Тетяна Станева, . Запазено е оригиналното изписване на Русия с

Тетяна Станева,. Запазено е истинското изписване на Русия с дребна писмен знак. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

 

Какво не е както би трябвало с “хубавите и положителни руснаци ”?

В Украйна се майтапим по въпроса по този начин - хубавият руснак е мъртвият руснак. Защото си платихме и знаем, какъв брой коства заигравката, наивността и вярата в хубавите и положителни руснаци. Затова поискахме от целия свят възбрана на съветската просвета и наказания за тяхно присъединяване в международните състезания фестивали, олимпиади и тн.

Ще обясня за какво това е значимо!

Разбира се, че не всички руснаци са неприятни, само че има доста рискове с протикванията (натрапването) на “хубавите руснаци ” в медийното пространство. Самата концепция, прераснала в аксиома, в вяра дори, е разрушаваща. И за целия свят и за самите хубави руснаци. Нормалният свят търси опция с кого да се кооперира и работи, само че бърка с този си избор и с илюзията си, че те са способни да трансформират нещо в русия.

Пропагандата така работи на базово равнище - би трябвало да се внушат хубостта и достиженията на един народ, а по-късно, когато този народ е агресор, никой да не има вяра на ужасите, които той причиняла на различен народ-жертва.

Културата построява облика на хубавия руснак. И в този смисъл съветската просвета като Иван Кръстител стана Предтеча, приготви пътя за последващата агитация. Тя пробива пътя с песни, книги, филми, концерти, постижения към мозъка и душата, образува облика на великия избавител “Велик народ ”.

Както споделяше една баба от махалата: никой не знае по какъв начин е било в действителност, всички знаят това, което се споделя.

Така и съветската просвета (раз)казва на света какъв брой са велики руснаците, какъв брой е мощна русия и с това внушават по какъв начин хубавите руснаци не могат да са агресори. А сетне вие знаете какво следва.

Познавам едно семейство. Той е украински боец. Тя е “хубавата ” рускиня. Имат дечица. Тя живее в Европа. Въобще, такива смесени фамилии в Украйна заради ясни аргументи са доста. И сякаш тя е срещу путин и режима, само че като блян по-дълбоко, излиза това - “россия никогда вас не отпустит! Мы никогда вас не отпустим ”,- и продължава - “Ма по какъв начин русия ще ви пусне? Няма по какъв начин да ви пусне? Разбира се че русия ще ви бомбардира, не трябваше да рипате ”.

Когато подкопаеш малко, се разсънва “великата ” съветска душа и почва да споделя по какъв начин русия ще се оправи и по какъв начин ние отново би трябвало да бъдем дружно. Тоест, когато е неловко за тях, те се дистанцират от страната си в Европа, само че когато им е преференциално или не би трябвало да се прикриват, и те стават “великите ” руснаци.

Тези “хубави ” руснаци са хубави тъкмо досега, в които пробият техният национализъм и безочливост, когато “великата русия ” в тях бъде наранена.

Още нашият будител Шевченко предупрежда: “Кохайтеся, чорнобриві, та не з москалями, бо москалі - чужі люде, роблять лихо з вами ”, превод - “Обичайте се, хубавици, ам единствено не с москалите, защото москалите са чужди/зли хора, ще постъпят неприятно с вас ”. Ама кой да го чуе?

Как вие самите определяте “хубавия руснак ”? Какви са критериите? Този, който живее зад граница? Този, който върви на митинги в поддръжка на Украйна? Този, който има съветски паспорт? Който е срещу режима на путин? Този, който остава в русия, само че безшумно и единствено в кухнята показва своята злоба към режима? Който е във ЗСУ? В формалната съпротива?

Дайте ми портрет на един “хубав и добър руснак ”?!

А може ли да разделяме страната от народа, властта от цялата страна? Да, не всички руснаци са отговорни за нападението, само че всички са виновни за това, което стана. Защото така работи демокрацията. Те избираха путин неведнъж, те толерираха възходящото зло и то (о, изненада!) стартира и тях да яде.

Спомням си първите дни на войната, руснаци от опозицията предизвикаха зум среща сред културните дейци от двете страни, с цел да схванат с какво могат да оказват помощ. Въобще не знам какво тъкмо целяха с този зум, само че украинците не желаеха да вземат участие. Но сетне, въпреки всичко се съгласихме, с цел да осезаем опцията да се допитаме до сътрудниците. Тогава ние към момента вярвахме, че там има хора, които ще ни чуят. Някой от украинците не устояха и напуснаха полемиката. Разговорът беше с доста висок градус. Аз по едно време също напуснах. Защото всичко започваше сякаш вярно - “путин е ужасяващ, ние сме срещу режима, ние ходихме на митинги, само че в този момент те всички ловят и турят в пандиза, нас ни е боязън да се показваме, помогнете ни! ”. Аз ги попитах: “Да ви изтрием сълзите ли? Ние да ви помогнем? С какво? Да ви пожалим? Какво желаете от нас? ”.
Те се молиха ние да победим, че и те да станат свободни!

Както в техните национални приказки потърпевшия от лисицата вълк я носи на гърба си, а тя му се присмива тихичко: “Битый небитого везет ” (превод - “Бит небит носи ”). Тях ги е боязън да седят в пандиза, а нас карат да умираме. Да се повозят на нашия тил, по този начин да се каже.

Агресорът играе жертва. А същинската жертва би трябвало да одобри ситуацията си, да носи бремето за двама и да слуша недоволствата им.

С непозната кръв желаят да извоюват свободата си. Точно, тъй като не желаеха да проливат своята кръв преди, в този момент проливат непозната.

Ам то за непозната сметка воля не се купува.

Сетне се разчу за Буча, откраднатите тоалетни чинии и изнасилванията, които правиха елементарните руснаци, не путин с обкръжението си. А мъже от цяла русия. Хубави ли са?

Сетне имаше доста случаи за диверсанти, които живееха сред нас с години, а се оказаха съветски сътрудници. Докладваха обстановката, а като стана нахлуването - позициите на ЗСУ.

Оттогава започнах да съм доста по-внимателна с тях. Парен каша духа.

Всъщност, казусът не е толкоз в “хубавите руснаци ”, колкото в концепцията за “хубава русия ”, която те постоянно се пробват да ни продават.

Видях по какъв начин на кинофестивалите съумяват да пробутват своите кинопродукции с концепцията за хубавата русия, макар глобите. Как избутват украинците от медийното пространство, като притеглят вниманието на света към себе си и по този начин го отдръпват от жертвата. Резултатът е, че изместват акцентите - вместо светът да мисли по какъв начин да спре агресора, той се занимава с това по какъв начин, до момента в който оказва помощ на Украйна, да не нарани хубавите руснаци и да им помогне.

И в това има голяма заплаха. Техният глас заглушава нашия. Не че нещо ново, от триста години така е било, само че е незаслужено във връзка с украинците, изключително в този момент. Както до момента нищо никой не знаеше за Украйна и украинците и ги мислеха един народ с русия (което също е съветски наратив), така и ще продължат.

Някои мои другари българи, сякаш демократични и проукраински, не престават да се възхищават на съветската литература, музика, филми. А като ги попиташ, дали знаят нещо украинско - нищо! Нищичко! И до момента не си направиха труда да изучат въпреки една ария, прочетат една книга, изгледат един филм. Ей по този начин работи пропагандата.

Видях доста хубави руснаци в България. Предполагам, че са от хубавите, щом са избягали от страната след 24 февруари. Хиляди минаха да живеят в София, със цели офиси, което за стопанската система на България е добре. Те желаеха същия статус, който имат украинците. Същият! Като жертви на режима. А мнозина от тях бяха елементарни страхливци. И сетне видяхме по какъв начин същите пробиваха колелата на украинските коли, ходеха с съветски флагове, обливаха с багра билбордовете с украинското знаме и атакуваха украинците зад граница.

С една от тях се озовахме на една маса - споделяше, че няма нищо общо с режима, че доста ни поддържа, ам въпреки всичко “да не бяхте желали да отивате в НАТО и Европейски Съюз и да не бяхте дразнили путин ”. След насипаните от мен на масата причини, тя стартира да се нервира и да издава шовинизма, с който е претъпкана. Попитах я най-сетне: “Чий е Крим? ”. И тук цялата ѝ “хубост ” изчезна. Задави се с Крим. Винаги на него се спъват “хубавите ”.

Всеки един руснак в някаква степен е притежател на пропагандата, съветския империализъм и национализъм. Дори и най-опозиционно настроеният опозиционер.

Разбира се, че всеки опозиционер е съдружник на Украйна сега, защото имаме един общ зложелател - путинския режим.

Врагът на нашия зложелател е наш другар.

Но задачите ни са разнообразни. Те са борят за хубава русия, в която да са другари с Украйна, а украинците - за своя живот и за правдивост. Украйна без русия и заличаване на русия в този и тип - единствено това подсигурява мир на Украйна, а и на целия свят.

Проблемът и спорът с концепцията за “хубавите и положителни руснаци ” е нескрито. А аз персонално не знам къде е решението, тъй като демократическите полезности автоматически губят пред властническия свят и апетитите на шовинизма.

Освободените през тези дни съветски политически пандизчии, оживелите опозиционери, в първото си изявление споделиха, че ще се борят Запада да снеме глобите, защото те засягат елементарните хора. Това провокира огромна вълна на възмущения в украинското общество.

Кои са тези елементарни руснаци? Цивилното население на русия, вярно ли разбирам? Това, което се радва на гибелта на украинците? Тези, които в телефонните диалози с бойците си, ги поддържат в дейностите им? Които не престават да заплащат налози за войната? Струва ми се тези освободени опозиционери са изгубили визия за действителността. Наистина са като извънземни. Истински хубавите и положителни руснаци не биха желали премахването на глобите, защото глобите още не са свършили задачата си.

А мен ме мъчи и въпросът: те още не са пристигнали на себе си или са путински сътрудници, пуснати от путин особено поради това - да молят Запада за намаляване на глобите. И да не се заблуждаваме доста по отношение на щедростта на путин, той ги пусна, тъй като те извън страната са по-слаби и по-малко рискови, в сравнение с в пандиза в русия. Прекрасно ще си свършват задачата - ще плачат на Запада и ще молят за снемане на глобите.

Всъщност, путин нанесе троен удар - хем легализира себе си като договарящ и сподели своята благосклонност и “демократичност ”, хем освободи русия от циврене и оплаквание на режима и подбудителство на опозиционни настроения, хем си върна канибалите, които доста му трябват в този момент.

И Светът, Западът още веднъж е на прага да се омайност и очарова от хубавия руснак. Слуша го, гали го, съчувства му, тъй като нали привикна комплексарски да се оглежда Кремъл какво ще каже, какво мисли огромният източен “брат ”. Да търси красота и в най-злото. Колко толерантно и какъв брой наивно!

Въобще Западът доста се впечатлява от декларираните размери - “най-голямата войска ”, “най-голямата страна в Европа ”, най-голямата история ” и т.н. А пък размерът няма никакво значение, както към този момент сподели украинската войска. Истината и справедливостта е по-голяма от размера на русия.

Сега е значимо да се обозначат прецизните червени линии минаващи сред Доброто и Злото. Включително и в понятието “хубав руснак ”. И да се консолидират всички сътрудници в начертаването на тези линии. Затова е войната - какви ще са чернените линии и кой ще ги начертае - Злото или Доброто.

Аз не обичам да разделям хората на положителни и неприятни, хубави и грозни. Не е градивно това! Не е вярно и да се обобщава! Не можем да кажем, че всички руснаци са положителни, или всички руснаци са неприятни. И какъв брой неприятни, в действителност? А какъв брой положителни? Но би трябвало да се определим с тях, другояче те ще дефинират международния ред.

Всеки народ има положителни и неприятни хора. Въпросът е кого избираме на власт, от това зависи дали Злото или Доброто ще доминира.

Аз не знам по какъв начин вярно да се постъпи с руснаците, само че знам че със Злото не трябва да се заиграваме. То не жали! И то най-сетне никак не дели на хубави и неприятни. Просто убива, краде, изнасилва и унищожава всичко наред. То се научи да се маскира и няма да схванеш по какъв начин и по кое време ще бъдеш измамен с съветска просвета и ще подкрепяш Злото, тъй като просто няма да можеш да разпознаеш и отделиш едното от другото. От 2014 година не употребявам и не използвам нищо съветско, може по тази причина оставам бдителна. Руската просвета и агитация вари жабата постепенно. Жабата даже не схваща, не усеща, по какъв начин към този момент е сварена.

В София, на площад Света Неделя в първите месеци чух по какъв начин едни дами около моята маса приказват съветски без москалски акцент, мекичко, като украинки. Реших да ги поздравя и да се срещна - имах потребност първоначално от морална поддръжка и кръг на свои хора, изключително когато съм в чужбина. Оказа се, че са рускини. Първо ми стана зле. Но едната жена почна да се извинява и да плаче и споделя своята история: Дълго били в опозицията в Москва, организирали митинг. Сетне един по един почнали да затварят водачите им. Те съумели да избягат няколко години преди пълномащабното навлизане? И се борили вътре, в своят кръг от опозиционери против противозаконното открадване на Крим. И били едни от доста дребното, които разбирали, че “бутерброда ” (сандвича) е непознат (хубавия руснак, опозиционер Навални през 2014 година на въпрос за статуса на полуострова Крим отговори: “Ами, той да не е сандвич, че да го мяткаме по всички страни ”, в значение, че ще си остане за Русия). Крим в действителност не е “бутерброд ” и би трябвало да се върне обратно - ми сподели рускинята, която не е била разбрана от своите тогава. Разказа по какъв начин тя демонстративно е изгорила паспортите, своя и на фамилията си, пред посолството на русия в София. А на децата си заръчала да не споделят, че са от русия, тъй като е позор.

 

Тези, в действителност хубави руснаци оказват помощ на украинските бежанци и в действителност поддържат концепцията за раздробяване на модерна русия, тъй като тъкмо знаят, че в този тип няма вяра за оцеляване и няма в никакъв случай да се поправи. Те не възнамеряват да се връщат на родината си в никакъв случай.

Такива истории също са доста.

В България срещнах доста поддръжка тъкмо от такива същински хубави руснаци. Знам, че ги боли доста. Понякога в действителност ми е жалост за тях. Та нали не са избирали с какъв паспорт да се родят?

Когато изпадам в обезсърчение и стигам дъното си припомням, че можеше да се родя с съветски паспорт, и ми олеква, става ми по-добре. Не е така неприятно при мен в действителност, като помислиш. От 14-та година имаме даже такова шега-молитва “Дякую тобі, Боже, що я не москаль! " (превод - “Благодаря ти, Боже, че не съм москал! ”). С думата москал дефинират неприятните руснаци. Това изречение интензивно го употребяват за графити, песни и като цяло в културата. Дори можеш да намериш тениски с тази “молитва ”. Също по този начин използваме тази смешка като реакция против неприятни или глупави вести идващи от русия. Жириновский е споделил нещо? Някой паднал в дупката на тоалетната? “Благодаря ти, Боже, че не съм москал! ”. Ето по този начин се ражда актуалният фолклор. От 14- та и особенно от 2022 година насам се родиха хиляди мемове, смешки и градски фолклор, които ни оказват помощ с комизъм да претърпяваме жестокостта на москалите.

И по този начин! Имаме неприятни и хубави руснаци. Често неприятните се преструват на положителни. Нямаме нито точни параметри кои в коя рубрика дефинираме, нито методиката по какъв начин да действаме с тях в този момент и в бъдеще. А би трябвало да внимаваме и да имаме повече изясненост по тематиката! Вече! Днес!

И сега до момента в който пиша, руснаците пускат ракети по нас. Два пъти имаше гърмеж около дома ми в Киев, че чак стъклото се тресеше. Балистика. Веднага след сирената се взривиха бомбите. С кучето и дъщерята ми се спуснахме в бомбоубежището. Кучето трепери, краката ни изменнически треперят също. Не знам, неприятни или положителни руснаци натиснаха копчето, само че в такива моменти желая те всички просто да не съществуват.
Вие какво мислите по въпроса? Какви хрумвания имате?