Евростат за истината на министър Асен Василев
Тези дни, вицепремиерът, министър на финансите и ръководител на НСТС - господин Асен Василев беше по този начин общителен да изясни за нуждата от оплевяване на буренясалата равнища на българския пазар на труда от некадърни работодатели. Работодателите реагираха и желаеха опрощение. Г-н министърът показва самообладание и съобщи, че няма да се извинява за нещо, което е истина. Журналистите не закъсняха да попитат господин министъра, дали е почнал война с работодателите. Той отхвърли, само че не изостави това, което феновете на комплицираните непознати думи биха нарекли " нападателен дискурс ".
В словесното си нахлуване министър Асен Василев излезе с тезата, че съотношението сред продуктивността на труда в България и в Европейски Съюз 27 е едно към две, до момента в който съотношението сред приходите в България и междинните за Европейски Съюз 27 било едно към четири. Иначе казано, служащите са ощетени - продуктивността на труда пораства с доста по-сериозни темпове в съпоставяне със заплащането.
Тази теза не е нова, нито пък е на министъра на финансите. Тя е остаряло профсъюзно изказване, което цитираният водещ представител на изпълнителната власт прегърна като свое лично. Проблемът с това изказване е единствено един - то не е правилно. За това свидетелства Евростат.
Всъщност, както и да съпоставяме продуктивността на труда и брутните междинни приходи сред Европейски Съюз 27 и България, ще получим едни и същи съотношения . Те са надлежно две към едно, в случай че се работи с призчисляване през паритет на покупателна дарба (PPS) или четири към едно, в случай че се работи без преизчисляване. Но и в двата случая, съотношенията са едни и същи. Просто и разумно - каквато ти е продуктивността, такива са ти и приходите. В момента обстановката е тъкмо такава, съгласно формалните статистически данни.
Горното известие е предопределено за тези наши читатели, които не обичат дългите текстове. Тези, които са любопитни да научат нещата в по-големи детайлности, могат умерено да продължат нататък.
Наистина, време е да се обясни на необятната аудитория кой какво твърди, от къде черпи информация, кое е истина и кое - операция. На това обричам идващите редове.
И по този начин, министър Асен Василев съобщи през БНР:
" Истината е, че сега, в случай че погледнем продуктивността на труда, България е към малко на(д) 50% от междинната работливост на труда в Европейски Съюз. Ако погледнем равнището на възнаграждение, нашето възнаграждение е към 26% от междинното в Европейски Съюз. Т.е. продуктивността на труда доста изпреварва заплащането. Има доста аргументи за това. Но истината е, че в случай че в действителност има работодатели, които не могат да обезпечат задоволително добра организация и задоволително добър артикул, тъй че един служащ да отбрани 350 евро на месец, не мисля, че тези работодатели биха останали на пазара. "
КНСБ също се втурнаха да изясняват, в своето верноподаническо " Отворено писмо до вицепремиера, министър на финансите и ръководител на НСТС Асен Василев ":
" На този декор продуктивността на труда на един ангажиран към този момент е 50,8% от междинното европейско равнище, или разлика от едвам 1,9 пъти ". ( ).
Какво излиза от изказванията на влезлите в синхрон изпълнителна власт и профсъюзи. Излиза, че продуктивността на труда в България е на половината от междинната продуктивност за Европейски Съюз, а " равнището на възнаграждение " било малко над четвъртината.
Тук незабавно пораждат няколко въпроса. На първо място - какво схваща под " равнище на възнаграждение " господин министърът на финансите? Надяваме се, че не засяга минималната работна заплата. Можем да приемем разумното съмнение, че става дума за междинната работна заплата за страната.
Възниква и въпросът с коя тъкмо продуктивност на труда " работи " ковчежникът на страната? Дали с продуктивността на труда, изчислена за един ангажиран, или с продуктивността на труда, изчислена за един час направен труд? Тук ние няма да питаме министъра, пък и той надали ще ни отговори, а ще се съобразим с експлицитната рекомендация на Евростат да се работи с продуктивността на труда, изчислена за един направен час. Защо?
Ами тъй като статистиката третира еднообразно всички заети - и тези на цялостен работен ден и тези, които работят на половин ден, и тези, които работят почасово. В страните, където има огромен дял на работещи почасово, това води до съществени деформации на получените резултати и няма по какъв начин да бъде иначе, когато приравняващ човек, който работи осем часа дневно, с човек, който работи примерно два часа дневно, каквато процедура има дори и в България. Затова, пробвайки се да изясним прави ли са министърът и " поддакващите " му дейци на КНСБ, ще работим с продуктивността на труда изчислена за един направен час.
Следващото нещо, което поборниците за пречистване на пазара от " некадърни работодатели " са не запомнили да прецизират, правейки гръмките си изказвания е дали са преизчислявали двата сравнявани параметъра по паритет на покупателната дарба. Бяха времена, когато обичаният прийом на Института за обществени и синдикални проучвания при КНСБ беше да преизчисляват продуктивността на труда по паритет на покупателната дарба и по този начин да " смекчават " дразнещата ги разлика сред междинната продуктивност на труда в България и междинната за Европейски Съюз. (Говорим и за двата индикатора - и за продуктивност на един работещ и за продуктивност на един направен час труд).
Отделен въпрос е, че в случай че ще се преизчислява продуктивността на труда през паритет на покупателната дарба, то тогава би трябвало да се преизчислява и междинната работна заплата. Иначе ще съпоставяме " ябълки с тикви ", както обича да споделя един български шеф, който няма по какъв начин да разгласят за " несръчен ".
Сравнение сред продуктивността на труда за България и Европейски Съюз 27
И по този начин, да преминем към сравняване на числата, като ги взимаме от статистическите данни на Евростат. Последните настоящи данни, с които можем да боравим от Евростат са от 2020 година, за 2021 година данните към момента не са изнесени. Ето ги данните за продуктивността на труда в Европейски Съюз 27 и в България, преизчислени през паритет на покупателната дарба:
Година - 2020 година
Производителност на труда за един направен час труд , преизчислена през паритет на покупателната дарба. Измерителна единица - проценти от Европейски Съюз 27 .
За Европейски Съюз 27 = 100
За България = 48,8
Производителността на труда за един час направен труд , преизчислена през паритет на покупателната дарба. Измерителна единица - евро .
За Европейски Съюз 27 = 41,8 евро
За България = 20,4 евро
(PORDATA, Base de Datos Portugal Contemporãneo, Labour Productivity per hour (PPS), Eurostat Data, )
Производителност на труда за един ангажиран , преизчислена през паритет на покупателната дарба. Измерителна единица - проценти от Европейски Съюз 27 .
За Европейски Съюз 27 = 100
За България = 50,8
(Eurostat, Labour productivity per person employed and hour worked, TESEM160, )
Тук е наложително да се означи, че преизчисляването през паритет на покупателната дарба води и до доближаване на резултатите, изчислявани за един час направен труд и за един ангажиран.
Но значимото е, че виждаме ясно, че господин министърът и уважаемите синдикалисти, работят с данните за продуктивността на труда, преизчислени през паритет на покупателната дарба .
Да забележим в този момент какво споделят числата, когато данните не са преизчислени пред паритет на покупателната дарба, а се преглеждат " чисти ".
Година - 2020 година
Производителност на труда за един направен час труд, без преизчисляване. Измерителна единица - евро.
За Европейски Съюз 27 = 42,1 евро
За България = 11,1 евро
(PORDATA, Base de Datos Portugal Contemporãneo, Labour Productivity per hour (Euro), Eurostat Data, ).
Стоп, какво стана? Ами стана това, че когато данните за продуктивността не се преизчисляват през паритет на покупателната дарба, лъсва една много по-гола истина. Съотношението сред Европейски Съюз 27 и България става съвсем 4 пъти. Това е нещо много по-различно от изказванието на министър и синдикалисти, че продуктивността в Европейски Съюз 27 е единствено два пъти по-висока. От тези данни се вижда, че е четири пъти. С кое съпоставяне да работим?
Може да се спори до прегракване с кои данни би трябвало да вършим сравненията си - с " преизчислените " или с " голата истина ". В КНСБ доста държат на преизчислените, само че не могат да обяснят за какво би трябвало да се работи през паритет на покупателната дарба, откакто в днешно време България е една мощно експортно насочена страна. Голяма част от Брутният вътрешен продукт се образува от износа и не е ясно по какъв начин приносът на изнесените в Австралия помпи, на изнесените в Италия и Канада хидравлични цилиндри и впрочем се регистрира тъкмо посредством преизчисляване през паритет на покупателната дарба, която се пресмята на база на цените в благото ни Отечество.
Това е спор, който се води сред специалистите на обществените сътрудници още от 2013 година. Единствената разлика е, че тогава имаше различен началник на Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ, който беше доста по-умерен в изрече си.
Отделен въпрос е, че в научните и университетски среди има доста ангажименти, забележки и напряко запаси към самото пресмятане през паритет на покупателната дарба, най-малкото тъй като показателите за това преизчисляване стават притежание на колектива на няколко години един път. (Така да вземем за пример, данните за референтната 2017 година са обнародвани от Международната сравнителна стратегия на Световната банка през месец май 2020 година. ). Такива полемики са водени и под егидата на всякакви просветителни институции и на МВФ и на Световната банка, само че естествено няма по какъв начин да се реализира единогласие, тъй като въпросът има както научна, по този начин и пропагандна страна, с опрощение...
Но дано бъдем по-широко скроени и да не се надвикваме с съперниците още от началото. Просто дано създадем сравнението и по двата метода, единствено че с ангажимента, че щом ще съпоставяме продуктивността на труда " преизчислена " ще създадем същото и за междинната работна заплата - за Европейски Съюз 27 и за България. Нещо, което ще забележим че тандемът сред Министъра и " Македония № 1 " са не запомнили да създадат. Но да не избързваме.
Сравнение сред междинните приходи -за България и Европейски Съюз 27
В Евростат към момента не са показани данните за 2021 година, най-малко що се отнася до междинните приходи. Ако заради незадоволителна научна подготовка не съм ги разкрил - кая се и си поръсвам главата с пепел. Но дотолкоз, доколкото данните ни нагоре са изрично за 2020 година, ще би трябвало да работим с данните за междинните приходи отново за 2020 година. Иначе отново попадаме в проблема със сравняването на ябълки с тикви.
Нека забележим, какво ни оповестява Евростат за годишните чисти заработки (доходи) на служащ на цялостен работен ден без деца, който е на междинна работна заплата, като данните са преизчислени през паритет на покупателната дарба:
Година - 2020 година
Измерителна единица: Purchasing Power Standard PPS
Европейски Съюз 27 = 22979,22
България = 11136,65
(Eurostat, Annual net earnings of a full-time single worker without children earning an average wage - online data code EARN_NT_NETFT), ).
Както виждаме, тук уважаемият министър и дваж по-уважаемите обществени сътрудници от КНСБ са дочакали изненада, освен това не напълно дребна. Оказва се, че когато са преизчислена през паритет на покупателната дарба, годишните чисти приходи на българския служащ на цялостен работен ден без деца, който е на междинна работна заплата са единствено два пъти по-ниски от тези на европейския служащ.
Всъщност, изненадата не е толкоз непредвидена. Посоченото съответствие е същият този факт, който преди известно време провокира лека миграционна вълна от Европейски Съюз към България, най-вече на българи - мениджъри и по-високо платени експерти. За тях това състояние на нещата беше даже преференциално. Въпросната лека миграционна вълна беше даже видяна от медиите, както и от някои политици, които не пропуснаха да поспекулират с този факт.
Не можем да не подчертаем, освен това с доста пълен пъстър молив, че за разлика от минималната работна заплата, която заради метода си на установяване в България, няма безусловно никакъв стопански смисъл, междинните приходи са допустимо най-показателните. Не е инцидентен фактът, че когато би трябвало да се демонизират работодателите, а съперниците им да се причисляват към Светия Лик на християнските светци, постоянно се размахва минималната работна заплата, а за междинните приходи се мълчи героичен. Но да се върнем на тематиката.
Възниква въпросът още ли желаят от КНСБ да считаме през паритет на покупателната дарба или към този момент не им изнася? Съотношението България към Европейски Съюз 27 е на процедура едно към две, а не едно към четири, както ни убеждават хорово, дружно с господин министъра. Е, дано не се заяждаме и да продължим да считаме и по двата метода, пък каквото сабя покаже. (Честта юнашка от дълго време няма отношение към тези разногласия и популярност богу).
Да оставим за миг на мира служащия на цялостен работен ден без деца, който е на междинна работна заплата, и да разгледаме друга таблица с данни от Евростат. Да забележим какви са данните за цената на труда за час, които се дефинират, като общите разноски за труд са разграничени на съответния брой направени часове от междинния годишен брой заети. Разходите за труд обгръщат надниците и заплатите, както и разноските, които не са за заплати - по този начин нареченият обществен принос на работодателите, плюс налозите без дотациите.
Година - 2020 година
Измерителна единица - евро.
Европейски Съюз 27 = 21,5
България = 5,4
(Eurostat, Labour costs annual data - NACE Rev. 2, online data code: TPS00173, last update 15/06/2021. 00:00, Labour cost structure, Wage and salaries (total), ).
Тук към този момент уважаемите съперници могат да въздъхнат с облекчение и да кажат - ето, съотношението България към Европейски Съюз 27 по този индикатор към този момент е едно към четири. Да, по този начин е, единствено че би трябвало категорично да отбележим, че тези данни не са преизчислени през паритет на покупателната дарба. Така че на нас ни следва да създадем съпоставяне и за случая на " преизчисляване ", и за случая на по този начин наречената " гола истина ".
В последна сметка, всичко си отива по местата. Когато съпоставяме ябълки с ябълки и тикви с тикви, зараждащите корелации са напълно резонни и разумни.
Когато съпоставяме продуктивността на труда, без преизчисляване, получаваме съответствие сред Европейски Съюз 27 и България, равно на 4 към 1. Същата стойност получаваме и при приходите от труд.
Когато вършим сравнението след преизчисляване през паритет на покупателната дарба, съотношенията Европейски Съюз 27 към България стават 2 към 1. Иначе казано, съотношението на продуктивността на труда сред Европейски Съюз 27 и България и съотношението на междинните приходи от труд е на процедура едно и също. Последното е безусловно разумно и мъчно може да бъде оспорвано. Можем да считаме, както желаеме - с преизчисляване или без, само че съотношението е едно и също. С преизчисляване - четири към едно. Без преизчисляване - две към едно. Но и в двата случая е едно и също. Както и би трябвало да е, общо взето.
Тук обаче би трябвало да кажем на уважаемите съперници, че за разлика от почтено показаните калкулации нагоре, те старателно съпоставят ябълките с тикви и досега. Какво ни сподели господин министърът на финансите, до момента в който плевеше пазара на труда от некадърни работодатели? Каза:
" Истината е, че сега, в случай че погледнем продуктивността на труда, България е към малко на(д) 50% от междинната работливост на труда в Европейски Съюз. Ако погледнем равнището на възнаграждение, нашето възнаграждение е към 26 % от междинното в Европейски Съюз. "
Под същото изказване, поддакнаха и нашите синдикални обществени сътрудници от КНСБ ( ).
Само че, преведено на български, това изказване значи, че уважаемите съперници работят с преизчислени данни за продуктивността на труда, само че изрично без преизчисляване в областта на приходите. Е, по този начин може да се потвърди съвсем всичко, каквото желаяме. Единственият минус на тези изказвания е, че въобще не са правилни. Не е по никакъв начин хубаво да се хвърля прахуляк в очите на публиката - може на някой да му се повреди роговицата. А в тази ситуация се хвърля не просто прахуляк, а същински кварцов пясък, с доста остри ръбове на обособените зърна. Лоша работа, рисково е и за здравето на публиката и за рейтинга на твърдящите го.
Някой би попитал, да не би да настоявам, че господин министърът е излъгал, а пък профсъюзът го е подкрепил. Пазил ме Господ... Не настоявам, че господин министърът лъже, пък и дръзвам ли? (Специализираният съд още не е разрушен и дори предявява искания да " модерира " правосъдната реформа). Освен това, не изпитвам никакво персонално неприятно отношение към господин министъра, още по-малко към КНСБ, с цел да ги назовавам " лъжци ".
Запазвам си обаче правот, да им кажа, че изкушението да жонглират с данните и да манипулират публиката с числови еквилибристики е от Сатана. Преди време бяха питали един от православните ни йерарси, за какво е подписал писмо против починалия Патриарх Максим и той с цялостна съвестност беше дал отговор, че дявол е замъглил очите му. Мога да уверя уважаемите съперници, че и в дадения случай някой злобен дявол от низшия Астрал е вилнял към тях, до момента в който са уйдурдисвали " истината ", за която господин министърът няма желание да се извинява. Съвсем чистосърдечно моля да стоим по-далече от нечистата мощ, до момента в който боравим с публични статистически данни.
Като споделих " публични статистически данни ", ще си разреша да направя един бърз набег измежду източници на информация, които не бих предложил като публични, само че въпреки всичко могат да бъдат упоменати. Споменах, че към момента няма публични сравними данни за 2021 година за Европейски Съюз 27 и аз България в Евростат, само че някои хора си вършат труда да вършат някои калкулации. Не че и аз не мога да направя някоя и друга сметка, само че мога да бъда упрекнат, че съм заинтересувана страна в разногласието. Затова предлагам да надникнем на долния адрес, в блога с колоритното наименование Nomad not Mad. Блогърът е изтъкнат " актуален бродяга " и по тази причина непрестанно му се постанова да прави сравнителни калкулации, които споделя с публиката. Тук той е пресметнал междинната чиста заплата за Европейски Съюз за 2021 година:
This is the Average Salary in the European Union (All Countries in 2021), January 19, 2021,
Авторът на обявата категорично е подчертал, че е пресметнал междинната чиста заплата за Европейски Съюз 27 ( " we " re talking about the monthly take-home or net salary " ). Той е показал и таблица със междинните чисти работни заплати за 2021 година, до които твърди че има достъп. В резултат на изчисленията му се стига до следния резултат:
Средна чиста месечна работна заплата за 2021 година
За Европейски Съюз 27 = 1695 евро
За България = 550 евро
Съотношение Европейски Съюз 27 към България 3,08 към 1. Иначе казано, при чистата заплата съотношението към този момент е три към едно, а не четири към едно .
Аз съм подготвен да хвърлим тези най-последни данни под миндера и да си останем на предходните изводи, че двете съотношения (за продуктивността на труда и за междинните доходи) са идентични. Само че тук навеждам този не чак толкоз формален източник, не с цел да натърквам на някого носа, а с цел да се замислим над нещо забавно.
При сравненията нагоре боравехме с данни за брутни заплати. Тук изчисленията са за чисти заплати. Едва ли можем да чакаме да има революционни разлики сред 2020-та и 2021-ва година. Не, разликата се дължи навръх това, че в единия случай се работи с брутната, а в другия случай с чистата заплата. Излиза, че при съответствие на продуктивността 4 към 1, съотношението на чистите приходи става 3 към 1.
Излиза, че нето в България се заплаща приблизително повече спрямо Европейски Съюз спрямо продуктивността. Дали това е положително или неприятно, аз си имам мнение, само че на драго сърце бих оставил отсрещната страна да вземе отношение. Всъщност, в Европейски Съюз 27 междинното възнаграждение e в догонващо състояние по отношение на продуктивността на труда, което се вижда от тази напълно нова и настояща диаграма на Международната организация по труда (ILO), от която се вижда динамичността на междинните действителни приходи (average real wages) и продуктивността на труда в Европейски Съюз 27 за интервала 2009 - 2019:
Figure 3, Trends in average real w3ages and labour productivity in EU-27, 2009-19, (ILO, Factsheet for the European Union, Global Wage Report 2020-21, May 28-th, 2021, page 2,
Изпреварващият темперамент на растежа на продуктивността е очеваден, а и икономическата логичност споделя, че не можеш да изядеш повече от това, което произведеш, най-общо казано.
Тук е мястото да спра и да оставя драгия четец да осмисли изложеното нагоре. Пак тук е мястото да отбележа, че " продължението следва ", тъй като изказванията на господин вицепремиера, министър на финансите и ръководител на НСТС заслужават още малко внимание, а отвореното писмо на КНСБ в негова поддръжка заслужава още по-голямо в допълнение внимание.
Предстои да си изясним, каква част от Брутният вътрешен продукт се връща по джобовете на заетите в България - по този начин наречената " отплата на заетите " и по какъв начин наподобява това на фона на Европа и балканския полуостров.
Също по този начин следва да си изясним, по какъв унищожителен метод ще се отрази новата минимална работна заплата от 710 лв. на месец на редица браншове, където междинният застрахователен приход е сравним с въпросната МРЗ. Мисля, че господин министърът на финансите ще се съгласи, че когато междинният застрахователен приход на цели стопански действия е догонен от минималната работна заплата, надали всички работодатели в тях са некадърници.
Тук бих дал " жокер " на господин министъра. Не вярвайте на тези разбирачи, които ще Ви кажат, че във въпросните стопански действия, минималната работна заплата е догонила междинния застрахователен приход, тъй като минималните осигурителни приходи или " прагове " не са предоговаряни години на ред, заради обструкцията на работодателите. Това надалеч не е по този начин. Средният застрахователен приход си пораства във въпросните стопански действия заради растежа на стопанската система и надлежно - на приходите. Само дето минималната работна заплата галопира. Но за това - идващият път.
В словесното си нахлуване министър Асен Василев излезе с тезата, че съотношението сред продуктивността на труда в България и в Европейски Съюз 27 е едно към две, до момента в който съотношението сред приходите в България и междинните за Европейски Съюз 27 било едно към четири. Иначе казано, служащите са ощетени - продуктивността на труда пораства с доста по-сериозни темпове в съпоставяне със заплащането.
Тази теза не е нова, нито пък е на министъра на финансите. Тя е остаряло профсъюзно изказване, което цитираният водещ представител на изпълнителната власт прегърна като свое лично. Проблемът с това изказване е единствено един - то не е правилно. За това свидетелства Евростат.
Всъщност, както и да съпоставяме продуктивността на труда и брутните междинни приходи сред Европейски Съюз 27 и България, ще получим едни и същи съотношения . Те са надлежно две към едно, в случай че се работи с призчисляване през паритет на покупателна дарба (PPS) или четири към едно, в случай че се работи без преизчисляване. Но и в двата случая, съотношенията са едни и същи. Просто и разумно - каквато ти е продуктивността, такива са ти и приходите. В момента обстановката е тъкмо такава, съгласно формалните статистически данни.
Горното известие е предопределено за тези наши читатели, които не обичат дългите текстове. Тези, които са любопитни да научат нещата в по-големи детайлности, могат умерено да продължат нататък.
Наистина, време е да се обясни на необятната аудитория кой какво твърди, от къде черпи информация, кое е истина и кое - операция. На това обричам идващите редове.
И по този начин, министър Асен Василев съобщи през БНР:
" Истината е, че сега, в случай че погледнем продуктивността на труда, България е към малко на(д) 50% от междинната работливост на труда в Европейски Съюз. Ако погледнем равнището на възнаграждение, нашето възнаграждение е към 26% от междинното в Европейски Съюз. Т.е. продуктивността на труда доста изпреварва заплащането. Има доста аргументи за това. Но истината е, че в случай че в действителност има работодатели, които не могат да обезпечат задоволително добра организация и задоволително добър артикул, тъй че един служащ да отбрани 350 евро на месец, не мисля, че тези работодатели биха останали на пазара. "
КНСБ също се втурнаха да изясняват, в своето верноподаническо " Отворено писмо до вицепремиера, министър на финансите и ръководител на НСТС Асен Василев ":
" На този декор продуктивността на труда на един ангажиран към този момент е 50,8% от междинното европейско равнище, или разлика от едвам 1,9 пъти ". ( ).
Какво излиза от изказванията на влезлите в синхрон изпълнителна власт и профсъюзи. Излиза, че продуктивността на труда в България е на половината от междинната продуктивност за Европейски Съюз, а " равнището на възнаграждение " било малко над четвъртината.
Тук незабавно пораждат няколко въпроса. На първо място - какво схваща под " равнище на възнаграждение " господин министърът на финансите? Надяваме се, че не засяга минималната работна заплата. Можем да приемем разумното съмнение, че става дума за междинната работна заплата за страната.
Възниква и въпросът с коя тъкмо продуктивност на труда " работи " ковчежникът на страната? Дали с продуктивността на труда, изчислена за един ангажиран, или с продуктивността на труда, изчислена за един час направен труд? Тук ние няма да питаме министъра, пък и той надали ще ни отговори, а ще се съобразим с експлицитната рекомендация на Евростат да се работи с продуктивността на труда, изчислена за един направен час. Защо?
Ами тъй като статистиката третира еднообразно всички заети - и тези на цялостен работен ден и тези, които работят на половин ден, и тези, които работят почасово. В страните, където има огромен дял на работещи почасово, това води до съществени деформации на получените резултати и няма по какъв начин да бъде иначе, когато приравняващ човек, който работи осем часа дневно, с човек, който работи примерно два часа дневно, каквато процедура има дори и в България. Затова, пробвайки се да изясним прави ли са министърът и " поддакващите " му дейци на КНСБ, ще работим с продуктивността на труда изчислена за един направен час.
Следващото нещо, което поборниците за пречистване на пазара от " некадърни работодатели " са не запомнили да прецизират, правейки гръмките си изказвания е дали са преизчислявали двата сравнявани параметъра по паритет на покупателната дарба. Бяха времена, когато обичаният прийом на Института за обществени и синдикални проучвания при КНСБ беше да преизчисляват продуктивността на труда по паритет на покупателната дарба и по този начин да " смекчават " дразнещата ги разлика сред междинната продуктивност на труда в България и междинната за Европейски Съюз. (Говорим и за двата индикатора - и за продуктивност на един работещ и за продуктивност на един направен час труд).
Отделен въпрос е, че в случай че ще се преизчислява продуктивността на труда през паритет на покупателната дарба, то тогава би трябвало да се преизчислява и междинната работна заплата. Иначе ще съпоставяме " ябълки с тикви ", както обича да споделя един български шеф, който няма по какъв начин да разгласят за " несръчен ".
Сравнение сред продуктивността на труда за България и Европейски Съюз 27
И по този начин, да преминем към сравняване на числата, като ги взимаме от статистическите данни на Евростат. Последните настоящи данни, с които можем да боравим от Евростат са от 2020 година, за 2021 година данните към момента не са изнесени. Ето ги данните за продуктивността на труда в Европейски Съюз 27 и в България, преизчислени през паритет на покупателната дарба:
Година - 2020 година
Производителност на труда за един направен час труд , преизчислена през паритет на покупателната дарба. Измерителна единица - проценти от Европейски Съюз 27 .
За Европейски Съюз 27 = 100
За България = 48,8
Производителността на труда за един час направен труд , преизчислена през паритет на покупателната дарба. Измерителна единица - евро .
За Европейски Съюз 27 = 41,8 евро
За България = 20,4 евро
(PORDATA, Base de Datos Portugal Contemporãneo, Labour Productivity per hour (PPS), Eurostat Data, )
Производителност на труда за един ангажиран , преизчислена през паритет на покупателната дарба. Измерителна единица - проценти от Европейски Съюз 27 .
За Европейски Съюз 27 = 100
За България = 50,8
(Eurostat, Labour productivity per person employed and hour worked, TESEM160, )
Тук е наложително да се означи, че преизчисляването през паритет на покупателната дарба води и до доближаване на резултатите, изчислявани за един час направен труд и за един ангажиран.
Но значимото е, че виждаме ясно, че господин министърът и уважаемите синдикалисти, работят с данните за продуктивността на труда, преизчислени през паритет на покупателната дарба .
Да забележим в този момент какво споделят числата, когато данните не са преизчислени пред паритет на покупателната дарба, а се преглеждат " чисти ".
Година - 2020 година
Производителност на труда за един направен час труд, без преизчисляване. Измерителна единица - евро.
За Европейски Съюз 27 = 42,1 евро
За България = 11,1 евро
(PORDATA, Base de Datos Portugal Contemporãneo, Labour Productivity per hour (Euro), Eurostat Data, ).
Стоп, какво стана? Ами стана това, че когато данните за продуктивността не се преизчисляват през паритет на покупателната дарба, лъсва една много по-гола истина. Съотношението сред Европейски Съюз 27 и България става съвсем 4 пъти. Това е нещо много по-различно от изказванието на министър и синдикалисти, че продуктивността в Европейски Съюз 27 е единствено два пъти по-висока. От тези данни се вижда, че е четири пъти. С кое съпоставяне да работим?
Може да се спори до прегракване с кои данни би трябвало да вършим сравненията си - с " преизчислените " или с " голата истина ". В КНСБ доста държат на преизчислените, само че не могат да обяснят за какво би трябвало да се работи през паритет на покупателната дарба, откакто в днешно време България е една мощно експортно насочена страна. Голяма част от Брутният вътрешен продукт се образува от износа и не е ясно по какъв начин приносът на изнесените в Австралия помпи, на изнесените в Италия и Канада хидравлични цилиндри и впрочем се регистрира тъкмо посредством преизчисляване през паритет на покупателната дарба, която се пресмята на база на цените в благото ни Отечество.
Това е спор, който се води сред специалистите на обществените сътрудници още от 2013 година. Единствената разлика е, че тогава имаше различен началник на Института за обществени и синдикални проучвания на КНСБ, който беше доста по-умерен в изрече си.
Отделен въпрос е, че в научните и университетски среди има доста ангажименти, забележки и напряко запаси към самото пресмятане през паритет на покупателната дарба, най-малкото тъй като показателите за това преизчисляване стават притежание на колектива на няколко години един път. (Така да вземем за пример, данните за референтната 2017 година са обнародвани от Международната сравнителна стратегия на Световната банка през месец май 2020 година. ). Такива полемики са водени и под егидата на всякакви просветителни институции и на МВФ и на Световната банка, само че естествено няма по какъв начин да се реализира единогласие, тъй като въпросът има както научна, по този начин и пропагандна страна, с опрощение...
Но дано бъдем по-широко скроени и да не се надвикваме с съперниците още от началото. Просто дано създадем сравнението и по двата метода, единствено че с ангажимента, че щом ще съпоставяме продуктивността на труда " преизчислена " ще създадем същото и за междинната работна заплата - за Европейски Съюз 27 и за България. Нещо, което ще забележим че тандемът сред Министъра и " Македония № 1 " са не запомнили да създадат. Но да не избързваме.
Сравнение сред междинните приходи -за България и Европейски Съюз 27
В Евростат към момента не са показани данните за 2021 година, най-малко що се отнася до междинните приходи. Ако заради незадоволителна научна подготовка не съм ги разкрил - кая се и си поръсвам главата с пепел. Но дотолкоз, доколкото данните ни нагоре са изрично за 2020 година, ще би трябвало да работим с данните за междинните приходи отново за 2020 година. Иначе отново попадаме в проблема със сравняването на ябълки с тикви.
Нека забележим, какво ни оповестява Евростат за годишните чисти заработки (доходи) на служащ на цялостен работен ден без деца, който е на междинна работна заплата, като данните са преизчислени през паритет на покупателната дарба:
Година - 2020 година
Измерителна единица: Purchasing Power Standard PPS
Европейски Съюз 27 = 22979,22
България = 11136,65
(Eurostat, Annual net earnings of a full-time single worker without children earning an average wage - online data code EARN_NT_NETFT), ).
Както виждаме, тук уважаемият министър и дваж по-уважаемите обществени сътрудници от КНСБ са дочакали изненада, освен това не напълно дребна. Оказва се, че когато са преизчислена през паритет на покупателната дарба, годишните чисти приходи на българския служащ на цялостен работен ден без деца, който е на междинна работна заплата са единствено два пъти по-ниски от тези на европейския служащ.
Всъщност, изненадата не е толкоз непредвидена. Посоченото съответствие е същият този факт, който преди известно време провокира лека миграционна вълна от Европейски Съюз към България, най-вече на българи - мениджъри и по-високо платени експерти. За тях това състояние на нещата беше даже преференциално. Въпросната лека миграционна вълна беше даже видяна от медиите, както и от някои политици, които не пропуснаха да поспекулират с този факт.
Не можем да не подчертаем, освен това с доста пълен пъстър молив, че за разлика от минималната работна заплата, която заради метода си на установяване в България, няма безусловно никакъв стопански смисъл, междинните приходи са допустимо най-показателните. Не е инцидентен фактът, че когато би трябвало да се демонизират работодателите, а съперниците им да се причисляват към Светия Лик на християнските светци, постоянно се размахва минималната работна заплата, а за междинните приходи се мълчи героичен. Но да се върнем на тематиката.
Възниква въпросът още ли желаят от КНСБ да считаме през паритет на покупателната дарба или към този момент не им изнася? Съотношението България към Европейски Съюз 27 е на процедура едно към две, а не едно към четири, както ни убеждават хорово, дружно с господин министъра. Е, дано не се заяждаме и да продължим да считаме и по двата метода, пък каквото сабя покаже. (Честта юнашка от дълго време няма отношение към тези разногласия и популярност богу).
Да оставим за миг на мира служащия на цялостен работен ден без деца, който е на междинна работна заплата, и да разгледаме друга таблица с данни от Евростат. Да забележим какви са данните за цената на труда за час, които се дефинират, като общите разноски за труд са разграничени на съответния брой направени часове от междинния годишен брой заети. Разходите за труд обгръщат надниците и заплатите, както и разноските, които не са за заплати - по този начин нареченият обществен принос на работодателите, плюс налозите без дотациите.
Година - 2020 година
Измерителна единица - евро.
Европейски Съюз 27 = 21,5
България = 5,4
(Eurostat, Labour costs annual data - NACE Rev. 2, online data code: TPS00173, last update 15/06/2021. 00:00, Labour cost structure, Wage and salaries (total), ).
Тук към този момент уважаемите съперници могат да въздъхнат с облекчение и да кажат - ето, съотношението България към Европейски Съюз 27 по този индикатор към този момент е едно към четири. Да, по този начин е, единствено че би трябвало категорично да отбележим, че тези данни не са преизчислени през паритет на покупателната дарба. Така че на нас ни следва да създадем съпоставяне и за случая на " преизчисляване ", и за случая на по този начин наречената " гола истина ".
В последна сметка, всичко си отива по местата. Когато съпоставяме ябълки с ябълки и тикви с тикви, зараждащите корелации са напълно резонни и разумни.
Когато съпоставяме продуктивността на труда, без преизчисляване, получаваме съответствие сред Европейски Съюз 27 и България, равно на 4 към 1. Същата стойност получаваме и при приходите от труд.
Когато вършим сравнението след преизчисляване през паритет на покупателната дарба, съотношенията Европейски Съюз 27 към България стават 2 към 1. Иначе казано, съотношението на продуктивността на труда сред Европейски Съюз 27 и България и съотношението на междинните приходи от труд е на процедура едно и също. Последното е безусловно разумно и мъчно може да бъде оспорвано. Можем да считаме, както желаеме - с преизчисляване или без, само че съотношението е едно и също. С преизчисляване - четири към едно. Без преизчисляване - две към едно. Но и в двата случая е едно и също. Както и би трябвало да е, общо взето.
Тук обаче би трябвало да кажем на уважаемите съперници, че за разлика от почтено показаните калкулации нагоре, те старателно съпоставят ябълките с тикви и досега. Какво ни сподели господин министърът на финансите, до момента в който плевеше пазара на труда от некадърни работодатели? Каза:
" Истината е, че сега, в случай че погледнем продуктивността на труда, България е към малко на(д) 50% от междинната работливост на труда в Европейски Съюз. Ако погледнем равнището на възнаграждение, нашето възнаграждение е към 26 % от междинното в Европейски Съюз. "
Под същото изказване, поддакнаха и нашите синдикални обществени сътрудници от КНСБ ( ).
Само че, преведено на български, това изказване значи, че уважаемите съперници работят с преизчислени данни за продуктивността на труда, само че изрично без преизчисляване в областта на приходите. Е, по този начин може да се потвърди съвсем всичко, каквото желаяме. Единственият минус на тези изказвания е, че въобще не са правилни. Не е по никакъв начин хубаво да се хвърля прахуляк в очите на публиката - може на някой да му се повреди роговицата. А в тази ситуация се хвърля не просто прахуляк, а същински кварцов пясък, с доста остри ръбове на обособените зърна. Лоша работа, рисково е и за здравето на публиката и за рейтинга на твърдящите го.
Някой би попитал, да не би да настоявам, че господин министърът е излъгал, а пък профсъюзът го е подкрепил. Пазил ме Господ... Не настоявам, че господин министърът лъже, пък и дръзвам ли? (Специализираният съд още не е разрушен и дори предявява искания да " модерира " правосъдната реформа). Освен това, не изпитвам никакво персонално неприятно отношение към господин министъра, още по-малко към КНСБ, с цел да ги назовавам " лъжци ".
Запазвам си обаче правот, да им кажа, че изкушението да жонглират с данните и да манипулират публиката с числови еквилибристики е от Сатана. Преди време бяха питали един от православните ни йерарси, за какво е подписал писмо против починалия Патриарх Максим и той с цялостна съвестност беше дал отговор, че дявол е замъглил очите му. Мога да уверя уважаемите съперници, че и в дадения случай някой злобен дявол от низшия Астрал е вилнял към тях, до момента в който са уйдурдисвали " истината ", за която господин министърът няма желание да се извинява. Съвсем чистосърдечно моля да стоим по-далече от нечистата мощ, до момента в който боравим с публични статистически данни.
Като споделих " публични статистически данни ", ще си разреша да направя един бърз набег измежду източници на информация, които не бих предложил като публични, само че въпреки всичко могат да бъдат упоменати. Споменах, че към момента няма публични сравними данни за 2021 година за Европейски Съюз 27 и аз България в Евростат, само че някои хора си вършат труда да вършат някои калкулации. Не че и аз не мога да направя някоя и друга сметка, само че мога да бъда упрекнат, че съм заинтересувана страна в разногласието. Затова предлагам да надникнем на долния адрес, в блога с колоритното наименование Nomad not Mad. Блогърът е изтъкнат " актуален бродяга " и по тази причина непрестанно му се постанова да прави сравнителни калкулации, които споделя с публиката. Тук той е пресметнал междинната чиста заплата за Европейски Съюз за 2021 година:
This is the Average Salary in the European Union (All Countries in 2021), January 19, 2021,
Авторът на обявата категорично е подчертал, че е пресметнал междинната чиста заплата за Европейски Съюз 27 ( " we " re talking about the monthly take-home or net salary " ). Той е показал и таблица със междинните чисти работни заплати за 2021 година, до които твърди че има достъп. В резултат на изчисленията му се стига до следния резултат:
Средна чиста месечна работна заплата за 2021 година
За Европейски Съюз 27 = 1695 евро
За България = 550 евро
Съотношение Европейски Съюз 27 към България 3,08 към 1. Иначе казано, при чистата заплата съотношението към този момент е три към едно, а не четири към едно .
Аз съм подготвен да хвърлим тези най-последни данни под миндера и да си останем на предходните изводи, че двете съотношения (за продуктивността на труда и за междинните доходи) са идентични. Само че тук навеждам този не чак толкоз формален източник, не с цел да натърквам на някого носа, а с цел да се замислим над нещо забавно.
При сравненията нагоре боравехме с данни за брутни заплати. Тук изчисленията са за чисти заплати. Едва ли можем да чакаме да има революционни разлики сред 2020-та и 2021-ва година. Не, разликата се дължи навръх това, че в единия случай се работи с брутната, а в другия случай с чистата заплата. Излиза, че при съответствие на продуктивността 4 към 1, съотношението на чистите приходи става 3 към 1.
Излиза, че нето в България се заплаща приблизително повече спрямо Европейски Съюз спрямо продуктивността. Дали това е положително или неприятно, аз си имам мнение, само че на драго сърце бих оставил отсрещната страна да вземе отношение. Всъщност, в Европейски Съюз 27 междинното възнаграждение e в догонващо състояние по отношение на продуктивността на труда, което се вижда от тази напълно нова и настояща диаграма на Международната организация по труда (ILO), от която се вижда динамичността на междинните действителни приходи (average real wages) и продуктивността на труда в Европейски Съюз 27 за интервала 2009 - 2019:
Figure 3, Trends in average real w3ages and labour productivity in EU-27, 2009-19, (ILO, Factsheet for the European Union, Global Wage Report 2020-21, May 28-th, 2021, page 2,
Изпреварващият темперамент на растежа на продуктивността е очеваден, а и икономическата логичност споделя, че не можеш да изядеш повече от това, което произведеш, най-общо казано.
Тук е мястото да спра и да оставя драгия четец да осмисли изложеното нагоре. Пак тук е мястото да отбележа, че " продължението следва ", тъй като изказванията на господин вицепремиера, министър на финансите и ръководител на НСТС заслужават още малко внимание, а отвореното писмо на КНСБ в негова поддръжка заслужава още по-голямо в допълнение внимание.
Предстои да си изясним, каква част от Брутният вътрешен продукт се връща по джобовете на заетите в България - по този начин наречената " отплата на заетите " и по какъв начин наподобява това на фона на Европа и балканския полуостров.
Също по този начин следва да си изясним, по какъв унищожителен метод ще се отрази новата минимална работна заплата от 710 лв. на месец на редица браншове, където междинният застрахователен приход е сравним с въпросната МРЗ. Мисля, че господин министърът на финансите ще се съгласи, че когато междинният застрахователен приход на цели стопански действия е догонен от минималната работна заплата, надали всички работодатели в тях са некадърници.
Тук бих дал " жокер " на господин министъра. Не вярвайте на тези разбирачи, които ще Ви кажат, че във въпросните стопански действия, минималната работна заплата е догонила междинния застрахователен приход, тъй като минималните осигурителни приходи или " прагове " не са предоговаряни години на ред, заради обструкцията на работодателите. Това надалеч не е по този начин. Средният застрахователен приход си пораства във въпросните стопански действия заради растежа на стопанската система и надлежно - на приходите. Само дето минималната работна заплата галопира. Но за това - идващият път.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ