Тиранозавър рекс вероятно е бил три отделни вида
Тиранозавър рекс е може би най-емблематичният праисторически див звяр. Този великански звяр е тъкмо толкоз прочут в известната просвета, колкото и в университетските среди. Учените не престават да учат всеки един негов аспект – от походката му и метода, по който се е чифтосва, до това какъв брой тъкмо екземпляра са бродили из планетата.
Въпреки че е цялостно с изследвания на рода Тиранозаври ( Tyrannosaurus ), всички възрастни представители – от равнините на Канада чак до югозападен Съединени американски щати – принадлежат към един-единствен жанр: T. rex. Сега обаче палеонтолози проучват извънредно деликатно техните скелетни вариации и настояват, че прословутият динозавър евентуално е бил… три разнообразни типа.
Учените от дълго време са наясно с обстоятелството, че съществуват разлики в скелетната морфология на откритите тиранозаври – по-конкретно в бедрената кост на човеци със подобен размер, както и представители с един или два тънки резеца в предната част на челюстта. Те обаче приписват тези разлики на полов диморфизъм – т.е. когато мъжи и женски представители на един и същи тип наподобяват разнообразни. Други изследвания приписват тези разлики на обстоятелството, че обособените човеци са на друга възраст от генетичното си развиване (или пък че чисто и просто става дума за самостоятелна вариация).
Най-новото пояснение обаче е може би най-интригуващо – съгласно него тези разлики съставляват обособени типове в границите на рода Tyrannosaurus .
Палеонтолозите правят анатомични измервания на костите и зъбните остатъци на 38 представители на този жанр и съпоставят бедрените кости в 24 от тях (те са индикация за здравина и сила). Те мерят и диаметъра на основата на зъбите (т.е. пространството във венците), с цел да видят дали обособените представители са имали един или два резеца.
Степента на „ здравина “ (която разказва силата на костта въз основата на неговата обиколка и дължина) наподобява няма нищо общо с абсолютния размер на екземплярите. Това допуска, че вариациите в бедрената кост не могат да бъдат приписани на по-възрастни и по-големи човеци с по-силни кости. Всъщност някои от най-големите екземпляри имат относително „ деликатни “ кости, които са по-тънки и извити.
Източник: Dean Mouhtaropoulos / Getty Images
Като цяло яките бедрени кости надвишават превъзхождат деликатните с 2:1 в обсъжданите екземпляри, което допуска, че разликите не се дължат и на полов диморфизъм. Ако това беше по този начин, то разпределението щеше да е много по-равно.
29 от екземплярите от рода Tyrannosaurus , обсъждани в изследването, са открити в обособени геоложки седиментни пластове в Северна Америка, формирани преди към почти 67,5 до 66 млн. години. Те могат да бъдат разграничени на три равнища – долно, приблизително и горно. Интересното е, че всички бедрени кости, открити в долния слой, са яки. Към междинния се срещат най-вече деликатни, до момента в който в горния – разпределението сред двата типа е по равно. Също по този начин тази разновидност в горния слой е доста по-висока, в сравнение с при други тероподни типове, открити в същите седименти.
Всичко това подсказва, че с течение на времето тиранозаврите са се разклонили във физиологически разнообразни екземпляри.
„ Открихме, че най-вероятно измененията в бедрените кости на тиранозаврите не са свързани с пола или възрастта на екземплярите. Според нас измененията в бедрените кости най-вероятно са еволюирали с течение на времето от един общ предходник, който е имал по-яки бедрени кости, в екземпляри с по-деликатни – споделя водещият създател на проучването палеонтологът Грегър Пол. – Различията в якостта на бедрените кости в другите седиментни пластове е задоволително огромна, че да можем да кажем, че екземплярите са евентуално обособени типове. “
В края на краищата учените разказват три разпознаваеми „ морфотипа “. Първият е T. imperator (екземпляр, открит в долните и междинните седиментни пластове – той има по-яки бедрени кости и нормално два резеца). Вторият - T. regina – се асоциира с горните и евентуално междинните пластове. Той има по-малки и по-деликатни бедрени кости и един резец. Вече известният T. rex е разпознат в горния и междинен слой. Тези човеци имат по-яки бедрени кости и един резец.
Авторите акцентират, че разликите не са безусловни и към момента не можем да изключим напълно опцията за атипичен полов диморфизъм (или други към този момент упоменати обяснения), защото броят на оценените екземпляри е прекомерно дребен, а при други съществува известна неустановеност по отношение на тяхното разположение в границите на седиментните пластове.
Изследването е оповестено в Evolutionary Biology.
Източник: Science Alert
