Има ли връзка между приема на халюциногенни гъби и „тихото отказване“ на работа
„ Тихото овакантяване “ е все по-популярен термин за чиновниците, които един тип се „ отдръпват “ и към този момент не поставят всичките си старания в работата, нормално в интерес на по-здравословен баланс сред професионалния и персоналния си живот. Сега ново проучване открива любопитна връзка сред използването на псилоцибин от халюциногенни гъби и намаляването на изключителния труд измежду чиновниците. Резултатите хвърлят нова светлина върху връзката сред психеделичните субстанции и навиците в професионалния и персоналния живот.
Псилоцибинът е психопластоген – съединяване, което може да подтиква бърза и устойчива невропластичност. Когато се приема, организмът трансформира съединението в псилоцин, който има сходна конструкция със серотонина – невротрансмитерът, който управлява настроението на индивида и играе роля в чувството ни за благополучие.
Въпреки че съединението от дълго време се употребява поради психоактивните си свойства, изключително способността му да провокира халюцинации, откривателите от ден на ден се интересуват от евентуалните му лечебни изгоди за хора, наранени от тревога и меланхолия. Но макар този интерес малко са работите, които изследват въздействието на съединенията върху всекидневието. По-специално, малко изследвания са разглеждали по какъв начин използването на псилоцибин може да повлияе на работните привички – по-конкретно, има ли връзка сред опиата и „ тихото отричане “?
„ Многобройни научни проучвания демонстрират, че използването на психеделични опиати в Съединените щати се усилва, изключително измежду работещите. Поради тази причина съм стимулиран да схвана по-добре по какъв начин тази приложимост въздейства върху организациите и работната мощ като цяло “, споделя пред PsyPost Бенджамин А. Корман, докторант в университета в Констанц.
В изследването Корман употребява обществено налични данни от Националното изследване за използването на опиати и здравето. Участниците в това изследване са били определени на инцидентен принцип от цялата територия на Съединени американски щати. Общо са били оценени над 217 000 лица на възраст над 18 години, които са били заети на цялостно работно време сред 2002 и 2004 година
Корман употребява „ приложимост на псилоцибин през целия живот “ като самостоятелна променлива (променливата, която експериментаторът манипулира или трансформира и се допуска, че въздейства директно на подвластната променлива), която категоризира участниците като такива, които са употребявали съединението най-малко един път, и такива, които в никакъв случай преди този момент не са го употребявали. Зависимата променлива за това изследване е „ изключителни часове, отработени през последната седмица “. Тази цифра е всяко количество време, отработено над 40 часа – въз основа на условията на Министерството на труда на Съединени американски щати за възнаграждение на ексклузивен труд за всеки спомагателен час, отработен над този брой.
Проучването съдържа и няколко други променливи, в това число възрастта на участниците, просветителното ниво, пола, фамилното състояние, категорията на бизнеса, за който работят, годишния приход на семейството, до каква степен съгласно тях са склонни да демонстрират рисково държание и използването на други субстанции (кокаин, канабис, стимуланти, успокоителни, PCP, MDMA и хероин) през целия живот.
Преди Корман да регистрира тези променливи, се оказва, че използването на псилоцибин фактически има позитивна корелация с увеличението на изключителния труд. След като обаче тези фактори са регистрирани, връзката всъщност се обърна и корелацията стана негативна.
„ Резултатите демонстрират, че използването на псилоцибин през целия живот е обвързвана с почти 0,06 часа (или 3,6 минути) по-малко ексклузивен труд на чиновник седмично “, написа Корман в проучването.
Корман открива, че използването на психеделици е по-висока измежду мъжете, които са добре образовани, спрямо останалата част от общото население. Тези лица постоянно работят в браншове, в които е по-вероятно да се чака ексклузивен труд. След като това е открито, Корман взема поради тези фактори и по този метод резултатите ненадейно се трансформират.
Най-общо казано, употребявалите псилоцибин най-малко един път в живота си, са работили към 3,60 минути седмично по-малко от неупотребявалите. На пръв взор това може да наподобява малко, само че има по-големи последствия, в случай че се преглежда като държание измежду 15-те милиона чиновници на цялостно работно време в Съединени американски щати, които са употребявали това съединяване.
„ Въз основа на получените резултати се допуска, че в Съединени американски щати годишно се отработват 44 348 400 часа по-малко ексклузивен труд измежду работещите на цялостно работно време за сметка на използването на псилоцибин от чиновниците през целия им живот “, написа Корман. „ Въпреки че тази констатация в началото може да се пояснява като скъпоструваща за организациите, тя може да помогне да се изясни и за какво използването на псилоцибин в последно време е обвързвана с понижаване на отсъствията по болест. “
Но преди всички да се втурнат към гъбите, с цел да трансформират работните си привички, си коства да се означи, че изследването има своите ограничавания. Първо, и най-важното, – че приемането на съединението фактически е причина за тази смяна в държанието. Второ, употребяваната информация е много остаряла, защото данните за чиновниците от 2015 година нататък не са били налични за разбор. По този метод информацията може да не отразява актуалните трендове, свързани с използването на психеделици или с работните привички.
Въпреки това изследването демонстрира какъв брой е значимо използването на психеделични съединения да се преглежда във връзка със заетостта и салдото сред професионалния и персоналния живот. Необходима е, несъмнено, повече информация, изключително във връзка с това дали има разлики, подбудени от претекстовете на потребителя – за лечебна или развлекателна приложимост.
