Тези данни не са изолиран инцидент, а симптом на системен

Тези данни не са изолиран случай, а признак на систематичен проблем, декларират още оттова. България продължава да бъде без национална асоциация на асфалтопроизводителите, което значи, че страната ни няма посланичество в European Asphalt Pavement Association. Липсата на професионално обединяване лишава бранша от стандартизация, самоконтрол и бистрота.

Ето какво още оповестяват от Института за пътна сигурност:

 

" В същото време в страната регулярно се установяват случаи на некачествено положен асфалт – настилки с понижено противодействие на търкане, бързо формиране на коловози и всеобщо появяване на дупки след всеки зимен сезон. Това слага въпроса: кой управлява качеството и по какви стандарти?

 

Прегледът на нормативната уредба демонстрира още по-тревожна картина – липсват съответни условия за асфалтовите смеси в градска среда. Вместо това общините при публични поръчки ползват нормите, предопределени за републиканската пътна мрежа – стандарти, основани за надалеч по-високи натоварвания. Резултатът е двойно отрицателен: от една страна плановете за ремонт на градски улици се оскъпяват доста, а от друга – макар по-високата цена, качеството постоянно остава компрометирано.

 

Допълнително, отводът на Агенция Пътна инфраструктура да сътвори обществен указател на сертифицираните предписания за асфалтови смеси основава среда без бистрота. Липсата на гласност значи липса на надзор, а неналичието на надзор неизбежно води до подозрения за злоупотреби и корупционни практики. Когато работата се прави „ на мрачно “, резултатът е забележим по пътищата – разпадаща се настилка и заплашен публичен интерес.

 

Дупките по автомагистралата не са просто недостатък в асфалта. Те са забележимото доказателство за бездънен недостиг на ръководство, надзор и бистрота в пътния бранш. А цената на този недостиг се мери освен в милиони левове за поправки, а в човешки животи. "