Типично за края на годината е следното поведение: обръщаме се

Типично за края на годината е следното държание: обръщаме се взор обратно и установяваме, че някои неприятни привички към момента са с нас, добили сме някои нови или сме решили да променим нещо съществено в живота си. И се заричаме по този начин: " През новата година ще... " Даването на новогодишно заричане обаче е всичко друго, с изключение на свястно начинание, изключително за старта на една година.

 Тотално неверно е да считаме, че от някоя избрана дата нещо ще се промени. Промяната стартира като една верига от събития, в която зрее несъмнено решение. Понякога е нужно нещо напълно нищожно, с цел да задвижи цялата верига в трайно изменяща се реалност. Или пък се случва нещо ненадейно, което ни принуждава да вземем бързо решение. Това рядко се случва на 31 декември против първи януари. Дори и във втория случай, това ненадейно събитие надали е в нашата власт, че да го планираме. Така че да оставим настрани за малко датата 1 януари.

За доста от нас новогодишните обещания са свързани с решителност да се случи някаква смяна. Това решение вземаме след прочувствената оценка, че смяната е извънредно наложителна и към този момент не може да трае повече. Разумът диктува: " От първи януари спирам цигарите ", само че едно гласче като малко дете стартира да се тръшка - " Защо от 1-ви? Ама внезапно или да ги понижа първо малко...? ". Всъщност ние от дълго време желаеме да спрем цигарите, само че още не се е случило събитието, което да отприщи смяната в навика и основаването на нов.

“Всяко непринудено и бързо взето решение " от горе ", от разсъдъка, води със себе си известна опозиция " от долу ", от страстите. ”

Колкото по-емоционално е обещано едно новогодишно заричане, толкоз по-трудно се претърпява неосъществяването му. Чувството за виновност, отчаяние и внезапният спад в самочувствието са мотив за нови прочувствени бягства. Още една запалена цигара, още един шоколад, бързо влизане във фейсбук и недомислен статус. Очакванията, че е нужна единствено една гола решителност в един избран момент, са напълно неправилна тактичност. Защото неприятните привички, поривът за смяна би трябвало да се осъзнаят надалеч по-дълбоко.

Лошите привички са попълване на прочувствена липса. Нещо, което трайно ни наранява, фрустрира или подтиква отрицателно, намира отдушник в несъмнено държание. Замислете се по какъв начин са почнали неприятните ви привички. Всеки път, когато обстановката се повтори, посягате към навика като избавление, нещо несъмнено и одобрено, за което да се хванете. Ако непрекъснато сме в такива обстановки, моделът се повтаря и се трансформира в примка на навика. Примката на навика променя значимото - одобряваме, че това, което не е положително за нас, в действителност е нашата премия за кофти метода, по който се усещаме.

“Ето по какъв начин работи неприятният табиет: Имаме сигнал при повтаряща се обстановка, навикът се задейства, получаваме премия за повторението. ”

 Например имаме ниско самочувствие, чувство, че другите ни отхвърлят и сме незначителни. Запалваме на цигара за утешение, с цел да се впишем измежду тях, да сме готини, да демонстрираме самочувствие с отривисти жестове и фасон. Такова чувство може да се повтаря от гимназията до през вчерашния ден, когато сътрудниците ни се изсмяха за предлагането по новия план, и при всяко повтаряне ние посягаме към цигарите, като към бягство, разтуха, вместо да се насочим към същинския проблем - ниското самочувствие. Може да се случи с бутилката вино, когато в действителност се усещаме изоставени и самотни. С дълготрайно висене във фейсбук, когато в действителност желаеме да избегнем другарство с колегата.

 Ако недоволстваме от някаква даденост от живота си и желаеме да я променим, това също няма да стане от раз. За смяната по-добре ще помогне карта на желанията или лист с съответни стъпки, в сравнение с някакво неразбираемо дефинирано заричане. Опитайте да изместите навика и да измененията премията си - вместо цигара, хубава ария. Вместо бутилка вино, обадете се на другар. Вместо фейсбук, отидете и целунете по бузата колегата си. Без причина. Когато усетите, че неприятният табиет ви дърпа към себе си, дайте си сметка, какъв брой ви вреди и какъв брой по-градивни неща можете да извършите в това време. И да, цигарите се стопират от раз. И не, по никакъв начин не е елементарно. Но пък е допустимо вие да сте персоналният си воин през новата година. Не от 1 януари, по-добре тогава се наспете.

Инфо: www.hera.bg