ТЕЦ " Варна " и централите на Ковачки управляват съвсем напълно студения запас.
Двамата още веднъж ще си разделят 52 млн. лева от студения запас.Държавата продължава да заплаща на електроцентрали, които не могат да извършват уговорките си за произвеждане.Въпреки съществуването на други възможности промени в настоящия модел не се разискват. Малко над 2500 лв.. Толкова ще получава от данъкоплатците на всеки час в денонощието след 1 август почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган в ролята си на притежател на Топлоелектрическа централа " Варна ". Точният размер на самобитния
бонус от страната е в размер на 2605 лв., а на месец това са 1.87 млн. лв.. Така на процедура Доган се оказва най-скъпоплатеният с държавни пари човек в България. Конкуренция му прави само Христо Ковачки, по чиито сметки всеки месец постъпват по близо 1.84 милиона.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Двамата са единствените играчи на енергийния пазар, които управляват студения запас - мощностите, които не работят, само че получават пари, с цел да стоят в подготвеност и при нужда да бъдат задействани. Техните централи си разделиха търговете на държавния Електроенергиен систематичен оператор (ЕСО) предходната седмица и тази седмица подписаха контракти за 52 млн. от общо 56 млн. лева леден запас.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Парите за двамата даже ще се усилят с към 70% в интервала от 1 октомври тази година до 29 февруари 2020 година Така общо за година (до идващия 1 август) Доган ще получи 26.5 млн. лева, а централите на Ковачки " Бобов дол ", " Марица 3 " и " Топлофикация - Русе " ще му обезпечат общо 25.4 млн. лв..
Формално парите, които апропо се трансферират по веригата и най-после се начисляват в сметките за ток на всички консуматори, не се подаряват. Дори в противен случай - чака се в спешен миг Доган и Ковачки да подсигуряват електроенергийната сигурност на страната. Практиката обаче е посочила, че избраниците не всеки път са подготвени за деяние. През януари 2017 година две от централите на Ковачки не съумяха да проработят, а тази зима проблеми имаше и при Топлоелектрическа централа " Варна ", която на няколко пъти не е съумяла да извърши уговорките си към ЕСО.
Модел на хабене
Схемата с заплащанията за леден запас работи от 2013 година, само че през последните две години рецензиите към нея стават все по-големи поради очевидното разминаване сред разноски и изгоди. По принцип тя е замислена да подсигурява електроснабдяването на страната в сериозен миг - да вземем за пример изключване на някоя от огромните мощности като блок на АЕЦ " Козлодуй " или внезапно нараснала консумация при рисково студено време. Проблемът е, че за задачата се употребяват остарели, неефективни и огромни централи, чието поддържане коства скъпо, а възможното им активиране води до колосални загуби за цялата система.
Ето и съответен образец: в този момент, в случай че на ЕСО са му нужни 20 или 30 мегавата мощ, с цел да балансира потреблението на ток, се задейства блок от 75 или 125 мегавата, каквито са на " Топлоелектрическа централа Марица 3 ", " Топлофикация - Русе " и " Топлоелектрическа централа Бобов дол ", или даже от 210 МВт каквито са на Топлоелектрическа централа " Варна ". В такива случаи обаче държавната компания, от една страна, заплаща цялостните разноски на съответната мощ (която не ѝ е необходима), а от друга, което е и по-лошото - се основава ненужно електричество в системата, което би трябвало да се поеме от някого. Най-често ЕСО разпорежда стартирането на помпите на ПАВЕЦ " Чаира ", което използва непотребната сила, само че води до още спомагателни разноски. Така поради неефективното ръководство един път се заплаща за произвеждане на ненужна сила и по-късно се заплаща за нейното обезвреждане.
Доказано неработещи
Много постоянно определените електроцентрали изобщо не могат да изпълнят поетия към ЕСО ангажимент. Казано другояче, страната заплаща за нещо, което може и изобщо да не получи.
Преди два месеца да вземем за пример стана ясно, че поради повреди Топлоелектрическа централа " Варна " е била на процедура неуправляема. От оповестени от самата централа документи към публични поръчки е видно, че поради пробиви в системите на блок 6 " не може да се контролира котелът и е невероятно да се ръководи според заложените мощности от систематичния оператор ". По този мотив от ЕСО обясниха за " Капитал ", че не са правили инспекции на място в Топлоелектрическа централа " Варна " за експлоатационна валидност на оборудванията, защото нямат вменени такива отговорности според българското законодателство. Контрол е бил осъществяван единствено посредством средствата за комерсиално премерване и за телеуправление в действително време, чрез което са открити проблеми в часовете, в които централата е работила - общо към 300 часа. От ЕСО споделят, че поради това са наложили наказания от над 2 млн. лева на Топлоелектрическа централа " Варна ".
Централата по този начин и не прави нужните незабавни поправки (видно от прекратените публични поръчки), само че все пак получава нов контракт от 26.5 млн. лева за даването на леден запас доникъде на 2020 година
Подобна е обстановката и с централите на Ковачки, които през 2017 година не съумяха даже да възпламенят енергоблоковете си при издаденото за това решение от ЕСО. Без да е ясно дали има смяна в положението им, те също не престават да получават заплащания. Не се знае и дали изобщо са били санкционирани поради несъблюдение на уговорките си, защото систематичният оператор отхвърля да разкрие това. Едва в края на юли неправителствената организация " За Земята - достъп до правораздаване " завоюва дефинитивно делото против ЕСО във Върховния административен съд и в този момент държавната компания би трябвало да даде въпросната информация.
Какво да се направи
Едно от вероятните решения на тези проблеми е студеният запас да бъде сменен с търгове за разполагаемост, в които могат да вземат участие всички производители. За задачата държавното управление би трябвало да предложи народен механизъм, който да бъде утвърден от Европейската комисия преди края на 2019 година От подобен механизъм би имала изгода и закъсалата държавна Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 ", която в този момент не получава съвсем нищо от разпределението на студения запас. Такъв обаче не е плануван.
Дори да се резервира схемата със студения запас, самите търгове могат да са много по-прозрачни - да вземем за пример да има описи с имената и офертите на неуспелите участници, тъй че да няма подозрения и спекулации. Сега ЕСО преглежда офертите скрито, като до процедурата не се позволява наличието на медии, а протоколи изобщо не се разгласяват. Ясни са единствено крайните резултати.
Също по този начин в търговете биха могли да вземат участие и мощности от Гърция или Румъния, само че заради неналичието на обединяване на електроенергийните пазари със съседите това продължава да бъде невероятно.
Така ще продължаваме да се намираме в хватката на Доган и Ковачки. И да си плащаме за това.
Кой какъв брой взима
Топлоелектрическа централа " Варна " на Ахмед Доган е спечелила от търговете за леден запас близо 26.5 млн. лева Тази сума обаче е по-малко по отношение на резултата за 2018 година, когато взе 27.4 млн. лв.. В същото време сдруженията на Христо Ковачки - Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Топлоелектрическа централа " Марица 3 " и " Топлофикация - Русе ", усилват приходите си с близо един милион лв. и ще получат 25.4 млн. лева
Изпадналата в тежко финансово положение държавна централа " Марица-изток 2 " пък е съумяла да се включи с едвам 55 МВт мощ в търга за даване на леден запас в интервала 1 ноември 2019 година - 29 февруари 2020 година От това компанията ще получи единствено 1.76 млн. лева Но заради неналичието на гласност не е ясно дали ТЕЦ-ът е взел участие с по-голяма мощ и не се е класирал поради препоръчаната по-високата цена, или просто управлението му е решило да не пречи на частните играчи като Доган и Ковачки.
Дружеството на братя Домусчиеви - " Биовет ", също се е класирало в търговете на ЕСО. То предлага най-ниската цена, само че разполага и с най-малката мощ - единствено 18 МВт. Общите му доходи от това начинание са към 1.5 млн. лв..
Освен с производители ЕСО е сключило контракти и с два огромни консуматора на електрическа енергия, които при нужда могат да понижат потреблението си на ток, тъй че да не се претрупва системата. Това са държавната " Мини Марица-изток " и частната " Стомана индъстри ". На тях също има се заплаща, с цел да са в подготвеност за корекции в енергийната консумация, само че в пъти по-малко, в сравнение с производителите на ток. В случая мините ще получат към 700 хиляди лева, а " Стомана " - към 750 хиляди. 
