Тези гледки не се забравят. Хубаво да сме съпричастни, защото

Тези гледки не се не помнят. Хубаво да сме съпричастни, тъй като на всеки може да се случи. Когато разбрах за настоящето земетресение несъзнателно или волно се върнах обратно в спомените си за тогава, и беше, спомних си доста неща още веднъж, в някаква степен го претърпях още веднъж. Това сподели в дневния блок " Добър ден, Българи " на " Фокус " доброволецът в Турция при земетресението през 1999 година. Епицентърът тогава е в Измитския залив в северозападната част на страната. Земетресението е с магнитуд 7,5 по скалата на Рихтер.

" Бяхме с един избавителен отряд от Софийския университет, в който членовете в него и тогава, и в този момент, обичат планината, и в действителност трябваше да заминем за Турция, в турските планини по покана на Анкарския механически университет. Обсъждахме дали да пътуваме сряда или четвъртък, и във вторник тогава, не помня датата, стана земетресението. По обяд нашите сътрудници ни се обадиха, че не могат да ни одобряват, и че те отпътуват като спасители. И ние попитахме можем ли и ние да заминем. След нужните формалности, които там се направиха, заминахме 2 коли от нашата група ", описа Тодоров.

По думите му в координационен център, в който те са се показали, са ги насочвали какво да работят.

" Около една седмица бяхме там. Не сме навлизали в руините особено. Българската " Гражданска отбрана “ с тежка техника смъква жилищен блок. После турските спасители опитваха какво има на етажа – в случай че има тела, ги прибираха, също по този начин евентуално описваха полезности, в случай че има, къде, в кой апартамент какво е открито. След това почистваха тези парчета от етажа, и българската " Гражданска отбрана " още веднъж махаше идната плоча, и по този начин до момента в който почисти целия блок. Имаше доста вторични земетресения, някои по-силни, някои по-слаби. Непрекъснато внимавахме къде се намираме ", добави Тодоров.