Гочоолу и Дочоолу борят корупцията
Тия дни времето се завъртя в кръг, другари. Излизат ми мемоари на фейсбук-страницата от летата на предходните десетина години. И откривам, че в множеството се е случвало едно и също: жесток произвол от управляващите, отвращение в обществените мрежи, митинг. Сякаш всяко лято изживяваме едно и също като в някакъв сериал на „ Нетфликс “. Там има няколко такива – в множеството смела полицайка се пробва да позволи объркано ликвидиране, само че я убиват, а след това ненадейно се разсънва още веднъж и още веднъж все в същия ден и я убиват по доста и най-различни способи, до момента в който един прекрасен ден въпреки всичко не съумява да стигне докрая и да разкрие нарушителя.
Този прийом се назовава „ времева примка “ и се употребява необятно в няколко типа изкуство – литературата, киното и изкуството на оцеляване в България. Третият е толкоз сполучлив род, че в последно време го гледаме под дърво и камък по света, дори в Съединени американски щати. Там новите ръководещи правят безобразия, които в България към този момент сме претърпели по доста способи и знаем отлично къде ще ги отведат. Дет се вика, тоя понеделник, в който са зациклили от 6 месеца, ние го бутаме към този момент 20 години. Всяко лято ни убиват по доста и разнообразни способи, само че краят е еднакъв – разсънваме се още веднъж при започване на всичко през идващото лято.
Дадох за образец „ Нетфликс “, щото там множеството сериалчета не са някакво огромно изкуство. Точно като мафиотските саморазправи у нас. Не е да кажеш някаква инсценировка но Агата Кристи или Артър Конан Дойл. Не е брилянтна акция, в която гениалният си злосторен разум е напънал професор Мориарти и единствено брат му Шерлок може да се досети къде в действителност е клопката. Не. Нашата работа си е: Гочоолу и Дочоолу борят корупцията. Влизаш в дома на някого, вадиш го с белезници, разкарваш го из страната, след това се сещаш, че нарушаваш закона и доизмисляш обвиняването, но още не си му натрупал „ доказателствата “, пускаш запис на всички медии, който е толкоз недодялано сраснат, че всеки чува кликането на мишката на компютъра и спирането за наставяне, пращаш обвинителката по медиите да чете от листче, закарваш индивида на другия завършек на страната да го съдят през нощта и прочие...
Развитие има единствено отвън този обаян прокълнат кръг в България. В Страсбург. Европейският съд по правата на индивида е осъдил България 744 пъти от присъединението ѝ към Съвета на Европа до 2022 година – от общо 1 524 решения против страната за този интервал. Като през последните 10 години са регистрирани 659 неоправдателни решения, с общ размер на компенсациите към 13 млн. лв..
България постоянно е в „ топ 10 “ на най-често осъжданите страни по брой присъди и по каузи на глава от популацията.
13 милиона лв. поради сходно влизане в дома на някого и влаченето му с вериги из съдилища, които се вършат, че не виждат неналичието на законови учредения за протичащото се.
13 милиона лв., другари, стигат за покриването на заплатите на към 300 лекари за една година.
Или пък толкоз излиза образованието на 270 нови лекари. 270 са изчезналите лекари в София и Пловдив общо.
Да го кажем по гочоолувски, с цел да го схванат всички: в случай че имаме самостоятелен съд и прокуратура, можете да ходите умерено на плаж в Гърция и отново ще има пари за лекари в България. Защото съгласно Бойко Борисов точно плажуването ви в Гърция, приятели, е причина за дупките в опазването на здравето. Та ето една концепция – господин Борисов може да се погрижи, до момента в който ръководи, правосъдната промяна да бъде приключена и съдът да стане самостоятелен, а прокуратурата да спре да е бухалка. Тогава ще останат пари в страната за лекарски заплати. То и за доста други неща ще има пари, само че да не отегчавам с утопии.
Да се върнем на изкуството, тъй като то е най-хубавият метод да се учим от грешките си. Помните ли кино лентата „ Денят на мармота “ с Бил Мъри? Ето това е изкуство, а не бързовъглехидратно сериалче. Героят на Бил Мъри е метеоролог, който се разсънва постоянно в един и същи ден – в Деня на мармота, и животът му се повтаря безпределно. Единствено той осъзнава, че това се случва и се пробва по всякакъв начин да излезе от тази „ времева примка “. Първоначално е борбен, самоуверен, абстрактен, само че от ден дневно става все по-примирен, обезверен, отхвърля се от живота... Докато не потегля да прави промени малко по малко във всеки един нов ден. Научава се да свири на пиано, оказва помощ на инцидентни хора, чете лирика и по този начин нататък – преведено на езика на действителния живот, героят му се трансформира и израства, стопира да е лакомец и нерешителен, схваща, че (Б)лагото на другите е и негово (Б)лаго. Чак тогава се разсънва и към този момент е новият ден, а „ времевата примка “ е пробита.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Този прийом се назовава „ времева примка “ и се употребява необятно в няколко типа изкуство – литературата, киното и изкуството на оцеляване в България. Третият е толкоз сполучлив род, че в последно време го гледаме под дърво и камък по света, дори в Съединени американски щати. Там новите ръководещи правят безобразия, които в България към този момент сме претърпели по доста способи и знаем отлично къде ще ги отведат. Дет се вика, тоя понеделник, в който са зациклили от 6 месеца, ние го бутаме към този момент 20 години. Всяко лято ни убиват по доста и разнообразни способи, само че краят е еднакъв – разсънваме се още веднъж при започване на всичко през идващото лято.
Дадох за образец „ Нетфликс “, щото там множеството сериалчета не са някакво огромно изкуство. Точно като мафиотските саморазправи у нас. Не е да кажеш някаква инсценировка но Агата Кристи или Артър Конан Дойл. Не е брилянтна акция, в която гениалният си злосторен разум е напънал професор Мориарти и единствено брат му Шерлок може да се досети къде в действителност е клопката. Не. Нашата работа си е: Гочоолу и Дочоолу борят корупцията. Влизаш в дома на някого, вадиш го с белезници, разкарваш го из страната, след това се сещаш, че нарушаваш закона и доизмисляш обвиняването, но още не си му натрупал „ доказателствата “, пускаш запис на всички медии, който е толкоз недодялано сраснат, че всеки чува кликането на мишката на компютъра и спирането за наставяне, пращаш обвинителката по медиите да чете от листче, закарваш индивида на другия завършек на страната да го съдят през нощта и прочие...
Развитие има единствено отвън този обаян прокълнат кръг в България. В Страсбург. Европейският съд по правата на индивида е осъдил България 744 пъти от присъединението ѝ към Съвета на Европа до 2022 година – от общо 1 524 решения против страната за този интервал. Като през последните 10 години са регистрирани 659 неоправдателни решения, с общ размер на компенсациите към 13 млн. лв..
България постоянно е в „ топ 10 “ на най-често осъжданите страни по брой присъди и по каузи на глава от популацията.
13 милиона лв. поради сходно влизане в дома на някого и влаченето му с вериги из съдилища, които се вършат, че не виждат неналичието на законови учредения за протичащото се.
13 милиона лв., другари, стигат за покриването на заплатите на към 300 лекари за една година.
Или пък толкоз излиза образованието на 270 нови лекари. 270 са изчезналите лекари в София и Пловдив общо.
Да го кажем по гочоолувски, с цел да го схванат всички: в случай че имаме самостоятелен съд и прокуратура, можете да ходите умерено на плаж в Гърция и отново ще има пари за лекари в България. Защото съгласно Бойко Борисов точно плажуването ви в Гърция, приятели, е причина за дупките в опазването на здравето. Та ето една концепция – господин Борисов може да се погрижи, до момента в който ръководи, правосъдната промяна да бъде приключена и съдът да стане самостоятелен, а прокуратурата да спре да е бухалка. Тогава ще останат пари в страната за лекарски заплати. То и за доста други неща ще има пари, само че да не отегчавам с утопии.
Да се върнем на изкуството, тъй като то е най-хубавият метод да се учим от грешките си. Помните ли кино лентата „ Денят на мармота “ с Бил Мъри? Ето това е изкуство, а не бързовъглехидратно сериалче. Героят на Бил Мъри е метеоролог, който се разсънва постоянно в един и същи ден – в Деня на мармота, и животът му се повтаря безпределно. Единствено той осъзнава, че това се случва и се пробва по всякакъв начин да излезе от тази „ времева примка “. Първоначално е борбен, самоуверен, абстрактен, само че от ден дневно става все по-примирен, обезверен, отхвърля се от живота... Докато не потегля да прави промени малко по малко във всеки един нов ден. Научава се да свири на пиано, оказва помощ на инцидентни хора, чете лирика и по този начин нататък – преведено на езика на действителния живот, героят му се трансформира и израства, стопира да е лакомец и нерешителен, схваща, че (Б)лагото на другите е и негово (Б)лаго. Чак тогава се разсънва и към този момент е новият ден, а „ времевата примка “ е пробита.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ