Петте основни символа на Съветския съюз
Тези знаци, неща и думи са интернационално приети като символизиращи руската страна и социалистическата идеология.
Червеното знаме
„ Большевик “, Борис Кустодиев, 1920Третяковска галерия/Свободни източници
Според болшевиките аленият цвят на комунистическото знаме символизира кръвта на хората, борещи се за независимост. Това пояснение е отпратка към революционната Франция от края на XVIII век, когато аленото знаме се появява за първи път като знак на протеста против монархията.
Червеното знаме се употребява от социалисти и анархисти от друг вид, само че след 1917 година оказва се като признакът на руска Русия, а след това и формалният байрак на Съюз на съветските социалистически републики.
Петолъчката
Иля Наймушин/Sputnik
Звездата с пет лъча или петолъчката като знак за отбрана и сигурност е известна от над 3000 години. Използвали са я нации от разнообразни култури – от антична Гърция и Персия до Япония и коренните нации на Америка.
В Руската империя признакът е употребен на нашивките на избрани чинове военни. През 1917 година по заповед на Александър Гучков, министър на защитата и военноморския флот във краткотрайното държавно управление, към кокардите на шапките на съветските бойци е добавена петолъчка. Когато болшевиките завладяват Зимния замък в Санкт Петербург на 25 октомври 1917-а, на помощ им се притичат няколко хиляди моряци с петолъчни звезди на униформите. Според Виктор Кибалчич, руски бунтовник и публицист, по-късно петолъчката се трансформира в един от главните знаци на руска Русия.
В руската идеология звездата става алена, тъй като главният цвят на революцията е аленият. Петте ѝ лъча символизират обединяването на петте международни континента в битката за независимост. Червената петолъчна звезда също е знак на Марс, древноримския господ на войната, и символизира отбраната на мирния труд на служащите и селяните. През 1918 година става главен знак на Червената войска.
Сърп и чук
Владимир Астапкович/Sputnik
Главният детайл в герба на Съветския съюз, сърп и чук, е знак, основан от ранните болшевики. Той е израз на обединяването на работническата класа и селячеството. Приема се, че негов създател е художникът Евгений Камзолкин (1885-1957), който го основава през 1918 година.
С течение на времето сърпът и чукът стават част от формалния герб на Съюз на съветските социалистически републики и руския байрак.
„ Работници по света, обединете се! “
Свободни източници
Мотото в началото е основано на немски – „ Proletarier aller Länder, vereinigt Euch! “ – и се превежда като „ Пролетарии от всички страни, обединете се! “. Фразата е на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, които са я употребявали в техния „ Манифест на комунистическата партия “, оповестен за първи път в Лондон през 1848 година.
Първоначалното значение на думата „ пролетариат “ идва от древноримската „ пролетариан “ – който дава поколение. Тази дума се е употребила за бедните жители на Рим (за разлика от аристокрацията), които не са имали нищо друго с изключение на потомци (proles на латински). За римската страна тези хора са били потребни само с това да раждат бъдещи жители на Рим. На актуален език те са били сиромаси. Затова Маркс и Енгелс са употребявали думата „ пролетариат “, с цел да нарекат с нея най-бедната и най-угнетената класа – работниците.
Свободни източници
От XIX в. този лозунг е бил разпространяван от социалистите от всевъзможен жанр. На герба на Съюз на съветските социалистически републики надписът „ Пролетарии от всички страни, съединете се! “ е изписан на езиците на всички съюзни републики, а на гербовете на републиките – на езика на съответната република и на съветски. Девизът е отпечатан с основни букви на сметките, титулната страница на всички политически документи на Комунистическата партия и на доста други места.
„ Интернационалът “
Свободни източници
Текстът на „ Интернационала “ е написан от френския стихотворец и бунтовник Южен Един Потие (1816-1887) по времето на Парижката комуна – френското революционно държавно управление, което е просъществувало 72 дни. Първоначално текстът е изпят на мелодията на „ Марсилезата “, само че от 1888 година се употребява истинска музика, чийто създател е Пиер де Гейтер, белгийски служащ и композитор.
Интернационалът е преведен на доста езици и се трансформира в универсална визитна картичка за социалисти и комунисти, сходно на предшественичката си „ Марсилезата “. Владимир Ленин споделя: „ Без значение в каква страна се намира съзнателният служащ, без значение къде го хвърля ориста, колкото и непознат да се усеща, без език, без познати, надалеч от родината си, той може да откри приятели и другари с познатата мелодия на ‘Интернационала` “. През 1918-1944 година „ Интернационалът “ е държавен химн на Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно е признат новият държавен химн.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Червеното знаме
„ Большевик “, Борис Кустодиев, 1920Третяковска галерия/Свободни източници
Според болшевиките аленият цвят на комунистическото знаме символизира кръвта на хората, борещи се за независимост. Това пояснение е отпратка към революционната Франция от края на XVIII век, когато аленото знаме се появява за първи път като знак на протеста против монархията.
Червеното знаме се употребява от социалисти и анархисти от друг вид, само че след 1917 година оказва се като признакът на руска Русия, а след това и формалният байрак на Съюз на съветските социалистически републики.
Петолъчката
Иля Наймушин/Sputnik
Звездата с пет лъча или петолъчката като знак за отбрана и сигурност е известна от над 3000 години. Използвали са я нации от разнообразни култури – от антична Гърция и Персия до Япония и коренните нации на Америка.
В Руската империя признакът е употребен на нашивките на избрани чинове военни. През 1917 година по заповед на Александър Гучков, министър на защитата и военноморския флот във краткотрайното държавно управление, към кокардите на шапките на съветските бойци е добавена петолъчка. Когато болшевиките завладяват Зимния замък в Санкт Петербург на 25 октомври 1917-а, на помощ им се притичат няколко хиляди моряци с петолъчни звезди на униформите. Според Виктор Кибалчич, руски бунтовник и публицист, по-късно петолъчката се трансформира в един от главните знаци на руска Русия.
В руската идеология звездата става алена, тъй като главният цвят на революцията е аленият. Петте ѝ лъча символизират обединяването на петте международни континента в битката за независимост. Червената петолъчна звезда също е знак на Марс, древноримския господ на войната, и символизира отбраната на мирния труд на служащите и селяните. През 1918 година става главен знак на Червената войска.
Сърп и чук
Владимир Астапкович/Sputnik
Главният детайл в герба на Съветския съюз, сърп и чук, е знак, основан от ранните болшевики. Той е израз на обединяването на работническата класа и селячеството. Приема се, че негов създател е художникът Евгений Камзолкин (1885-1957), който го основава през 1918 година.
С течение на времето сърпът и чукът стават част от формалния герб на Съюз на съветските социалистически републики и руския байрак.
„ Работници по света, обединете се! “
Свободни източници
Мотото в началото е основано на немски – „ Proletarier aller Länder, vereinigt Euch! “ – и се превежда като „ Пролетарии от всички страни, обединете се! “. Фразата е на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, които са я употребявали в техния „ Манифест на комунистическата партия “, оповестен за първи път в Лондон през 1848 година.
Първоначалното значение на думата „ пролетариат “ идва от древноримската „ пролетариан “ – който дава поколение. Тази дума се е употребила за бедните жители на Рим (за разлика от аристокрацията), които не са имали нищо друго с изключение на потомци (proles на латински). За римската страна тези хора са били потребни само с това да раждат бъдещи жители на Рим. На актуален език те са били сиромаси. Затова Маркс и Енгелс са употребявали думата „ пролетариат “, с цел да нарекат с нея най-бедната и най-угнетената класа – работниците.
Свободни източници
От XIX в. този лозунг е бил разпространяван от социалистите от всевъзможен жанр. На герба на Съюз на съветските социалистически републики надписът „ Пролетарии от всички страни, съединете се! “ е изписан на езиците на всички съюзни републики, а на гербовете на републиките – на езика на съответната република и на съветски. Девизът е отпечатан с основни букви на сметките, титулната страница на всички политически документи на Комунистическата партия и на доста други места.
„ Интернационалът “
Свободни източници
Текстът на „ Интернационала “ е написан от френския стихотворец и бунтовник Южен Един Потие (1816-1887) по времето на Парижката комуна – френското революционно държавно управление, което е просъществувало 72 дни. Първоначално текстът е изпят на мелодията на „ Марсилезата “, само че от 1888 година се употребява истинска музика, чийто създател е Пиер де Гейтер, белгийски служащ и композитор.
Интернационалът е преведен на доста езици и се трансформира в универсална визитна картичка за социалисти и комунисти, сходно на предшественичката си „ Марсилезата “. Владимир Ленин споделя: „ Без значение в каква страна се намира съзнателният служащ, без значение къде го хвърля ориста, колкото и непознат да се усеща, без език, без познати, надалеч от родината си, той може да откри приятели и другари с познатата мелодия на ‘Интернационала` “. През 1918-1944 година „ Интернационалът “ е държавен химн на Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно е признат новият държавен химн.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ