Тези дни, в които отново има голям бурен дебат по

Тези дни, в които още веднъж има огромен плевел спор във връзка с едно съдбоносно решение, което България би трябвало да вземе, една от най-големите ми болки беше, че стигнахме до там да обругаваме българския лев. Това сподели вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването на изложбата „ Светите братя Кирил и Методий – памет и възхвала през вековете “ в Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ (НБКМ) през днешния ден. „ Това не би трябвало да се позволява, каквито и да са претекстовете, аз мога да схвана причините и на едната страна, и на другата страна. Нека да спорим за бъдещето на България, а да не си обругаваме светините “, добави тя.

Илияна Йотова означи, че би трябвало да се помни преданието на българските владетели от Първото и Второто българско царство, както и мъдрите слова на нашите първоучители и на техните възпитаници, че с цел да има бъдеще и с цел да вървиш напред, би трябвало да уважаваш делото на тези, които са били преди теб. Трябва да надграждаш, а не да ги обругаваш и да се разграничаваш от тях, сподели вицепрезидентът.

Илияна Йотова благодари на Националната библиотека, като означи, че през тази година – с всички събития, които е провела във връзка глаголицата, тя е посочила, че е един същински нравствен институт на България. „ Институциите сме в дълг към вас и единствено можем надълбоко да ви се поклоним, тъй като поехте една работа, която е задоволително комплицирана, задоволително сложна и която замести, прочее, и отговорностите на доста от тези институции за това да знаят българските жители освен тук, на територията на страната, само че и тези наши сънародници, които живеят зад граница, и нашите сътрудници и нашите другари в цяла Европа за тези две невероятни годишнини, които означаваме – 1170 години от основаването на първата славянска писменост, глаголицата, и 1160 години, откогато България приема християнството “, сподели Йотова.

Според нея българите би трябвало да живеем със самочувствието на наследници на една хилядолетна история, в която има доста популярност и драматизъм, само че и история, която направи най-важното, което стана част от европейската цивилизация – даде една нова просвета, книжовност и книжнина. 

„ Нека в тези дни, повече от всеки път, да си спомним за делото на нашите първоучители. Да създадем по този начин, че да почувстват всички, които знаят тази история, и тези, които занапред се срещат с нея, да си отговорят на въпроса за какво днешна дребна по територия България, само че велика по дух, продължава да се гордее с това дело. Това е наша задача всеки ден и, несъмнено, през цялата година, когато означаваме тези две невероятни годишнини “, означи Йотова.

Вицепрезидентът разяснява, че не на всички места в Европа се знае за делото на учениците на светите братя Кирил и Методий. „ Много от народите даже в Средна Европа знаят, че Великоморавската задача на светите братя като пратеници на византийския император завършва със гибелта на Методий в Девин – една от крепостите в днешна Словакия. Това не е по този начин, тъй като в случай че там приключваше всичко, през днешния ден ние нямаше да имаме кирилица, на която пишат милиони хора по целия свят. Нямаше да бъде допустима славянската цивилизация, която се роди тук, по нашите земи, по българските земи. Нямаше да може да оцелее и българският народ, тъй като с помощта на паметта за словесност, на книжовност, на литература, създавана през ранното Средновековие и Втората българска страна, оцеля един народ през цели пет века на иго и на непознато религиозно наличие. Неслучайно доста огромни учени по целия свят приказват, че българската цивилизация и това, което е основано тук, по нашите земи, образува значително и европейската цивилизация “, уточни Илияна Йотова.

Тя приказва още за държавническата проницателност княз Борис I, който не просто приема учениците на светите братя Кирил и Методий и избавя физически живота им, само че и основава всички условия за основаването на двете школи – Преславската и Охридската, от които потегля всичко. „ Забележете още нещо – какъв брой мъдрост, какъв брой религия в личния си народ и какъв брой мощ би трябвало да имаш, с цел да може в тези сложни времена да извоюваш и независимостта на църквата си. И по-късно, когато променяш глаголицата в кирилицата, към този момент да знаеш какъв брой е значим този акт. Това не е просто преместване на една графична система в друга. Това е доста сериозен политически акт, тъй като към този момент знаеш каква е цената на това да имаш лична книжовност, свои букви, свои богослужебни книги, своя, по-късно, истинска литература “, разяснява Илияна Йотова, под чийто патронаж се реализира експозицията в Националната библиотека.

Изложбата е отдадена на 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност, и на 1140 години от успението на св. Методий. Тя е част от от културните събития под надслов „ Година на глаголицата “, както и от 19-ото издание на Националната библиотечна седмица.

Инфо: Българска телеграфна агенция

Следвайте " Гласове " в и