След пет години щяло да има 100 000 електромобила в България! Дали?
Тези дни у нас се организира конференцията Energy of Tomorrow, като по време на това събитие се завъртя една забавна прогноза, съгласно която до 2030 година е нас щяло да има 100 000 електрически коли. За някои това може да звучи обнадеждаващо, само че за други действителността у нас е надалеч по-различна. Да, съществуването на електрически автомобили по родните пътища ще се усилва само че надали с такива темпове.
България крачи доста постепенно към електрическа подвижност и този аамбициозен таргет от 100 000 електрическия автомобил отразява световните трендове, само че е реалност, че възходящия интерес на българските консуматори към по-устойчиви и икономични транспортни решения остава прекомерно слаб. И за това си има аргументи.
Продажбите на електрически автомобили бележат растеж само че той е дребен, а данъчните облекчения и безплатното паркиране надали толкоз предизвикват прехода, правейки електрическите коли все по-привлекателни. Както е известно у нас няма дотации за електрически автомобили и надали ще има.
Въпреки оптимизма, съществуват обилни трудности, които могат да забавят тази хипотетична масовизация. Основният проблем е незадоволително развитата и най-много неравномерно разпределена зарядна инфраструктура, изключително отвън огромните градове.
Достъпът до домашни и офис зарядни станции остава предизвикателство, изключително за притежателите на жилища, където инсталирането е комплицирано и постоянно обвързвано с разрешителни. Липсата на ясна регулаторна рамка и единни стандарти също забавя разширението на мрежата, създавайки неустановеност за вложителите и най-много за потребителите.
Друга основна преграда е по-високата първична цена на новите електрически автомобили спрямо техните стандартни еквиваленти. Въпреки дълготрайните икономии от гориво и поддръжка, първичната инвестиция остава сериозна спънка за огромна част от българските семейства.
Това се ускорява от обичайна " обич " (най-вече поради среднастатистическия финансов статус) на българите към по-достъпни, постоянно използвани коли, които оферират изгодност при шофиране на дълги дистанции и потвърдена устойчивост (основно по-стари дизелови модели).
Именно тази културна обвързаност към дизела, подкрепена от изобилието на доста по-евтини използвани коли на пазара, прави прехода към скъпите нови електрически автомобили по-бавен, в сравнение с в страни със по-висока покупателна дарба и по-строги екологични регулации за остарели коли.
За реализиране на амбициозната цел от 100 000 електрическия автомобил, са нужни освен вложения в инфраструктура, само че и съответни тласъци, които да компенсират високата цена и да трансформират одобрени потребителски привички, а както се вижда, политическа воля за сходни дейности у нас липсва.
