Казват, че в България "няма неоцапани хора"
Тези дни ме посъветваха да не пиша за това - тематиката към този момент била доста остаряла и изтъркана. И в действителност - от следващата оставка на следващия министър на опазването на здравето (и от провокиралия я ефирен репортаж) мина повече от седмица и кой ли към този момент не се изрече за нея. На всичко от горната страна историята е банална: шеф на обществена институция (в случая - на една от най-големите държавни болници), разполагащ с огромен обществен запас, облагодетелства свои близки (зет си и индиректно щерка си), като с подписа си им разпорежда осъществяването на публични поръчки (два контракта на обща стойност над милион и половина лева).
Подобни истории са описвани неведнъж, а и сега, в който четете този текст, сигурно се разиграват на най-различни управнически равнища из цялата страна. Разиграват се, прочее, освен в нашата страна, а на всички места - даже и в страни с надалеч по-силна непоносимост към спора на ползи и към корупцията и с надалеч по-силна обвързаност към законността. Там обаче след сходни разкрития и след сходна оставка забърканите политици и политически сили нормално гледат всичко да се не помни колкото може по-бързо - и по тази причина просто биха се извинили и замълчали. Но не и в България - тук цяла седмица от заран до вечер и с мотив и без мотив не престават да ни занимават с тематиката. Тук няма да чуете опрощение, а единствено всевъзможни оправдания.
" Законът е спазен, да приказваме за моралната страна "
Първото и най-често повтаряно опрощение бе дефинирано от самия водач на болшинството в Народното събрание още преди оставката да бъде подадена: " Законът е спазен, тук към този момент можем да приказваме за моралната страна ". Това за законността е ненапълно противоречиво. Наистина, измежду изредените в Закона за спора на ползи „ свързани лица " не е посочено фактическото общуване с родственици по права линия (в случая - бащата на внука на министъра няма фиктивен брак с щерка му). От друга страна обаче, сега на подписване на първия контракт компанията, спечелила публичната поръчка, няма наложителните по различен закон регистрации.
Но да не се формализираме, тъй като по-важно е друго - цяла седмица никой не приказва за „ моралната страна ", която надалеч не се изчерпва единствено с „ моралния акт " на оставката. Напротив, прави се всичко допустимо да се не помни за нея.
" Активно мероприятие "
Така към този момент цяла седмица тече развой на масирано героизиране на основното настоящо лице. Почти всеки изказал се не пропусна да означи, че става дума за: „ доста заслужен български офицер ", „ заслужен човек ", „ стойностен човек ", „ извънредно заслужен сътрудник с качества и като доктор, и като човек ", " доста първокласен админ и доктор ". И всички не помниха елементарния въпрос: морално ли е с помощта на служебното си състояние да облагодетелстваш околните си с обществени средства (макар и евентуално в границите на закона)?
Вместо това всички изясняват, че е „ грехота такива хора да изгарят ", да се „ отстрелват " и „ да им се петни името ", питат се „ за какво беше нужно подобен човек да бъде отхвърлен " и изнамират най-различни отговори.
Някои споделят, че казусът бил от дълго време прочут, а малкия екран, излъчила репортажа, изпълнявала „ поръчка ", „ интензивно медийно мероприятие ", спуснато от горната страна. Само че въпросът за какво тъкмо в този момент медията се е сетила да извърши (при това напълно професионално) присъщата си задача с нищо не трансформира обстоятелствата към въпросните публични поръчки и по никакъв метод не може да послужи като морално опрощение за дейностите на техния гарант.
Други съзират дългата ръка на „ икономическите лобита и мафии ", чиито ползи били наранени от министъра. Че в опазването на здравето има лобита и мафии - това е несъмнено. Само че надали някое от тях е предиздвикало принудително тогавашния шеф да облагодетелства шурей си.
Трети залагат на политически сюжети, като има два съществени разновидността. В единия опозицията и (чрез свои подчинени) президентът от дълго време събирали компромати и ги вадели тъкмо в този момент, с цел да дискредитират държавното управление. Освен това поради „ тесни партийни ползи " се дискредитирала и страната тъкмо преди председателството на Европейски Съюз. В другия вид, незнайно поради какво, министърът бил станал неуместен за днешната власт и тя му „ скроила шапка ". Само че и тези сюжети, без значение дали са правилни или не, с нищо не трансформират обстоятелствата и не оправдават дейностите на тогавашния шеф, който по времето на въпросните публични поръчки не е знаел нито за европредседателството, нито за бъдещия си министерски пост.
Най-забавно и несъответстващо е оправданието, че парите в действителност не били 1,6 милиона (за колкото са двата договора), а „ единствено " 300 хиляди лв. (за колкото били действителните доставки). Тоест, какво толкоз? И да има спекулация, тя е дребна (особено на фона на големите обири, реализирани от време на време със съдействието на цялата държавна машина). А също така като шеф министърът бил икономисал сума пари на данъкоплатците, като развалил неизгодните контракти на предшествениците си. Което обаче също не изяснява за какво е трябвало да постъпи като тях.
С главата надолу
Накрая след безчет приказки същият водач на парламентарното болшинство, към този момент дефинитивно не запомнил за „ моралната страна ", заключи случая по този начин: „ Един човек беше омаскарен, без да има никакви учредения за това ". Тоест, в случай че изобщо нещо се е случило, то е това: един прелестен човек е потърпевш без никаква виновност, което надали не го трансформира в воин и образец за подражателство. Така посредством общоприетата замяна на обстоятелства и полезности моралът за следващ път бе незабелязано извърнат с главата надолу.
Българското общество е толкоз постоянно подлагано на тази замяна, че към този момент стартира да не я вижда. Което е и нейната съществена цел. Тази замяна внушава, че моралът е нещо релативно. Че тук всичко е разрешено, стига да не те заловен или да не ти скроят някой номер. Че е човешко да се изкушиш, че всички го вършат, стига да имат опция, че „ няма неоцапани хора ", както споделяше преди време днешният министър председател. Затова тук считат за луди хората, които държат на правилата си и не вършат взаимни отстъпки с тях.
А всичко можеше да е толкоз елементарно и друго - едно простичко опрощение щеше да свърши работа.
Източник: Ясен Бояджиев, " Дойче Веле "
Подобни истории са описвани неведнъж, а и сега, в който четете този текст, сигурно се разиграват на най-различни управнически равнища из цялата страна. Разиграват се, прочее, освен в нашата страна, а на всички места - даже и в страни с надалеч по-силна непоносимост към спора на ползи и към корупцията и с надалеч по-силна обвързаност към законността. Там обаче след сходни разкрития и след сходна оставка забърканите политици и политически сили нормално гледат всичко да се не помни колкото може по-бързо - и по тази причина просто биха се извинили и замълчали. Но не и в България - тук цяла седмица от заран до вечер и с мотив и без мотив не престават да ни занимават с тематиката. Тук няма да чуете опрощение, а единствено всевъзможни оправдания.
" Законът е спазен, да приказваме за моралната страна "
Първото и най-често повтаряно опрощение бе дефинирано от самия водач на болшинството в Народното събрание още преди оставката да бъде подадена: " Законът е спазен, тук към този момент можем да приказваме за моралната страна ". Това за законността е ненапълно противоречиво. Наистина, измежду изредените в Закона за спора на ползи „ свързани лица " не е посочено фактическото общуване с родственици по права линия (в случая - бащата на внука на министъра няма фиктивен брак с щерка му). От друга страна обаче, сега на подписване на първия контракт компанията, спечелила публичната поръчка, няма наложителните по различен закон регистрации.
Но да не се формализираме, тъй като по-важно е друго - цяла седмица никой не приказва за „ моралната страна ", която надалеч не се изчерпва единствено с „ моралния акт " на оставката. Напротив, прави се всичко допустимо да се не помни за нея.
" Активно мероприятие "
Така към този момент цяла седмица тече развой на масирано героизиране на основното настоящо лице. Почти всеки изказал се не пропусна да означи, че става дума за: „ доста заслужен български офицер ", „ заслужен човек ", „ стойностен човек ", „ извънредно заслужен сътрудник с качества и като доктор, и като човек ", " доста първокласен админ и доктор ". И всички не помниха елементарния въпрос: морално ли е с помощта на служебното си състояние да облагодетелстваш околните си с обществени средства (макар и евентуално в границите на закона)?
Вместо това всички изясняват, че е „ грехота такива хора да изгарят ", да се „ отстрелват " и „ да им се петни името ", питат се „ за какво беше нужно подобен човек да бъде отхвърлен " и изнамират най-различни отговори.
Някои споделят, че казусът бил от дълго време прочут, а малкия екран, излъчила репортажа, изпълнявала „ поръчка ", „ интензивно медийно мероприятие ", спуснато от горната страна. Само че въпросът за какво тъкмо в този момент медията се е сетила да извърши (при това напълно професионално) присъщата си задача с нищо не трансформира обстоятелствата към въпросните публични поръчки и по никакъв метод не може да послужи като морално опрощение за дейностите на техния гарант.
Други съзират дългата ръка на „ икономическите лобита и мафии ", чиито ползи били наранени от министъра. Че в опазването на здравето има лобита и мафии - това е несъмнено. Само че надали някое от тях е предиздвикало принудително тогавашния шеф да облагодетелства шурей си.
Трети залагат на политически сюжети, като има два съществени разновидността. В единия опозицията и (чрез свои подчинени) президентът от дълго време събирали компромати и ги вадели тъкмо в този момент, с цел да дискредитират държавното управление. Освен това поради „ тесни партийни ползи " се дискредитирала и страната тъкмо преди председателството на Европейски Съюз. В другия вид, незнайно поради какво, министърът бил станал неуместен за днешната власт и тя му „ скроила шапка ". Само че и тези сюжети, без значение дали са правилни или не, с нищо не трансформират обстоятелствата и не оправдават дейностите на тогавашния шеф, който по времето на въпросните публични поръчки не е знаел нито за европредседателството, нито за бъдещия си министерски пост.
Най-забавно и несъответстващо е оправданието, че парите в действителност не били 1,6 милиона (за колкото са двата договора), а „ единствено " 300 хиляди лв. (за колкото били действителните доставки). Тоест, какво толкоз? И да има спекулация, тя е дребна (особено на фона на големите обири, реализирани от време на време със съдействието на цялата държавна машина). А също така като шеф министърът бил икономисал сума пари на данъкоплатците, като развалил неизгодните контракти на предшествениците си. Което обаче също не изяснява за какво е трябвало да постъпи като тях.
С главата надолу
Накрая след безчет приказки същият водач на парламентарното болшинство, към този момент дефинитивно не запомнил за „ моралната страна ", заключи случая по този начин: „ Един човек беше омаскарен, без да има никакви учредения за това ". Тоест, в случай че изобщо нещо се е случило, то е това: един прелестен човек е потърпевш без никаква виновност, което надали не го трансформира в воин и образец за подражателство. Така посредством общоприетата замяна на обстоятелства и полезности моралът за следващ път бе незабелязано извърнат с главата надолу.
Българското общество е толкоз постоянно подлагано на тази замяна, че към този момент стартира да не я вижда. Което е и нейната съществена цел. Тази замяна внушава, че моралът е нещо релативно. Че тук всичко е разрешено, стига да не те заловен или да не ти скроят някой номер. Че е човешко да се изкушиш, че всички го вършат, стига да имат опция, че „ няма неоцапани хора ", както споделяше преди време днешният министър председател. Затова тук считат за луди хората, които държат на правилата си и не вършат взаимни отстъпки с тях.
А всичко можеше да е толкоз елементарно и друго - едно простичко опрощение щеше да свърши работа.
Източник: Ясен Бояджиев, " Дойче Веле "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ