Тезата за ваксинационните паспорти е теза, че проблемът със затворените

„ Тезата за имунизационните паспорти е теза, че казусът със затворените граници, с ограниченията за ограничавания ще продължи доста дълго време. Ако чакаме до лятото, както Европейски Съюз е заложил цел до лятото да имунизира 70% от популацията и да отстрани всички ограничавания, няма смисъл за два-три месеца да правиш паспорти “. Това сподели по БНР доктор Стойчо Кацаров,  ръководител на УС на Центъра за отбрана на правата в опазването на здравето (ЦЗПЗ).

Право на жителите е да не се имунизират, не може да ги накарате принудително да се имунизират – това си е техният живот, могат да вършат с него, каквото си желаят, добави той.

Според Кацаров по-работещ механизъм за стимулиране на хората да се имунизират би бил отпадането на рестриктивните мерки за носене на маски на имунизираните и преболедувалите.

„ Няма смисъл. След като си имунизиран, за какво продължаваш да носиш маски? Защо не престават да важат рестриктивните мерки за теб? Това би помогнало повече на този развой. “

Според Кацаров „ нашето население не е формирано от антиваксъри “ и голяма част от него почита и поддържа процеса на имунизация.

Относно неяснотата могат ли имунизираните да придвижват ковид Стойчо Кацаров разясни, че в случай че не можеш да се заразиш, не можеш да бъдеш и преносител на вируса.

„ Вирусът не може да живее отвън човешката клетка. За да не може да се болестите, това значи, че имунната система го ликвидира. След като го ликвидира, няма по какъв начин да сте преносител. Това е простата логичност, която се учи в междинните класове на медицинския университет. Но ние сме на път да измислим нова медицина с този ковид. “

„ Зелените коридори “ отварят вратата по-скоро към младите, към дейните хора да се имунизират, до момента в който възрастните са изоставени в тази обстановка, разяснява лекарят и посочи, че е трябвало първо да се защитят най-уязвимите – възрастните и хронично болните. „ Не е късно да се премисли този развой. “

Реформи в условия на рецесия

Кризата не е съображение да се отсрочват промени, а да се създадат неотложно, уточни още Стойчо Кацаров преди днешната полемика " Публично опазване на здравето: Рискове, превантивни политики ".

Здравната ни система не беше в положително положение и преди пандемията, което е една от аргументите за неприятните резултати от коронакризата, счита той. Не сме си научили урока от тази пандемия и не сме създали изводите, с цел да се създадат промени в здравната система и тя да стане по-добра освен в условия на рецесия, означи доктор Кацаров.

Според него най-сериозният проблем е невъзможността на здравната система да се приспособява към променената обстановка. С годините тази система е била превърната в централно управлявана и бюджетно финансирана система, а напъните са били ориентирани към усвояването на средствата, не толкоз към лекуването на болните, посочи той. „ Свръхрегулацията не позволяваше на лечебните заведения да се приспособяват към променените условия. “

Ако диалогът не се състои в този момент, „ когато раните от пандемията са още пресни и болката се усеща “, този диалог в никакъв случай няма да има късмет, сподели още Стойчо Кацаров.