Доц. Александър Христов за ФрогНюз: Да забраним ТикТок е като реа...
" TikTok продължава да провокира бурни реакции, както в България, по този начин и по целия свят, поради неговото въздействие върху подрастващите и отражението му в политическата сцена. Платформата основава съществени диспути по отношение на резултатите от обществените мрежи върху психологичното здраве на младежите и опцията за операция на публичното мнение ".
Това сподели пред ФрогНюз, доц, доктор Александър Христов, информационен специалист и учител в УНСС и ФЖМК.
Ето го цялото изявление:
Г-н Христов, за какво обществените мрежи като TikTok са толкоз привлекателни за подрастващите и по какъв начин логаритмите предизвикват рисково наличие?
Този въпрос може да се прегледа от две гледни точки. Първо, привлекателността на TikTok е обвързвана с логаритмите. Те са създадени по този начин, че да оферират наличие, което потребителят евентуално ще хареса. Това основава чувство за персонализирано преживяване, което задържа вниманието на подрастващите.
Второто е обвързвано със самото наличие. TikTok предлага къси и образно привлекателни клипове, които елементарно притеглят вниманието. Този вид наличие обаче постоянно включва рискови или несъответствуващи тематики, което може да въвлече подрастващите в обстановки, които не са безвредни или подобаващи за тяхната възраст.
TikTok е образец за „ хипертрофиран “ феномен. Алгоритмите му са толкоз ефикасни, че непрестанно подават ново наличие, основано на към този момент декларирани ползи, без да има „ отмора “. Това може да докара до несъразмерна консумация на информация, без време за осмисляне и сериозно разбиране. Въпросът е още по-сериозен, тъй като живеем в свят с обилие от информация и все по-малко внимание, което отделяме на нея. Това деформиране на вниманието се отразява освен на възрастните, само че и на децата, които бързо губят интерес и търсят непрекъснато ново наличие.
Тази динамичност евентуално има дълбоки психически последици, които експертите би трябвало да изследват. Това е и основна точка в актуалните връзки.
Къде е границата сред заниманието и заплахата в тези провокации? Кой носи отговорност – платформите, родителите или учебните заведения?
Отговорността е споделена. Платформите би трябвало да бъдат по-ангажирани с мониторинга на наличието и да подобрят своите механизми за надзор. В същото време родителите и учебните заведения имат основна роля в построяването на цифровата просветеност у децата. Въпреки че има хора, които преглеждат наличието преди издание, рисковото наличие въпреки всичко намира път към потребителите. Причината е, че от време на време наличието е мъчно за предварителна оценка или се появява в персоналните профили на потребителите, където контролът е по-слаб. TikTok е едно неразорано поле, което не предстои на регулации. Според мен, би трябвало да се вкарат спомагателни саморегулационнни текстове в документите на професионалните организации.
Подкрепяте ли възбраната на TikTok за деца и кои страни може да вземем като образец?
По принцип позицията ми дълго време беше изрично „ не “. Забраната на обществена мрежа е реакция против „ пръчката “, която те удря, а не против „ ръката “, която я държи. Това значи, че сходна възбрана не е най-ефективният метод за справяне с казуса. Всъщност, тя е по-скоро едва решение, което няма да докара до действително понижаване на използването на мрежата.
Но събитията, които следим в обществените мрежи, и резултатите, които наличието им провокира, може би оправдават въвеждането на краткотрайно ограничаване за проявление на наличие, изключително към деца. Причината е, че децата имат по-ниска сдържаност и са по-уязвими към внушенията, които обществените медии им оферират. Затова и има специфични регулации за рекламата, ориентирана към тях.
Отговорът ми по принцип остава „ не “, само че въпреки всичко стартирам да се възнамерявам дали краткотрайни ограничавания, въведени за избран интервал от време, не биха били потребни. Това може да се приложи единствено за съответна възрастова група, с цел да се оцени дали такава мярка има положителен резултат върху психологичното здраве и развиването на сериозно мислене. Един от образците, които можем да разгледаме, е Румъния. Те започнаха сходни ограничения, само че водени от чисто политически аргументи. Това е нещо, което аз считам за доста по-опасно. Ограничаването на свободата на изложение по политически аргументи е надалеч по-лошо от ограничение за отбрана на деца или обществото.
Тук можем да дадем образец с TikTok и неговата роля в президентските избори в някои страни. Има случаи, в които една платформа се трансформира в средство за политическо въздействие – нещо, което е извънредно рисково. Например, печеленето на избори благодарение на акция, почнала в TikTok, седмици преди вота, е показателно за силата и въздействието на тези мрежи. От друга страна, Австралия също преглежда разновидности за ограничавания, само че с акцент върху отбраната на децата. Подобни ограничения са ориентирани към попречване на отрицателните последствия за младежите, породени от обществените мрежи.
Какви са причините на страните, които към този момент са лимитирали достъпа до TikTok, като Индия и Съединени американски щати?
Аз бих добавил и Румъния, която е огромно изключение измежду тези страни, тъй като те започнаха дейности по чисто политически аргументи. Ограничаването на свободата на изложение по политически подбуди е доста по-опасно, в сравнение с когато това се прави по други аргументи.
Румъния не се опита действително да наложи ограничавания, само че повдигна въпроса за TikTok, тъй като платформата повлия на президентските избори. Победителят в тези избори е спечелил, частично с помощта на TikTok и акции, проведени в платформата няколко седмици преди вота. Това е извънредно обезпокоително.
В Австралия, доколкото ми е известно, също се обсъждаха сходни ограничавания, само че там фокусът е върху наличие, ориентирано към деца. Такива ограничения може да бъдат оправдани, в случай че са в публичен интерес. Въпросът е каква е главната причина за тези ограничавания – в случай че тя е публично богатство, това е едно, само че в случай че става дума за инструмент в политическата битка, тогава това е сериозен проблем.
Как обществените мрежи въздействат на душeвността на децата? Говорим ли задоволително за тревога и меланхолия измежду подрастващите?
От позиция на връзката, бързото разбиране на информация и опцията да сменяш доста елементарно източниците й, като реагираш на това, което получаваш, в действителност пречи на хората да се задълбочат и да създадат по-задълбочен разбор на получената информация. Това е същото, което прави общоприетото и традиционно обучение, в това число учебните заведения и университетите, в прочут смисъл основават едно характерно „ обучение “, което е необятно, само че плитко. Тази „ повърхностна “ информация може да се съпостави с това, което виждаме в обществените мрежи. Възможността да получаваме голямо количество информация в къси шпации е преимущество, само че в същото време няма дълбочина. Не можем да се потопим изцяло в даден феномен или проблем и да разберем детайлите му. Тази плиткост е един от главните проблеми, които се следят в актуалната връзка и образуването на усещания.
Психолозите също се пробват да проучват този проблем. Този метод на продан на информация ни кара да одобряваме елементарно тайни теории. Те са добре структуриран и елементарен за разбиране метод за пояснение на комплицирани въпроси, тъй като оферират опростено решение за неща, които другояче изискват задълбочено схващане. Пример за това е пандемията от COVID-19 и другите теории за произхода на вируса или успеваемостта на имунизациите. По-лесно е да се повярва в тайни теории, в сравнение с да се проучат детайлностите и научните обстоятелства.
Трябва ли родителите и учителите да наложат по-строг надзор върху потреблението на мобилни устройства?
Учителите и родителите би трябвало да наложат надзор върху методите, по които децата употребяват мобилните устройства, само че този надзор би трябвало да бъде рационален и уравновесен. Мобилните устройства могат да лимитират развиването на децата, в случай че се употребяват погрешно. Лично аз имам образец с моето дете, което е на 12 години. Преди две години го видях да играе на телефона си и го попитах какво прави. Оказа се, че чете в Wikipedia и се интересува от нова тематика. Това е образец, че не всяко потребление на мобилно устройство е неприятно – той научава нещо ново и уголемява своето знание. Ограничаването на мобилните устройства не е панацея. Всичко зависи от това какво вършат децата, когато употребяват тези устройства. Много деца поддържат връзка между тях посредством разнообразни приложения като Viber, а в това време извършват учебни задания или научават нови неща. Това също е част от тяхното обществено развиване. Но, несъмнено, има и рискове, свързани с това, като опасности от злоупотреби, нездравословно наличие или пристрастяване.
Какъв би трябвало да бъде салдото?
Категорично би трябвало да има баланс. Родителите и учителите би трябвало да оказват помощ на децата да развиват своите умения и да употребяват мобилните устройства по работлив метод. Ако едно дете прекарва цялото си време в TikTok, това е проблем. Но в случай че мобилното устройство е метод за връзка с връстниците, за събиране на информация или за присъединяване в просветителни действия, то тогава не би трябвало да се постановат строгите забрани. Балансът е основен. Нужно е да се обезпечи уместно време за всяка активност – развлечение, учене и социализация.
Може ли цифровата просветеност да помогне против нездравословното наличие и какви стъпки са нужни?
Дигиталната просветеност играе основна роля в отбраната против нездравословното наличие, изключително когато става въпрос за интернет и обществени мрежи. Вие посочвате, че в Уикипедия може да качи информация всеки, даже в случай че тя не е вярна. Това е прецизен образец за потребността от сериозно мислене и умеене за оценка на източниците на информация. Дигиталната просветеност разрешава на хората (включително децата) да разпознават и заобикалят подправената информация, както и да се учат по какъв начин да търсят надеждни и тествани източници. Тя е част от образованието като цяло и може да бъде най-хубавото средство против незнанието, в това число и това, което се среща в обществените мрежи.
Какви стъпки би трябвало да се подхващат?
По-голяма отговорност от страна на просветителните институции – учебните заведения и университетите би трябвало да поемат самодейността и да обезпечат качествено образование по цифрова просветеност. Подобряване на стратегиите за цифрова просветеност – би трябвало да се създават нови, новаторски и обновени образователни стратегии, които да приготвят младежите да бъдат сериозни и виновни консуматори на информация. Повече внимание към казуса – би трябвало да се насочи внимание към рисковете, свързани с интернет и обществените медии, както в просветителния бранш, по този начин и в обществото като цяло.
Подценяват ли институциите рисковете от обществените мрежи и каква е тяхната роля?
В България, институциите не са съумели да намерят дейно решение на този проблем, като причина за това е и политическата рецесия. Образователната система към момента не реагира задоволително бързо на динамичността на обществените мрежи и не се подхващат задоволителни ограничения. В световен подтекст, институциите не подценяват рисковете, само че тяхното действие постоянно е прекомерно бюрократично и не може да отговори на потребностите на по този начин динамичната сфера на обществените мрежи.
Заместители ли са обществените мрежи на действителното другарство и какви ще са следствията за децата?
Социалните мрежи са метод за връзка сред децата, само че в случай че те изцяло заменят живото другарство, това е проблем. Ако допълват живото другарство, това може да бъде потребно. В момента обаче, онлайн общуването има превес и живото другарство постоянно наподобява по-нечесто срещано и по-малко желано. Проблемът е, когато онлайн връзката стане единствена форма на социализация, което може да има съществени последствия за общественото и прочувственото развиване на децата.
Каква е съвършената симбиоза сред регулации, просветителни акции и отговорността на родителите?
Перфектната симбиоза включва освен забрани, само че и добре открити регулации и просветителни акции. Регулациите би трябвало да бъдат ясни и използвани, като би трябвало да има повече внимание към отбрана на децата от нездравословно наличие и в това време да се даде опция за обучение и развиване в цифровата среда. Ролята на родителите и учителите е да се грижат за децата, както за физическото им развиване, по този начин и за психическата им непоклатимост и цифровата просветеност.
Какви регулации би трябвало да съществуват, с цел да бъдат ефикасни?
Регулациите, които съществуват сега, са задоволително положителни, само че тяхното приложение е по-трудно в подтекста на динамичността на цифровия свят. Проблемите в обществените мрежи като TikTok демонстрират, че би трябвало да има специфични ограничения за ограничение на нездравословното наличие, изключително когато става въпрос за деца.
Въпреки че възбраните и рестриктивните мерки могат да наподобяват като краткосрочни решения, дълготрайният метод би трябвало да се базира на обучение, възстановяване на цифровата просветеност и по-добър достъп до качествено обучение. Това е най-хубавият метод да се оправим с проблемите, свързани с интернет и обществените мрежи. Възпитаването на сериозно мислене и умеене за навигация в цифровия свят е основа за бъдещето на децата и тяхното безвредно потребление на технологиите.
Интервю на Бояна Маркова
Това сподели пред ФрогНюз, доц, доктор Александър Христов, информационен специалист и учител в УНСС и ФЖМК.
Ето го цялото изявление:
Г-н Христов, за какво обществените мрежи като TikTok са толкоз привлекателни за подрастващите и по какъв начин логаритмите предизвикват рисково наличие?
Този въпрос може да се прегледа от две гледни точки. Първо, привлекателността на TikTok е обвързвана с логаритмите. Те са създадени по този начин, че да оферират наличие, което потребителят евентуално ще хареса. Това основава чувство за персонализирано преживяване, което задържа вниманието на подрастващите.
Второто е обвързвано със самото наличие. TikTok предлага къси и образно привлекателни клипове, които елементарно притеглят вниманието. Този вид наличие обаче постоянно включва рискови или несъответствуващи тематики, което може да въвлече подрастващите в обстановки, които не са безвредни или подобаващи за тяхната възраст.
TikTok е образец за „ хипертрофиран “ феномен. Алгоритмите му са толкоз ефикасни, че непрестанно подават ново наличие, основано на към този момент декларирани ползи, без да има „ отмора “. Това може да докара до несъразмерна консумация на информация, без време за осмисляне и сериозно разбиране. Въпросът е още по-сериозен, тъй като живеем в свят с обилие от информация и все по-малко внимание, което отделяме на нея. Това деформиране на вниманието се отразява освен на възрастните, само че и на децата, които бързо губят интерес и търсят непрекъснато ново наличие.
Тази динамичност евентуално има дълбоки психически последици, които експертите би трябвало да изследват. Това е и основна точка в актуалните връзки.
Къде е границата сред заниманието и заплахата в тези провокации? Кой носи отговорност – платформите, родителите или учебните заведения?
Отговорността е споделена. Платформите би трябвало да бъдат по-ангажирани с мониторинга на наличието и да подобрят своите механизми за надзор. В същото време родителите и учебните заведения имат основна роля в построяването на цифровата просветеност у децата. Въпреки че има хора, които преглеждат наличието преди издание, рисковото наличие въпреки всичко намира път към потребителите. Причината е, че от време на време наличието е мъчно за предварителна оценка или се появява в персоналните профили на потребителите, където контролът е по-слаб. TikTok е едно неразорано поле, което не предстои на регулации. Според мен, би трябвало да се вкарат спомагателни саморегулационнни текстове в документите на професионалните организации.
Подкрепяте ли възбраната на TikTok за деца и кои страни може да вземем като образец?
По принцип позицията ми дълго време беше изрично „ не “. Забраната на обществена мрежа е реакция против „ пръчката “, която те удря, а не против „ ръката “, която я държи. Това значи, че сходна възбрана не е най-ефективният метод за справяне с казуса. Всъщност, тя е по-скоро едва решение, което няма да докара до действително понижаване на използването на мрежата.
Но събитията, които следим в обществените мрежи, и резултатите, които наличието им провокира, може би оправдават въвеждането на краткотрайно ограничаване за проявление на наличие, изключително към деца. Причината е, че децата имат по-ниска сдържаност и са по-уязвими към внушенията, които обществените медии им оферират. Затова и има специфични регулации за рекламата, ориентирана към тях.
Отговорът ми по принцип остава „ не “, само че въпреки всичко стартирам да се възнамерявам дали краткотрайни ограничавания, въведени за избран интервал от време, не биха били потребни. Това може да се приложи единствено за съответна възрастова група, с цел да се оцени дали такава мярка има положителен резултат върху психологичното здраве и развиването на сериозно мислене. Един от образците, които можем да разгледаме, е Румъния. Те започнаха сходни ограничения, само че водени от чисто политически аргументи. Това е нещо, което аз считам за доста по-опасно. Ограничаването на свободата на изложение по политически аргументи е надалеч по-лошо от ограничение за отбрана на деца или обществото.
Тук можем да дадем образец с TikTok и неговата роля в президентските избори в някои страни. Има случаи, в които една платформа се трансформира в средство за политическо въздействие – нещо, което е извънредно рисково. Например, печеленето на избори благодарение на акция, почнала в TikTok, седмици преди вота, е показателно за силата и въздействието на тези мрежи. От друга страна, Австралия също преглежда разновидности за ограничавания, само че с акцент върху отбраната на децата. Подобни ограничения са ориентирани към попречване на отрицателните последствия за младежите, породени от обществените мрежи.
Какви са причините на страните, които към този момент са лимитирали достъпа до TikTok, като Индия и Съединени американски щати?
Аз бих добавил и Румъния, която е огромно изключение измежду тези страни, тъй като те започнаха дейности по чисто политически аргументи. Ограничаването на свободата на изложение по политически подбуди е доста по-опасно, в сравнение с когато това се прави по други аргументи.
Румъния не се опита действително да наложи ограничавания, само че повдигна въпроса за TikTok, тъй като платформата повлия на президентските избори. Победителят в тези избори е спечелил, частично с помощта на TikTok и акции, проведени в платформата няколко седмици преди вота. Това е извънредно обезпокоително.
В Австралия, доколкото ми е известно, също се обсъждаха сходни ограничавания, само че там фокусът е върху наличие, ориентирано към деца. Такива ограничения може да бъдат оправдани, в случай че са в публичен интерес. Въпросът е каква е главната причина за тези ограничавания – в случай че тя е публично богатство, това е едно, само че в случай че става дума за инструмент в политическата битка, тогава това е сериозен проблем.
Как обществените мрежи въздействат на душeвността на децата? Говорим ли задоволително за тревога и меланхолия измежду подрастващите?
От позиция на връзката, бързото разбиране на информация и опцията да сменяш доста елементарно източниците й, като реагираш на това, което получаваш, в действителност пречи на хората да се задълбочат и да създадат по-задълбочен разбор на получената информация. Това е същото, което прави общоприетото и традиционно обучение, в това число учебните заведения и университетите, в прочут смисъл основават едно характерно „ обучение “, което е необятно, само че плитко. Тази „ повърхностна “ информация може да се съпостави с това, което виждаме в обществените мрежи. Възможността да получаваме голямо количество информация в къси шпации е преимущество, само че в същото време няма дълбочина. Не можем да се потопим изцяло в даден феномен или проблем и да разберем детайлите му. Тази плиткост е един от главните проблеми, които се следят в актуалната връзка и образуването на усещания.
Психолозите също се пробват да проучват този проблем. Този метод на продан на информация ни кара да одобряваме елементарно тайни теории. Те са добре структуриран и елементарен за разбиране метод за пояснение на комплицирани въпроси, тъй като оферират опростено решение за неща, които другояче изискват задълбочено схващане. Пример за това е пандемията от COVID-19 и другите теории за произхода на вируса или успеваемостта на имунизациите. По-лесно е да се повярва в тайни теории, в сравнение с да се проучат детайлностите и научните обстоятелства.
Трябва ли родителите и учителите да наложат по-строг надзор върху потреблението на мобилни устройства?
Учителите и родителите би трябвало да наложат надзор върху методите, по които децата употребяват мобилните устройства, само че този надзор би трябвало да бъде рационален и уравновесен. Мобилните устройства могат да лимитират развиването на децата, в случай че се употребяват погрешно. Лично аз имам образец с моето дете, което е на 12 години. Преди две години го видях да играе на телефона си и го попитах какво прави. Оказа се, че чете в Wikipedia и се интересува от нова тематика. Това е образец, че не всяко потребление на мобилно устройство е неприятно – той научава нещо ново и уголемява своето знание. Ограничаването на мобилните устройства не е панацея. Всичко зависи от това какво вършат децата, когато употребяват тези устройства. Много деца поддържат връзка между тях посредством разнообразни приложения като Viber, а в това време извършват учебни задания или научават нови неща. Това също е част от тяхното обществено развиване. Но, несъмнено, има и рискове, свързани с това, като опасности от злоупотреби, нездравословно наличие или пристрастяване.
Какъв би трябвало да бъде салдото?
Категорично би трябвало да има баланс. Родителите и учителите би трябвало да оказват помощ на децата да развиват своите умения и да употребяват мобилните устройства по работлив метод. Ако едно дете прекарва цялото си време в TikTok, това е проблем. Но в случай че мобилното устройство е метод за връзка с връстниците, за събиране на информация или за присъединяване в просветителни действия, то тогава не би трябвало да се постановат строгите забрани. Балансът е основен. Нужно е да се обезпечи уместно време за всяка активност – развлечение, учене и социализация.
Може ли цифровата просветеност да помогне против нездравословното наличие и какви стъпки са нужни?
Дигиталната просветеност играе основна роля в отбраната против нездравословното наличие, изключително когато става въпрос за интернет и обществени мрежи. Вие посочвате, че в Уикипедия може да качи информация всеки, даже в случай че тя не е вярна. Това е прецизен образец за потребността от сериозно мислене и умеене за оценка на източниците на информация. Дигиталната просветеност разрешава на хората (включително децата) да разпознават и заобикалят подправената информация, както и да се учат по какъв начин да търсят надеждни и тествани източници. Тя е част от образованието като цяло и може да бъде най-хубавото средство против незнанието, в това число и това, което се среща в обществените мрежи.
Какви стъпки би трябвало да се подхващат?
По-голяма отговорност от страна на просветителните институции – учебните заведения и университетите би трябвало да поемат самодейността и да обезпечат качествено образование по цифрова просветеност. Подобряване на стратегиите за цифрова просветеност – би трябвало да се създават нови, новаторски и обновени образователни стратегии, които да приготвят младежите да бъдат сериозни и виновни консуматори на информация. Повече внимание към казуса – би трябвало да се насочи внимание към рисковете, свързани с интернет и обществените медии, както в просветителния бранш, по този начин и в обществото като цяло.
Подценяват ли институциите рисковете от обществените мрежи и каква е тяхната роля?
В България, институциите не са съумели да намерят дейно решение на този проблем, като причина за това е и политическата рецесия. Образователната система към момента не реагира задоволително бързо на динамичността на обществените мрежи и не се подхващат задоволителни ограничения. В световен подтекст, институциите не подценяват рисковете, само че тяхното действие постоянно е прекомерно бюрократично и не може да отговори на потребностите на по този начин динамичната сфера на обществените мрежи.
Заместители ли са обществените мрежи на действителното другарство и какви ще са следствията за децата?
Социалните мрежи са метод за връзка сред децата, само че в случай че те изцяло заменят живото другарство, това е проблем. Ако допълват живото другарство, това може да бъде потребно. В момента обаче, онлайн общуването има превес и живото другарство постоянно наподобява по-нечесто срещано и по-малко желано. Проблемът е, когато онлайн връзката стане единствена форма на социализация, което може да има съществени последствия за общественото и прочувственото развиване на децата.
Каква е съвършената симбиоза сред регулации, просветителни акции и отговорността на родителите?
Перфектната симбиоза включва освен забрани, само че и добре открити регулации и просветителни акции. Регулациите би трябвало да бъдат ясни и използвани, като би трябвало да има повече внимание към отбрана на децата от нездравословно наличие и в това време да се даде опция за обучение и развиване в цифровата среда. Ролята на родителите и учителите е да се грижат за децата, както за физическото им развиване, по този начин и за психическата им непоклатимост и цифровата просветеност.
Какви регулации би трябвало да съществуват, с цел да бъдат ефикасни?
Регулациите, които съществуват сега, са задоволително положителни, само че тяхното приложение е по-трудно в подтекста на динамичността на цифровия свят. Проблемите в обществените мрежи като TikTok демонстрират, че би трябвало да има специфични ограничения за ограничение на нездравословното наличие, изключително когато става въпрос за деца.
Въпреки че възбраните и рестриктивните мерки могат да наподобяват като краткосрочни решения, дълготрайният метод би трябвало да се базира на обучение, възстановяване на цифровата просветеност и по-добър достъп до качествено обучение. Това е най-хубавият метод да се оправим с проблемите, свързани с интернет и обществените мрежи. Възпитаването на сериозно мислене и умеене за навигация в цифровия свят е основа за бъдещето на децата и тяхното безвредно потребление на технологиите.
Интервю на Бояна Маркова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ