Морската градина на Варна – тъжна приказка за глупост и корупция
Тези дни Варна е размирен кошер. В събота румънски водач умъртви на място невръстно детенце на паркинг в Морската градина. Трагедията за следващ път сложи въпроса за автомобилното придвижване в парка. В обществените мрежи се надигна голямо неодобрение, в неделя пред постройката на градската администрация се организира митинг. Общинските ръководители започнаха стъпки към ограничение на достъпа на коли. Всичко това, като изключим нещастието с детето, e остарял филм. В края му се оказва, че публиката е гледала неправилен екшън. Този филм е част от мръсния български преход, петната от който по този начин и не може да се изчистят.
Протестът в неделя събра не повече от 200 души. За цената на бензина 7 месеца по-рано демонстрираха 2000. За дупките по улиците 9 години по-рано - 3000.
Паркингите на плажа и в самия парк са цялостни
“Ужасна покруса, само че на всички места може да се случи, не трябва да се намесва автомобилното придвижване ” – и сходни мнения има във Facebook. В такава среда мъчно политическата воля би била в интерес на пешеходците. Затова и след прегазени хора неотдавна общинската администрация реши да отстрани пешеходни пътеки, вместо да глоби трафика. Затова и прокарването на околовръстен път измежду квартали (новия бул. “Васил Левски ”) срещна утвърждение. Най-големият смут за българина (и варненеца в частност) е да го накараш да слезе от колата си. За да сe случи, би трябвало да се организира екополитика - с условия за вело и пешеходно придвижване, комфортен превоз, а и високи налози за МПС. У нас обаче
няма политици, които отстояват непопулярни решения
“Екото ” е единствено средство за асимилиране на еврофондове.
Всичко това е общ пейзаж с днешна дата. За Морската градина коренът на бедата е в близкото минало. Мръсната приказка е тъжна комбинация от изгода, нелепост, корупция и тарикатлък.
Идеята за Морска градина се появява малко след Освобождението. Началото поставя поканеният от Карел Шкорпил чешки проектант Антон Новак. Стъпка по стъпка паркът се уголемява през десетилетията. 10 ноември 1989 година
заварва Морската градина като голямо пространство,
разпростряло се от басейните над южния плаж до местността Почивка. За половината от парка обаче се появяват реституционни искания. Пристъпва се към “връщане на парцели в действителни граници ”. Вместо даване на парични компенсации или компенсиране със земи вън от парка, половината от Морската градина става частна (малко здания и доста зелени площи). Така тази зона, известна с турското име Салтанат и 50 години употребена от варненци като парк, е раздробена на десетки парцели; притежателите им, разумно,
не възнамеряват върху тях салтанат на популацията,
а се грижат за своя – заложен е неизбежен конфликт сред самостоятелен и колективен интерес.
От днешната позиция решението наподобява погрешно, като това е най-слабата дума. Но то изцяло съответствува с духа на времето, с надписите по плакатите по митингите при започване на 90-те години. Доминиращата част от българското общество не се замисля кое от остарялата държавна система да се резервира и кое да се реформира, желае да се срине всичко. 30 години по-късно ще изпитва носталгия, само че това е иронията в събитията. А животът в Салтанат след средата на 90-те тече прозаично: един си продава парцела, втори го преустройства, трети потегля да строи, четвърти единствено го огражда; дори и простори с долни дрехи се появяват. Към 2005 година болшинството се сепва внезапно, чуди се какво тъкмо се е случило… То желае поляни, пейки, алеи, панорама. Не е скачало по площадите, с цел да се лишават богатства. Но частникът отсича:
“А, не, късно е, господа
Имотът си е мой, ще върша с него каквото желая, както вие с вашите! ”.
Така е до през днешния ден. В другата половина от Морската градина в никакъв случай не е имало проблеми. Там реставрация (с 2-3 изключения за здания, не на терени) не е осъществявана. Бедите, които постоянно се стоварвали на Морската градина, касаят точно Салтанат.
Днес там непрекъснато живеят хора. Има хотел, заведения, офиси. Никнат трафопостове. Дори в най-ново време се ограждат терени, за които досега никой не е предполагал, че са частни. Налице са и публични институции като детска градина, метеорологична работа и така нататък Така
разумно се появява и потребността от автомобилно придвижване –
живеещите желаят да паркират в персоналния си гараж; ресторантьорите упорстват клиентите им да стопират до заведенията; татковците не щат да носят на тил малчуганите до забавачницата; делфинариумите (до държавния се проектира частен) желаят рейсове с туристически групи; промишлености като брокери на парцели, доставчиците на заведения и така нататък също са “за ” колите. Собствениците в Салтанат не са хора, които скрито са придобили или правили нещо. Институциите са им съдействали, заплащат налози за парцелите си. Имат лобита, пари – не е срамно да се признае. И точно те, откакто неведнъж през годините общинската администрация опитваше да ограничи трафика, сполучливо отвърнаха решенията в съда.
Осигуряват си и политически покровители
Няколко пъти сегашният евродепутат Радан Кънев и ДСБ се обявяваха в интерес на автомобилния достъп, както и за осъществяване на градежите с издадено позволение. Този политически образец е малък единствено на пръв взор. Повечето от водачите на недоволството в този момент са изявени деятели на “Зелено придвижване ” и “Да, България ”. Има нещо нечистоплътно в партийните връзки, тъй като излиза, че една политическа мощ – “Демократична България ”, е и зложелател, и юрист на притежателите.
Целият този законен, натурален и мощен частен интерес в Салтанат движи механизма “паркът да не е парк ”. В общия организационен проект на града територията е зелена повърхност сходно на другата половина от Морската градина, само че това нищо не значи – зелена повърхност е и цялата крайбрежна територия до резиденция “Евксиноград ”, а върху нея има стотици частни парцели. Най-нормално е притежателите да вършат каквото си желаят в тях и го вършат (ОУП пропагандно е сътворен така). Строежи и коли в Салтанат биха били спрени с
Подробен организационен проект, само че не е гласуван –
тъй като локалните жители са срещу, общината не знае на кого да угоди – на тях или на болшинството. Според едни закони цялата Морска градина си е градина, съгласно други не е цялата – тази загадка също е разследване на мощния интерес “паркът да не е парк ”. Този частен интерес обективно през днешния ден няма по какъв начин да бъде заобиколен.
Преди два дни зам.-кметът на Варна Тодор Иванов направи шокиращо самопризнание за жилищните здания в парка – всички по документи били за публично прилагане, т.е. действат нелегално. Но незаконността не пречи да ги има и да се усилват – цялостен институционален парадокс.
Именно това последвало през годините безвластие
е мотив за мнозина варненци да настояват, че не в раздаването на земи през 90-те е бедата, а корупционната среда след това. Казват също по този начин, че общинската власт преднамерено твори елементарно отменяеми решения в полза на притежателите. Надяват се, че в случай че избираме почтени политици и и “си оправим страната ”, нещата ще се подобрят. Нищо сходно за парка! Авторите на такива изказвания не схващат, че градежите, колкото и парадоксално да наподобява, са морално оправдани след към този момент стореното. Нима, откакто общественикът Иван Станчов се радва на вила след реставрация в парка, други хора, да кажем, бизнесмени, нямат право на вила там – не посредством реставрация, а посредством покупка и градеж?
След като той има право, всички би трябвало да имат –
това е политическата дреха на процеса. Тя е с по-голяма морална стойност от закони, забраняващи строителството, тъй като, в случай че приемем, че ги има – значи, че са написани за такива като Станчов (той да има къща, а други да нямат). Тази базова философия повлича градежите, а корупционната среда - с всичките й властови проявления – е разследване, не причина. Единственото цялостно решение на проблемите в този момент би настъпило с отчуждаване, само че е невероятно. Компенсациите биха коствали галактически суми, пък и принудително лишаване на благосъстоятелност е укоримо. Във връзка с това по какъв начин биха били спрени колите в Салтанат ли? Никак. Най-много да бъдат лимитирани в определeни часове, като се позволяват най-малко стотина (за обществените заведения, заведения за хранене, живеещите). Точно тъй като не може, и до момента не бе сторено.
Всъщност това, което варненци познават като Морска градина, включва и крайбрежната алея. Но тя писмено в никакъв случай не е била част от парка, по тази причина разногласия за там съвсем няма към този момент. Отдавна “Алея първа ” е шосе с на места тротоар.
Любопитно е по какъв начин тъкмо заповедите за прекъсване на колите в Салтанат падат в съда. Няколко пъти кметът Кирил Йорданов поставя бариери, Темида ги маха. През 2013 година в предизборната акция и след встъпването в служба Иван Портних изрично дава обещание да спре придвижването. Както излиза наяве след това, било е недодялан популизъм.
През ноември 2013 година Портних издава две забрани на придвижването – едната за Историческото ядро (зоната, в която в никакъв случай не е имало проблеми) и граничната със Салтанат алея до ресторант “Хоризонт ” (днешната покруса се случи на паркинга на заведението); втората заповед е за цялата околност Салтанат. Първата е атакувана от девет юридически и физически лица, притежатели на парцели. Тя пада на две инстанции.
По втората жалбоподателите са 22-ма
Тази втора заповед, припомням, е за цялата околност Салтанат. Но варненският административен съд не бърза да се произнася за нея, а чака да завърши различен проблем – същата заповед е анулирана от регионалния шеф Иван Великов, кметът я апелира. Великов твърди, че общинските дейности са незаконосъобразни и нецелесъобразни, уязвили са голям публичен интерес. За протокола - Великов е някогашен началник на правния отдел на общината по времето на Кирил Йорданов, кабинетът на Орешарски го е назначил за губернатор.
Кметът се проваля и на двете инстанции в битката с регионалния шеф. Така едната заповед пада поради жалбите, а втората – след намесата на губернатора. И в двата случая правосъдните сформира установяват, че паркът си е парк, алеите – алеи,
коли не трябва да има, само че общината е сгафила
процедурно при издаването на възбраните.
Но това не е всичко. Отделно притежатели апелират и самото слагане на ограничаващи знаци и дейностите на Общинската полиция по спазване на реда. Жалбата им пада във Варна,
само че Върховен административен съд обезсилва първата инстанция –
пътните знаци са отстранени. Всичките тези проблеми завършват до към 2016 година, когато локалната администрация подхваща нови дейности по ограничение на МПС. За следващ път следва дружна контраофанзива на притежатели, формирани са две обособени производства в Административния съд – Варна. И двата магистратски състава се застъпват за свободното напредване на коли. Общината апелира. В едното дело има триумф. По другото обаче - не, защото съдът променя ответника (не кметът, а шефът на общинската полиция трябвало да е). Така жалбата на Портних не е прегледана, а автотрафикът в Салтанат оцелява.
Междувременно се случва нещо доста любопитно. В един февруарски ден на 2016 година екологични организации
окичват с гнили ябълки локалния административен съд,
тъй като по едно от делата арбитър е дама, брачна половинка на юрист на един от предприемачите в парка (собственика на “Хоризонт ”). И се произнесла против възбраната на колите. В отговор арбитър Евелина Попова възмутено се пази пред медиите, че несправедливо е набедена – работила съгласно закона, брачният партньор й имал в предишното настоятелен връзки с предприемача, само че не по въпроса за автомобилите; не била в спор на ползи.
Да обобщим юридическата сага. Доста гнили ябълки се виждат, само че след многото каузи нито може да се заключи, че съдът е само отговорен за колите в парка, нито общината, нито ГЕРБ, нито Великов – Българска социалистическа партия – Орешарски. Единственото напълно несъмнено е, че възбраните постоянно срещат мощен отпор, който съумява да експлоатира законите в своя изгода.
Така стигнахме до през днешния ден, когато детето бе прегазено, настана отвращение, а община Варна потегли да трансформира генералния градски проект по пътна сигурност. Надява се документът да има тежест в бъдещите каузи.
Но в това време се появи и контравъзмущение
“Всички партии, изключително десните, би трябвало да защитят неприкосновената частна благосъстоятелност, правото на занаят и хората, които заплащат налози за парцелите си ” – такива апели се четат от през вчерашния ден в обществените мрежи. Половината филм към момента следва, само че към този момент е прожектиран.
А най-после още за иронията и човешката нелепост. През 2012 година се организира мощен митинг против строителството в Салтанат. Спонтанно знаме на негодуванието става реститутът Станчов. Присъединява се към множеството, хората му се радват, ръкопляскат. Веднага след реституцията той е дарил част от парцела си за обществено заведение ( “Карин дом ”), за което заслужава благодарност. Но в това време е занимателно да се следи
по какъв начин собственик на постройка в Морската градина е повлечен от борците
против постройките там. Пак тогава в града се разисква зоопаркът да бъде изместен някъде край парцела на Станчов, тъй като от дълго време на животните се търси по-подходящ дом. По този мотив общественикът споделя (Дарик радио): “Изведнъж ми споделят, че тука вместо боен музей ще има лъвове и мечки, което малко ме учуди. Как по този начин, ние всички подписахме ли? Вие попитахте ли хората, които живеят тука, дали желаят лъвове или вълци? Моите кучета ще лаят цяла нощ... ”. Не е ли смешно? Протестът желае Морската градина да е за всички, а индивидът знаме не ще зоокът, защото се тормози за кучетата си. Примерът сочи какви големи беди освен за здания и коли са заложени в бъдеще.
Всичко това не е мръсна приказка за частната благосъстоятелност. Това е история за проблем, при който тя се е появила където не би трябвало. И през днешния ден се сърба обща попара.
Протестът в неделя събра не повече от 200 души. За цената на бензина 7 месеца по-рано демонстрираха 2000. За дупките по улиците 9 години по-рано - 3000.
Паркингите на плажа и в самия парк са цялостни
“Ужасна покруса, само че на всички места може да се случи, не трябва да се намесва автомобилното придвижване ” – и сходни мнения има във Facebook. В такава среда мъчно политическата воля би била в интерес на пешеходците. Затова и след прегазени хора неотдавна общинската администрация реши да отстрани пешеходни пътеки, вместо да глоби трафика. Затова и прокарването на околовръстен път измежду квартали (новия бул. “Васил Левски ”) срещна утвърждение. Най-големият смут за българина (и варненеца в частност) е да го накараш да слезе от колата си. За да сe случи, би трябвало да се организира екополитика - с условия за вело и пешеходно придвижване, комфортен превоз, а и високи налози за МПС. У нас обаче
няма политици, които отстояват непопулярни решения
“Екото ” е единствено средство за асимилиране на еврофондове.
Всичко това е общ пейзаж с днешна дата. За Морската градина коренът на бедата е в близкото минало. Мръсната приказка е тъжна комбинация от изгода, нелепост, корупция и тарикатлък.
Идеята за Морска градина се появява малко след Освобождението. Началото поставя поканеният от Карел Шкорпил чешки проектант Антон Новак. Стъпка по стъпка паркът се уголемява през десетилетията. 10 ноември 1989 година
заварва Морската градина като голямо пространство,
разпростряло се от басейните над южния плаж до местността Почивка. За половината от парка обаче се появяват реституционни искания. Пристъпва се към “връщане на парцели в действителни граници ”. Вместо даване на парични компенсации или компенсиране със земи вън от парка, половината от Морската градина става частна (малко здания и доста зелени площи). Така тази зона, известна с турското име Салтанат и 50 години употребена от варненци като парк, е раздробена на десетки парцели; притежателите им, разумно,
не възнамеряват върху тях салтанат на популацията,
а се грижат за своя – заложен е неизбежен конфликт сред самостоятелен и колективен интерес.
От днешната позиция решението наподобява погрешно, като това е най-слабата дума. Но то изцяло съответствува с духа на времето, с надписите по плакатите по митингите при започване на 90-те години. Доминиращата част от българското общество не се замисля кое от остарялата държавна система да се резервира и кое да се реформира, желае да се срине всичко. 30 години по-късно ще изпитва носталгия, само че това е иронията в събитията. А животът в Салтанат след средата на 90-те тече прозаично: един си продава парцела, втори го преустройства, трети потегля да строи, четвърти единствено го огражда; дори и простори с долни дрехи се появяват. Към 2005 година болшинството се сепва внезапно, чуди се какво тъкмо се е случило… То желае поляни, пейки, алеи, панорама. Не е скачало по площадите, с цел да се лишават богатства. Но частникът отсича:
“А, не, късно е, господа
Имотът си е мой, ще върша с него каквото желая, както вие с вашите! ”.
Така е до през днешния ден. В другата половина от Морската градина в никакъв случай не е имало проблеми. Там реставрация (с 2-3 изключения за здания, не на терени) не е осъществявана. Бедите, които постоянно се стоварвали на Морската градина, касаят точно Салтанат.
Днес там непрекъснато живеят хора. Има хотел, заведения, офиси. Никнат трафопостове. Дори в най-ново време се ограждат терени, за които досега никой не е предполагал, че са частни. Налице са и публични институции като детска градина, метеорологична работа и така нататък Така
разумно се появява и потребността от автомобилно придвижване –
живеещите желаят да паркират в персоналния си гараж; ресторантьорите упорстват клиентите им да стопират до заведенията; татковците не щат да носят на тил малчуганите до забавачницата; делфинариумите (до държавния се проектира частен) желаят рейсове с туристически групи; промишлености като брокери на парцели, доставчиците на заведения и така нататък също са “за ” колите. Собствениците в Салтанат не са хора, които скрито са придобили или правили нещо. Институциите са им съдействали, заплащат налози за парцелите си. Имат лобита, пари – не е срамно да се признае. И точно те, откакто неведнъж през годините общинската администрация опитваше да ограничи трафика, сполучливо отвърнаха решенията в съда.
Осигуряват си и политически покровители
Няколко пъти сегашният евродепутат Радан Кънев и ДСБ се обявяваха в интерес на автомобилния достъп, както и за осъществяване на градежите с издадено позволение. Този политически образец е малък единствено на пръв взор. Повечето от водачите на недоволството в този момент са изявени деятели на “Зелено придвижване ” и “Да, България ”. Има нещо нечистоплътно в партийните връзки, тъй като излиза, че една политическа мощ – “Демократична България ”, е и зложелател, и юрист на притежателите.
Целият този законен, натурален и мощен частен интерес в Салтанат движи механизма “паркът да не е парк ”. В общия организационен проект на града територията е зелена повърхност сходно на другата половина от Морската градина, само че това нищо не значи – зелена повърхност е и цялата крайбрежна територия до резиденция “Евксиноград ”, а върху нея има стотици частни парцели. Най-нормално е притежателите да вършат каквото си желаят в тях и го вършат (ОУП пропагандно е сътворен така). Строежи и коли в Салтанат биха били спрени с
Подробен организационен проект, само че не е гласуван –
тъй като локалните жители са срещу, общината не знае на кого да угоди – на тях или на болшинството. Според едни закони цялата Морска градина си е градина, съгласно други не е цялата – тази загадка също е разследване на мощния интерес “паркът да не е парк ”. Този частен интерес обективно през днешния ден няма по какъв начин да бъде заобиколен.
Преди два дни зам.-кметът на Варна Тодор Иванов направи шокиращо самопризнание за жилищните здания в парка – всички по документи били за публично прилагане, т.е. действат нелегално. Но незаконността не пречи да ги има и да се усилват – цялостен институционален парадокс.
Именно това последвало през годините безвластие
е мотив за мнозина варненци да настояват, че не в раздаването на земи през 90-те е бедата, а корупционната среда след това. Казват също по този начин, че общинската власт преднамерено твори елементарно отменяеми решения в полза на притежателите. Надяват се, че в случай че избираме почтени политици и и “си оправим страната ”, нещата ще се подобрят. Нищо сходно за парка! Авторите на такива изказвания не схващат, че градежите, колкото и парадоксално да наподобява, са морално оправдани след към този момент стореното. Нима, откакто общественикът Иван Станчов се радва на вила след реставрация в парка, други хора, да кажем, бизнесмени, нямат право на вила там – не посредством реставрация, а посредством покупка и градеж?
След като той има право, всички би трябвало да имат –
това е политическата дреха на процеса. Тя е с по-голяма морална стойност от закони, забраняващи строителството, тъй като, в случай че приемем, че ги има – значи, че са написани за такива като Станчов (той да има къща, а други да нямат). Тази базова философия повлича градежите, а корупционната среда - с всичките й властови проявления – е разследване, не причина. Единственото цялостно решение на проблемите в този момент би настъпило с отчуждаване, само че е невероятно. Компенсациите биха коствали галактически суми, пък и принудително лишаване на благосъстоятелност е укоримо. Във връзка с това по какъв начин биха били спрени колите в Салтанат ли? Никак. Най-много да бъдат лимитирани в определeни часове, като се позволяват най-малко стотина (за обществените заведения, заведения за хранене, живеещите). Точно тъй като не може, и до момента не бе сторено.
Всъщност това, което варненци познават като Морска градина, включва и крайбрежната алея. Но тя писмено в никакъв случай не е била част от парка, по тази причина разногласия за там съвсем няма към този момент. Отдавна “Алея първа ” е шосе с на места тротоар.
Любопитно е по какъв начин тъкмо заповедите за прекъсване на колите в Салтанат падат в съда. Няколко пъти кметът Кирил Йорданов поставя бариери, Темида ги маха. През 2013 година в предизборната акция и след встъпването в служба Иван Портних изрично дава обещание да спре придвижването. Както излиза наяве след това, било е недодялан популизъм.
През ноември 2013 година Портних издава две забрани на придвижването – едната за Историческото ядро (зоната, в която в никакъв случай не е имало проблеми) и граничната със Салтанат алея до ресторант “Хоризонт ” (днешната покруса се случи на паркинга на заведението); втората заповед е за цялата околност Салтанат. Първата е атакувана от девет юридически и физически лица, притежатели на парцели. Тя пада на две инстанции.
По втората жалбоподателите са 22-ма
Тази втора заповед, припомням, е за цялата околност Салтанат. Но варненският административен съд не бърза да се произнася за нея, а чака да завърши различен проблем – същата заповед е анулирана от регионалния шеф Иван Великов, кметът я апелира. Великов твърди, че общинските дейности са незаконосъобразни и нецелесъобразни, уязвили са голям публичен интерес. За протокола - Великов е някогашен началник на правния отдел на общината по времето на Кирил Йорданов, кабинетът на Орешарски го е назначил за губернатор.
Кметът се проваля и на двете инстанции в битката с регионалния шеф. Така едната заповед пада поради жалбите, а втората – след намесата на губернатора. И в двата случая правосъдните сформира установяват, че паркът си е парк, алеите – алеи,
коли не трябва да има, само че общината е сгафила
процедурно при издаването на възбраните.
Но това не е всичко. Отделно притежатели апелират и самото слагане на ограничаващи знаци и дейностите на Общинската полиция по спазване на реда. Жалбата им пада във Варна,
само че Върховен административен съд обезсилва първата инстанция –
пътните знаци са отстранени. Всичките тези проблеми завършват до към 2016 година, когато локалната администрация подхваща нови дейности по ограничение на МПС. За следващ път следва дружна контраофанзива на притежатели, формирани са две обособени производства в Административния съд – Варна. И двата магистратски състава се застъпват за свободното напредване на коли. Общината апелира. В едното дело има триумф. По другото обаче - не, защото съдът променя ответника (не кметът, а шефът на общинската полиция трябвало да е). Така жалбата на Портних не е прегледана, а автотрафикът в Салтанат оцелява.
Междувременно се случва нещо доста любопитно. В един февруарски ден на 2016 година екологични организации
окичват с гнили ябълки локалния административен съд,
тъй като по едно от делата арбитър е дама, брачна половинка на юрист на един от предприемачите в парка (собственика на “Хоризонт ”). И се произнесла против възбраната на колите. В отговор арбитър Евелина Попова възмутено се пази пред медиите, че несправедливо е набедена – работила съгласно закона, брачният партньор й имал в предишното настоятелен връзки с предприемача, само че не по въпроса за автомобилите; не била в спор на ползи.
Да обобщим юридическата сага. Доста гнили ябълки се виждат, само че след многото каузи нито може да се заключи, че съдът е само отговорен за колите в парка, нито общината, нито ГЕРБ, нито Великов – Българска социалистическа партия – Орешарски. Единственото напълно несъмнено е, че възбраните постоянно срещат мощен отпор, който съумява да експлоатира законите в своя изгода.
Така стигнахме до през днешния ден, когато детето бе прегазено, настана отвращение, а община Варна потегли да трансформира генералния градски проект по пътна сигурност. Надява се документът да има тежест в бъдещите каузи.
Но в това време се появи и контравъзмущение
“Всички партии, изключително десните, би трябвало да защитят неприкосновената частна благосъстоятелност, правото на занаят и хората, които заплащат налози за парцелите си ” – такива апели се четат от през вчерашния ден в обществените мрежи. Половината филм към момента следва, само че към този момент е прожектиран.
А най-после още за иронията и човешката нелепост. През 2012 година се организира мощен митинг против строителството в Салтанат. Спонтанно знаме на негодуванието става реститутът Станчов. Присъединява се към множеството, хората му се радват, ръкопляскат. Веднага след реституцията той е дарил част от парцела си за обществено заведение ( “Карин дом ”), за което заслужава благодарност. Но в това време е занимателно да се следи
по какъв начин собственик на постройка в Морската градина е повлечен от борците
против постройките там. Пак тогава в града се разисква зоопаркът да бъде изместен някъде край парцела на Станчов, тъй като от дълго време на животните се търси по-подходящ дом. По този мотив общественикът споделя (Дарик радио): “Изведнъж ми споделят, че тука вместо боен музей ще има лъвове и мечки, което малко ме учуди. Как по този начин, ние всички подписахме ли? Вие попитахте ли хората, които живеят тука, дали желаят лъвове или вълци? Моите кучета ще лаят цяла нощ... ”. Не е ли смешно? Протестът желае Морската градина да е за всички, а индивидът знаме не ще зоокът, защото се тормози за кучетата си. Примерът сочи какви големи беди освен за здания и коли са заложени в бъдеще.
Всичко това не е мръсна приказка за частната благосъстоятелност. Това е история за проблем, при който тя се е появила където не би трябвало. И през днешния ден се сърба обща попара.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ