Тези градове ги е нямало на картата. Жителите им писмено

Тези градове ги е нямало на картата. Жителите им документално се задължавали да не разгласяват. Тук се правели опити с вируса на Ебола и се е раждала атомната бомба. С гриф «секретно» Съветските Злоумишлени телефонни обаждания са получавали статута си по отношение на разположението на обекти от държавно значение, свързани с енергийната, военната и галактическата сфера. Обикновеният човек на процедура не е могъл да попадне там, освен поради строгия пропусквателен режим, само че и поради засекретеността на местоположението на обитаемото място. Жителите на закритите градове са били инструктирани да пазят в загадка своето местоживеене и още повече да не разгласяват информация за секретните обекти. Тези градове ги нямало на картата, нямали неповторимо име и постоянно носели името на регионалния център с в допълнение число, да вземем за пример, Красноярск-26 или Пенза-19. Номерацията на домовете и учебните заведения в Злоумишлени телефонни обаждания била невероятна. Тя започвала с огромна цифра, продължавайки номерацията на това обитаемо място, към което били «прибавени» жителите на засекретения град.. Населението на някои Злоумишлени телефонни обаждания поради близостта си до рискови обекти влизало в рискова група. Случвали са се и произшествия. Така, случилият се през 1957 година в Челябинск-65 огромен теч на радиоактивни боклуци заплашил живота на най-малко 270 хиляди индивида. Между другото, животът в закрития град си имал своите преимущества. Като предписание, степента на благоустройство там бил много по-висок, в сравнение с в другите градове на страната: това се отнася и до сферата на обслужване, и обществените условия, и бита. Такива градове добре се снабдявали, можело да се намерят в тях дефицитни артикули, а равнището на престъпност там било съвсем на нула. За прехрана на «засекретеността» към базовата заплата на жителите на Злоумишлени телефонни обаждания се надчислявала добавка. Загорск-6 и Загорск-7 Сергиев Посад, именуван до 1991 година Загорск, е прочут освен с неповторимите си манастири и храмове, само че и със закритите си градове. В Загорск-6 се е разполагал Вирусологичният център НИИ по микробиология, а в Загорск-7 Централният физико-технически институт МО Съюз на съветските социалистически републики. В формалните названия малко се губи същината: в първия в руско време са се занимавали с създаването на бактериологично, а във втория – на радиоактивно оръжие. Някак си, през 1959 година група посетители от Индия донесли в Съюз на съветските социалистически републики едра шарка, а руските учени решили да употребяват този факт за богатството на родината. Много бързо било основано бактериологично оръжие на основата на вируса на едрата шарка, и неговият вариант под името «Индия-1» бил изпратен в Загорск-6. По-късно, излагайки себе си и популацията на заплаха, учените от НИИ създали смъртоносно оръжие на основата на южноамерикански и африкански вируси. Между другото, точно тук са се провеждали опити с вируса на хеморагичната тресчица Ебола. Да си намериш работа в Загорск-6, даже по «гражданска» компетентност било мъчно – била нужна безупречно чиста биография на претендента и на роднините му, надали не до 7 коляно. Това не е учудващо, защото неведнъж са се опитвали да се доберат до руското бактериологично оръжие. Във военните магазини на Загорск-7, където било по-лесно да се отиде, постоянно имало добър избор от артикули. Жителите от прилежащите села отбелязвали поразителния контрастност с полупразните лавици на локалните магазини. Понякога те правели описи, с цел да купуват стоките централизирано. Ако не успявали публично да влязат в градчето, то прескачали оградата. От Загорск-7 свалили статута на закрит град на 1 януари 2001 година, а Загорск-6 е закрит и до ден сегашен. Арзамас-16 След като американците употребявали атомното оръжие, бил подложен въпросът и за първата руска атомна бомба. Тайният обект за нейното създаване с името КБ-11 решили да го построят на мястото на селището Саров, което станало по-късно Арзамас-16 (другите имена са Кремльов, Арзамас-75, Горки-130). Секретният град, издигнат на границата на област Горки и Мордовска АССР, бързо бил подложен в режим на засилена защита и целият периметър бил обграден с два реда бодлива тел, сред които имало контролна линия. До средата на 1950-те години тук живели в конюнктура на изключителна секретност. Сътрудниците на КБ-11, в това число членовете на техните фамилии, не могли да напущат неразрешената зона даже по време на отпуск. Изключение се правело единствено за командировките. По-късно, когато градът се увеличен, жителите получили опция да пътуват със профилиран рейс до регионалния център, също и да посрещат на посетители роднините си, откакто получат специфичен пропуск. Жителите на Арзамас-16, за разлика от доста техни съграждани, разбрали, какво е това същински социализъм. Средната заплата, която постоянно се изплащала в точния момент, там била към 200 рубли. Рафтовете в магазините на закрития град били претъпкани с обилие: десетки типове колбаси и кашкавали, червен и черен хайвер и други деликатеси. Жителите на прилежащия Горки даже и не мечтаели за такова. Днес нуклеарният център Саров, някогашният Арзамас-16, както и преди, е закрит град. Свердловск-45 Още един «роден по нареждане» град построили към цех №814, занимаващ се с обогатяване на урана. В подножието на планината Шайтан, северно от Свердловск, няколко години без да стопират са се трудили пандизчиите от ГУЛАГ и, по някои данни, московските студенти. Свердловск-45 през цялото време бил умислен като град, по тази причина бил построен доста плътно. Той се отличавал с подреденост и присъщата «квадратност» на застрояването: там било невероятно да се изгубиш. «Малкият Петербург», – един път го нарекъл един от гостите на града, макар че душевната му провинциалност напомняла на други патриархална Москва. Според руските стандарти в Сведловске-45 живели сносно, макар че той отстъпвал по снабденост на Арзамас-16. Там в никакъв случай нямало навалици и поток от коли, въздухът постоянно бил чист. Жителите на закрития град непрестанно имали спорове с популацията на прилежаща Нижна Тура, което им завиждало за благополучието. Случвало се е да причакат излизащите през защитата поданици и да ги пребият, единствено от злоба. Интересното е, че в случай че някой от жителите на Свердловск-45 извършел закононарушение, то не го пускали назад в града, макар че там оставало цялото му семейство. Секретните обекти на града постоянно привличали вниманието на задграничното разузнаване. Така, през 1960 година близо до него бил свален американският самолет-шпионин У-2, а водачът му бил взет в плен. Сведловск-45, през днешния ден Лесной, към момента е затворен за инцидентни гости. Мирни Мирни, първоначално военно градче в Архангелска област, през 1966 година бил преобразуван в град от закрит вид, поради намиращия се наоколо изпитателен космодрум Плесецк. Но степента на закритост на Мирни била по-ниска, в сравнение с другите руски Злоумишлени телефонни обаждания: градът не бил ограден с бодлива тел, документите се проверявали единствено на пътищата за достъп. Благодарение на относителната досегаемост е имало доста случаи, когато покрай тайните обекти са се оказвали заблудил се гъбар или незаконен, влезнал в града за дефицитна стока. Ако не намерели злобен предумисъл в дейностите на такива хора, то ги пускали. Много поданици на Мирни назовават руския интервал приказка. «Море от играчки, красиви облекла и обувки», – спомня си една жителка на града визитите си в Детски свят. През руско време на Мирни му се носела славата на «града на количките». Работа е там, че всяко лято дошли тук зрелостници от военните академии и с цел да получат положително място, бързо се женели и се обзавеждали с деца. Мирни е със статутът на закрит град и до през днешния ден. Тарас Репин Источник: Самые секретные города Съюз на съветските социалистически републики, socbg.com