Звезда от Гласът на България: Ще съдя болницата, казали на майка ми, че съм умрял при раждането!
Тихомир Митов е звезда от " Гласът на България " , само че става прочут с парчето си " Аз съм тук ", което шокира публиката, защото е основано по персоналната история на изпълнителя - зарязан в кофа за боклук и осиновен, разбра HotArena.
В нея изпява ориста си. Митов е роден на 12 юни 1993 година в Ботевград, занимава се от дете с музика и печели премия за дебют от 2016 година от Съюза на артистите в България. Обявен е за " Най-секси глас ". Какви са проблемите на осиновените деца, тематиката още ли е табу за българското общество и по какъв начин е срещнал майка си Митов описа за " България Днес ".
Г-н Митов, разкажете повече какво се случи, откакто направихте песента " Аз съм тук ", с която акцентирахте върху проблемите на осиновените?
- Самата ария е от 2014 година, тогава започнах да я протоколирам и още от този момент движа нещата си с осиновени деца, опитваме се да оказваме помощ на такива. Просто в този момент като че ли отзвукът стана по-голям и самите хора, свързани с този въпрос, като че ли към този момент не се тормозят толкоз от тематиката.
Защо тематиката осиновяване е притеснителна за българското общество?
- Като че ли към момента го има този нрав, това, насаденото с времето, че осиновяването е нещо, което е притеснително откъм обстоятелството какво ще кажат близките. Дали ще погледнат със страдание на осиновителя и на осиновения, ще ги гледат необичайно, тъй като са от едната или другата страна. Някои хора се тормозят да приказват за това и да признаят, че гледат осиновени, а не лични деца. Слава Богу, нещата към този момент се разчупват.
Вие също сте осиновено дете, по какъв начин разбрахте за това?
- Беше в доста ранна възраст. Като всяко дете правех доста бели, само че очевидно е имало нещо по-фрапантно, тъй като съседка на родителите ми, много нападателно настроена към мен тогава, пристигна при мен и ми сподели - " знаеш ли, че родителите ти са те излъгали, ти си осиновен и не си тяхно дете ". Нямах дори първи клас тогава, а моите родители малко преди тогава ми споделиха, че желаят да приказват с мен за нещо съществено, само че когато стана първокласник. И по-късно навързах техните думи с нейните...
Смятате ли за неточност на фамилията ви, че от дребен косвено не са ви споделили даже по детски метод, че не сте тяхно дете?
- Те самите са много възрастни хора и приписвам решението им на това, че имаха доста терзания за това, тормозили са се аз по какъв начин ще го приема. Не знам дали е било неверно или вярно решение да ми кажат по-късно за това, макар че като организирахме диалога, го одобрих доста добре. Нямаше драма, не съм го преживявал тежко. Почувствах се омекотен, бях подготвен да посрещна този диалог. Но поддържам да се каже на едно дете такова нещо в по-ранна възраст, тъй като по този начин или другояче то към този момент е възприело тези хора като свои родители.
Много деца научават това в пубертета, което е доста тежка възраст.
- Да, доста е внимателно.
Казахте, че се занимавате с осиновени деца, по какъв начин по-точно?
- Опитвам се от известно време да основа една организация, сега сме в развой на регистрация, която да се споделя " Аз съм тук ". Да, има доста организации и фондации, свързани с осиновени и осиновители, само че ми прави усещане, че хората се сещат за близките, които са в усложнение, и за децата единствено по Коледа или по други празници, или когато има някакви акции. Това не взема решение проблемите и моето персонално наблюдаване е, че не оказва помощ на тези деца, които са в домовете. Защото те, когато навършат 18 години, в действителност излизат на улицата. Това е по-големият проблем. Когато са дребни, институциите ненапълно обезпечават най-важното, само че ми се желае, до момента в който са там, децата да получават спомагателни квалификации - езици, професионална подготовка. И когато изоставен този дом, те да могат да получат работа, обществен живот.
Говорите за деца в обществени институции, какво общо има това с осиновените деца, които си имат родители?
- Да, това е другата тематика, която желаеме да залегне във фондацията. Много от децата, които схванат, че са осиновени, нямат към кого да се извърнат, с цел да схванат повода за това, че са изоставени, да схванат кои са биологичните им родители. Има голям брой разнообразни проблеми. Няма такова съдружие, което да събира тези хора, с цел да се поддържат и да обменят опит. За осиновителите има организации, които ненапълно им оказват помощ. Но за осиновените не е по този начин и осъждам по множеството запитвания към мен от такива хора, които ме питат и аз по какъв начин тъкмо съм разкрил биологичната си майка. Как да го създадат, без да наранят родителите си, какви са им правата, по какъв начин да не нарушат тайната на осиновяването.
Вие самият сте изоставено дете, и то по извънредно противен метод. На майка ви е казано, че сте умрял при раждането и сте зарязан в кофа за отпадък. Имате ли желание да съдите болничното заведение, която е оповестила това на майка ви?
- Да, тъкмо по този начин. Имах такова желание, само че съм в договаряния с нея, тъй като тя чисто душевен е много нестабилна, тормози се от тематиката, не желае никой да я свързва с мен. Ние като сме се виждали даже, сме го правили скритом, тъй като тя е от дребен град и не желае хората да схванат за това нещо. И по тази причина се пробвам да запазя нейната зона на комфорт.
Тя ли ви потърси, или вие нея?
- Аз я потърсих. Много години, откакто разбрах, че съм осиновен, открих решението за осиновяване, видях нейните имена. Тя е от турски генезис, а тогава името й е било българско. И през годините се пробвах да я открия, малко преди рождения ми ден всяка година го изваждах този документ и го четях. И всяка година се връщаше това предпочитание да схвана кой стои зад тези имена, като изчезнало парче от пъзела на живота.
Когато се видяхте за пръв път с майка ви, тя позна ли звездата от " Гласът на България ", момчето от телевизионния екран?
- Честно казано, не. Не знаеше, че това съм аз. Тя беше слушала моя ария, само че не сме говорили за това, тя самата среща беше доста тягостна, за час и половина несъмнено сме си споделили две фрази. През останалото време мълчахме и се гледахме, защото това са 25 години, които бяха минали. Беше изключително, доста беше мъчно да приказваме, а тя се разстройваше непрекъснато, питайки за фамилията ми и осъзнавайки, че различен човек ме е отгледал.
Планирате ли някаква нова ария, нов план?
- В момента работя върху два плана, които още не съм приключил, защото и времево, и финансово се пробвам да ги уравновесявам. Надявам се напълно скоро да приключат, само че не мога да кажа по кое време.
Министърът на обществената политика Деница Сачева също е осиновител и не го крие, в противен случай. Смятате ли да се свържете с нея по отношение на фондацията, която подготвяте?
- Честно казано, не съм се сещал за това. Когато организацията ми стане законна, сигурно ще потърся хора със сходни ползи и опит в това отношение, с цел да можем дружно да създадем съответни планове за тези хора.
В нея изпява ориста си. Митов е роден на 12 юни 1993 година в Ботевград, занимава се от дете с музика и печели премия за дебют от 2016 година от Съюза на артистите в България. Обявен е за " Най-секси глас ". Какви са проблемите на осиновените деца, тематиката още ли е табу за българското общество и по какъв начин е срещнал майка си Митов описа за " България Днес ".
Г-н Митов, разкажете повече какво се случи, откакто направихте песента " Аз съм тук ", с която акцентирахте върху проблемите на осиновените?
- Самата ария е от 2014 година, тогава започнах да я протоколирам и още от този момент движа нещата си с осиновени деца, опитваме се да оказваме помощ на такива. Просто в този момент като че ли отзвукът стана по-голям и самите хора, свързани с този въпрос, като че ли към този момент не се тормозят толкоз от тематиката.
Защо тематиката осиновяване е притеснителна за българското общество?
- Като че ли към момента го има този нрав, това, насаденото с времето, че осиновяването е нещо, което е притеснително откъм обстоятелството какво ще кажат близките. Дали ще погледнат със страдание на осиновителя и на осиновения, ще ги гледат необичайно, тъй като са от едната или другата страна. Някои хора се тормозят да приказват за това и да признаят, че гледат осиновени, а не лични деца. Слава Богу, нещата към този момент се разчупват.
Вие също сте осиновено дете, по какъв начин разбрахте за това?
- Беше в доста ранна възраст. Като всяко дете правех доста бели, само че очевидно е имало нещо по-фрапантно, тъй като съседка на родителите ми, много нападателно настроена към мен тогава, пристигна при мен и ми сподели - " знаеш ли, че родителите ти са те излъгали, ти си осиновен и не си тяхно дете ". Нямах дори първи клас тогава, а моите родители малко преди тогава ми споделиха, че желаят да приказват с мен за нещо съществено, само че когато стана първокласник. И по-късно навързах техните думи с нейните...
Смятате ли за неточност на фамилията ви, че от дребен косвено не са ви споделили даже по детски метод, че не сте тяхно дете?
- Те самите са много възрастни хора и приписвам решението им на това, че имаха доста терзания за това, тормозили са се аз по какъв начин ще го приема. Не знам дали е било неверно или вярно решение да ми кажат по-късно за това, макар че като организирахме диалога, го одобрих доста добре. Нямаше драма, не съм го преживявал тежко. Почувствах се омекотен, бях подготвен да посрещна този диалог. Но поддържам да се каже на едно дете такова нещо в по-ранна възраст, тъй като по този начин или другояче то към този момент е възприело тези хора като свои родители.
Много деца научават това в пубертета, което е доста тежка възраст.
- Да, доста е внимателно.
Казахте, че се занимавате с осиновени деца, по какъв начин по-точно?
- Опитвам се от известно време да основа една организация, сега сме в развой на регистрация, която да се споделя " Аз съм тук ". Да, има доста организации и фондации, свързани с осиновени и осиновители, само че ми прави усещане, че хората се сещат за близките, които са в усложнение, и за децата единствено по Коледа или по други празници, или когато има някакви акции. Това не взема решение проблемите и моето персонално наблюдаване е, че не оказва помощ на тези деца, които са в домовете. Защото те, когато навършат 18 години, в действителност излизат на улицата. Това е по-големият проблем. Когато са дребни, институциите ненапълно обезпечават най-важното, само че ми се желае, до момента в който са там, децата да получават спомагателни квалификации - езици, професионална подготовка. И когато изоставен този дом, те да могат да получат работа, обществен живот.
Говорите за деца в обществени институции, какво общо има това с осиновените деца, които си имат родители?
- Да, това е другата тематика, която желаеме да залегне във фондацията. Много от децата, които схванат, че са осиновени, нямат към кого да се извърнат, с цел да схванат повода за това, че са изоставени, да схванат кои са биологичните им родители. Има голям брой разнообразни проблеми. Няма такова съдружие, което да събира тези хора, с цел да се поддържат и да обменят опит. За осиновителите има организации, които ненапълно им оказват помощ. Но за осиновените не е по този начин и осъждам по множеството запитвания към мен от такива хора, които ме питат и аз по какъв начин тъкмо съм разкрил биологичната си майка. Как да го създадат, без да наранят родителите си, какви са им правата, по какъв начин да не нарушат тайната на осиновяването.
Вие самият сте изоставено дете, и то по извънредно противен метод. На майка ви е казано, че сте умрял при раждането и сте зарязан в кофа за отпадък. Имате ли желание да съдите болничното заведение, която е оповестила това на майка ви?
- Да, тъкмо по този начин. Имах такова желание, само че съм в договаряния с нея, тъй като тя чисто душевен е много нестабилна, тормози се от тематиката, не желае никой да я свързва с мен. Ние като сме се виждали даже, сме го правили скритом, тъй като тя е от дребен град и не желае хората да схванат за това нещо. И по тази причина се пробвам да запазя нейната зона на комфорт.
Тя ли ви потърси, или вие нея?
- Аз я потърсих. Много години, откакто разбрах, че съм осиновен, открих решението за осиновяване, видях нейните имена. Тя е от турски генезис, а тогава името й е било българско. И през годините се пробвах да я открия, малко преди рождения ми ден всяка година го изваждах този документ и го четях. И всяка година се връщаше това предпочитание да схвана кой стои зад тези имена, като изчезнало парче от пъзела на живота.
Когато се видяхте за пръв път с майка ви, тя позна ли звездата от " Гласът на България ", момчето от телевизионния екран?
- Честно казано, не. Не знаеше, че това съм аз. Тя беше слушала моя ария, само че не сме говорили за това, тя самата среща беше доста тягостна, за час и половина несъмнено сме си споделили две фрази. През останалото време мълчахме и се гледахме, защото това са 25 години, които бяха минали. Беше изключително, доста беше мъчно да приказваме, а тя се разстройваше непрекъснато, питайки за фамилията ми и осъзнавайки, че различен човек ме е отгледал.
Планирате ли някаква нова ария, нов план?
- В момента работя върху два плана, които още не съм приключил, защото и времево, и финансово се пробвам да ги уравновесявам. Надявам се напълно скоро да приключат, само че не мога да кажа по кое време.
Министърът на обществената политика Деница Сачева също е осиновител и не го крие, в противен случай. Смятате ли да се свържете с нея по отношение на фондацията, която подготвяте?
- Честно казано, не съм се сещал за това. Когато организацията ми стане законна, сигурно ще потърся хора със сходни ползи и опит в това отношение, с цел да можем дружно да създадем съответни планове за тези хора.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ