Бит и душевност на българската десница
Тези дни Карл Маркс стана на 200 години, Жан-Клод Ю. го уважи в Трир, а Иван С. се възмути. Тази дребна вест съумя да пробие на фона на упоритото световно стопляне и повсеместния Изход на столичани от столицата. Очевидно има за какво. Да караме поред:
Кой въпреки всичко е Карл Маркс? Един космат прототип на днешните “лъмбъри ”, кацнал върху монумент във вътрешния двор на УНСС. Според общността на майките-активистки той е подстрекател и подстрекател на всички злодеяния в Студентски град. (Написвайки епохалния труд “Алкохолът ”.) На това от горната страна проповядвал странната мисъл, че “битието дефинира съзнанието ”. Същински болшевик!
Кой е Жан-Клод Ю.? Върховен еврочиновник, прогресивна персона с (не)правилен работен генезис, изчерпателен откривател на избрани въглеводородни вериги. Човек с верни убеждения, а точно десни.
А кой е Иван С.? Също така прогресивна персона, с верен неработнически генезис, несбъднат откривател на инженерни вериги. Човек с още по-правилни убеждения, а точно десни. Същински антимарксист!
Толкова доста прилики, от кое място тогава това разминаване по отношение на Маркс – човек с неправилни убеждения, а точно леви?
Всъщност разминаване няма, по-точно раздвоеното усещане на Маркс по никакъв начин не пречи на десния мироглед. Това най-малко демонстрира анатомическият прорез на българската (и люксембургската) десница. Поначало понятията “дясно ” и “ляво ” са омотани още преди 200 години, в битката кой къде да седне на масата по отношение на ръководителя на първото френско Народно заседание. Да седиш отдясно означавало да посягаш единствено с нож към общата паница (кроасан, баница, бюджет и т.н.), до момента в който за леваците оставала единствено вилицата. Първичността при яйцето и кокошката към момента е предмет на метафизичен спор, само че при вилицата и ножа подобен спор няма. Всеки знае, че най-важно е да държиш по едно и също време ножа и кроасана (хляба, баницата, бюджета и т.н.). За вилицата ще остане толкоз, колкото й отрежеш. Затова е ясно какво значи десен. Десният е индивидът на баницата, бюджета и така нататък Грубо казано, на парите.
И тъкмо ключът от квартирата “где деньги лежат ” е и ключ към душевността на българската десница. Когато ги няма парите, “тези дребни металически кръгчета ”, които Остап Бендер “толкова обича ”, десният човек е мечтател. Той живее в ляво съществуване, при раздаването на небесните дарове му се е паднала вилица, само че той мощно би желал нож (и кроасан и т.н.) Десен е тъй като МНОГО желае да бъде десен. Да живее в дясно съществуване. Да кара едно Ферари с цвят червен. (За жал различен цвят няма.) И да изяснява, че няма дясно и ляво, а единствено вярно и левашко. (right and left)
И индивидът с вярно схващане ненавижда мощно всичко, което го отклонява от правия път. Мрази КТБ, изключително в случай че няма сметка в нея. Мрази всички, които посредством КТБ станаха в действителност десни. “Значи за Иван може, за Костов също може, а за мен не може?! ”, беснее той. Мрази страната и заплатата, в случай че не е в “борд ” или Съвет за електронни медии. Мрази депутатската заплата, изключително в случай че не може да си я гласоподава сам… И естествено, не понася Маркс.
Много, прекалено много са пречките по пътя към дясното съществуване, поради които верният човек не заспива ни през деня, ни нощем, нито по време на “тийм билдинг ”! На маймуна го обръщат – до такава степен, че потегля надясно и се връща отляво, доста преди (или след) Христофор Колумб! Боготвори “доносничката ” Юлия К. и ненавижда “доносничката ” Юлия К. Ненавижда всички “доносници ” с по-тънко досие от неговото, които са го прередили на опашката за подобаващ мироглед. Носи на ръце Роджър Уотърс, когато същият написа “Оставка ”. Тъпче с крайник (да би могъл, де!) същия Роджър Уотърс, когато написа не “Оставка ”, а нещо друго. (Васко “Дъ Пач ” да внимава какво написа!) Десният човек ненавижда, несъмнено, Русия, тъй като знае, че по този начин би трябвало. Прекалено лява е. Освен това е прекомерно дясна. На това от горната страна там и нефтът, и газът, и диамантите са все в неправилни ръце. За верните ръце вяра няма. Надежда имаше в АЕЦ “Белене ”, само че АЕЦ “Белене ” ще продъни държавния бюджет, а десният човек не понася някой различен, с изключение на него, да продънва бюджета.
Но все един ден идеалистът се отхвърля да кисне в Народното събрание за 2000 лв.. Успява да стане финансов министър на Люксембург, кумица на Жозеф Д., стипендиант на “Атлантида за някои българи ” или най-малко (от него да мине) финансов министър на България. Най-после съумява самичък да продъни АЕЦ “Белене ”. Най-накрая съумява да види и себе си в огледалото като хубав, интелигентен и обичайно пълен мъж в разцвета на сметките си. В този момент идеалистът неотложно става болшевик. Заживява в дясно съществуване и щастливо гледа на Живота, Вселената и всичко останало през очила с две десни стъкла. Спира да ненавижда. Няма за какво. Научил се е към този момент, че с лява ръка сполучливо се бърка в десен джоб, само че и че с дясна ръка сполучливо се бърка в левия джоб – на едни и същи гащи. Важното е да има нещо на дъното на джобовете. С едната ръка новият болшевик си отрязва с ножа от външния дълг, а с другата набучва на вилицата “Техноимпекс ”. Чинията е една и съща. И е негова.
Сметката ще заплати някой различен
Затова десният болшевик умерено ще отиде до Трир, ще пътува в първа класа, ще отседне в петзвезден хотел и ще се напие на рождения ден на Маркс. Сметката ще заплати всеки различен, само че десният мечтател ще бъде изключително печален. Ще си налее с трепереща дясна ръка една дясна въглеводородна верига с десни звезди измежду бял ден и горко ще въздъхне, че, уви, и през днешния ден не можахме да разрушим Картаген, само че утре… Утре сигурно ще му забележим сметката!
Кой въпреки всичко е Карл Маркс? Един космат прототип на днешните “лъмбъри ”, кацнал върху монумент във вътрешния двор на УНСС. Според общността на майките-активистки той е подстрекател и подстрекател на всички злодеяния в Студентски град. (Написвайки епохалния труд “Алкохолът ”.) На това от горната страна проповядвал странната мисъл, че “битието дефинира съзнанието ”. Същински болшевик!
Кой е Жан-Клод Ю.? Върховен еврочиновник, прогресивна персона с (не)правилен работен генезис, изчерпателен откривател на избрани въглеводородни вериги. Човек с верни убеждения, а точно десни.
А кой е Иван С.? Също така прогресивна персона, с верен неработнически генезис, несбъднат откривател на инженерни вериги. Човек с още по-правилни убеждения, а точно десни. Същински антимарксист!
Толкова доста прилики, от кое място тогава това разминаване по отношение на Маркс – човек с неправилни убеждения, а точно леви?
Всъщност разминаване няма, по-точно раздвоеното усещане на Маркс по никакъв начин не пречи на десния мироглед. Това най-малко демонстрира анатомическият прорез на българската (и люксембургската) десница. Поначало понятията “дясно ” и “ляво ” са омотани още преди 200 години, в битката кой къде да седне на масата по отношение на ръководителя на първото френско Народно заседание. Да седиш отдясно означавало да посягаш единствено с нож към общата паница (кроасан, баница, бюджет и т.н.), до момента в който за леваците оставала единствено вилицата. Първичността при яйцето и кокошката към момента е предмет на метафизичен спор, само че при вилицата и ножа подобен спор няма. Всеки знае, че най-важно е да държиш по едно и също време ножа и кроасана (хляба, баницата, бюджета и т.н.). За вилицата ще остане толкоз, колкото й отрежеш. Затова е ясно какво значи десен. Десният е индивидът на баницата, бюджета и така нататък Грубо казано, на парите.
И тъкмо ключът от квартирата “где деньги лежат ” е и ключ към душевността на българската десница. Когато ги няма парите, “тези дребни металически кръгчета ”, които Остап Бендер “толкова обича ”, десният човек е мечтател. Той живее в ляво съществуване, при раздаването на небесните дарове му се е паднала вилица, само че той мощно би желал нож (и кроасан и т.н.) Десен е тъй като МНОГО желае да бъде десен. Да живее в дясно съществуване. Да кара едно Ферари с цвят червен. (За жал различен цвят няма.) И да изяснява, че няма дясно и ляво, а единствено вярно и левашко. (right and left)
И индивидът с вярно схващане ненавижда мощно всичко, което го отклонява от правия път. Мрази КТБ, изключително в случай че няма сметка в нея. Мрази всички, които посредством КТБ станаха в действителност десни. “Значи за Иван може, за Костов също може, а за мен не може?! ”, беснее той. Мрази страната и заплатата, в случай че не е в “борд ” или Съвет за електронни медии. Мрази депутатската заплата, изключително в случай че не може да си я гласоподава сам… И естествено, не понася Маркс.
Много, прекалено много са пречките по пътя към дясното съществуване, поради които верният човек не заспива ни през деня, ни нощем, нито по време на “тийм билдинг ”! На маймуна го обръщат – до такава степен, че потегля надясно и се връща отляво, доста преди (или след) Христофор Колумб! Боготвори “доносничката ” Юлия К. и ненавижда “доносничката ” Юлия К. Ненавижда всички “доносници ” с по-тънко досие от неговото, които са го прередили на опашката за подобаващ мироглед. Носи на ръце Роджър Уотърс, когато същият написа “Оставка ”. Тъпче с крайник (да би могъл, де!) същия Роджър Уотърс, когато написа не “Оставка ”, а нещо друго. (Васко “Дъ Пач ” да внимава какво написа!) Десният човек ненавижда, несъмнено, Русия, тъй като знае, че по този начин би трябвало. Прекалено лява е. Освен това е прекомерно дясна. На това от горната страна там и нефтът, и газът, и диамантите са все в неправилни ръце. За верните ръце вяра няма. Надежда имаше в АЕЦ “Белене ”, само че АЕЦ “Белене ” ще продъни държавния бюджет, а десният човек не понася някой различен, с изключение на него, да продънва бюджета.
Но все един ден идеалистът се отхвърля да кисне в Народното събрание за 2000 лв.. Успява да стане финансов министър на Люксембург, кумица на Жозеф Д., стипендиант на “Атлантида за някои българи ” или най-малко (от него да мине) финансов министър на България. Най-после съумява самичък да продъни АЕЦ “Белене ”. Най-накрая съумява да види и себе си в огледалото като хубав, интелигентен и обичайно пълен мъж в разцвета на сметките си. В този момент идеалистът неотложно става болшевик. Заживява в дясно съществуване и щастливо гледа на Живота, Вселената и всичко останало през очила с две десни стъкла. Спира да ненавижда. Няма за какво. Научил се е към този момент, че с лява ръка сполучливо се бърка в десен джоб, само че и че с дясна ръка сполучливо се бърка в левия джоб – на едни и същи гащи. Важното е да има нещо на дъното на джобовете. С едната ръка новият болшевик си отрязва с ножа от външния дълг, а с другата набучва на вилицата “Техноимпекс ”. Чинията е една и съща. И е негова.
Сметката ще заплати някой различен
Затова десният болшевик умерено ще отиде до Трир, ще пътува в първа класа, ще отседне в петзвезден хотел и ще се напие на рождения ден на Маркс. Сметката ще заплати всеки различен, само че десният мечтател ще бъде изключително печален. Ще си налее с трепереща дясна ръка една дясна въглеводородна верига с десни звезди измежду бял ден и горко ще въздъхне, че, уви, и през днешния ден не можахме да разрушим Картаген, само че утре… Утре сигурно ще му забележим сметката!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ