За обичта по Рей Бредбъри
Тези дни обществото още веднъж бе взривено от доказателства за жестоко отношение на личния състав към дребните в детски градини и към болните техни връстници, отглеждани в профилирани домове. Грижата за децата, изпратени от родителите си в детска градина освен това не гратис, се оказва съпроводена с крясъци, обиди, скубане, ощипване и други такива Макаренковски способи. Помните преди време майки бяха снимали сходни похищения. Почти във всички репортажи, разказващи тези грозни истории родителите не желаят наложително отмъщение. Те желаят пояснения, съответни санкции и несъмнено слагат най-важният въпрос: Кое кара профилираните фрагменти, което се приема като даденост, да се държат по този начин с децата им? Около тези случаи пораждат доста въпроси и доста неразрешавани от години проблеми: в действителност ли експертите са експерти, за какво в тези заведения има текучество на фрагменти, каква е възрастовата граница на личния състав, по какъв начин се заплаща техният труд, за какъв брой деца дават отговор и така нататък, и така нататък Въпросите, несъмнено, са отправени към страната, която основава и управлява всевъзможен тип обществена дейност… И децата, и техните родители нямат тук безусловно никаква виновност. В случая те са заплашен тип и застрашени от изгубване по нашите ширини, в случай че решат да си тръгнат от страната, която вместо майка им е несъмнено мащеха.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ