Енергийните компенсации “глътнаха 1/5 от държавните разходи
Тихо, безрезервно и съвсем без публичен отзив в предизборната суматоха служебното държавно управление удължи програмата за обезщетения за небитовите консуматори на електрическа сила до края на 2022 година.
За три месеца ще бъдат изхарчени близо 3,6 милиарда лв., от които 380 млн. лв. към операторите за субсидиране на покупката на сила за софтуерните им разноски, а 3,214 милиарда лв. ще покрият превишението на борсовата цена над 250 лева./мвтч. за бизнеси, общини, лечебни заведения и др, оповестява " Инвестор ".
Неусетно тази държавна политика се трансформира във втория максимален масраф в обществените финанси след пенсиите. Ако този метод се резервира, на годишна основа приказваме за дотации от 13-15 милиарда лв.. За съпоставяне, всички разноски за пенсии, след няколкото нараствания, ще бъдат 15,6 милиарда лв. през 2022 г.
Размахът на прехвърлянето към бизнеса е с голямо макроикономическо измерение. При 1,2 милиарда лв. на месец запазването на тази стратегия ще значи субсидиране на таван на енергийните цени за близо 10% от Брутният вътрешен продукт. Ако прибавим покриването на загубите на топлофикацията в София и 25-те стотинки за литър гориво и настрана понижените налози върху част от силата, сметката набъбва застрашително.
За съпоставяне, за 12-те месеца до септември /по данни на Bruegel/ най-висока „ сметка “ за субсидиране и компенсиране на повишаването на енергоизточниците имаше във Англия – 6,5% от Брутният вътрешен продукт, Хърватия – 4,1% от Брутният вътрешен продукт и Гърция – 3,7% от Брутният вътрешен продукт. Да, доста държавни управления занапред ще вкарват пакети от помощи и обезщетения – само че даже внушително звучащите 200 милиарда евро, препоръчани в Германия, са едвам 5% от Брутният вътрешен продукт на страната.
Създадохме мастодонт за преразпределение на милиарди без явен политически и стопански механизъм за премахването му. Вместо поощряване на дълготрайно договаряне и предвидимост, в този момент на практика целият бизнес е пленник на волята на Министерския съвет и през три месеца чака златния автограф за одобрение на дотациите. Оттук насетне връщането към пазара или основаване на транспарантен и законен метод на одържавяване на облагите в енергетиката – да вземем за пример посредством налог, гласуван от законодателя – ще среща проведен и стимулиран отпор.
За три месеца ще бъдат изхарчени близо 3,6 милиарда лв., от които 380 млн. лв. към операторите за субсидиране на покупката на сила за софтуерните им разноски, а 3,214 милиарда лв. ще покрият превишението на борсовата цена над 250 лева./мвтч. за бизнеси, общини, лечебни заведения и др, оповестява " Инвестор ".
Неусетно тази държавна политика се трансформира във втория максимален масраф в обществените финанси след пенсиите. Ако този метод се резервира, на годишна основа приказваме за дотации от 13-15 милиарда лв.. За съпоставяне, всички разноски за пенсии, след няколкото нараствания, ще бъдат 15,6 милиарда лв. през 2022 г.
Размахът на прехвърлянето към бизнеса е с голямо макроикономическо измерение. При 1,2 милиарда лв. на месец запазването на тази стратегия ще значи субсидиране на таван на енергийните цени за близо 10% от Брутният вътрешен продукт. Ако прибавим покриването на загубите на топлофикацията в София и 25-те стотинки за литър гориво и настрана понижените налози върху част от силата, сметката набъбва застрашително.
За съпоставяне, за 12-те месеца до септември /по данни на Bruegel/ най-висока „ сметка “ за субсидиране и компенсиране на повишаването на енергоизточниците имаше във Англия – 6,5% от Брутният вътрешен продукт, Хърватия – 4,1% от Брутният вътрешен продукт и Гърция – 3,7% от Брутният вътрешен продукт. Да, доста държавни управления занапред ще вкарват пакети от помощи и обезщетения – само че даже внушително звучащите 200 милиарда евро, препоръчани в Германия, са едвам 5% от Брутният вътрешен продукт на страната.
Създадохме мастодонт за преразпределение на милиарди без явен политически и стопански механизъм за премахването му. Вместо поощряване на дълготрайно договаряне и предвидимост, в този момент на практика целият бизнес е пленник на волята на Министерския съвет и през три месеца чака златния автограф за одобрение на дотациите. Оттук насетне връщането към пазара или основаване на транспарантен и законен метод на одържавяване на облагите в енергетиката – да вземем за пример посредством налог, гласуван от законодателя – ще среща проведен и стимулиран отпор.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ