Свещеното бездействие ╫ Прот. Андрей ТКАЧОВ
The meeting at the Golden Gate’ by Giotto (1304-1306)
Йоаким и Анна дълго били безплодни. Така споделя Преданието. Какво значи това неплодородие, е мъчно да разберем. Но би трябвало да се постараем. Безплодието на утробата е като една продължаваща събота. Съботата се е отнасяла освен за непосредствената работа, само че и за връзките с робите, със земята и домашните животни. Земята под угар също е в съботен режим за Бога. И волът, оставен да почива, също е бил в съботен режим. Утробата на Анна също се е намирала в положение на съботен покой.
Сега да минем от тези думи към други. Когато умъртвили Господ Иисус Христос, когато Той починал на позорния кръст, тогава настъпвала събота. Набързо снели тялото Иисусово от оръдието на гибелта и Го положили в нов гроб, „ с цел да не останат телата на кръста в събота, тъй като беше популярен денят на тази събота “. А дамите мироносици, намиращи се под игото на Закона, е трябвало да изчакат цяло ритуално денонощие, с цел да могат по изгрев в първия ден на седмицата да отидат при гроба Господен с миро в ръце. Този съботен покой на дамите мироносици, евентуално е най-тежкият в историята на Израилския съботен покой. Едно е, когато си почиваш. Но напълно друго е, когато си подготвен да тичаш, да си скубеш косите, да плачеш и да отидеш незнам си къде, а по заповед си задължен да седнеш и да седиш на място цяло денонощие. О! Това е било велико денонощие на доста тежко безучастие. Изобщо бездействието е нещо доста мъчно.
Сигурно си мислите, че множеството хора са изтощени от суетенето и желаят да си починат? Това въобще не е по този начин. Те не могат да живеят по различен метод с изключение на в лутане и мотаене. Сложи ги някъде на безшумно и умерено и те ще стартират да си удрят главата в стената, с цел да ги пуснете там, където гърми тв приемникът, където мигат реклами, където се описват злословия и клюки. Вие това не го ли знаехте? Тогава вие не разбирате смисъла на съботния покой. Господ заповядал на Своя народ да се упражнява в безмълвие и безучастие. За нелепости ние постоянно намираме сили. А да стоим безшумно и спокойно не можем. Много е мъчно да стоиш без да правиш нищо, когато се случва нещо велико. „ Как без мен? Как няма да видя? “. Ето, всички хукнаха, единствено аз седнал съм и съблюдавам съботата. Това си е изтезание. Съботата е изтезание за суетния човек.
А в случай че утробата е в съботен режим? Ако желаете деца, а утробата не задържа семето? Съвременният човек е припрян. На неговия нарцисизъм през днешния ден служат техническите средства и медицинските технологии. Няма деца – ще ги добием. Ще се осеменим с непознато семе. Ще наемем сурогатна майка. Всякакви чудеса ще създадем, само че няма да стоим със скръстени ръце. Нали по този начин? А Йоаким и Анна съботничели. Утробата била безплодна и нищо с изключение на молитва не предприемали остарелите праведници. Трябва да се почувства разликата сред техния светоглед и нашия. Трябва да се почувства.
Накрая търпението се възнаграждава. Аз посмявам за секунда да проникна в спалнята на родителите на св. Богородица, с цел да кажа: това е знамение! Похот в старостта към този момент няма, само че желанието да се роди дете е останало. И в умъртвените тела е зародило взаимно съпружеско увлечение, и е имало свята непосредственост сред престарелите праведници – непосредственост, която след време се е показала с тежест под сърцето. Съботата приключила. Завършило търпеливото очакване на благосклонност и свещено безучастие. Настъпило времето на възкресението, на първия ден на седмицата. Така е била увенчана свещената празност. Има греховна празност, бездействие, родено от мързел и отчаяние. А има и свещено безучастие, родено от мисълта, че не всичко в света зависи от мен. Всичко към този момент е направено. Аз би трябвало да почивам и да не се товаря с това, което не зависи от мен. Това безучастие е демонстрация на религия и геройство пред Този, Който твори всичко вярно.
Значи и ние би трябвало да се учим на свещено безучастие. На някои би трябвало да им се набива в главата мисълта, че би трябвало да се трудят и три пъти да се препотяват, тъй като са върли лентяи. Но има и доста, на които би трябвало да им се внушава концепцията за безмълвното очакване, концепцията на безмълвното безучастие в очакване на отговори от Бога, към Когото ти си отправил молебствия.
Да се научим с времето на доброплодна интензивност и доброплодно понижаване на интензивността. И едното, и другото да ни станат присъщи. Защото сухотата, празнотата, дългото очакване на милостта, възприятието за безплодност, също са потребни за индивида. Те го закаляват. Те оказват помощ да се усети величието на идващия по-късно Божи подарък. Какво щеше да е влизането в Обетованата земя, в случай че зад тила не се мяркаха дългогодишните призраци на пустинята?
Йоаким и Анна дълго са били безплодни. Йоаким и Анна най-после си родили дете. Йоаким и Анна са съботствали в безплодието. Йоаким и Анна са дочакали сходството на Възкресението, раждайки майката на Иисус.
Да ни споходи и нас духовната плодовитост след доста години същинско неплодородие. Нека стане по този начин – когато Бог изиска и когато ние сме подготвени.
Превод: Полина Спирова
Източник:
Фреска: The meeting at the Golden Gate’ by Giotto (1304-1306)
(St. Anne and St. Joachim (age 40 and 69), kiss and embrace after being told separately by angels that they are pregnant with a daughter who will be consecrated to God)
