Всичко, което трябва да кажем за Газа и Израел
Тези дни е мъчно да се намерят хора, които да гледат с хладна обективност на войната в Близкия изток. Няколко дни, преди Макрон да разгласи, че ще признае палестинска страна, в медиите и обществените мрежи след известно мъртвило по тематиката още веднъж имаше безусловно залп от възмутени и прочувствени публикации и статуси, представящи обстановката в черно-бяло. Сякаш някой отново натисна копчето. Основният разказ:
„ Палестинците умират, израелците ги убиват. “
Както постоянно, в тези приказки липсва напълно ролята на „ Хамас “ за в действителност голямата покруса в Газа.
Много е мъчно в такива времена да запазиш самообладание и да задаваш сериозни въпроси. Или те афишират за кръволок, който се „ радва на гибелта на палестински деца “, или за антисемит. Не е разрешено да запазваш отдалеченост по тази тематика. Но нещата не са толкоз елементарни – нито от едната, нито от другата страна.
На 7 октомври 2023 Израел беше атакуван от „ Хамас “. При този кървясъл фест на безчовечен убийства еврейската страна загуби 1200 души. Цивилни. От кибуци, които са обитаеми с леви, пропалестински настроени израелци. Те бяха изгаряни живи, изнасилвани, екзекутирани. Смърт покоси и интернационалния юношески музикален фест „ Нова “. Там жертви бяха всички – без значение дали са евреи, американци, аржентинци, тайландци или мексиканци. Единственото общо сред тях бе, че са младежи от модерния, свободен свят. Толкова доста убити Израел не е давал в никакъв случай от 1948 година насам. Няма семейство в страната, което да не е директно или косвено наранено. От отвлечените през октомври стотици заложници, към 50 към момента се намират в ръцете на „ Хамас “. Но единствено 20 от тях евентуално още са живи. Войната би завършила, в случай че терористите ги освободят. Те не го вършат. Възмутените на Запад подминават този факт. За тях отговорен е Израел – без значение какво се е случило.
Забравен е и главният принцип, който важи при всяка война: Този, който атакува, би трябвало да понесе следствията от експанзията си.
Последствията за палестинците са ужасяващи.
Трябва да кажем, че повече от 50 000 палестинци до момента са починали във войната в Газа.
Трябва също по този начин да кажем, че над 30 000 от тях са терористи от „ Хамас “.
Снимките от Газа обаче са единствено на дами, възрастни хора и деца, макар че над половината от убитите са терористи. Това е повече от усещане – наподобява, че западните медии и левите на Запад са изключително податливи на прохамаската агитация. Това има малко общо със задачата на медиите да обезпечават допустимо най-голяма обективност в отразяването. Би Би Си неведнъж бе улавяна да разгласява погрешни обстоятелства, които след това трябваше да смъква от страницата си, върхът бе, когато излъчи документален филм за страданията на палестинските деца, в който се оказа, че основният воин е наследник на висшестоящ член на „ Хамас “.
Сега проблем има и „ Дойче веле “. Прави се вътрешно разследавне след разобличаване, че са спестявани всички обстоятелства и са оповестени най-вече пропалестински гледни точки.
20 000 мъртви цивилни, които не са част от „ Хамас “, обаче си остава голяма злополука, каквито и забележки да имаме към Запада. Цивилните би трябвало да бъдат пощадени – по този начин повеляват човечността и интернационалното право.
Но по какъв начин е допустимо това да се обезпечи, в случай че те бъдат употребявани като жив щит? И кой е отговорен за гибелта им?
Израел или „ Хамас “? Отговорът е сложен, само че пък въпросът по този начин или другояче не се задава.
Трябва да кажем и това: Когато бойците на „ Хамас “ на 7 октомври вързаха телата на израелските жертви за пикапите си и ги влачиха по асфалта, хиляди и хиляди палестинци в Газа ликуваха.
Но би трябвало да кажем и това: не съществува групова виновност, а възмездие против популацията въз основа на тези картини би трябвало да бъде неразрешено от всеки цивилизован държавен ред.
Но към истината принадлежи и това – тези подиуми би трябвало да се пазят в паметта, а не да бъдат пропускани и преднамерено забравяни. Днес като че ли никой към този момент не приказва за станалото на 7 октомври с изключение на самите евреи. Днес никой от призоваващите за неотложен мир не загатва заложниците и не упорства за тяхното освобождение.
Споменатите усещания и обстоятелства обаче не значат, че израелското държавно управление не би трябвало да бъде подлагано на рецензия. Дори най-благосклонният наблюдаващ мъчно може да открие стратегически смисъл зад бомбардирането на Газа през последните месеци.
Какъв курс следва израелският министър председател Бенямин Нетаняху с продължаващите офанзиви? Не е ясно.
Но казвайки това, би трябвало да кажем и това: какво следва за Израел, в случай че Нетаняху спре войната, без да дочака „ Хамас “ да се съгласи на изискванията за това – освобождение на заложниците и разоръжаване? Още и още 7 октомври.
Идва и сложната тематика с глада. За „ най-големия апетит в историята “ се приказва от близо две години. Звучи чудовищно, само че това няма по какъв начин да е правилно – светът за жалост е виждал „ максимален апетит “ и знае по какъв начин наподобяват хората и какъв брой жертви падат на гладната гибел. Ако някой до момента не е забелязвал, може да огледа към Южен Судан. Там е най-големият апетит сега. 24 милиона души гладуват, 540 000 деца са умряли от апетит там за последната година. Според данни на „ Хамас “ и Организация на обединените нации в Газа починали от апетит са 100 души. Въпреки това Газа е посочвана преди всичко като зоната, която неотложно има потребност от помощ преди всички останали. Южен Судан е тематика единствено за организациите, които са там на място.
Това не значи, че в Газа ситуацията не е пагубно. Това е точната дума. Катастрофа. Според данни на изралески леви медии, има райони, в които хората в действителност гладуват. Гладът не визира цялата линия. За него е упрекван е Израел, който прекъсна доставките на храна за месец напролет.
В момента в Газа има 950 тира с храна и Организация на обединените нации би трябвало да я разпредели. Тя е задоволителна за всички за най-малко три седмици. Но никой не я разпределя. Вероятно поради срив на системата, безпорядък и обезкървяването на „ Хамас “, които получават и разпределят или по-точно препродават помощта. „ Хамас “ не разрешават на палестинците да взимат храна от конкурентната американска филантропична фондация GHF, стреля и изтезава тези, които се осмеляват. Организация на обединените нации не желае да работи с нея, тъй като я упреква в политизиране на раздаването на помощи.
Но пък би трябвало да кажем и че няма проблем да работи с „ Хамас “, които са и политическо посланичество, и терористична организация.
Срещу конвоите постоянно има набези. Нападат ги гладни хора, само че и разнообразни кланове, които оспорват властта на „ Хамас “. Жертви има. Според „ Хамас “ 1000 души са починали при опити да получат храна. Израел признава за произшествия, само че виновността на израелски военни е за в пъти по-малко жертви. На тяхна сметка се приписват обаче даже престрелките сред клановете и Хамас.
Трябва да се каже обаче и че на този стадий GHF, чиято цел бе да отнеме монопола на „ Хамас “ в раздаването на храна, към този момент се проваля.
Също по този начин би трябвало да се каже, че Западът има право освен да подлага на критика Израел, само че и да упорства Червения кръст да поеме отговорността за снабдяването на популацията. Израелските заместници явно не са в положение да обезпечат приемливо доставяне заради описаното до тук. Затова да се упреква Израел в тенденциозен опит за геноцид не е просто злонамерено – то е знак за идеологическо помрачение без каквото и да било позоваване на юридическото и историческо значение на понятието.
Време е държавното управление на Нетаняху да изясни каква политическа вероятност вижда за линията Газа. Ако за това е необходим външен напън, той е законен – само че със средствата, с които разполагат държавните управления. Който упорства за петиции, наказания против Израел, изключването му от международни организации и прочие, може и да се усеща морално чист, само че да залагаш на честността на „ Хамас “ е подигравка с морала, почтено казано.
Ще стане дълго, за това ще загатна единствено с две думи за Макрон и концепцията му за палестинска страна.
Макрон щеше да праща и наземни войски в Украйна. Това е забравено от дълго време. Каква палестинска страна, кой ще я ръководи, има ли легитимност измежду популацията, „ Хамас “ може ли да бъде заплатен с страна, какво става с „ Фатах “, а клановете? Кой ще гради стопанската система на тая страна – отново ли Израел? И за какво „ Хамас “ би трябвало да бъд заплатен за това, че държи заложници? Какво следва от тук нататък за тероризма по света, окуражаме ли го по този начин? Тези въпроси също би трябвало да се зададат. Макрон има сериозен вътрешнополитически проблем и флиртува с към този момент многочислените гласоподаватели от арабски генезис в страната. Надява се с тази си до нищ он еводеща концепция, която не може да се осъществя на този стадий, да завоюва гласовете им. Както се надяваше с нищо незначещата и невъзможна за реализация концепция за армия в Украйна да маскира обстоятелството, че Франция е великодушна на приказки, само че нищожна откъм действителна военна помощ за Киев.
И не на последно място. Какво тъкмо имат поради морално извисените леви на Запад, когато упорстват Нетаняху неотложно да спре войната без никакви договаряния с „ Хамас “, а в това време нямат нищо срещу да договарят с Путин и да удовлетворят най-малко част от настояванията му. Ако за Путин използваха същите приказки, които изсипват за Нетаняху, евентуално светът щеше да е едно по-добро място в този момент.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
„ Палестинците умират, израелците ги убиват. “
Както постоянно, в тези приказки липсва напълно ролята на „ Хамас “ за в действителност голямата покруса в Газа.
Много е мъчно в такива времена да запазиш самообладание и да задаваш сериозни въпроси. Или те афишират за кръволок, който се „ радва на гибелта на палестински деца “, или за антисемит. Не е разрешено да запазваш отдалеченост по тази тематика. Но нещата не са толкоз елементарни – нито от едната, нито от другата страна.
На 7 октомври 2023 Израел беше атакуван от „ Хамас “. При този кървясъл фест на безчовечен убийства еврейската страна загуби 1200 души. Цивилни. От кибуци, които са обитаеми с леви, пропалестински настроени израелци. Те бяха изгаряни живи, изнасилвани, екзекутирани. Смърт покоси и интернационалния юношески музикален фест „ Нова “. Там жертви бяха всички – без значение дали са евреи, американци, аржентинци, тайландци или мексиканци. Единственото общо сред тях бе, че са младежи от модерния, свободен свят. Толкова доста убити Израел не е давал в никакъв случай от 1948 година насам. Няма семейство в страната, което да не е директно или косвено наранено. От отвлечените през октомври стотици заложници, към 50 към момента се намират в ръцете на „ Хамас “. Но единствено 20 от тях евентуално още са живи. Войната би завършила, в случай че терористите ги освободят. Те не го вършат. Възмутените на Запад подминават този факт. За тях отговорен е Израел – без значение какво се е случило.
Забравен е и главният принцип, който важи при всяка война: Този, който атакува, би трябвало да понесе следствията от експанзията си.
Последствията за палестинците са ужасяващи.
Трябва да кажем, че повече от 50 000 палестинци до момента са починали във войната в Газа.
Трябва също по този начин да кажем, че над 30 000 от тях са терористи от „ Хамас “.
Снимките от Газа обаче са единствено на дами, възрастни хора и деца, макар че над половината от убитите са терористи. Това е повече от усещане – наподобява, че западните медии и левите на Запад са изключително податливи на прохамаската агитация. Това има малко общо със задачата на медиите да обезпечават допустимо най-голяма обективност в отразяването. Би Би Си неведнъж бе улавяна да разгласява погрешни обстоятелства, които след това трябваше да смъква от страницата си, върхът бе, когато излъчи документален филм за страданията на палестинските деца, в който се оказа, че основният воин е наследник на висшестоящ член на „ Хамас “.
Сега проблем има и „ Дойче веле “. Прави се вътрешно разследавне след разобличаване, че са спестявани всички обстоятелства и са оповестени най-вече пропалестински гледни точки.
20 000 мъртви цивилни, които не са част от „ Хамас “, обаче си остава голяма злополука, каквито и забележки да имаме към Запада. Цивилните би трябвало да бъдат пощадени – по този начин повеляват човечността и интернационалното право.
Но по какъв начин е допустимо това да се обезпечи, в случай че те бъдат употребявани като жив щит? И кой е отговорен за гибелта им?
Израел или „ Хамас “? Отговорът е сложен, само че пък въпросът по този начин или другояче не се задава.
Трябва да кажем и това: Когато бойците на „ Хамас “ на 7 октомври вързаха телата на израелските жертви за пикапите си и ги влачиха по асфалта, хиляди и хиляди палестинци в Газа ликуваха.
Но би трябвало да кажем и това: не съществува групова виновност, а възмездие против популацията въз основа на тези картини би трябвало да бъде неразрешено от всеки цивилизован държавен ред.
Но към истината принадлежи и това – тези подиуми би трябвало да се пазят в паметта, а не да бъдат пропускани и преднамерено забравяни. Днес като че ли никой към този момент не приказва за станалото на 7 октомври с изключение на самите евреи. Днес никой от призоваващите за неотложен мир не загатва заложниците и не упорства за тяхното освобождение.
Споменатите усещания и обстоятелства обаче не значат, че израелското държавно управление не би трябвало да бъде подлагано на рецензия. Дори най-благосклонният наблюдаващ мъчно може да открие стратегически смисъл зад бомбардирането на Газа през последните месеци.
Какъв курс следва израелският министър председател Бенямин Нетаняху с продължаващите офанзиви? Не е ясно.
Но казвайки това, би трябвало да кажем и това: какво следва за Израел, в случай че Нетаняху спре войната, без да дочака „ Хамас “ да се съгласи на изискванията за това – освобождение на заложниците и разоръжаване? Още и още 7 октомври.
Идва и сложната тематика с глада. За „ най-големия апетит в историята “ се приказва от близо две години. Звучи чудовищно, само че това няма по какъв начин да е правилно – светът за жалост е виждал „ максимален апетит “ и знае по какъв начин наподобяват хората и какъв брой жертви падат на гладната гибел. Ако някой до момента не е забелязвал, може да огледа към Южен Судан. Там е най-големият апетит сега. 24 милиона души гладуват, 540 000 деца са умряли от апетит там за последната година. Според данни на „ Хамас “ и Организация на обединените нации в Газа починали от апетит са 100 души. Въпреки това Газа е посочвана преди всичко като зоната, която неотложно има потребност от помощ преди всички останали. Южен Судан е тематика единствено за организациите, които са там на място.
Това не значи, че в Газа ситуацията не е пагубно. Това е точната дума. Катастрофа. Според данни на изралески леви медии, има райони, в които хората в действителност гладуват. Гладът не визира цялата линия. За него е упрекван е Израел, който прекъсна доставките на храна за месец напролет.
В момента в Газа има 950 тира с храна и Организация на обединените нации би трябвало да я разпредели. Тя е задоволителна за всички за най-малко три седмици. Но никой не я разпределя. Вероятно поради срив на системата, безпорядък и обезкървяването на „ Хамас “, които получават и разпределят или по-точно препродават помощта. „ Хамас “ не разрешават на палестинците да взимат храна от конкурентната американска филантропична фондация GHF, стреля и изтезава тези, които се осмеляват. Организация на обединените нации не желае да работи с нея, тъй като я упреква в политизиране на раздаването на помощи.
Но пък би трябвало да кажем и че няма проблем да работи с „ Хамас “, които са и политическо посланичество, и терористична организация.
Срещу конвоите постоянно има набези. Нападат ги гладни хора, само че и разнообразни кланове, които оспорват властта на „ Хамас “. Жертви има. Според „ Хамас “ 1000 души са починали при опити да получат храна. Израел признава за произшествия, само че виновността на израелски военни е за в пъти по-малко жертви. На тяхна сметка се приписват обаче даже престрелките сред клановете и Хамас.
Трябва да се каже обаче и че на този стадий GHF, чиято цел бе да отнеме монопола на „ Хамас “ в раздаването на храна, към този момент се проваля.
Също по този начин би трябвало да се каже, че Западът има право освен да подлага на критика Израел, само че и да упорства Червения кръст да поеме отговорността за снабдяването на популацията. Израелските заместници явно не са в положение да обезпечат приемливо доставяне заради описаното до тук. Затова да се упреква Израел в тенденциозен опит за геноцид не е просто злонамерено – то е знак за идеологическо помрачение без каквото и да било позоваване на юридическото и историческо значение на понятието.
Време е държавното управление на Нетаняху да изясни каква политическа вероятност вижда за линията Газа. Ако за това е необходим външен напън, той е законен – само че със средствата, с които разполагат държавните управления. Който упорства за петиции, наказания против Израел, изключването му от международни организации и прочие, може и да се усеща морално чист, само че да залагаш на честността на „ Хамас “ е подигравка с морала, почтено казано.
Ще стане дълго, за това ще загатна единствено с две думи за Макрон и концепцията му за палестинска страна.
Макрон щеше да праща и наземни войски в Украйна. Това е забравено от дълго време. Каква палестинска страна, кой ще я ръководи, има ли легитимност измежду популацията, „ Хамас “ може ли да бъде заплатен с страна, какво става с „ Фатах “, а клановете? Кой ще гради стопанската система на тая страна – отново ли Израел? И за какво „ Хамас “ би трябвало да бъд заплатен за това, че държи заложници? Какво следва от тук нататък за тероризма по света, окуражаме ли го по този начин? Тези въпроси също би трябвало да се зададат. Макрон има сериозен вътрешнополитически проблем и флиртува с към този момент многочислените гласоподаватели от арабски генезис в страната. Надява се с тази си до нищ он еводеща концепция, която не може да се осъществя на този стадий, да завоюва гласовете им. Както се надяваше с нищо незначещата и невъзможна за реализация концепция за армия в Украйна да маскира обстоятелството, че Франция е великодушна на приказки, само че нищожна откъм действителна военна помощ за Киев.
И не на последно място. Какво тъкмо имат поради морално извисените леви на Запад, когато упорстват Нетаняху неотложно да спре войната без никакви договаряния с „ Хамас “, а в това време нямат нищо срещу да договарят с Путин и да удовлетворят най-малко част от настояванията му. Ако за Путин използваха същите приказки, които изсипват за Нетаняху, евентуално светът щеше да е едно по-добро място в този момент.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ