Душата и сърцето на БСП
Тези дни с лек смут (остарявам, остарявам) изчислих, че от 2002 година не съм пропуснал нито една Бузлуджа. Миналата година не отидох заради персонални аргументи, само че от самото начало се усещах отговорен като човек, който предава най-съществената част от себе си.
Историята на Българска социалистическа партия може да бъде разказана с страстта, която всеки един от тези празници носи след себе си. Аз персонално обичам да си припомням за могъщата сила, която беше възпламенила върха през 2005 година. Тогава Българска социалистическа партия беше спечелила изборите, само че първият мандат бе провален от всевъзможни тънки парламентарни сметчици. Първият вид на Сергей Станишев за кабинет не мина. Партиите седнаха на дълги и мъчителни договаряния, които се проточиха над месец. Тогава обаче хората на върха подпечатаха премиерския мандат на Станишев. Българска социалистическа партия даде силата и доверието на управлението да продължи до дъно в борбата за обикновено ръководство на страната. Седмици по-късно беше основана Тройната коалиция. Върху нея се изсипа доста медийна ненавист и бяс, само че съм уверен, че един ден, когато пушилката слегне ръководството й ще бъде оценено по напълно различен метод.
Спомням си и мрачната Бузлуджа през 2007 година. Тогава отбелязахме празника чак през септември, тъй като в средата на лятото край върха бушуваха големи пожари. И какви сантиментални времена са били - на 12-тия час руснаците ни пратиха аероплан, с цел да гаси огъня.
Тогава България влезе в Европейския съюз и към момента доста хора живееха с вярата, че това е същинското ново начало за страната. Че е въпрос на време всичко коренно да се промени. Управлението на Тройната коалиция към момента не беше направило политическото харакири с плоския налог и на върха социалистите, макар отлагането, бяха изпълнени с сила и очакване за по-добри времена. Това е висшата политическа страст. Която е толкоз дефицитна през днешния ден...
Припомням всичко това обаче не с носталгия. Защото и двата пъти, за които приказвам и в които видях толкоз сила, левицата на върха беше обединена. И казусът на Българска социалистическа партия е, че някъде по пътя в мъглата на безконечния политически безпорядък не помни този скъп урок. В лявото пространство същински работят обединяванията, а не безкрайните борби, пукотевици и безсмислени персонални войни.
Това е огромната задача пред Бузлуджа през днешния ден. Казвам Бузлуджа, тъй като това е допустимо най-яркият, необятен и скъп знак на лявото в България. Там е началото на фантазията за друга България и би трябвало непрекъснато да си припомняме, че когато Българска социалистическа партия е пета политическа мощ, тя предава най-много тези в чието има съществува.
Знам, виждам, слушам какъв брой опити има за ранно строшаване на гръбнака на това ляво обединяване.
Много хора са посветили цялото си политическо битие на това и не мога да схвана какъв е източникът на тази разрушителна и демонична сила.
Да, огромният смисъл на обединяването е не накратко да се събират водачи и партии, а всички леви хора да видят, че на фона на всеобщия разпад на политически стойности, левицата върви към консолидация. И тя не е самоцелна.
Левите гласоподаватели заслужават освен да бъдат показани политически, а да видят осъществена същинска лява политика. Това може да стане единствено с положително показване на изборите. А за задачата е належащо отговорното минало да бъде преодоляно и да се търси небосвод към една светла вяра за друга допустима страна.
Наскоро чух някой да приказва за " душата на Българска социалистическа партия " и по какъв начин било мъчно тази душа да бъде покорена. Проблемът е, че Българска социалистическа партия в последните година остана без душа. Политическата мъгла задуши упоритостите за същински ляв план за ръководство и левицата се сви до серия от обикновени политически инстинкти. Душата е това мистично място, където се раждат концепциите, вълненията, облиците, които вършат цивилизации и реализират напредък. Точно връщането на душата в Българска социалистическа партия е опитът за ляво обединяване. Защото една партия има дух, когато побеждава. Има дух, когато събира хора. Има душа, когато знае по какъв начин да мечтае за бъдещето.
Изключително знаково е, че Бузлуджа още веднъж е мястото, където Българска социалистическа партия и цялото ляво пространство още веднъж се снабдяват със здрав разсъдък и упоритости. Убеден съм, това ще е следващата история за историческия връх, когато един ден някой ще споделя с страст и екстаз.
И това не е малко.
Никак не е малко.
Историята на Българска социалистическа партия може да бъде разказана с страстта, която всеки един от тези празници носи след себе си. Аз персонално обичам да си припомням за могъщата сила, която беше възпламенила върха през 2005 година. Тогава Българска социалистическа партия беше спечелила изборите, само че първият мандат бе провален от всевъзможни тънки парламентарни сметчици. Първият вид на Сергей Станишев за кабинет не мина. Партиите седнаха на дълги и мъчителни договаряния, които се проточиха над месец. Тогава обаче хората на върха подпечатаха премиерския мандат на Станишев. Българска социалистическа партия даде силата и доверието на управлението да продължи до дъно в борбата за обикновено ръководство на страната. Седмици по-късно беше основана Тройната коалиция. Върху нея се изсипа доста медийна ненавист и бяс, само че съм уверен, че един ден, когато пушилката слегне ръководството й ще бъде оценено по напълно различен метод.
Спомням си и мрачната Бузлуджа през 2007 година. Тогава отбелязахме празника чак през септември, тъй като в средата на лятото край върха бушуваха големи пожари. И какви сантиментални времена са били - на 12-тия час руснаците ни пратиха аероплан, с цел да гаси огъня.
Тогава България влезе в Европейския съюз и към момента доста хора живееха с вярата, че това е същинското ново начало за страната. Че е въпрос на време всичко коренно да се промени. Управлението на Тройната коалиция към момента не беше направило политическото харакири с плоския налог и на върха социалистите, макар отлагането, бяха изпълнени с сила и очакване за по-добри времена. Това е висшата политическа страст. Която е толкоз дефицитна през днешния ден...
Припомням всичко това обаче не с носталгия. Защото и двата пъти, за които приказвам и в които видях толкоз сила, левицата на върха беше обединена. И казусът на Българска социалистическа партия е, че някъде по пътя в мъглата на безконечния политически безпорядък не помни този скъп урок. В лявото пространство същински работят обединяванията, а не безкрайните борби, пукотевици и безсмислени персонални войни.
Това е огромната задача пред Бузлуджа през днешния ден. Казвам Бузлуджа, тъй като това е допустимо най-яркият, необятен и скъп знак на лявото в България. Там е началото на фантазията за друга България и би трябвало непрекъснато да си припомняме, че когато Българска социалистическа партия е пета политическа мощ, тя предава най-много тези в чието има съществува.
Знам, виждам, слушам какъв брой опити има за ранно строшаване на гръбнака на това ляво обединяване.
Много хора са посветили цялото си политическо битие на това и не мога да схвана какъв е източникът на тази разрушителна и демонична сила.
Да, огромният смисъл на обединяването е не накратко да се събират водачи и партии, а всички леви хора да видят, че на фона на всеобщия разпад на политически стойности, левицата върви към консолидация. И тя не е самоцелна.
Левите гласоподаватели заслужават освен да бъдат показани политически, а да видят осъществена същинска лява политика. Това може да стане единствено с положително показване на изборите. А за задачата е належащо отговорното минало да бъде преодоляно и да се търси небосвод към една светла вяра за друга допустима страна.
Наскоро чух някой да приказва за " душата на Българска социалистическа партия " и по какъв начин било мъчно тази душа да бъде покорена. Проблемът е, че Българска социалистическа партия в последните година остана без душа. Политическата мъгла задуши упоритостите за същински ляв план за ръководство и левицата се сви до серия от обикновени политически инстинкти. Душата е това мистично място, където се раждат концепциите, вълненията, облиците, които вършат цивилизации и реализират напредък. Точно връщането на душата в Българска социалистическа партия е опитът за ляво обединяване. Защото една партия има дух, когато побеждава. Има дух, когато събира хора. Има душа, когато знае по какъв начин да мечтае за бъдещето.
Изключително знаково е, че Бузлуджа още веднъж е мястото, където Българска социалистическа партия и цялото ляво пространство още веднъж се снабдяват със здрав разсъдък и упоритости. Убеден съм, това ще е следващата история за историческия връх, когато един ден някой ще споделя с страст и екстаз.
И това не е малко.
Никак не е малко.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ