Тих снежец се сипе над Пловдив. За други градове в

Тих снежец се сипе над Пловдив. За други градове в България това може и да не е вест. Но за Пловдив – е. И още по какъв начин.

Тук зимата нормално минава спестовно, съвсем срамежливо – с мъгли, леден въздух и редки бели следи, които изчезват още преди да сме им се порадвали. Затова, когато снегът реши да остане най-малко за малко, градът като че ли стопира да диша… и стартира да гледа.

По калдъръмените улици на Стария град снежинките падат постепенно, без бързане, като че ли знаят, че са посетители. Тепетата притихват, покривите побеляват страхливо, а познатите гледки внезапно стават други – по-тихи, по-меки, по-близки.

В Капана звукът на стъпките се приглушава. Кафенетата наподобяват по-топли от вътрешната страна, а хората – по-склонни да се ухилен на чужд. Някой снима с телефон, различен просто стопира за момент. В Пловдив снегът не е табиет, той е събитие – малко знамение, което не трябва да се пропуща.

Няма виелици, няма трагични преспи. Само спокоен снежец, който покрива града едвам му подсети, че и той е част от зимата. Че и тук сезоните умеят да изненадват.

И може би тъкмо по тази причина е толкоз хубав. Защото не е даденост. Защото не е гръмък. Защото е необичаен.

Тих снежец над Пловдив – не вест за всички, само че за този град е задоволителен мотив да забави крачка и да се усмихне.