Мария Чомарова за ФрогНюз: Ние сме длъжници на нашите деца! Това ...
Тези хора са рискови и човек се замисля преди да се намеси в сходен случай и аз не инцидентно използвам думата интервенция, тъй като нашата просвета е патриархална и споделя, че това си е работа на фамилията - не се бъркай. Това обаче не е работа на фамилията, това е работа на обществото и всички последици са потресаващи.
Ние сме длъжници на нашите деца, за жалост не са контролирани извънкласните услуги нито в учебните заведения, нито в детските градини. Мога да кажа от нашия опит, че похищенията над деца не са необичайност.
Това сподели за ФрогНюз Мария Чомарова, клиничен психолог, психотерапевт и психоаналитик от
Ето го цялото изявление:
Здравейте, г-жо Чомарова. В началото на нашия диалог няма по какъв начин да не ви попитам за последния поразителен случай за принуждение над едвам 5-годишно дете в Пловдив. Какъв е вашият коментар за този случай, по какъв начин изобщо съгласно вас се стигна до тази поредна свирепост?
Ние работим всекидневно с сходни случаи и бих споделила, че от време на време се сблъскваме с много по-потресаващи и разстройващи такива. Бих желала да разясня обстоятелството, че толкоз доста експерти са имали контакт с детето, не е било неглижирано от страна на обществената система, само че в последна сметка са пропуснали да записват признаците на претърпяно принуждение. Разбира се подобен тип аутистичен набор може да бъде присъщ и децата със специфични потребности стават обект на принуждение, в това число от страна на родителите и в учебно заведение и детската градина.
Това, което би трябвало да се знае е, че експертите имат потребност от образование, тъй като психолог и обществен служащ е доста обща тематика. Както лекарите имат потребност от специализация, по този начин и експертите имат потребност да се специализират, с цел да могат да отсеят аргументите на някаква клинична картина, признаците, които виждаме в едно дете.
Когато приказваме за принуждение, нашият разум е изработен да се пази от доста разстройващи обстоятелства, а когато приказваме за полово принуждение над деца това е подобен фактор. Това сякаш е последното нещо, което ние осъзнаваме и без тази предварителна подготовка, в действителност доста случаи остават незабелязани.
Колко постъпили при вас сигнали за принуждение над деца има през миналата година?
За предходната година в нашия профилиран център “Зона протекция ” са постъпили 189 деца с техните фамилии, които са жертва на принуждение, основно полово. Тук би трябвало да споменем, че има доста случаи, които въобще не доближават до обществената система. Тогава детето е било в нея, просто не е бил разпознат същинския проблем. Има доста случаи, в които децата демонстрират симптоматика, на доста по-късен стадий излиза наяве, че са претърпели такова нещо.
Ние сме длъжници на нашите деца, за жалост не са контролирани извънкласните услуги нито в учебните заведения, нито в детските градини. Мога да кажа от нашия опит, че похищенията над деца не са необичайност.
Споменахте, че има пропуски във връзка с институциите, че експертите имат потребност от в допълнение образование. Има ли пропуски в законодателството. Трябва ли да има промени и в тази тенденция?
Законодателството е направено по този начин, че да пази и детето и фамилията, и бащата и майката, всички членове на фамилията. Ако има пропуски в законодателството, то е в случаите при деца, които са отглеждани от психологично заболели, самотни родители. Те не са диагностицирани, в огромната си част не се лекуват и тогава децата стават жертва не просто на принуждение, а на психосоматичните признаци и държание на родителя, който ги отглежда.
В тези случаи доста мъчно може да се разчупи този циничен кръг и да се избави детето. Вие си спомняте случая с Буда, той беше доста ослепителен, стана медиен и посредством точно на медиите нещата се развиха. Иначе има по-невидими на пръв взор случаи на стотици такива деца.
Ако се създадат профилирани центрове, каквито има в столицата, това са тези “зони за протекция ”, които бяха учредени благодарение на Уницеф, такива има в Шумен, Монтана, в този момент ще бъдат открити в Ямбол, Варна, Кюстендил, само че би следвало да се открият във всеки един регионален град
Прави усещане, че като че ли обществото ни си затваря очите за сходни случаи, всеки се пробва да ги подминава. Какво демонстрира вашата процедура, фактически ли се опитваме да се вършим, че сходни проблеми не съществуват. Съвсем неотдавна станахме очевидци на още един случай, дете беше оставено да спи безусловно в обор.
Аз ви поучавам да зададете този въпрос към Държавната организация за протекция на детето за синхронизираната Когато ние го управлявахме преди много години сме получавали по 7 хиляди позвънявания от деца и от време на време пускахме по 500 сигнала на месец. Всъщност този телефон е входа към системата за протекция на детето. Според мен в България има сносно контролирана система, в случай че тя се извършва добре от всички, в случай че отделите за протекция на детето отидат и създадат инспекция на място, приказва се с учителите в детската градина и т.н.
Действително фамилиите са предпазени от всевъзможни клюки, всеки може да се обади на тези телефони и да подаде сигнал с името си.
Нека напомним какви стъпки би трябвало да предприемем в случай че станем очевидци на принуждение над дете.
Единствената и най-лесна стъпка е да се подаде сигнал. Ситуацията може да бъде усложнена от това, че са съседи, че живеят в дребни обитаеми места. Много постоянно става въпрос на личностови разстройства. Бащата да вземем за пример, в случай че приказваме за мъже, за жалост това са по-честите случаи, те са насилници и хората се опасяват от тях, те демонстрират принуждение по отношение на всички.
Тези хора са рискови и човек се замисля преди да стартира да се намесва в сходен случай и аз не инцидентно използвам думата интервенция, тъй като нашата просвета е патриархална и споделя, че това си е работа на фамилията - не се бъркай. Това обаче не е работа на фамилията, това е работа на обществото и всички последици са потресаващи.
Как можем да разпознаваме случаите на принуждение над деца, кои са сигналите, които би трябвало да ни вършат усещане?
Ако става въпрос за вид полово посягане от детски клуб или от някой преподавател по танци, съседи, познати даже и така нататък, тогава следим смяна в детето, то демонстрира, че нещо се е случило. Разбира се нормално това е загадка, те са застрашени, само че аз бих посъветвала в случай че на един родител му мине нещо такова през мозъка, да не го подценява. Колкото и да му е неприятно и необикновено да си направи труда да изследва какво се случва.
Иначе признаците са най-различни - меланхолия, експанзия, разстройство в храненето, самонараняването при децата е признак, смяната в университетските резултати. Всичко което е отклоняване от естественото битие на едно дете може да бъде признак за такова нещо.
Хората се образуват такива, каквито са от фамилията и родителите. Всичко е един затворен кръг - насилието вкъщи се трансферира в учебно заведение и по-късно върху сътрудниците ни, по този начин ли е?
Разбира се, че е по този начин, въпреки че всяко предписание си има изключение, само че за огромно страдание при доста огромна част от хората е тъкмо по този начин. Последните проучвания демонстрират, че травматичните прекарвания се предават и по завещание, генетично, освен като модел на държание. От друга страна целенасочените старания да се интегрира контузията, тъй че по никакъв метод да не пречи на живота прекъсва този циничен кръг. Точно заради тази причина са нужни не просто експерти, а подобен вид профилирани звена, които съчетават в себе си детски психолози с опит, които да поддържат и децата и родителите.
Семейството е доста значимо да се поддържа, тъй като това е огромна рецесия за него. Има потребност от обществен служащ, който да адресира проблемите в учебно заведение и да подкрепи родителите да се оправят с тях в случай че ги има. Нужен е и юрист, който да съветва родителите, който да има право на посланичество, в това число и Ние имаме оборудвана която наподобява като естествена стая с играчки и в нея разпитите на децата се организират от психолог или подготвен обществен служащ.
В този миг съдията и юриста на страните гледат през екран какво се случва от различен етаж. В стаята всички въпроси, които се задават са в слушалката на сътрудника, който води разпита и към този момент той преценя метода, по който да ги зададе на децата. В София това нещо се случва, само че е редно да се случва на всички места. Хората да са спокойни, че детето няма да се рертравмира, тъй като това е другият смут на родителите, които считат, че е по-добре да не се приказва за това, пък при децата не е по този начин, те доста бързо се развиват и могат да се възстановят от претърпяното.
Интервю на Констанца Илиева
Ние сме длъжници на нашите деца, за жалост не са контролирани извънкласните услуги нито в учебните заведения, нито в детските градини. Мога да кажа от нашия опит, че похищенията над деца не са необичайност.
Това сподели за ФрогНюз Мария Чомарова, клиничен психолог, психотерапевт и психоаналитик от
Ето го цялото изявление:
Здравейте, г-жо Чомарова. В началото на нашия диалог няма по какъв начин да не ви попитам за последния поразителен случай за принуждение над едвам 5-годишно дете в Пловдив. Какъв е вашият коментар за този случай, по какъв начин изобщо съгласно вас се стигна до тази поредна свирепост?
Ние работим всекидневно с сходни случаи и бих споделила, че от време на време се сблъскваме с много по-потресаващи и разстройващи такива. Бих желала да разясня обстоятелството, че толкоз доста експерти са имали контакт с детето, не е било неглижирано от страна на обществената система, само че в последна сметка са пропуснали да записват признаците на претърпяно принуждение. Разбира се подобен тип аутистичен набор може да бъде присъщ и децата със специфични потребности стават обект на принуждение, в това число от страна на родителите и в учебно заведение и детската градина.
Това, което би трябвало да се знае е, че експертите имат потребност от образование, тъй като психолог и обществен служащ е доста обща тематика. Както лекарите имат потребност от специализация, по този начин и експертите имат потребност да се специализират, с цел да могат да отсеят аргументите на някаква клинична картина, признаците, които виждаме в едно дете.
Когато приказваме за принуждение, нашият разум е изработен да се пази от доста разстройващи обстоятелства, а когато приказваме за полово принуждение над деца това е подобен фактор. Това сякаш е последното нещо, което ние осъзнаваме и без тази предварителна подготовка, в действителност доста случаи остават незабелязани.
Колко постъпили при вас сигнали за принуждение над деца има през миналата година?
За предходната година в нашия профилиран център “Зона протекция ” са постъпили 189 деца с техните фамилии, които са жертва на принуждение, основно полово. Тук би трябвало да споменем, че има доста случаи, които въобще не доближават до обществената система. Тогава детето е било в нея, просто не е бил разпознат същинския проблем. Има доста случаи, в които децата демонстрират симптоматика, на доста по-късен стадий излиза наяве, че са претърпели такова нещо.
Ние сме длъжници на нашите деца, за жалост не са контролирани извънкласните услуги нито в учебните заведения, нито в детските градини. Мога да кажа от нашия опит, че похищенията над деца не са необичайност.
Споменахте, че има пропуски във връзка с институциите, че експертите имат потребност от в допълнение образование. Има ли пропуски в законодателството. Трябва ли да има промени и в тази тенденция?
Законодателството е направено по този начин, че да пази и детето и фамилията, и бащата и майката, всички членове на фамилията. Ако има пропуски в законодателството, то е в случаите при деца, които са отглеждани от психологично заболели, самотни родители. Те не са диагностицирани, в огромната си част не се лекуват и тогава децата стават жертва не просто на принуждение, а на психосоматичните признаци и държание на родителя, който ги отглежда.
В тези случаи доста мъчно може да се разчупи този циничен кръг и да се избави детето. Вие си спомняте случая с Буда, той беше доста ослепителен, стана медиен и посредством точно на медиите нещата се развиха. Иначе има по-невидими на пръв взор случаи на стотици такива деца.
Ако се създадат профилирани центрове, каквито има в столицата, това са тези “зони за протекция ”, които бяха учредени благодарение на Уницеф, такива има в Шумен, Монтана, в този момент ще бъдат открити в Ямбол, Варна, Кюстендил, само че би следвало да се открият във всеки един регионален град
Прави усещане, че като че ли обществото ни си затваря очите за сходни случаи, всеки се пробва да ги подминава. Какво демонстрира вашата процедура, фактически ли се опитваме да се вършим, че сходни проблеми не съществуват. Съвсем неотдавна станахме очевидци на още един случай, дете беше оставено да спи безусловно в обор.
Аз ви поучавам да зададете този въпрос към Държавната организация за протекция на детето за синхронизираната Когато ние го управлявахме преди много години сме получавали по 7 хиляди позвънявания от деца и от време на време пускахме по 500 сигнала на месец. Всъщност този телефон е входа към системата за протекция на детето. Според мен в България има сносно контролирана система, в случай че тя се извършва добре от всички, в случай че отделите за протекция на детето отидат и създадат инспекция на място, приказва се с учителите в детската градина и т.н.
Действително фамилиите са предпазени от всевъзможни клюки, всеки може да се обади на тези телефони и да подаде сигнал с името си.
Нека напомним какви стъпки би трябвало да предприемем в случай че станем очевидци на принуждение над дете.
Единствената и най-лесна стъпка е да се подаде сигнал. Ситуацията може да бъде усложнена от това, че са съседи, че живеят в дребни обитаеми места. Много постоянно става въпрос на личностови разстройства. Бащата да вземем за пример, в случай че приказваме за мъже, за жалост това са по-честите случаи, те са насилници и хората се опасяват от тях, те демонстрират принуждение по отношение на всички.
Тези хора са рискови и човек се замисля преди да стартира да се намесва в сходен случай и аз не инцидентно използвам думата интервенция, тъй като нашата просвета е патриархална и споделя, че това си е работа на фамилията - не се бъркай. Това обаче не е работа на фамилията, това е работа на обществото и всички последици са потресаващи.
Как можем да разпознаваме случаите на принуждение над деца, кои са сигналите, които би трябвало да ни вършат усещане?
Ако става въпрос за вид полово посягане от детски клуб или от някой преподавател по танци, съседи, познати даже и така нататък, тогава следим смяна в детето, то демонстрира, че нещо се е случило. Разбира се нормално това е загадка, те са застрашени, само че аз бих посъветвала в случай че на един родител му мине нещо такова през мозъка, да не го подценява. Колкото и да му е неприятно и необикновено да си направи труда да изследва какво се случва.
Иначе признаците са най-различни - меланхолия, експанзия, разстройство в храненето, самонараняването при децата е признак, смяната в университетските резултати. Всичко което е отклоняване от естественото битие на едно дете може да бъде признак за такова нещо.
Хората се образуват такива, каквито са от фамилията и родителите. Всичко е един затворен кръг - насилието вкъщи се трансферира в учебно заведение и по-късно върху сътрудниците ни, по този начин ли е?
Разбира се, че е по този начин, въпреки че всяко предписание си има изключение, само че за огромно страдание при доста огромна част от хората е тъкмо по този начин. Последните проучвания демонстрират, че травматичните прекарвания се предават и по завещание, генетично, освен като модел на държание. От друга страна целенасочените старания да се интегрира контузията, тъй че по никакъв метод да не пречи на живота прекъсва този циничен кръг. Точно заради тази причина са нужни не просто експерти, а подобен вид профилирани звена, които съчетават в себе си детски психолози с опит, които да поддържат и децата и родителите.
Семейството е доста значимо да се поддържа, тъй като това е огромна рецесия за него. Има потребност от обществен служащ, който да адресира проблемите в учебно заведение и да подкрепи родителите да се оправят с тях в случай че ги има. Нужен е и юрист, който да съветва родителите, който да има право на посланичество, в това число и Ние имаме оборудвана която наподобява като естествена стая с играчки и в нея разпитите на децата се организират от психолог или подготвен обществен служащ.
В този миг съдията и юриста на страните гледат през екран какво се случва от различен етаж. В стаята всички въпроси, които се задават са в слушалката на сътрудника, който води разпита и към този момент той преценя метода, по който да ги зададе на децата. В София това нещо се случва, само че е редно да се случва на всички места. Хората да са спокойни, че детето няма да се рертравмира, тъй като това е другият смут на родителите, които считат, че е по-добре да не се приказва за това, пък при децата не е по този начин, те доста бързо се развиват и могат да се възстановят от претърпяното.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ