напуснала тялото му от смут.

Бог дал откровения за Своя ласкател Маркел и на други велики отци. Елисей, свещеник на Деския манастир, желаел да види светеца и да узнае житието му. Когато той се молел на Бога за това, Господ му явил във привидение Маркел подобен, какъвто бил на външен тип и му разкрил висотата на добродетелите му. Впоследствие Елисей разказал това на ученика на свети Маркел - Петър, който инцидентно се намирал при него.

На Гавдиол, свещеник на манастир, ситуиран до град Помпей, при Евксинско море, било намерено, че на Маркел е дадена от Бога берекет, равна с благодатта на законодателя Моисей. Гавдил засвидетелствал това на ученика на Маркел Таласий. Преподобният в действителност имал пророческа заложба, тъй като това, което той предричал някому, постоянно се сбъдвало. Веднъж при него пристигнал един свещеник, който бил огромен сребролюбец. Блаженият го помолил да му даде два златни динария на заем, с цел да ги раздаде на бедните, само че епископът не му дал, като споделил, че няма. Тогава преподобният оракулски му споделил:

- Скоро няма да имаш и лично тяло, което ще бъде признато от гроба, а златото ти ще остане за манастирското приятелство.

Така и станало. Не минали и два дни, когато епископът починал, а имуществото му било обещано в обителта на преподобния, според неговото знамение. Преподобният виждал намиращото се далеко, все едно, че е пред очите му. Веднъж учениците му плавали на кораби в Евксинско море заради някаква манастирска потребност. Извила се огромна стихия, морето се развълнувало и те към този момент се отчаяли за живота си. В това време преподобният им се явил и ги избавил, като ги довел наред до пристанището. Когато били в град Анкира, един от тях, на име Павел, тежко се разболял и монасите, които били с него, към този момент мислели да го оставят там. Тогава болният, като въздъхнал от дълбочината на сърцето си, през сълзи възкликнал:

- Отче Маркеле, къде са молитвите ти? Ти ме повери на Бога, а ето, аз умирам, и което е най-прискръбно от всичко, умирам отвън твоето стадо и надалеч от братята си!

Така през сълзи говорел болният в град Анкира и преподобният в обителта чул рева и болката му, и споделил на ученика си Кесарий, че един от братята, изпратени по работа, се намира в тъга и болест. Като се изправил, той се помолил за него, и Павел в същия момент излекуван. А Кесарий запомнил времето и когато братята се върнали, се оказало, че Павел излекуван в Анкира в същия час, в който светият отец, виждайки заболяването му, се помолил за него.

Веднъж Бог санкционирал земята с огромен апетит. Началникът на манастирската житница, на име Малх, пристигнал при преподобния и му съобщил, че житото към този момент привършва и хлябът ще стигне единствено за десетина дни.

- Върви и изпълнявай послушанието си, и нямай грижа за нищо - дал отговор му светецът.

Като предположил, че аввата се надява някъде отдалеко да бъде доставен самун в обилие, Малх, по обичая си, траял да раздава самун от житницата освен за потребностите на братята, само че и за сиромасите. Изминали пет дни, в житницата останало към този момент напълно малко зърно, и Малх още веднъж отишъл при аввата и му съобщил за намаляването на житото. Но аввата още веднъж, както и първия път, го отпратил да си прави работата и да не се грижи за това. След два дни в житницата не останало нищо и Малх в разстройване се върнал при аввата. Тогава преподобният отишъл до житницата и наредил на Малх да я отвори.

А Малх с клетва уверил, че не е останало и едно зърно и няма за какво да се отваря, само че все пак отворил. И видял житницата цялостна с всевъзможен тип зърно и изпаднал в ужас; а преподобният го укорил за неверието. От това време в житницата нямало оскъдност, до момента в който не отминал гладът: колкото завеждащият я изразходвал за един ден, с толкоз тя се оказвала напълнена за идващия. По подобен метод по време на глада преподобният изхранил освен братята, само че и огромно голям брой небогати и бедняци, странници и пришълци. Дивни са тези Бо жии каузи, само че по-нататък следват още по-чудесни събития.

Някой си Павел - друг, за който беше казано нагоре, а различен, - духовник от друга обител, - страдайки от тежка болест, изпратил да помолят светеца да пристигна при него. Като пристигнал до обителта на преподобния, пратеникът го заварил да беседва с Халкидонския свещеник за църковните догмати и светецът не можел да отиде при болния, преди да свърши беседата си с епископа за църковните каузи. Междувременно Павел умрял и когато преподобният пристигнал, всички обреди над него към този момент били осъществени и го изнасяли за заравяне. Притежавайки велика религия, светият отец издигнал телесните и духовните си очи към небето, старателно се помолил на Бога в тайната стаичка на сърцето си, както имал бит да прави, и положил ръката си върху умрелия. Неколцина от присъстващите въображаемо се присмивали, казвайки:

- Какво, този дъртак не има вяра, че братът е починал и ревизира с ръка?

Докато те мислели по този начин, светецът го докоснал с ръката си; умрелият ненадейно оживял, повдигнал се, седнал на одъра и почнал да приказва. Всички изпаднали в смут и боязън от това ужасно знамение, а преподобният забранил на присъстващите да приказват за това; само че Божието великолепие и тези толкоз велики Негови дарования не могли да се укрият.

Трябва да разкажем също и за силата и властта, които преподобни Маркел имал над бесовете. По неговите молебствия бесовете били прогонвани от хората сходно на прахуляк, помитан от мощен вятър. Веднъж довели при него четирима бесновати, грубо измъчвани от бесове, които викали към светеца:

- Заповядай ни да излезем, тъй като ти имаш власт над нас!

Но светецът мълчал и даже не ги гледал, а единствено се молел в себе си на Бога:

- Господи, помилуй създанието Си!

Той добре познавал коварството на бесовете, които желали да го въвлекат във високоумие с лукавите си думи. И до момента в който светецът мълчал, бесовете излезли, победени от смирението му.

Но кой е в положение в детайли да опише за чудесата на преподобния наш отец? Ето още едно от безбройните му чудеса за наша изгода и за възхвала на Бога, Който е дивен в Своите светии.

Веднъж във Византион избухнал огромен пожар и целият град бил обзет от пламъци, осъден от Бога за греховете на жителите си. Нямало никаква опция да се угаси неукротимата мощ на огъня, поглъщащ всичко. Вече нямало вяра даже и една къща да оцелее от пожара, тъй като целият град бил напълно обзет от пламъци. Като разбрал това, преподобният Маркел застанал на молитва, издигнал ръце към небето и проливал сълзи от очите си. И огънят неотложно спрял и половината град се избавил: тъй като цялата огнена мощ ненадейно угаснала, като че от пороен дъжд, от сълзите на преподобния.

След това се случило и следното: Един придворен, на име Ардавурий, наследник на Аспар, нечовечен по манталитет и арианин по религия, се разгневил на един от своите подчинени, на име Иоан, и желал да го убие. Като нямал къде да се скрие, Иоан избягал в обителта на преподобния Маркел. Ардавурий разбрал за това и изпратил свои прислужници, с цел да го доведат оттова, само че преподобният не го предал. Велможата още веднъж изпратил други прислужници с молба, а дружно с това и със опасност неотложно да съобщи Иоан, само че преподобният и тях отпратил без нищо. Тогава резгневеният Ардавурий изпратил въоръжени бойци, с цел да извлекат със мощ Иоан от манастира и да убият с меч тези, които стартират да се съпротивляват. И когато бойците с извадено оръжие обкръжили отвред обителта и се канели да завладяват манастира, братята пристигнали при светеца и с рев го умолявали да съобщи Иоан, с цел да не загинат и те без виновност поради него. Но преподобният не послушал братята (понеже бил прекомерно милосърден и не желал да съобщи на гибел почтен човек) и се обърнал към духовното оръжие, към силата на честния Кръст, и като се оградил с него, той самичък излязъл против бойците. И в същия момент огромен боязън обхванал всички бойци: те видели Кръст, блестящ като слънце, а към него - огромен пламък, мълнии и гръмове. Като захвърлили оръжието, те в смут избягали при изпратилия ги, който също се ужасил, и като укротил гнева си, дал прошка на Иоан.

Тъй като тук бе упоменато за Ардавурий и за татко му Аспар, няма да бъде ненужно да разкажем и за кончината им, за която било намерено на преподобния. Аспар, който произхождал от готското племе, бил първи по знатност и по господство след царя и командвал цялата гръцка армия. Той имал двама сина; огромният се казвал Ардавурий, а по-малкият - Патрикий. Той в доста неща се стараел да противодейства на царя и с целия си дом скрито враждувал срещу царския жанр. Аспар причинявал доста несгоди на Църквата Христова с това, че помагал на арианите. А благочестивият и христолюбив цар Лъв, наименуван Велики, бил мирен и богобоязлив и го търпял до време заради незлобливостта си, и тъй като цялата мощ на гръцката армия, измежду която тогава имало голям брой ариани, била привързана към дома на Аспар и му се подчинявала; на този злочестив дом му било съдено скоро да загине. Преподобният Маркел имал за него следното привидение насън: един лъв се борел със дракон, който, бидейки безпределно огромен, го биел с опаш ката си и го надвивал. Победеният лъв скърбял и на вятъра обикалял към змея, като не бил в положение да му аргументи каквато и да е щета. След това лъвът и змеят легнали да отдъхнат, изтощени от битката. След немного време лъвът, като събрал силите си, ненадейно, като че ли пробудил се от сън, се устремил към змея с огромна гняв и го победил, като го блъснал в земята. Като получил това привидение, преподобният предсказал, че Аспар ще загине от царя с целия си дом, тъй като лъвът от видението символизирал цар Лъв, а огромният дракон - Аспар, който в действителност бил дракон, уязвяващ православието и нанасящ му щета с арианското си злочестие. В скоро време предсказанието на светеца се сбъднало. Поради милостта и благостта си благочестивият цар поискал да се сдобри с Аспар и синовете му и от врагове да ги направи свои приятели; стараел се също да ги докара и до благочестие. Затова той сгодил щерка си Ариадна за по-малкия наследник на Аспар Патрикий, който желал да остави за цар след себе си, тъй като нямал наследник и възнамерявал да въздигне на престола шурей си. Но тогава измежду благочестивия народ се надигнал ропот: всички се уплашили, че Църквата Христова ще бъде унижена до дъно от клеветите и злобата на арианите, тъй като зетят на царя бил арианин. Всички православни, като се събрали дружно с епископите и свещениците, и като взели със себе си светия дъртак Маркел, отишли при царя на хиподрума и му споделили да не възкачва разколник на царския трон, и зетят на царя или да се отхвърли от арианската разкол, или, в случай че безусловно желае да остане в нея, да не приема царско достолепие.

Успокоявайки народа, цар Лъв заречен да приведе шурей си към православието. И въпреки че шурей му, въпреки и от коварство, се включил към същинската религия, ропотът измежду народа не стихвал. По това време станали очевидни козните на Аспар и злобата му - разкрило се, че той освен се стреми към царския венец, само че дружно със синовете си търсел метод да вземе главата на царя и възнамерявал да го убие. Тогава целият народ недоволен срещу Аспаровия дом, не понасяйки коварството му, и по всевъзможен метод се опитвал да го погуби. Но Аспар, като се побоял, избягал със синовете си в Халкидон и се затворил в църквата на света мъченица Евфимия, при което голям брой воини стоели към църквата и охранявали сигурността му. След помирителни думи от страна на царя, той излязъл оттова и още веднъж се върнал в Цариград. Скоро по-късно и самият Аспар, и синът му Ардавурий били убити от Зинон по заповед на царя; царският шурей Патрикий бил изпратен на изгнание, а сгодената за него царска щерка Ариадна била омъжена за Зинон, който по-късно, след гибелта на цар Лъв, приел и гръцкото царство. Така умрял нечестивият Аспаров жанр, надвит от Лъв, по пророчеството на светеца.

Но да се върнем още веднъж към преподобния Маркел. Когато народът със светителите и с презвитерите, а също и с преподобния Маркел отивал на хиподрума при цар Лъв, мнозина от вярващите се удостоили да видят по какъв начин Божий ангел във тип на прелестен младеж, облечен в бяла дреха и препасан със златен пояс, съпровождал свети Маркел и го поддържал под ръката. И виждали това от самото начало, до момента в който той вървял с народа и до момента в който се прибирал назад, до вратата на жилището си. Щом го довел до вратата, ангелът станал незабележим. От това става очевидно какъв брой доста Бог е обичал блажения наш отец Маркел, щом изпратил ангелите Си да го съпровождат и да го охраняват по пътя. Върху него се сбъднали словата на Писанието: " (Ще) заповяда на ангелите Си за тебе, да те опазват във всички твои пътища: ще те понесат на ръце, да се не спънеш о камък с ногата си ".

Като проживял шейсет години в отшелнически героизъм, преподобният се доближил към блажената си кончина. И той се изравнил с пророците - по проницателност, с патриарсите - по религия и безспорно очакване на Бога, с мъчениците - по ежедневно умъртвяване на тялото. С боговидението си той се уподобил на оракул Моисей, на който бил еднакъв и по берекет, с кротостта - на Давид, с ревността си във вярата - на деятел Петър, с девството и богословието си - на Иоан, а с благодатта на изцеленията - на всички апостоли, тъй като за всички той бил източник на изцеления и река на чудесни благодеяния. Когато преподобният лежащ болен, голям брой монаси със сълзи го наобиколили. Между тях имало и един, на име Лукиан, който бил от благороден генезис, и като презрял всичко светско, встъпил на пътя на монашеството и процъфтяващ повече от другите в добродетелното житие; като плачел по-силно от другите, той молел светеца да не го оставя без управлението си, с цел да не бедства без кормчия в морето на тукашния живот, измежду вълните на изкушенията, а да го вземе със себе си. Като погледнал към него, преподобният рекъл:

- Дерзай, чадо, тъй като скоро след заминаването ми и ти ще дойдеш след мен.

От близките манастири се събрали игумените и братята, а от царския град пристигнали светители и велможи, с цел да посетят болния и да му дадат последна целувка. А преподобният давал уместно напътствие на всекиго и доста беседвал за изгода на душата и за безконечния живот. След това той им наредил за малко да го оставят сам, като че желал малко да поспи. И когато всички излезли, той задремал с блажения сън на безконечния покой, като предал святата си душа в Божиите ръце. Погребали го в издигнатата от самия него черква. А блаженият Лукиан непрестанно плакал на гроба му, и на петия ден преподобният му се явил във привидение и му рекъл:

- Защо скърбиш? Нима не вярваш, че помолих Бога за теб и напълно скоро ти ще бъдеш с мен?

На третия ден по-късно привидение Лукиан умрял в Господа, като надживял своя отец и ментор с осем дни. Така и след преставянето си преподобният Маркел извършил пророчеството си, като взел при себе си, според обещанието, обичания си възпитаник Лукиан. И се явил със светиите, на които станал еднакъв посредством добродетелния си живот, пред Най-Светия от всички светии собствен Владика във безконечна наслада и забавление, с които да се сподобим и ние по неговите молебствия и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото популярност във вековете. Амин.