Големият проблем на армията е заплащането
„ Тези хрумвания за доброволна военна работа, които напоследък се стартират, са едни екзотични оферти. Проблемът е в ниското възнаграждение и в случай че от министерство на защитата и държавното управление желаят да решат този въпрос, там ще би трябвало да усилят базовото възнаграждение на един начинаещ професионален боец на най-малко 850 или 900 лв..
Ние изоставаме съществено и нашата войска би трябвало да се превъоръжи напълно със системи и съоръжение, които да са съвместими с тези на нашите съдружници от НАТО “.
Това съобщи военачалник Съби Събев от Съюза на офицерите от запаса „ Атлантик “ в изявление пред Факти.бг , който разяснява предложенията за въвеждането на доброволна войска.
Смятате ли, че има смисъл от въвеждането на доброволна военна подготовка?
Службата в нашите въоръжени сили и в този момент е доброволна. Тези хрумвания за доброволна военна работа, които напоследък се стартират, са едни екзотични оферти. Те не внасят нищо ново. Просто се цели да се разшири военната подготовка на българските жители за осъществяване на техния парламентарен дълг.
Това обаче измества фокуса от решаването на проблемите на нашата войска сега. Фокусът е цялостното създаване на кадровата войска. Премахването на огромния некомплект в персонален състав, който съществува и софтуерното възобновяване и превъоръжаване. Тези две неща водят до това, че нашите въоръжени сили са със мощно занижена боеспособност сега.
Вместо да се съсредоточат напъните натам обаче, министерството на защитата като че ли се пробва да започва една стратегия по една обособена писта, с много съмнителни изгледи за триумф. Това, което позволява и в този момент законът за запаса, също разрешава доброволна подготовка за българските жители, които пожелаят това. Тя обаче е в границите на един месец. Ресурсите, които ще са нужни за реализирането на упоритостта на министерството на защитата за по-масова военна подготовка на български жители ще са съществени. Те чакат по този начин да решат казуса с некомплекта.
Това не е казусът. Проблемът е в ниското възнаграждение. Ако от министерство на защитата и държавното управление желаят да решат този въпрос, там ще би трябвало да усилят базовото възнаграждение на един начинаещ професионален боец на най-малко 850 или 900 лв.. Това в границите на 6 или 12 месеца ще даде резултат. Това не се прави. Вместо това се потегля към нещо, с което ще се изразходи запас, който може да отиде за повишение на заплатите на кадровите бойци, които сега имаме. Там некомплектът е много забележителен.
Трябва ли да се мисли за повече финансиране към професионалната войска и привличането на млади фрагменти, които да станат елитни военни?
Това е главното. За това от Атлантическия съвет на България и други организации настояваме за 2% от Брутният вътрешен продукт да отиват за защита. Съгласно това условие на НАТО нашата страна създаде такава стратегия. Тя обаче планува това да стане до 2024 година Това е много надалеч. Реално отговорността за достигането на този % се трансферира на идващото държавно управление, което и да е то.
Наистина се постановат незабавни ограничения. Нашето виждане беше, че това би трябвало да стане до 2022 година Така ще могат да започват главните планове и да се увеличи заплащането на кадровите военнослужещи и най-много на бойците. Проблемът ще бъде позволен по този начин, а не посредством основаването на ново направление с доброволна военна работа с презумцията, че част от тези хора ще решат да станат кадрови бойци и ще запълнят този вакум, който съществува. Това няма да стане освен това ниско възнаграждение.
Няма толкоз искащи и при сегашните курсове за непринудено образование, които съществуват по закона за запаса. През 2016 година бяха подготвени към 105 души. През 2017 година имаше единствено един курс или към 60 индивида. През 2018 година министерството добави 4 курса по 90. Да забележим какво ще стане.
Тук няма искащи, а те чакат младежите да се съгласят на 6-месечно образование във въоръжените сили. Хора, чийто главен блян е тяхното обучение и намирането на работа.
Залага се на една догадка, която най-вероятно няма да се сбъдне. Нужни са социологически проучвания измежду това младо потомство. Нека да забележим какъв брой от тях желаят това и тогава да се върви към него. Иначе се впускаме в една самодейност, за която ще се изразходва забележителен финансов запас, който ще бъде отклонен точно от армията, а резултатът ще е противоречив. Откъде да сме сигурни, че някои паравоенни организации, които организират такава подготовка, няма да насърчат своите симпатизанти да се подложат на тази подготовка и да бъдат подготвени за сметка на страната.
Към какво би трябвало да бъдат ориентирани ресурсите на страната? Към състава на армията или към превъоръжаването?
Основните старания и запаси на страната би трябвало да бъдат ориентирани към укрепването на кадровата войска, която е напълно професионална. Колкото се може по-бързо би трябвало да бъдат стартирани тези съществени мобилизационни планове. Не става въпрос единствено за нови изтребители. Говорим за нова бойна машина за пехотата, за нови кораби. Нашата войска би трябвало да се превъоръжи напълно със системи и съоръжение, които да са съвместими с тези на нашите съдружници от НАТО. Ние изоставаме съществено. В това отношение сме на опашката. Ние губим доверие измежду съдружниците от НАТО, че можем да допринесем съществено за груповата защита.
Вместо това ние тръгваме да образоваме повече хора. Според мен държавното управление би трябвало да обмисли различен метод. Ние имаме сериозен запас от младежи, които преди 8 или 10 години са минали постоянна казарма. Те в този момент са на възраст сред 29 и 38 години. Говорим за най-малко 90 000 души. С доста по-малки средства могат да се насрочат курсове за ободряване на тяхната подготовка, вместо да се търси образование на младежи.
Те и в този момент имат тази опция. Няма обаче доста искащи.
Ние изоставаме съществено и нашата войска би трябвало да се превъоръжи напълно със системи и съоръжение, които да са съвместими с тези на нашите съдружници от НАТО “.
Това съобщи военачалник Съби Събев от Съюза на офицерите от запаса „ Атлантик “ в изявление пред Факти.бг , който разяснява предложенията за въвеждането на доброволна войска.
Смятате ли, че има смисъл от въвеждането на доброволна военна подготовка?
Службата в нашите въоръжени сили и в този момент е доброволна. Тези хрумвания за доброволна военна работа, които напоследък се стартират, са едни екзотични оферти. Те не внасят нищо ново. Просто се цели да се разшири военната подготовка на българските жители за осъществяване на техния парламентарен дълг.
Това обаче измества фокуса от решаването на проблемите на нашата войска сега. Фокусът е цялостното създаване на кадровата войска. Премахването на огромния некомплект в персонален състав, който съществува и софтуерното възобновяване и превъоръжаване. Тези две неща водят до това, че нашите въоръжени сили са със мощно занижена боеспособност сега.
Вместо да се съсредоточат напъните натам обаче, министерството на защитата като че ли се пробва да започва една стратегия по една обособена писта, с много съмнителни изгледи за триумф. Това, което позволява и в този момент законът за запаса, също разрешава доброволна подготовка за българските жители, които пожелаят това. Тя обаче е в границите на един месец. Ресурсите, които ще са нужни за реализирането на упоритостта на министерството на защитата за по-масова военна подготовка на български жители ще са съществени. Те чакат по този начин да решат казуса с некомплекта.
Това не е казусът. Проблемът е в ниското възнаграждение. Ако от министерство на защитата и държавното управление желаят да решат този въпрос, там ще би трябвало да усилят базовото възнаграждение на един начинаещ професионален боец на най-малко 850 или 900 лв.. Това в границите на 6 или 12 месеца ще даде резултат. Това не се прави. Вместо това се потегля към нещо, с което ще се изразходи запас, който може да отиде за повишение на заплатите на кадровите бойци, които сега имаме. Там некомплектът е много забележителен.
Трябва ли да се мисли за повече финансиране към професионалната войска и привличането на млади фрагменти, които да станат елитни военни?
Това е главното. За това от Атлантическия съвет на България и други организации настояваме за 2% от Брутният вътрешен продукт да отиват за защита. Съгласно това условие на НАТО нашата страна създаде такава стратегия. Тя обаче планува това да стане до 2024 година Това е много надалеч. Реално отговорността за достигането на този % се трансферира на идващото държавно управление, което и да е то.
Наистина се постановат незабавни ограничения. Нашето виждане беше, че това би трябвало да стане до 2022 година Така ще могат да започват главните планове и да се увеличи заплащането на кадровите военнослужещи и най-много на бойците. Проблемът ще бъде позволен по този начин, а не посредством основаването на ново направление с доброволна военна работа с презумцията, че част от тези хора ще решат да станат кадрови бойци и ще запълнят този вакум, който съществува. Това няма да стане освен това ниско възнаграждение.
Няма толкоз искащи и при сегашните курсове за непринудено образование, които съществуват по закона за запаса. През 2016 година бяха подготвени към 105 души. През 2017 година имаше единствено един курс или към 60 индивида. През 2018 година министерството добави 4 курса по 90. Да забележим какво ще стане.
Тук няма искащи, а те чакат младежите да се съгласят на 6-месечно образование във въоръжените сили. Хора, чийто главен блян е тяхното обучение и намирането на работа.
Залага се на една догадка, която най-вероятно няма да се сбъдне. Нужни са социологически проучвания измежду това младо потомство. Нека да забележим какъв брой от тях желаят това и тогава да се върви към него. Иначе се впускаме в една самодейност, за която ще се изразходва забележителен финансов запас, който ще бъде отклонен точно от армията, а резултатът ще е противоречив. Откъде да сме сигурни, че някои паравоенни организации, които организират такава подготовка, няма да насърчат своите симпатизанти да се подложат на тази подготовка и да бъдат подготвени за сметка на страната.
Към какво би трябвало да бъдат ориентирани ресурсите на страната? Към състава на армията или към превъоръжаването?
Основните старания и запаси на страната би трябвало да бъдат ориентирани към укрепването на кадровата войска, която е напълно професионална. Колкото се може по-бързо би трябвало да бъдат стартирани тези съществени мобилизационни планове. Не става въпрос единствено за нови изтребители. Говорим за нова бойна машина за пехотата, за нови кораби. Нашата войска би трябвало да се превъоръжи напълно със системи и съоръжение, които да са съвместими с тези на нашите съдружници от НАТО. Ние изоставаме съществено. В това отношение сме на опашката. Ние губим доверие измежду съдружниците от НАТО, че можем да допринесем съществено за груповата защита.
Вместо това ние тръгваме да образоваме повече хора. Според мен държавното управление би трябвало да обмисли различен метод. Ние имаме сериозен запас от младежи, които преди 8 или 10 години са минали постоянна казарма. Те в този момент са на възраст сред 29 и 38 години. Говорим за най-малко 90 000 души. С доста по-малки средства могат да се насрочат курсове за ободряване на тяхната подготовка, вместо да се търси образование на младежи.
Те и в този момент имат тази опция. Няма обаче доста искащи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ