Тихата пенсионна реформа, която може да трансформира европейската икономика
Тихата пенсионна промяна, която може да трансформира европейската стопанска система
Европа е изправена пред абсурд. От една страна, континентът е изправен пред големи капиталови потребности – от финансиране на зеления преход и модернизиране на инфраструктурата
до поддръжка на нововъведенията и конкурентоспособността по отношение на световните съперници.
От друга страна, европейските семейства държат трилиони евро спестявания, огромна част от които са пасивно в банкови депозити, които дават дребна облага и вършат доста малко за стимулиране на растежа.
Нов работен документ на Брьогел, озаглавен „ Запълване на капиталовата празнота в Европа:
Разбиране на капацитета на привличането на институционални вложители “, преглежда това противоречие през призмата на институционалните вложители в Европа, а точно застрахователните компании и пенсионните фондове,
известни още като ICPF (Институционални пенсионни фондове).
Тези институции са в основата на казуса и евентуално оферират едно от решенията.
Къде европейците държат парите си?
Европейците като цяло са консервативни вложители, като множеството хора държат спестяванията си в банки, където те натрупват дребна или никаква стойност през годините.
Институционалният вложител е огромна организация, която влага пари от името
на хора или семейства. За разлика от обособени лица, които могат да купят няколко акции или да отворят спестовна сметка, тези институции ръководят големи парични средства и ги влагат на разнообразни финансови пазари.
Най-често срещаните типове институционални вложители
са пенсионните фондове, които ръководят пенсионните спестявания на служащите, и застрахователните компании, които влагат наградите или абонаментите, които хората заплащат, с цел да покрият бъдещи застрахователни искове.
Финансирани против постоянни държавни пенсии
Докладът преглежда пенсиите и вложенията като две страни на една и съща монета. Застаряващото население на Европа оказва напън върху разходопокривните пенсионни системи, като в същото време континентът е изправен пред големи финансови потребности.
Според разходопокривната система, парите, които днешната непенсионирана работна мощ
влага в пенсионния фонд, неотложно се изтеглят и се дават на днешните пенсионери. В бъдеще, когато днешните служащи се пенсионират, бъдещите служащи ще заплащат за пенсиите им. Освен в случай че имате застаряващо население, тогава групата пенсионери ще бъде доста по-голяма от групата бъдещи служащи, които ще ги покриват.
Финансираната пенсионна скица е пенсионен проект, при който част от парите,
които вие и вашият шеф внасяте, в действителност се икономисват и влагат, вместо да се харчат незабавно. С течение на времето тези вложения в неща като акции или облигации нарастват, тъй че натрупвате пари за пенсионирането си.
Финансираните пенсионни схеми,
в случай че бъдат разширени, могат да оказват помощ за решаването и на двата казуса по едно и също време. Чрез обезпечаване на повече пенсионни спестявания за семействата и ориентиране на тези пари към дълготрайни планове, те се трансформират в мост сред частното благосъстояние и груповите капиталови потребности.
Европа против Съединените щати
Дебатът постоянно се концентрира върху това дали Европа „ губи “ капитал от Съединените щати. Всъщност европейските пенсионни и застрахователни компании държат американски активи, изключително акции.
Между 2013 и 2023 година делът на американските акции в европейските портфейли на ICPF се е нараснал от 23% на 39%. През същия интервал, американските дългови активи са се нараснали по-скромно, от 6% на 11%.
Но по отношение на размера на американските финансови пазари, това не е толкоз огромно, колкото може да наподобява.
„ Така че, въпреки да е правилно, че доста спестявания в пенсионни фондове и застрахователни компании отиват в Съединени американски щати, също по този начин е правилно, че по отношение на размера на американския пазар, в действителност не е чак толкоз доста. Това всъщност демонстрира, че и нашите резултати демонстрират, че в действителност има недоинвестиция в Съединени американски щати от целия Европейски Съюз “, сподели пред Euronews Мари-Софи Лапе, един от създателите на отчета.
С други думи, институционалните вложители в Европа към момента са
пристрастни към локалните вложения. Те най-вече избират да държат пари в Европа, изключително в държавни и корпоративни облигации. Това е в внезапен контрастност с американските пенсионни фондове, които разпределят доста повече средства в акции и различни вложения, в това число рисков капитал.
Защо е тази разлика? Познаването, валутата и предпазливостта играят роля.
„ Възможните пояснения са да вземем за пример, че хората са по-запознати с вътрешния си пазар и вътрешната си политика. Белгийският пенсионен фонд е по-вероятно да е специалист по белгийската стопанска система от всеки различен. Езикът е различен мотор. Валутните опасности също играят роля, изключително когато пенсионните фондове и застрахователните компании са задължени да изплащат на клиентите си в евро “, изясни Лапе.
Дизайнът на пенсиите остава твърдо в ръцете на националните държавни управления, само че Европейски Съюз към момента може да играе поддържаща роля.
Документът на Брьогел твърди, че Брюксел би трябвало да се концентрира върху използването на най-хубави практики като автоматизирано записване, като в същото време работи за това европейските финансови пазари да станат по-интернационално интегрирани и ефикасни. Ако институционалните вложители могат да
влагат по-плавно през границите, те могат да разширят и диверсифицират портфейлите си.
Но всяка промяна, акцентират създателите, би трябвало да сложи спестяващия в центъра си – пенсиите са на първо място въпрос на пенсионна сигурност, а не просто инструмент за запълване на финансовата дупка в Европа.
Твърде доста пари в банкови сметки
По-големият проблем може да не е къде влагат ICPF, а какъв брой малко пари в действителност постъпват в тях.
Днес почти 27% от спестяванията
на семействата в Европейски Съюз са вложени в застраховки и пенсии, съвсем равно на каузи, разпределен за валута и депозити. С други думи, европейците към момента държат големи суми в нискодоходни
банкови сметки, пропускайки евентуалната възвръщаемост на финансовите пазари.
„ Ние твърдим, че отливът на вложения към Съединени американски щати не е безусловно проблем за пазарите в Европейски Съюз, в случай че просто успеем да разтеглим бранша, като насочваме спестявания, които сега са блокирани във валута и депозити. В Европейски Съюз доста семейства държат спестяванията си в банкова сметка, което е с доста ниска рентабилност. Това не генерира огромна възвръщаемост за бъдещето “, изяснява Лапе.
Прехвърлянето даже на дребна част от тези пари би отключило голям капитал за вложения.
„ Направихме това почти пресмятане: в случай че за всеки 100 евро в банкова сметка в Европейски Съюз прехвърлите 10 евро в бранша на ICPF, ще мобилизирате малко над 400 милиарда евро, които отиват в дългови скъпи бумаги и листвани акции “, продължи тя.
Автоматично записване: Малка промяна, огромни последствия
Как би могла да се реализира тази смяна? Един от отговорите е автоматизирано записване във финансирани пенсии.
Автоматичното записване работи, като прави
вложението по дифолт. Работниците автоматизирано се записват във финансирана пенсионна скица, която по-късно насочва спестяванията им към финансовите пазари, с опция за отвод. Опитът в страни като Обединеното кралство демонстрира, че процентите на присъединяване
се усилват внезапно при тази система, тъй като инерцията държи множеството хора записани.
„ Ако разчитахте единствено на хората да влагат сами, щеше да е належащо да отделите доста време за финансова просветеност, което е било опитвано през годините, само че значително не е било доста сполучливо. Така че, с цел да мобилизирате
в действителност спестяванията по целия свят, това би била доста потребна политика “, изясни Лапе.
С други думи, акциите за финансова просветеност оказват помощ, само че не са задоволителни. Механизмите по дифолт, като автоматизираното записване, са доста по-ефективни.
Спестяващите би трябвало да са приоритет
Заключението на документа на Брьогел е значимо: Европа в действителност не е нужно да се тревожи прекалено много за „ приключването “ на капитал към Съединени американски щати. Вместо това същинският проблем е неизползваният капацитет, който стои бездействащ в спестовните сметки на семействата.
А във времена на неустановеност инстинктът да се стои умерено единствено се ускорява.
Пренасочването даже на дребна част от тези пари към финансирани пенсии и застрахователи би могло освен да ускори пенсионната сигурност, само че и да подхрани капиталовите потребности на Европа – екологизиране на стопанската система,
финансиране на нововъведения и повишение на стабилността на финансовите пазари.
Автоматичното записване не е нещо показно. То няма да притегли вниманието на медиите като проект за стимулиране на стопанската система за трилиони евро. Но както се твърди в отчета, то може да е тихата промяна с трансформативен капацитет.
Авторите обаче предизвестяват да не се употребяват
пенсиите като касичка за политически или стопански планове. Първото обвързване на застрахователите и пенсионните фондове е да пазят и усилват спестяванията на хората и всяко увеличение на капиталовата дупка в Европа
би трябвало да се третира като добре пристигнал непряк резултат, а не като съществена цел.
Ако държавните управления насочват средства в интерес на избрани райони или промишлености за сметка на деликатното вложение, това може да навреди на самите спестители, на които тези промени са предопределени да бъдат от изгода.
Европа е изправена пред абсурд. От една страна, континентът е изправен пред големи капиталови потребности – от финансиране на зеления преход и модернизиране на инфраструктурата
до поддръжка на нововъведенията и конкурентоспособността по отношение на световните съперници.
От друга страна, европейските семейства държат трилиони евро спестявания, огромна част от които са пасивно в банкови депозити, които дават дребна облага и вършат доста малко за стимулиране на растежа.
Нов работен документ на Брьогел, озаглавен „ Запълване на капиталовата празнота в Европа:
Разбиране на капацитета на привличането на институционални вложители “, преглежда това противоречие през призмата на институционалните вложители в Европа, а точно застрахователните компании и пенсионните фондове,
известни още като ICPF (Институционални пенсионни фондове).
Тези институции са в основата на казуса и евентуално оферират едно от решенията.
Къде европейците държат парите си?
Европейците като цяло са консервативни вложители, като множеството хора държат спестяванията си в банки, където те натрупват дребна или никаква стойност през годините.
Институционалният вложител е огромна организация, която влага пари от името
на хора или семейства. За разлика от обособени лица, които могат да купят няколко акции или да отворят спестовна сметка, тези институции ръководят големи парични средства и ги влагат на разнообразни финансови пазари.
Най-често срещаните типове институционални вложители
са пенсионните фондове, които ръководят пенсионните спестявания на служащите, и застрахователните компании, които влагат наградите или абонаментите, които хората заплащат, с цел да покрият бъдещи застрахователни искове.
Финансирани против постоянни държавни пенсии
Докладът преглежда пенсиите и вложенията като две страни на една и съща монета. Застаряващото население на Европа оказва напън върху разходопокривните пенсионни системи, като в същото време континентът е изправен пред големи финансови потребности.
Според разходопокривната система, парите, които днешната непенсионирана работна мощ
влага в пенсионния фонд, неотложно се изтеглят и се дават на днешните пенсионери. В бъдеще, когато днешните служащи се пенсионират, бъдещите служащи ще заплащат за пенсиите им. Освен в случай че имате застаряващо население, тогава групата пенсионери ще бъде доста по-голяма от групата бъдещи служащи, които ще ги покриват.
Финансираната пенсионна скица е пенсионен проект, при който част от парите,
които вие и вашият шеф внасяте, в действителност се икономисват и влагат, вместо да се харчат незабавно. С течение на времето тези вложения в неща като акции или облигации нарастват, тъй че натрупвате пари за пенсионирането си.
Финансираните пенсионни схеми,
в случай че бъдат разширени, могат да оказват помощ за решаването и на двата казуса по едно и също време. Чрез обезпечаване на повече пенсионни спестявания за семействата и ориентиране на тези пари към дълготрайни планове, те се трансформират в мост сред частното благосъстояние и груповите капиталови потребности.
Европа против Съединените щати
Дебатът постоянно се концентрира върху това дали Европа „ губи “ капитал от Съединените щати. Всъщност европейските пенсионни и застрахователни компании държат американски активи, изключително акции.
Между 2013 и 2023 година делът на американските акции в европейските портфейли на ICPF се е нараснал от 23% на 39%. През същия интервал, американските дългови активи са се нараснали по-скромно, от 6% на 11%.
Но по отношение на размера на американските финансови пазари, това не е толкоз огромно, колкото може да наподобява.
„ Така че, въпреки да е правилно, че доста спестявания в пенсионни фондове и застрахователни компании отиват в Съединени американски щати, също по този начин е правилно, че по отношение на размера на американския пазар, в действителност не е чак толкоз доста. Това всъщност демонстрира, че и нашите резултати демонстрират, че в действителност има недоинвестиция в Съединени американски щати от целия Европейски Съюз “, сподели пред Euronews Мари-Софи Лапе, един от създателите на отчета.
С други думи, институционалните вложители в Европа към момента са
пристрастни към локалните вложения. Те най-вече избират да държат пари в Европа, изключително в държавни и корпоративни облигации. Това е в внезапен контрастност с американските пенсионни фондове, които разпределят доста повече средства в акции и различни вложения, в това число рисков капитал.
Защо е тази разлика? Познаването, валутата и предпазливостта играят роля.
„ Възможните пояснения са да вземем за пример, че хората са по-запознати с вътрешния си пазар и вътрешната си политика. Белгийският пенсионен фонд е по-вероятно да е специалист по белгийската стопанска система от всеки различен. Езикът е различен мотор. Валутните опасности също играят роля, изключително когато пенсионните фондове и застрахователните компании са задължени да изплащат на клиентите си в евро “, изясни Лапе.
Дизайнът на пенсиите остава твърдо в ръцете на националните държавни управления, само че Европейски Съюз към момента може да играе поддържаща роля.
Документът на Брьогел твърди, че Брюксел би трябвало да се концентрира върху използването на най-хубави практики като автоматизирано записване, като в същото време работи за това европейските финансови пазари да станат по-интернационално интегрирани и ефикасни. Ако институционалните вложители могат да
влагат по-плавно през границите, те могат да разширят и диверсифицират портфейлите си.
Но всяка промяна, акцентират създателите, би трябвало да сложи спестяващия в центъра си – пенсиите са на първо място въпрос на пенсионна сигурност, а не просто инструмент за запълване на финансовата дупка в Европа.
Твърде доста пари в банкови сметки
По-големият проблем може да не е къде влагат ICPF, а какъв брой малко пари в действителност постъпват в тях.
Днес почти 27% от спестяванията
на семействата в Европейски Съюз са вложени в застраховки и пенсии, съвсем равно на каузи, разпределен за валута и депозити. С други думи, европейците към момента държат големи суми в нискодоходни
банкови сметки, пропускайки евентуалната възвръщаемост на финансовите пазари.
„ Ние твърдим, че отливът на вложения към Съединени американски щати не е безусловно проблем за пазарите в Европейски Съюз, в случай че просто успеем да разтеглим бранша, като насочваме спестявания, които сега са блокирани във валута и депозити. В Европейски Съюз доста семейства държат спестяванията си в банкова сметка, което е с доста ниска рентабилност. Това не генерира огромна възвръщаемост за бъдещето “, изяснява Лапе.
Прехвърлянето даже на дребна част от тези пари би отключило голям капитал за вложения.
„ Направихме това почти пресмятане: в случай че за всеки 100 евро в банкова сметка в Европейски Съюз прехвърлите 10 евро в бранша на ICPF, ще мобилизирате малко над 400 милиарда евро, които отиват в дългови скъпи бумаги и листвани акции “, продължи тя.
Автоматично записване: Малка промяна, огромни последствия
Как би могла да се реализира тази смяна? Един от отговорите е автоматизирано записване във финансирани пенсии.
Автоматичното записване работи, като прави
вложението по дифолт. Работниците автоматизирано се записват във финансирана пенсионна скица, която по-късно насочва спестяванията им към финансовите пазари, с опция за отвод. Опитът в страни като Обединеното кралство демонстрира, че процентите на присъединяване
се усилват внезапно при тази система, тъй като инерцията държи множеството хора записани.
„ Ако разчитахте единствено на хората да влагат сами, щеше да е належащо да отделите доста време за финансова просветеност, което е било опитвано през годините, само че значително не е било доста сполучливо. Така че, с цел да мобилизирате
в действителност спестяванията по целия свят, това би била доста потребна политика “, изясни Лапе.
С други думи, акциите за финансова просветеност оказват помощ, само че не са задоволителни. Механизмите по дифолт, като автоматизираното записване, са доста по-ефективни.
Спестяващите би трябвало да са приоритет
Заключението на документа на Брьогел е значимо: Европа в действителност не е нужно да се тревожи прекалено много за „ приключването “ на капитал към Съединени американски щати. Вместо това същинският проблем е неизползваният капацитет, който стои бездействащ в спестовните сметки на семействата.
А във времена на неустановеност инстинктът да се стои умерено единствено се ускорява.
Пренасочването даже на дребна част от тези пари към финансирани пенсии и застрахователи би могло освен да ускори пенсионната сигурност, само че и да подхрани капиталовите потребности на Европа – екологизиране на стопанската система,
финансиране на нововъведения и повишение на стабилността на финансовите пазари.
Автоматичното записване не е нещо показно. То няма да притегли вниманието на медиите като проект за стимулиране на стопанската система за трилиони евро. Но както се твърди в отчета, то може да е тихата промяна с трансформативен капацитет.
Авторите обаче предизвестяват да не се употребяват
пенсиите като касичка за политически или стопански планове. Първото обвързване на застрахователите и пенсионните фондове е да пазят и усилват спестяванията на хората и всяко увеличение на капиталовата дупка в Европа
би трябвало да се третира като добре пристигнал непряк резултат, а не като съществена цел.
Ако държавните управления насочват средства в интерес на избрани райони или промишлености за сметка на деликатното вложение, това може да навреди на самите спестители, на които тези промени са предопределени да бъдат от изгода.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ