Капан за Путин – диктаторът е по-привързан към властта отколкото към сценария за „краят на света“
Тимъти Снайдър, snyder.substack.com
Войната, в последна сметка е обвързвана с политиката. Това, че Украйна побеждава на бойното поле, има значение, тъй като по този метод Украйна оказва напън върху съветската политика.
Тирани като Путин може и да провокират нечие удивление, доколкото основават усещане, че могат да създадат всичко, което изискат. Но това не е истина, техните режими нормално са нежни.
Войната ще приключи, когато украинските военни победи трансформират съветските политически действителности, и аз считам, че този развой към този момент е почнал.
Украинците, да си го кажем напряко, се оказаха
потресаващо положителни войни
Те организираха редица отбранителни, а в този момент и настъпателни интервенции. Украинците го направиха със удивително успокоение и самообладание, без значение от това, че врагът им прави ужасни закононарушения и намерено се афишира за тяхното заличаване като нация.
Но в този момент ни е мъчно да забележим по какъв начин Украйна ще реализира победа, даже в случай че украинците продължат да настъпват. И всичко тъй като нашите разсъждения са сковани от единствения и задоволително слабовероятен вид за завършек на войната: нуклеарният гърмеж.
Фактът, че сме съсредоточени върху този сюжети, а не върху по-вероятните, ни пречи да забележим какво се случва в действителност, и да се подготвим за по-вероятния вид на вероятното бъдеще.
Войната може да приключи по няколко разнообразни метода.
Аз бих желал да предложа
единствено един евентуален сюжет,
който може да възникне в идващите няколко седмици и месеци.
Разбира се, има и други.
Сценарият, който аз предлагам се базира върху това, че елементарното проваляне на Русия в Украйна незабележимо се слива с битката за власт в Русия, която ще изисква изтеглянето на Русия от Украйна.
В исторически смисъл това е добре позната поредност от събития.
Путин към този момент няма почва под краката си
Преди всичко желая да извадим от уравнението нуклеарната съставния елемент. Почти несъмнено е, че тази война няма да приключи с нуклеарни удари.
Безусловно, съществува избран сексапил въображаемо да отстъпим на нуклеарния шантаж. Щом се повдигне тематиката за нуклеарната война и ние изпадаме в меланхолия. Именно това се пробва да реализира Путин със своите закани за нуклеарно оръжие: Ние започваме да приказваме за капитулация на Украйна, просто, с цел да понижим психологическия напън, който изпитваме.
Но това прави работата на Путин, спасявайки го от злополуката, която той самичък сътвори. Той губи елементарната война, която стартира. Той се надява, че споменаването на нуклеарното оръжие ще накара демократичните страни да спрат доставките на оръжия за Украйна и ще му дадат задоволително време, с цел да изпрати съветски запаси на бойното поле и да забави украинското нахлуване.
Вероятно, той бърка като си мисли, че това ще сработи, само че риторичната ескалация е една от дребното пиеси, които към момента може да разиграва.
Война за дълги години. Защо Путин отиде толкоз надалеч?
Даже в случай че ние отстъпим пред нуклеарния шантаж, войната с потреблението на стандартни оръжия няма да приключи. Но това би направило по-вероятна една бъдеща нуклеарна война. Отстъпките пред нуклеарния шантажист му демонстрират, че този вид закани му дават това, което желае, подсигуряват му нови спешни сюжети в бъдеще.
Това учи бъдещите диктатори, бъдещите евентуални шантажисти, че всичко, което им е нужно е нуклеарно оръжие. Това значи, че единственият метод да се защитиш е да създадеш нуклеарно оръжия, което значи световно разпространяване на нуклеарното оръжие.
Дори и да има някаква нуклеарна опасност тя не е към Запада, а към украинците. Те се съпротивляват на нуклеарния шантаж към този момент седем месеца; и щом те могат да го създадат, значи можем и ние.
Русия твърди, че ще активизира стотици хиляди нови военнослужещи. Всичко така и така не върви доста добре, само че все пак: белким Путин ще поеме политическия риск от огромна готовност и ще изпрати съветските бойци в Украйна, а по-късно ще взриви наоколо нуклеарно оръжие? Бойният дух така и така към този момент е сериозен проблем. Близо половин милион съветски мъже избягаха от Русия, с цел да не бъдат изпратени в Украйна.
Ситуацията няма да се усъвършенства, в случай че руснаците си мислят, че ще ги активизират в зона, където ще бъде или е взривен нуклеарен заряд.
Русия одеве разгласи, че елементи от източна и южна Украйна и принадлежат. Това, несъмнено, е смешно. Но фактически ли Москва ще употребява нуклеарно оръжие на земите, които назовава съветски, убивайки или облъчвайки хората, които назовава съветски жители.
Това е допустимо. Но доста малко евентуално.
И дори в случай че това се случи, то няма да приключи войната или, най-малкото, няма да я приключи с победа за Русия.
До този миг разсъждавах даже без да загатвам „ сдържането “: упованието, че потреблението на нуклеарно оръжие ще провокира мощна реакция от другите страни. Сигурен съм, че американската реакция на потреблението от Русия на нуклеарно оръжие ще има парализиращ резултат за съветските въоръжени сили и позорен персонално за Путин.
Друг, доста по-слаб, индиректен резултат ще има това, че в случай че Путин употребява нуклеарно оръжие той ще лиши себе си и Русия от поддръжка в целия свят.
На мен също по този начин ми е забавно дали Русия ще рискува да достави в Украйна нуклеарно оръжие или на границата и, имайки поради точната далекобойна артилерия на Украйна, пробитата логистика на Русия и способността на украинците да завладяват въоръженията, които руснаците вкараха в страната им.
Путин полудява? Каква игра играе стопанинът на Кремъл?
Ако предположим, че Русия фактически би желала да взриви нуклеарно оръжие с дребна мощ в Украйна и би съумяла да го направи, това не би имало решаващо военно значение. Няма огромни скупчвания на украински бойци или техника, които би могло да бъдат изумени, доколкото Украйна води война доста децентрализирано.
Ако бъде създаден гърмеж, украинците ще продължат да се бият, те приказват за това от няколко месеца и няма аргументи да се съмняваме в тях.
Съществува и казусът с претекста.
Путин желае да проявим „ схващане “ към обстановката му, което единствено по себе си към този момент и прекомерно съмнително.
И можем ли да имаме вяра на това, което той приказва?
Ние споделяме, че Путин е притиснат до стената и се питаме какво ще направи.
Ето по какъв начин започваме да приказваме за нуклеарното оръжие: Путин ни вкарва в това, което ние сме длъжни да считаме за свое лично психическо пространство.
Но всичко това са единствено догатки. Всъщност това надалеч не е претекст.
Ако чистите страсти, провокирани от провалянето са задоволителни да стимулират потреблението на нуклеарно оръжие, то към този момент щеше да се е случило. Малко неща биха могли да са по-унизителни от провалянето на съветските войски край Киев при започване на войната. Колапсът в Харковска област през предишния месец също беше потрес.
Докато пиша украинците реализират обилни триумфи в районите, които одеве бяха провъзгласени от Путин за „ вечно съветски територии “, само че в този момент съветските сили отстъпват от тях.
И по този начин, дайте по-внимателно да се вгледаме в позицията на Путин. Руските въоръжени сили не са притиснати до стената в Украйна, те ще бъдат в сигурност, ако правят отстъпка назад в Русия. Метафората със стената не оказва помощ доста и да разберем къде тъкмо се намира Путин. Ситуацията повече наподобява като че ли са му разместили мебелите и той в този момент има потребност още веднъж да се ориентира.
Това, което той направи в Украйна промени ситуацията му в Москва, освен това в отрицателна посока. Но от това не следва, че те са „ длъжни “ да завоюват войната в Украйна каквото и да се случи.
Удържането на властта в Москва,
ето това е значимото – и то не значи безусловно да се подлагаш на по-нататъшен риск в Украйна
Когато (и ако) Путин разбере, че войната е изгубена, той ще промени отношението си към своето състояние вкъщи.
Отговаря ли за думите си Путин?
До напълно скоро, евентуално, до преди оповестяването на мобилизацията, той можеше просто да разгласи победа в медиите и болшинството руснаци щяха да са удовлетворени. Сега той докара безсмислената си война до там, че даже съветското осведомително пространство стартира да се пропуква. Руснаците в този момент се боят от войната, с помощта на мобилизацията, а в този момент към този момент даже телевизионните пропагандисти признават, че съветските войски отстъпват.
Така че, за разлика от първите шест месеца на войната, Путин към този момент не може просто да съобщи, че всичко е наред и да завърши.
Той е задължен да направи още нещо.
Путин към този момент няма почва под краката си. Неговата политическа кариера се опираше на потреблението на следените медии за превръщането на външната политика в успокояващо шоу. С други думи оцеляването на режима зависеше от две предпоставки: това, което се случва по малкия екран беше по-важно от това, което се случва оттатък границите, по-важно от това, което се случва вкъщи. Но на мен ми се коства, че тези предпоставки към този момент не работят.
С мобилизацията бяха разрушени разликите сред вътрешната и външната среда, изгубените сражения заличиха разликата сред телевизия и действителност. Реалността стартира да има по-голямо значение, в сравнение с малкия екран, а Русия ще стартира да има по-голямо значение от Украйна.
В Русия има ерес и в елита, и в обществото, и това към този момент става очевидно и по малкия екран.
Някои настояват, че войната е „ свято дело “ и тя може да бъде извоювана, в случай че хвърчат глави, управлението се държи почтено, а на фронта бъдат изпратени още повече хора и техника.
Това е капан за Путин, който и по този начин към този момент е изпратил там всичко, което може.
Тези гласове го карат да наподобява слаб.
Други мислят, че войната е била неточност. Тези гласове го карат да наподобява неуместно.
И това са единствено главните от спорните позиции, с които се сблъска Путин от своята незащитена и отслабена позиция.
Ако войната отслабва позициите ти и, в случай че тази война не може да бъде извоювана, по-добре е да я завършиш през днешния ден, а не на следващия ден. Подозирам, че Путин не схваща това.
Мобилизацията беше най-лошото, което можеше да направи: тя е задоволително огромна, с цел да отблъсне хората, само че прекомерно дребна и прекомерно закъсняла, с цел да промени нещо преди зимата.
Вероятно, това е в следствие от компромис, който ни демонстрира, че Путин не ръководи самичък. Путин се пробва да командва войските в Украйна, неговите неуспехи го вършат уязвим за рецензия, към този момент косвена. Но Путин, наподобява, е заклещен: в случай че просто приключи в този момент войната, това ще даде сили на неговите критици. Но в този момент, когато мобилизацията към този момент е пробвана, той разполага с малко средства за използването на огромна мощ.
Путин попадна в клопката на събитие, което трябваше да бъде телевизионно и засягаше отдалечено място, само че което неотложно одобри политическа форма вътре в Русия.
Пригожин и Кадиров приканват към интензификация на войната и с най-агресивен звук издевателстват над висшето военно командване, знаейки, че на процедура военните се командват от Путин.
Това също наподобява на заложен капан. Критикувайки методите на водене на войната те отслабват осведомителния надзор на Путин, само че го принуждават да поема отговорност и по този начин разобличават неговите позиции.
Тази логичност в един миг става използвана и към съветската войска. Както отбелязва военният анализатор Лорънс Фридман, в случай че армията желае да играе роля в съветската политика или да има авторитет в съветското общество, командирите и са заинтригувани да правят отстъпка, до момента в който към момента има кого да командват. И в случай че самият Путин желае да остане на власт, то нито дискредитирана, ни деморализирана войска ще са му забавни.
Самата готовност стартира да наподобява неточност: има ли смисъл да изпратиш хиляди неподготвени и незадоволително екипирани хора на това, което те от ден на ден считат за крах? Предположението на Путин е, че мобилизираните бойци или ще умрат, или ще победят, само че в случай че вместо това те избягат, те се трансформират в рискова група, която ще е подготвена, вероятно, да се причисли към различен водач.
И по тази причина можем да забележим правдоподобния сюжет за края на тази война
Войната е форма на политиката и съветският режим ще се промени след провалянето. Докато украинската войска побеждава в борбите, телевизионната действителност ще отстъпи на действителността, а украинката акция ще докара до битка за власт в Русия – не безусловно посредством въоръжен спор, въпреки че не можем да го изключим изцяло. За всички заинтригувани страни би било неприятно да изгубят в Украйна, само че още по-лошо би било да изгубят в Русия.
Логиката на обстановката благоприятства този, който разбере това по-бързо, съумее да вземе всичко под надзор и се предислоцира.
Щом в Русия стартира този развой, за никого няма да има смисъл да оставя съветски войски в Украйна.
Ако това се случи, Путин няма да има потребност от опрощение, с цел да напусне Украйна, доколкото той ще направи това за личното си политическо оцеляване. При цялата му персонална обвързаност към странните му показа за Украйна, той сигурно е по-привързан към властта.
Ако сюжетът, който разказвам се случи, няма да се постанова да се безпокоим за нещата, за които се безпокоим в този момент: по какъв начин се отнася Путин към войната или по какъв начин ще се отнесат руснаците към провалянето. По време на вътрешната битка за власт в Русия Путин и други руснаци ще мислят за друго и тази война ще отстъпи място на по-насъщни грижи.
Разбира се, всичко това, както и преди, е доста мъчно за прогнозиране, изключително на равнище детайлизация.
Напълно вероятни са и други развития, само че линията, която аз разисквам е доста по-вероятен, в сравнение с сюжета за „ краят на света “.
Превод: Faktor.bg
Войната, в последна сметка е обвързвана с политиката. Това, че Украйна побеждава на бойното поле, има значение, тъй като по този метод Украйна оказва напън върху съветската политика.
Тирани като Путин може и да провокират нечие удивление, доколкото основават усещане, че могат да създадат всичко, което изискат. Но това не е истина, техните режими нормално са нежни.
Войната ще приключи, когато украинските военни победи трансформират съветските политически действителности, и аз считам, че този развой към този момент е почнал.
Украинците, да си го кажем напряко, се оказаха
потресаващо положителни войни
Те организираха редица отбранителни, а в този момент и настъпателни интервенции. Украинците го направиха със удивително успокоение и самообладание, без значение от това, че врагът им прави ужасни закононарушения и намерено се афишира за тяхното заличаване като нация.
Но в този момент ни е мъчно да забележим по какъв начин Украйна ще реализира победа, даже в случай че украинците продължат да настъпват. И всичко тъй като нашите разсъждения са сковани от единствения и задоволително слабовероятен вид за завършек на войната: нуклеарният гърмеж.
Фактът, че сме съсредоточени върху този сюжети, а не върху по-вероятните, ни пречи да забележим какво се случва в действителност, и да се подготвим за по-вероятния вид на вероятното бъдеще.
Войната може да приключи по няколко разнообразни метода.
Аз бих желал да предложа
единствено един евентуален сюжет,
който може да възникне в идващите няколко седмици и месеци.
Разбира се, има и други.
Сценарият, който аз предлагам се базира върху това, че елементарното проваляне на Русия в Украйна незабележимо се слива с битката за власт в Русия, която ще изисква изтеглянето на Русия от Украйна.
В исторически смисъл това е добре позната поредност от събития.
Путин към този момент няма почва под краката си
Преди всичко желая да извадим от уравнението нуклеарната съставния елемент. Почти несъмнено е, че тази война няма да приключи с нуклеарни удари.
Безусловно, съществува избран сексапил въображаемо да отстъпим на нуклеарния шантаж. Щом се повдигне тематиката за нуклеарната война и ние изпадаме в меланхолия. Именно това се пробва да реализира Путин със своите закани за нуклеарно оръжие: Ние започваме да приказваме за капитулация на Украйна, просто, с цел да понижим психологическия напън, който изпитваме.
Но това прави работата на Путин, спасявайки го от злополуката, която той самичък сътвори. Той губи елементарната война, която стартира. Той се надява, че споменаването на нуклеарното оръжие ще накара демократичните страни да спрат доставките на оръжия за Украйна и ще му дадат задоволително време, с цел да изпрати съветски запаси на бойното поле и да забави украинското нахлуване.
Вероятно, той бърка като си мисли, че това ще сработи, само че риторичната ескалация е една от дребното пиеси, които към момента може да разиграва.
Война за дълги години. Защо Путин отиде толкоз надалеч?
Даже в случай че ние отстъпим пред нуклеарния шантаж, войната с потреблението на стандартни оръжия няма да приключи. Но това би направило по-вероятна една бъдеща нуклеарна война. Отстъпките пред нуклеарния шантажист му демонстрират, че този вид закани му дават това, което желае, подсигуряват му нови спешни сюжети в бъдеще.
Това учи бъдещите диктатори, бъдещите евентуални шантажисти, че всичко, което им е нужно е нуклеарно оръжие. Това значи, че единственият метод да се защитиш е да създадеш нуклеарно оръжия, което значи световно разпространяване на нуклеарното оръжие.
Дори и да има някаква нуклеарна опасност тя не е към Запада, а към украинците. Те се съпротивляват на нуклеарния шантаж към този момент седем месеца; и щом те могат да го създадат, значи можем и ние.
Русия твърди, че ще активизира стотици хиляди нови военнослужещи. Всичко така и така не върви доста добре, само че все пак: белким Путин ще поеме политическия риск от огромна готовност и ще изпрати съветските бойци в Украйна, а по-късно ще взриви наоколо нуклеарно оръжие? Бойният дух така и така към този момент е сериозен проблем. Близо половин милион съветски мъже избягаха от Русия, с цел да не бъдат изпратени в Украйна.
Ситуацията няма да се усъвършенства, в случай че руснаците си мислят, че ще ги активизират в зона, където ще бъде или е взривен нуклеарен заряд.
Русия одеве разгласи, че елементи от източна и южна Украйна и принадлежат. Това, несъмнено, е смешно. Но фактически ли Москва ще употребява нуклеарно оръжие на земите, които назовава съветски, убивайки или облъчвайки хората, които назовава съветски жители.
Това е допустимо. Но доста малко евентуално.
И дори в случай че това се случи, то няма да приключи войната или, най-малкото, няма да я приключи с победа за Русия.
До този миг разсъждавах даже без да загатвам „ сдържането “: упованието, че потреблението на нуклеарно оръжие ще провокира мощна реакция от другите страни. Сигурен съм, че американската реакция на потреблението от Русия на нуклеарно оръжие ще има парализиращ резултат за съветските въоръжени сили и позорен персонално за Путин.
Друг, доста по-слаб, индиректен резултат ще има това, че в случай че Путин употребява нуклеарно оръжие той ще лиши себе си и Русия от поддръжка в целия свят.
На мен също по този начин ми е забавно дали Русия ще рискува да достави в Украйна нуклеарно оръжие или на границата и, имайки поради точната далекобойна артилерия на Украйна, пробитата логистика на Русия и способността на украинците да завладяват въоръженията, които руснаците вкараха в страната им.
Путин полудява? Каква игра играе стопанинът на Кремъл?
Ако предположим, че Русия фактически би желала да взриви нуклеарно оръжие с дребна мощ в Украйна и би съумяла да го направи, това не би имало решаващо военно значение. Няма огромни скупчвания на украински бойци или техника, които би могло да бъдат изумени, доколкото Украйна води война доста децентрализирано.
Ако бъде създаден гърмеж, украинците ще продължат да се бият, те приказват за това от няколко месеца и няма аргументи да се съмняваме в тях.
Съществува и казусът с претекста.
Путин желае да проявим „ схващане “ към обстановката му, което единствено по себе си към този момент и прекомерно съмнително.
И можем ли да имаме вяра на това, което той приказва?
Ние споделяме, че Путин е притиснат до стената и се питаме какво ще направи.
Ето по какъв начин започваме да приказваме за нуклеарното оръжие: Путин ни вкарва в това, което ние сме длъжни да считаме за свое лично психическо пространство.
Но всичко това са единствено догатки. Всъщност това надалеч не е претекст.
Ако чистите страсти, провокирани от провалянето са задоволителни да стимулират потреблението на нуклеарно оръжие, то към този момент щеше да се е случило. Малко неща биха могли да са по-унизителни от провалянето на съветските войски край Киев при започване на войната. Колапсът в Харковска област през предишния месец също беше потрес.
Докато пиша украинците реализират обилни триумфи в районите, които одеве бяха провъзгласени от Путин за „ вечно съветски територии “, само че в този момент съветските сили отстъпват от тях.
И по този начин, дайте по-внимателно да се вгледаме в позицията на Путин. Руските въоръжени сили не са притиснати до стената в Украйна, те ще бъдат в сигурност, ако правят отстъпка назад в Русия. Метафората със стената не оказва помощ доста и да разберем къде тъкмо се намира Путин. Ситуацията повече наподобява като че ли са му разместили мебелите и той в този момент има потребност още веднъж да се ориентира.
Това, което той направи в Украйна промени ситуацията му в Москва, освен това в отрицателна посока. Но от това не следва, че те са „ длъжни “ да завоюват войната в Украйна каквото и да се случи.
Удържането на властта в Москва,
ето това е значимото – и то не значи безусловно да се подлагаш на по-нататъшен риск в Украйна
Когато (и ако) Путин разбере, че войната е изгубена, той ще промени отношението си към своето състояние вкъщи.
Отговаря ли за думите си Путин?
До напълно скоро, евентуално, до преди оповестяването на мобилизацията, той можеше просто да разгласи победа в медиите и болшинството руснаци щяха да са удовлетворени. Сега той докара безсмислената си война до там, че даже съветското осведомително пространство стартира да се пропуква. Руснаците в този момент се боят от войната, с помощта на мобилизацията, а в този момент към този момент даже телевизионните пропагандисти признават, че съветските войски отстъпват.
Така че, за разлика от първите шест месеца на войната, Путин към този момент не може просто да съобщи, че всичко е наред и да завърши.
Той е задължен да направи още нещо.
Путин към този момент няма почва под краката си. Неговата политическа кариера се опираше на потреблението на следените медии за превръщането на външната политика в успокояващо шоу. С други думи оцеляването на режима зависеше от две предпоставки: това, което се случва по малкия екран беше по-важно от това, което се случва оттатък границите, по-важно от това, което се случва вкъщи. Но на мен ми се коства, че тези предпоставки към този момент не работят.
С мобилизацията бяха разрушени разликите сред вътрешната и външната среда, изгубените сражения заличиха разликата сред телевизия и действителност. Реалността стартира да има по-голямо значение, в сравнение с малкия екран, а Русия ще стартира да има по-голямо значение от Украйна.
В Русия има ерес и в елита, и в обществото, и това към този момент става очевидно и по малкия екран.
Някои настояват, че войната е „ свято дело “ и тя може да бъде извоювана, в случай че хвърчат глави, управлението се държи почтено, а на фронта бъдат изпратени още повече хора и техника.
Това е капан за Путин, който и по този начин към този момент е изпратил там всичко, което може.
Тези гласове го карат да наподобява слаб.
Други мислят, че войната е била неточност. Тези гласове го карат да наподобява неуместно.
И това са единствено главните от спорните позиции, с които се сблъска Путин от своята незащитена и отслабена позиция.
Ако войната отслабва позициите ти и, в случай че тази война не може да бъде извоювана, по-добре е да я завършиш през днешния ден, а не на следващия ден. Подозирам, че Путин не схваща това.
Мобилизацията беше най-лошото, което можеше да направи: тя е задоволително огромна, с цел да отблъсне хората, само че прекомерно дребна и прекомерно закъсняла, с цел да промени нещо преди зимата.
Вероятно, това е в следствие от компромис, който ни демонстрира, че Путин не ръководи самичък. Путин се пробва да командва войските в Украйна, неговите неуспехи го вършат уязвим за рецензия, към този момент косвена. Но Путин, наподобява, е заклещен: в случай че просто приключи в този момент войната, това ще даде сили на неговите критици. Но в този момент, когато мобилизацията към този момент е пробвана, той разполага с малко средства за използването на огромна мощ.
Путин попадна в клопката на събитие, което трябваше да бъде телевизионно и засягаше отдалечено място, само че което неотложно одобри политическа форма вътре в Русия.
Пригожин и Кадиров приканват към интензификация на войната и с най-агресивен звук издевателстват над висшето военно командване, знаейки, че на процедура военните се командват от Путин.
Това също наподобява на заложен капан. Критикувайки методите на водене на войната те отслабват осведомителния надзор на Путин, само че го принуждават да поема отговорност и по този начин разобличават неговите позиции.
Тази логичност в един миг става използвана и към съветската войска. Както отбелязва военният анализатор Лорънс Фридман, в случай че армията желае да играе роля в съветската политика или да има авторитет в съветското общество, командирите и са заинтригувани да правят отстъпка, до момента в който към момента има кого да командват. И в случай че самият Путин желае да остане на власт, то нито дискредитирана, ни деморализирана войска ще са му забавни.
Самата готовност стартира да наподобява неточност: има ли смисъл да изпратиш хиляди неподготвени и незадоволително екипирани хора на това, което те от ден на ден считат за крах? Предположението на Путин е, че мобилизираните бойци или ще умрат, или ще победят, само че в случай че вместо това те избягат, те се трансформират в рискова група, която ще е подготвена, вероятно, да се причисли към различен водач.
И по тази причина можем да забележим правдоподобния сюжет за края на тази война
Войната е форма на политиката и съветският режим ще се промени след провалянето. Докато украинската войска побеждава в борбите, телевизионната действителност ще отстъпи на действителността, а украинката акция ще докара до битка за власт в Русия – не безусловно посредством въоръжен спор, въпреки че не можем да го изключим изцяло. За всички заинтригувани страни би било неприятно да изгубят в Украйна, само че още по-лошо би било да изгубят в Русия.
Логиката на обстановката благоприятства този, който разбере това по-бързо, съумее да вземе всичко под надзор и се предислоцира.
Щом в Русия стартира този развой, за никого няма да има смисъл да оставя съветски войски в Украйна.
Ако това се случи, Путин няма да има потребност от опрощение, с цел да напусне Украйна, доколкото той ще направи това за личното си политическо оцеляване. При цялата му персонална обвързаност към странните му показа за Украйна, той сигурно е по-привързан към властта.
Ако сюжетът, който разказвам се случи, няма да се постанова да се безпокоим за нещата, за които се безпокоим в този момент: по какъв начин се отнася Путин към войната или по какъв начин ще се отнесат руснаците към провалянето. По време на вътрешната битка за власт в Русия Путин и други руснаци ще мислят за друго и тази война ще отстъпи място на по-насъщни грижи.
Разбира се, всичко това, както и преди, е доста мъчно за прогнозиране, изключително на равнище детайлизация.
Напълно вероятни са и други развития, само че линията, която аз разисквам е доста по-вероятен, в сравнение с сюжета за „ краят на света “.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ