Десетилетно забавяне и нови разходи за най-големия проект за ядрен синтез
Тестването на най-големия в света опит с сила от термоядрен синтез ще се забави с години с предстоящи спомагателни разноски за милиарди долари, нанасяйки нов удар на към този момент необикновено безценен план, оповестява Bloomberg.
Международният термоядрен пробен реактор, или ITER, е малтретиран от проблеми във веригата за доставки, почнали по време на пандемията Covid-19. Шеметно комплицираната машина се построява от консорциум от 32 страни, които сглобяват повече от 1 милион елементи на строителна площадка в Южна Франция.
Датата на първото произвеждане на плазма, което е от значително значение за термоядрения синтез, в началото планувано за 2025 година, беше отсрочено най-малко за 2033 година Новината беше обявена от генералния шеф на ITER Пиетро Барабаски по време на брифинг в сряда.
Разбира се, забавянето на ITER не върви в вярната посока “, сподели той.
Закъсненията хвърлят повече подозрения по отношение на това дали термоядреният синтез, с обещанието си за неограничена чиста сила, ще дойде в точния момент, с цел да се бори с най-лошите последствия от изменението на климата през този век и да помогне да се посрещне възходящото търсене на сила в международен мащаб.
По отношение на въздействието на нуклеарния синтез върху проблемите, пред които е изправено човечеството в този момент, не би трябвало да чакаме нуклеарният синтез да ги позволи. Това не е рационално. “
Това е вторият път от осем години, когато ITER би трябвало да преразгледа бюджета и графика си. Пълното тестване на реактора в този момент няма да стартира преди 2039 година, което е четиригодишно забавяне от по-ранна оценка за 2035 година
Първоначално беше планувано ITER да коства към 5 милиарда $ и да стартира тестванията през 2020 година Бюджетът надвиши 22 милиарда $, без да е избрана дата за тествания. Мащабът на нужните спомагателни средства към момента се пресмята и се чака да бъде показан по-късно тази година, макар че Барабаски сподели, че ще възлезе на към спомагателни 5 милиарда евро.
Забавянето на ITER значи, че планът може да бъде изпреварен от частно финансирани тествания, провеждани от Commonwealth Fusion Systems LLC и Tokamak Energy Ltd., които употребяват по-малки версии на същия реактор и чакат да стартират да тестват прототипи през това десетилетие. Ядреният синтез е процесът, който зарежда слънцето и теоретично може да генерира неограничена чиста сила.
Барабаски сподели, че е „ доста песимистичен “, че всички започващи компании, обещаващи комерсиална активност до 2040 година, ще доближат тази времева линия.
Дори в случай че трябваше през днешния ден да имаме потвърден термоядрен синтез, нямам доверие, че ще сме в положение да го разгърнем в комерсиалната мрежа до 2040 година “, сподели той. „ Трябва да разгадаем редица други механически проблеми, с цел да го създадем търговски жизнерадостен. “
ITER е пробен термоядрен реактор, който сега се построява в Кадараш, Франция, на към 70 км северозападно от Марсилия. Той се осъществя в съдействие основно сред Китай, Европа, Индия, Япония, Корея, Русия и Съединени американски щати. Основната му цел е да генерира към 500 MW термоядрена мощ за 400 секунди, употребявайки плазмено нагряване от 50 MW.
Международният термоядрен пробен реактор, или ITER, е малтретиран от проблеми във веригата за доставки, почнали по време на пандемията Covid-19. Шеметно комплицираната машина се построява от консорциум от 32 страни, които сглобяват повече от 1 милион елементи на строителна площадка в Южна Франция.
Датата на първото произвеждане на плазма, което е от значително значение за термоядрения синтез, в началото планувано за 2025 година, беше отсрочено най-малко за 2033 година Новината беше обявена от генералния шеф на ITER Пиетро Барабаски по време на брифинг в сряда.
Разбира се, забавянето на ITER не върви в вярната посока “, сподели той.
Закъсненията хвърлят повече подозрения по отношение на това дали термоядреният синтез, с обещанието си за неограничена чиста сила, ще дойде в точния момент, с цел да се бори с най-лошите последствия от изменението на климата през този век и да помогне да се посрещне възходящото търсене на сила в международен мащаб.
По отношение на въздействието на нуклеарния синтез върху проблемите, пред които е изправено човечеството в този момент, не би трябвало да чакаме нуклеарният синтез да ги позволи. Това не е рационално. “
Това е вторият път от осем години, когато ITER би трябвало да преразгледа бюджета и графика си. Пълното тестване на реактора в този момент няма да стартира преди 2039 година, което е четиригодишно забавяне от по-ранна оценка за 2035 година
Първоначално беше планувано ITER да коства към 5 милиарда $ и да стартира тестванията през 2020 година Бюджетът надвиши 22 милиарда $, без да е избрана дата за тествания. Мащабът на нужните спомагателни средства към момента се пресмята и се чака да бъде показан по-късно тази година, макар че Барабаски сподели, че ще възлезе на към спомагателни 5 милиарда евро.
Забавянето на ITER значи, че планът може да бъде изпреварен от частно финансирани тествания, провеждани от Commonwealth Fusion Systems LLC и Tokamak Energy Ltd., които употребяват по-малки версии на същия реактор и чакат да стартират да тестват прототипи през това десетилетие. Ядреният синтез е процесът, който зарежда слънцето и теоретично може да генерира неограничена чиста сила.
Барабаски сподели, че е „ доста песимистичен “, че всички започващи компании, обещаващи комерсиална активност до 2040 година, ще доближат тази времева линия.
Дори в случай че трябваше през днешния ден да имаме потвърден термоядрен синтез, нямам доверие, че ще сме в положение да го разгърнем в комерсиалната мрежа до 2040 година “, сподели той. „ Трябва да разгадаем редица други механически проблеми, с цел да го създадем търговски жизнерадостен. “
ITER е пробен термоядрен реактор, който сега се построява в Кадараш, Франция, на към 70 км северозападно от Марсилия. Той се осъществя в съдействие основно сред Китай, Европа, Индия, Япония, Корея, Русия и Съединени американски щати. Основната му цел е да генерира към 500 MW термоядрена мощ за 400 секунди, употребявайки плазмено нагряване от 50 MW.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ