Една майка трогна всички, изливайки сърцето си: Не ме съдете, вие не знаете какво е да си родител на такова дете
Тейлър Майерс от Съединени американски щати разгласява пост в обществената мрежа Фейсбук, с който разкрива за огромната драма в своя живот – нейната четиригодишна щерка Софи, която страда от тежка форма на ADHD. Или казано с елементарни думи – хиперактивност. Нейната история бе подкрепена в обществената мрежа от хиляди други дами и майки. “Ако не сте родител на сходно дете, просто не можете да ме съдите ”, споделя Тейлър в обществената мрежа.
Тя всеки ден се сблъсква с тежките пристъпи и проблематично държание на своята щерка. Нейното дете София прекомерно постоянно трансформира настроението си, а от време на време стига и до истерично държание. При това – на публични места.
Тейлър споделя, че на моменти просто се пробва да пренебрегва щерка си, само че това не постоянно сработва. Често й се постанова да напуща местата, които посещават дружно, защото държанието на Софи става нетърпимо за останалите.
Често на Тейлър се случва със Софи да излязат от магазина, в който са влезнали, защото й се постанова да успокоява пристъпите на щерка си.
В един миг Тейлър взема решение, че въпреки всичко ще остане в магазина и ще купи това, което й е нужно. Въпреки държанието на дребната Софи.
Тя споделя, че държанието на дребната Софи в магазина е било неконтролируемо, а всички останали в магазина са я гледали неоправдателно. Жена зад нея й провикнала просто да й даде бисквита, с цел да млъкне най-сетне.
В този миг Тейлър можела да отговори по-любезно и просто да изясни, че детето й страда от хиперактивност и то не може да се управлява. Вместо това, Тейлър споделила на дамата “да си гледа работата ”.
Всичко това срутва Тейлър в следствие. Тя съжалява, че не може да има нито едно положително прекарване с щерка си и че животът с нея е толкоз сложен.
Тейлър Майерс приключва поста си в обществената мрежа с думите:
“Ако не сте родител на сходно дете, нямате право да ме съдите ”.
И в действителност, от време на време всички ние сме склонни да съдим хората към нас, без да знаем същинската им история. А може би просто би трябвало да им се доверяваме повече, да бъдем по-добри и положителни с всички към нас.
