Колеги на загиналия редник Преслав Стоянов отново се събраха на гроба му, за да почетат паметта му
Тези дни се навършиха 13 години от гибелта на редови войник Преслав Стоянов от Силистра. Той, дружно с сътрудника си младши сержант Валентин Донев, почина на 3 май 2005 година по време на задача в Ирак.
Днес, на Деня на храбростта и на Българската войска, още веднъж си спомняме за рейнджъра от крайдунавския град.
За 13-ти път сътрудници и другари от формированието, в което е служил Преслав Стоянов – 68-ма бригада " Специални сили ", основана в Пловдив, се събраха на гроба му, с цел да почетат паметта му. Майор Атанас Асенов е бил взводен пълководец на Преслав.
„ Преслав го помня като един от най-отговорните бойци, които аз познавам. Винаги беше подготвен да услужи и да помогне на другар. Когато се поставяше някаква задача, преди слагането, когато беше въпроса за разискването, се включваше с хрумвания. Беше конструктивен в рецензията си. Но когато станеше въпрос за осъществяването към този момент на самата задача, не се обсъждаше нищо и категорично изпълняваше безусловно всичко. Един от най-хубавите бойци, които съм имал”, сподели майор Стоян Асенов, заместник-командир на втори батальон от бригада " Специални сили – Пловдив.
„ С Преслав бяхме в един взвод и в едно поделение в Ирак Като боец и експерт мога да го опиша като предан на специалността човек, който поддържа другарите си, като същински воин”, съобщи старшина Мирослав Рангелов.
Родителите на Преслав, Ваня и Йордан постоянно се връщат в града край Дунава по това време на годината. За да отдадат респект на сина си и да си спомнят за живота преди и след неговата гибел.
„ Преслав си беше буйно дете, след това влезе в спортното учебно заведение и изобщо като дребен се занимаваше с лека атлетика. След което след време започнаха неговите триумфи – да бъде награждаван с медали, само че за жалост, нещата стигнаха до една точка, както се споделя – той почина. Имаше огромна вероятност пред него в спорта и след това когато стана военнослужещ в 68-а бригада " Специални сили ", там също беше доста изявен състезател. И златни медали носеше на бригадата. И в случай че не беше станала този нещастна преживелица, той септември месец трябваше да замине в Америка на военно съревнование по лека атлетика”, описа майка му Иванка Стоянова.
„ Как да ви кажа, аз не бях срещу, че отиде там, тъй като тук в нашия град няма развиване. Пък той млад и имаше хъс за всичко. И аз се радвах, тъй като знаех, че там ще реализира всичко, което е решил да прави. То не можем да го спрем – подобен е животът, никой нищо не знае какво ще стане. И най-после стана най-лошото за него – почина там. И не се върна към този момент тук. Това е”, показа татко му Йордан Стоянов.
След гибелта на Преслав, родителите му оставят града край Дунава и се реалокират да живеят в Пловдив. А майка му стартира в работа в поделението, където е служил сина й. Поводът за смяната става един параклис.
„ И защото ние бяхме основали към този момент фондация " Преслав Стоянов " те тогава – командирът Бригаден военачалник Пламен Торлаков и полковник Шивиков тогава, просто организираха един диалог с нас, че желаят да създадат този параклис и нашата фондация там да им помогне със градежа, с финансирането...
И по този начин се озовахме в Пловдив. Все отново там и ми предложиха да работя, и би трябвало да ви кажа че не скърбя, че одобрих работата, тъй като и с сътрудниците съм…
Но по какъв начин да ви кажа, първоначално най-малко на мен ми беше малко мъчно, тъй като всеки ден ги виждаш, сътрудниците ги виждаш, става ти мъчително. Но към този момент с времето преодоляхме… особено аз преодолях тези трудности и в този момент се усещам доста добре там в бригадата – работя си работата”, сподели Иванка Стоянова.
Родителите ще се върнат в Пловдив. Край гробната плоча ще утихне. Ще останат единствено споменът и образецът.
„ Но такава е нашата специалност – това е идея, на която напълно умишлено всички сме се отдали, всички сме се клели и всеки един от нас знае и осъзнава, че подобен може да е краят за всеки един”, съобщи Старшина Мирослав Рангелов.
Освен фондация, през днешния ден на името на офицерски претендент Преслав Стоянов има годишна премия, връчвана в спортното учебно заведение в Силистра, а закритата лекоатлетическа писта в града е кръстена на негово име.
Източник: bTV
Днес, на Деня на храбростта и на Българската войска, още веднъж си спомняме за рейнджъра от крайдунавския град.
За 13-ти път сътрудници и другари от формированието, в което е служил Преслав Стоянов – 68-ма бригада " Специални сили ", основана в Пловдив, се събраха на гроба му, с цел да почетат паметта му. Майор Атанас Асенов е бил взводен пълководец на Преслав.
„ Преслав го помня като един от най-отговорните бойци, които аз познавам. Винаги беше подготвен да услужи и да помогне на другар. Когато се поставяше някаква задача, преди слагането, когато беше въпроса за разискването, се включваше с хрумвания. Беше конструктивен в рецензията си. Но когато станеше въпрос за осъществяването към този момент на самата задача, не се обсъждаше нищо и категорично изпълняваше безусловно всичко. Един от най-хубавите бойци, които съм имал”, сподели майор Стоян Асенов, заместник-командир на втори батальон от бригада " Специални сили – Пловдив.
„ С Преслав бяхме в един взвод и в едно поделение в Ирак Като боец и експерт мога да го опиша като предан на специалността човек, който поддържа другарите си, като същински воин”, съобщи старшина Мирослав Рангелов.
Родителите на Преслав, Ваня и Йордан постоянно се връщат в града край Дунава по това време на годината. За да отдадат респект на сина си и да си спомнят за живота преди и след неговата гибел.
„ Преслав си беше буйно дете, след това влезе в спортното учебно заведение и изобщо като дребен се занимаваше с лека атлетика. След което след време започнаха неговите триумфи – да бъде награждаван с медали, само че за жалост, нещата стигнаха до една точка, както се споделя – той почина. Имаше огромна вероятност пред него в спорта и след това когато стана военнослужещ в 68-а бригада " Специални сили ", там също беше доста изявен състезател. И златни медали носеше на бригадата. И в случай че не беше станала този нещастна преживелица, той септември месец трябваше да замине в Америка на военно съревнование по лека атлетика”, описа майка му Иванка Стоянова.
„ Как да ви кажа, аз не бях срещу, че отиде там, тъй като тук в нашия град няма развиване. Пък той млад и имаше хъс за всичко. И аз се радвах, тъй като знаех, че там ще реализира всичко, което е решил да прави. То не можем да го спрем – подобен е животът, никой нищо не знае какво ще стане. И най-после стана най-лошото за него – почина там. И не се върна към този момент тук. Това е”, показа татко му Йордан Стоянов.
След гибелта на Преслав, родителите му оставят града край Дунава и се реалокират да живеят в Пловдив. А майка му стартира в работа в поделението, където е служил сина й. Поводът за смяната става един параклис.
„ И защото ние бяхме основали към този момент фондация " Преслав Стоянов " те тогава – командирът Бригаден военачалник Пламен Торлаков и полковник Шивиков тогава, просто организираха един диалог с нас, че желаят да създадат този параклис и нашата фондация там да им помогне със градежа, с финансирането...
И по този начин се озовахме в Пловдив. Все отново там и ми предложиха да работя, и би трябвало да ви кажа че не скърбя, че одобрих работата, тъй като и с сътрудниците съм…
Но по какъв начин да ви кажа, първоначално най-малко на мен ми беше малко мъчно, тъй като всеки ден ги виждаш, сътрудниците ги виждаш, става ти мъчително. Но към този момент с времето преодоляхме… особено аз преодолях тези трудности и в този момент се усещам доста добре там в бригадата – работя си работата”, сподели Иванка Стоянова.
Родителите ще се върнат в Пловдив. Край гробната плоча ще утихне. Ще останат единствено споменът и образецът.
„ Но такава е нашата специалност – това е идея, на която напълно умишлено всички сме се отдали, всички сме се клели и всеки един от нас знае и осъзнава, че подобен може да е краят за всеки един”, съобщи Старшина Мирослав Рангелов.
Освен фондация, през днешния ден на името на офицерски претендент Преслав Стоянов има годишна премия, връчвана в спортното учебно заведение в Силистра, а закритата лекоатлетическа писта в града е кръстена на негово име.
Източник: bTV
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ