Разузнавачът полк. о.р. Николай Цанов пред „Труд“: Терорът няма да спре, очаквайте още
Терористичната офанзива в Манхатън – сърцето на Ню Йорк, още веднъж потресе света. При атентата с камион починаха осем души и 11 бяха тежко ранени Оказа се, че причинител на най-тежката офанзива в мегаполиса от 11 септември 2011 година насам е узбекистанецът Сайфуло Саипов. Имигрантът е дошъл в Съединени американски щати със зелена карта и по думите на хора, които го познават, бил „ добър човек “, а се радикализирал онлайн. Узбекът призна, че е обвързван с Ислямска страна. Поредната зверска офанзива е мотив за диалога ни с разузнавача полк. о.р. Николай Цанов .
– Полковник Цанов, следващият атентат – този път в Манхатън – раздруса света. Вие сте работили дълги години в разузнаването, какъв е вашият прочит на радикалната офанзива от сряда, при която бяха прегазени хора в сърцето на този мегаполис?
– Терористичният акт, осъществен от узбекистанеца Сайфуло Саипов в сряда, към този момент бе избран като най-тежкият в Ню Йорк от 16 години насам. Отговор на всички въпроси – най-много готови ли са били службите, очаквали ли са го, можело ли е да бъде предотвратен, ще получим по-късно. Но самият следващ акт на тероризъм задава доста въпроси освен в Америка. От първите мнения и данни към случилото се е явно, че процесът е бил пропуснат. Най-важното е, че причинителят на офанзивата е следващият узбекистанец или роден в страната Узбекистан, който взе участие в терористичен акт през тази година.
– Сигурно ще бъде регистрирано и от службите на Съединени американски щати. В Европа някои от офанзивите също бяха осъществени от хора, свързани с тази някогашна руска република, която НАТО от много време употребява за плацдарм.
– Със сигурност американците към този момент работят по това. Нека да погледнем на тероризма от тази година. Първият терористичен акт е на 3 април в Санкт Петербург, Русия – осъществен от Акбаржон Джалилов – узбек, роден в Киргизия. Там имаше 16 убити и 51 ранени. Разследването оповестява, че той е бил повлиян от радикалните хрумвания на Ислямска страна и “Фронта ал Нусра ”, който е филиал на “Ал Кайда ”. Само ден след атентата в Петербург – на 4 април в Стокхолм 39-годишен узбекистанец Рахмат Акилов умъртви с камион четирима и рани 15. Следващият случай, обвързван с жител на Узбекистан, бе от предишния месец. Преди няколко дни Абдурасул Джурабоев, живеещ в Бруклин – квартал на Ню Йорк, бе наказан дефинитивно на оптималната присъда от 15 години затвор за подготовка на терористична офанзива през 2015 година, включително опит за ликвидиране на президента Барак Обама. Според съда, когато е дошъл в Съединени американски щати, той не е бил коренен ислямист. След това се е радикализирал онлайн. Т.е. без присъединяване на ходжа, имам и така нататък той се е опитал да стигне до Сирия и да взе участие във военните дейности там, имал е и квалифициран билет до Турция.
– Имало ли е до момента сходен развой?
– Не, по тази причина подчертавам на този случай, който приключи със правосъден развой. Правосъдието в Съединени американски щати има благоприятни условия и ползва всички вероятни способи, с цел да се допре до истината. В случая от Манхатън имигрантът от Узбекистан Сайфуло Саипов е ранен, само че той сигурно ще бъде наказан. Президентът Тръмп даже прикани за изтезанието му. Вероятно, информацията, до която ще се стигне, ще бъде сходна и като при узбека от Бруклин – радикализирал се е онлайн, откакто е дошъл в Съединени американски щати.
– Защо атентаторите от година време правят този тип жестоки офанзиви – с камиони и коли, които газят хора? Може би поради сатанинското наслаждение да видят ужаса и суматохата измежду хората – първо в Ница предходната година, по-късно в Берлин по Коледа, след това в Лондон, в Стокхолм и в този момент в Ню Йорк.
– Терористите употребяват способ, който към този момент е потвърдил своята успеваемост. Наистина е извънредно да се види по какъв начин обезумели хора бягат от боязън, а камионът или колата минават през тях. Това граничи с безумието на радикализираните хора, решили да извършат този акт. Те са забележими и плашещи. И най-вероятно сходен вид атентати ще продължат. Защото е мъчно да бъдат предотвратени. Докато гърмежът в Петербургското метро е можело да бъде предотвратен, тъй като по време на следствието там бе разкрито, че е имало пропуски в съветските служби за сигурност. При влизането на атентатора в метростанцията, макар че имат железни детектори за разкриване на гърмежи, служителят, който е бил там, е пропуснал да ревизира. Причината – бил на друго място в този миг. Докато атентат с тези камиони няма по какъв начин да се предотврати. Терорът няма да спре, би трябвало да сме готови за продължение…
– Веднага след атентата в Манхатън се чуха някои тайни тези, че той можело да е за похищение на вниманието, откакто се появиха за следващ път информации за възможни връзки на Тръмп с Путин и Русия. Вярно, че хибридната война е в ход, само че има ли логичност в сходна теза, или тя е неуместна?
– Извинете, само че похищение на внимание с осем жертви е доста грубо. След като узбекистанец в родния град на Путин извърши атентат – и той имаше същия почерк, нищо че е с бомба в метрото, и жертвите са 16 – не 8, е неуместно да се мисли в такава посока. За Русия, несъмнено задача номер 1 е да ликвидира тероризма и районите, където той се заражда. А не да го популяризира. Така че въпросът дали е допустима такава режисура от страна на Русия граничи с безумието и е част от стилната в последно време хибридна война. Да, подправените вести могат да стигнат и до такава степен, че да посочат и Тръмп, че имал сметка от похищение на вниманието. Но това към този момент в действителност граничи с парадокса. Каква логичност може да се откри в това – президентът на Съединени американски щати да убеди някой камикадзе да се жертва в името на неговата идея?! Всякакви догатки могат да се вършат, само че би трябвало да има граница въпреки всичко.
– Какъв е методът да се противодейства дейно на тероризма?
– Най-сигурният метод е в случай че най-големите страни се обединят в общата битка против терора. Например, в разгара на бойните дейности в Сирия, когато Русия се намеси интензивно, имаше предложение, направено от Путин, за по-активно съдействие в битката против тероризма. Тогава той уточни, че съгласно данни на съветските служби над 2000 жители от някогашни руски републики, включително и узбеки, вземат участие в бойните дейности там. И по тази причина е директен ползата на Русия да потуши това огнище – те се връщат назад. Случаят с атентата в метрото на Санкт Петербург го сподели. Допълнително мога да кажа, че глобите, които от 3-4 години се постановат от интернационалните организации и Съединени американски щати, пречат на съдействието. Да, сред ФБР и съветската ФСБ има партньорство, само че то се въздейства извънредно доста от политиката. Възможно е било за наказания узбек от Бруклин, за който стана дума, да се изпрати питане от ФБР до ФСБ, с цел да се проучат и други узбекски жители. Задавам си въпроса: А в случай че има и някакъв център, откакто има онлайн рекрутиране на терористи? И този център, употребявайки актуалните технологии на XXI век, дава команди. Може да стане по друг метод – и с имейл, и със смарт телефон, и така нататък
– Вие казахте, че към този момент мъчно могат да се предотвратят сходни офанзиви, осъществявани с камиони и коли. Това звучи стряскащо, въпреки всичко службите са по тази причина, с цел да намерят метод?
– Права сте. Винаги има способи и могат да се търсят. Ще ви дам образец от България. През 2012 година бе осъществен терористичен акт на летище Сарафово в Бургас. От показаното видео всички видяхме по какъв начин терористът се разхожда в чакалнята, отива с раничката си до рейса и там евентуално отдалечено се взривява. Тук има нещо доста забавно – този терорист дружно с други двама, които към този момент са обвинени, се опитвали да наемат кола в Поморие. Отказано им е, тъй като притежателят на автокъщата се усъмнява в персоналната карта. Така те не съумяват да вземат кола чартърен и по тази причина отиват на различен вид. В историята няма “ако ”, само че в разузнаването има.
– Тоест въпросът е какво щеше да се случи, в случай че бяха съумели да вземат тази кола?
– Точно по този начин. Атентатът сигурно щеше да бъде осъществен по различен метод и то с доста повече жертви. Говоря хипотетично, несъмнено. Те щяха да преследват рейса и в даден миг да забият колата в него. Тогава щеше да гръмне колата – евентуално с доста повече гърмеж, и целият рейс, цялостен с над 40 пасажери, щеше да изчезне. Жертвите щяха да бъдат доста повече от 6-има. Следващото “ако ”, което се задава в разузнаването, щеше да е, в случай че притежателят на автокъщата се беше обърнал към органите за сигурност, към Министерство на вътрешните работи или към телефон 112 и беше съобщил за подозренията си, поради което е отказал да даде колата? Има ли опция това да се предотврати – евентуално има.
– Великите сили обаче мъчно могат да надживеят политическите пристрастености и общи старания на Запада и Русия към този момент наподобяват мираж.
– Бих желал да ви отговоря позитивно – че ръководителите на огромните страни, политиците и военното лоби ще могат да стигнат до обща позиция за загърбване на действителните политически несъгласия в името на битката с тероризма. Засега обаче няма такива признаци. 2017 година още не е приключила, само че към този момент има скръбен връх с терористични актове. Няма месец без да се случи някое ужасяващо събитие по света. Броят им пораства като геометрична градация. И те се правят на знакови места – в цяла Западна Европа, в Русия, в Турция… А в нашата страна ние приказваме, че няма. Но да си спомним 2012 година.
– Каква е действителната заплаха за България?
– Реална заплаха постоянно има. Затова тя не трябва да се пренебрегва. Ето, да се върнем на тези узбекистанци, за които говорихме. Напълно е допустимо всички те да са минали през България, с цел да отидат в Турция. Разбира се, допустимо е и да не са минали отсам. Но тази опция постоянно съществува. При всички случаи в Турция се вземат мощни ограничения в битката против тероризма. Тя граничи с Близкия Изток и всички се насочват натам, с цел да обхванат към Сирия, или пък маршрутът е от Сирия към Европа. Но няма по какъв начин да не минат през Турция.
– Голяма част от атентатите са на религиозна основа, радикалният ислям се явява проблем. Как работи разузнаването?
– Въпросът е комплициран. Ще изтъквам какво сподели изданието “Ню Йорк таймс ” за атентата в Манхатън преди ден. То се пробва да изследва тъкмо този въпрос, за който вие ми питате. Изданието цитира бежанец от Узбекистан, прочут с терориста Сайфолу Саипов, който споделя за него: “Той беше доста добър човек, доколкото го познавам. Той обичаше Съединени американски щати, изглеждаше доста благополучен и говореше, че всичко е окей. Той не изглеждаше като терорист, само че аз не го познавам от вътрешната страна, от душата му. ” Стана ясно незабавно, че терористът е дошъл в Съединени американски щати преди 7 години със зелена карта. Друг негов прочут пък твърди, че Саипов изобщо не е познавал исляма, а корана – напълно незадълбочено. Неговата радикализация стартира онлайн по-късно. Излиза, че четейки и ровейки из мрежите, в всякакви уеб сайтове с проповеди, той се е трансформирал и е станал различен човек.
– А допустимо ли е тази радикална внушаемост да е резултат единствено от екрана на компютъра и по този начин човек да стане камикадзе?
– Този въпрос си задаваме и в разузнаването – отговорът към този момент е “да ”. Ние по-скоро би трябвало да насочим вниманието и да вървим по линия на предотвратяването. Когато медиите стартират да проверяват негови познати, тази система е обвързвана с активността на службите за сигурност в други страни – в Съединени американски щати, в Европа. У нас обаче това към този момент е мъчно, да не кажа, че въобще не може да се употребява. Ако някой през днешния ден твърди, че може елементарно да се откри осведомител, несъмнено не е осведомен с действителностите. Зависи и защо, само че в случай че е за терористичен акт, няма да намериш.
– Защо мислите по този начин?
– Защото когато търсиш осведомител, който да осведоми за желанията за подготовката на терористичен акт на някой си, той знае доста добре, че единствено милиграм информация да изтече и с неговия живот е свършено. След като едно камикадзе е готово да жертва личния си живот, то той ще ликвидира и информатора.
– Искате да кажете, че у нас съвсем няма информатори, изключително що се касае до тероризъм?
– А по какъв начин ще има, като тук има Комисия по досиетата! Тя изяснява, че разкриват единствено сътрудниците на Държавна сигурност. Но бъдещият евентуален осведомител си споделя: те в този момент разкриват единствено от Държавна сигурност, само че след години ще пристигна ново държавно управление, нови политици, ще тръгнат да разкриват и нататък… Информаторът залага живота си, когато стане подобен. Дали не си е споделил по този начин притежателят на автокъща в Бургаско, отказал да даде кола чартърен на терориста от Сарафово? Той де факто го е разкрил още тогава, когато се е усъмнил, че неговата карта може да е подправена. И може тази да е повода да не е поискал да заяви за опасенията си. Ако тази Комисия след време реши да ме разкрие, като нищо ще ме унищожават. Ето я логиката. Затова Комисията по досиетата в действителност би трябвало да се закрие, с цел да може органите за сигурност да имат независимост на деяние и да работят професионално.
Нашият посетител
Полковникът от запаса Николай Цанов е роден на 15 март 1952 година в Кула, Видинско. Завършил е инженер – компютърна техника. Работил е в Институт по изчислителна техника, по-късно в контраразузнаването и разузнаването на България. Най-дълго е работил в българското научно-техническо разузнаване. Бил е в Норвегия в Осло и в Съединени американски щати в Ню Йорк като заместник-търговски представител. В Ню Йорк взе участие в организацията по приемането на страната ни в Световната банка и в МВФ. След завръщането си у нас работи в Национална разузнавателна служба в икономическото направление. Сега е заместник-председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса.
– Полковник Цанов, следващият атентат – този път в Манхатън – раздруса света. Вие сте работили дълги години в разузнаването, какъв е вашият прочит на радикалната офанзива от сряда, при която бяха прегазени хора в сърцето на този мегаполис?
– Терористичният акт, осъществен от узбекистанеца Сайфуло Саипов в сряда, към този момент бе избран като най-тежкият в Ню Йорк от 16 години насам. Отговор на всички въпроси – най-много готови ли са били службите, очаквали ли са го, можело ли е да бъде предотвратен, ще получим по-късно. Но самият следващ акт на тероризъм задава доста въпроси освен в Америка. От първите мнения и данни към случилото се е явно, че процесът е бил пропуснат. Най-важното е, че причинителят на офанзивата е следващият узбекистанец или роден в страната Узбекистан, който взе участие в терористичен акт през тази година.
– Сигурно ще бъде регистрирано и от службите на Съединени американски щати. В Европа някои от офанзивите също бяха осъществени от хора, свързани с тази някогашна руска република, която НАТО от много време употребява за плацдарм.
– Със сигурност американците към този момент работят по това. Нека да погледнем на тероризма от тази година. Първият терористичен акт е на 3 април в Санкт Петербург, Русия – осъществен от Акбаржон Джалилов – узбек, роден в Киргизия. Там имаше 16 убити и 51 ранени. Разследването оповестява, че той е бил повлиян от радикалните хрумвания на Ислямска страна и “Фронта ал Нусра ”, който е филиал на “Ал Кайда ”. Само ден след атентата в Петербург – на 4 април в Стокхолм 39-годишен узбекистанец Рахмат Акилов умъртви с камион четирима и рани 15. Следващият случай, обвързван с жител на Узбекистан, бе от предишния месец. Преди няколко дни Абдурасул Джурабоев, живеещ в Бруклин – квартал на Ню Йорк, бе наказан дефинитивно на оптималната присъда от 15 години затвор за подготовка на терористична офанзива през 2015 година, включително опит за ликвидиране на президента Барак Обама. Според съда, когато е дошъл в Съединени американски щати, той не е бил коренен ислямист. След това се е радикализирал онлайн. Т.е. без присъединяване на ходжа, имам и така нататък той се е опитал да стигне до Сирия и да взе участие във военните дейности там, имал е и квалифициран билет до Турция.
– Имало ли е до момента сходен развой?
– Не, по тази причина подчертавам на този случай, който приключи със правосъден развой. Правосъдието в Съединени американски щати има благоприятни условия и ползва всички вероятни способи, с цел да се допре до истината. В случая от Манхатън имигрантът от Узбекистан Сайфуло Саипов е ранен, само че той сигурно ще бъде наказан. Президентът Тръмп даже прикани за изтезанието му. Вероятно, информацията, до която ще се стигне, ще бъде сходна и като при узбека от Бруклин – радикализирал се е онлайн, откакто е дошъл в Съединени американски щати.
– Защо атентаторите от година време правят този тип жестоки офанзиви – с камиони и коли, които газят хора? Може би поради сатанинското наслаждение да видят ужаса и суматохата измежду хората – първо в Ница предходната година, по-късно в Берлин по Коледа, след това в Лондон, в Стокхолм и в този момент в Ню Йорк.
– Терористите употребяват способ, който към този момент е потвърдил своята успеваемост. Наистина е извънредно да се види по какъв начин обезумели хора бягат от боязън, а камионът или колата минават през тях. Това граничи с безумието на радикализираните хора, решили да извършат този акт. Те са забележими и плашещи. И най-вероятно сходен вид атентати ще продължат. Защото е мъчно да бъдат предотвратени. Докато гърмежът в Петербургското метро е можело да бъде предотвратен, тъй като по време на следствието там бе разкрито, че е имало пропуски в съветските служби за сигурност. При влизането на атентатора в метростанцията, макар че имат железни детектори за разкриване на гърмежи, служителят, който е бил там, е пропуснал да ревизира. Причината – бил на друго място в този миг. Докато атентат с тези камиони няма по какъв начин да се предотврати. Терорът няма да спре, би трябвало да сме готови за продължение…
– Веднага след атентата в Манхатън се чуха някои тайни тези, че той можело да е за похищение на вниманието, откакто се появиха за следващ път информации за възможни връзки на Тръмп с Путин и Русия. Вярно, че хибридната война е в ход, само че има ли логичност в сходна теза, или тя е неуместна?
– Извинете, само че похищение на внимание с осем жертви е доста грубо. След като узбекистанец в родния град на Путин извърши атентат – и той имаше същия почерк, нищо че е с бомба в метрото, и жертвите са 16 – не 8, е неуместно да се мисли в такава посока. За Русия, несъмнено задача номер 1 е да ликвидира тероризма и районите, където той се заражда. А не да го популяризира. Така че въпросът дали е допустима такава режисура от страна на Русия граничи с безумието и е част от стилната в последно време хибридна война. Да, подправените вести могат да стигнат и до такава степен, че да посочат и Тръмп, че имал сметка от похищение на вниманието. Но това към този момент в действителност граничи с парадокса. Каква логичност може да се откри в това – президентът на Съединени американски щати да убеди някой камикадзе да се жертва в името на неговата идея?! Всякакви догатки могат да се вършат, само че би трябвало да има граница въпреки всичко.
– Какъв е методът да се противодейства дейно на тероризма?
– Най-сигурният метод е в случай че най-големите страни се обединят в общата битка против терора. Например, в разгара на бойните дейности в Сирия, когато Русия се намеси интензивно, имаше предложение, направено от Путин, за по-активно съдействие в битката против тероризма. Тогава той уточни, че съгласно данни на съветските служби над 2000 жители от някогашни руски републики, включително и узбеки, вземат участие в бойните дейности там. И по тази причина е директен ползата на Русия да потуши това огнище – те се връщат назад. Случаят с атентата в метрото на Санкт Петербург го сподели. Допълнително мога да кажа, че глобите, които от 3-4 години се постановат от интернационалните организации и Съединени американски щати, пречат на съдействието. Да, сред ФБР и съветската ФСБ има партньорство, само че то се въздейства извънредно доста от политиката. Възможно е било за наказания узбек от Бруклин, за който стана дума, да се изпрати питане от ФБР до ФСБ, с цел да се проучат и други узбекски жители. Задавам си въпроса: А в случай че има и някакъв център, откакто има онлайн рекрутиране на терористи? И този център, употребявайки актуалните технологии на XXI век, дава команди. Може да стане по друг метод – и с имейл, и със смарт телефон, и така нататък
– Вие казахте, че към този момент мъчно могат да се предотвратят сходни офанзиви, осъществявани с камиони и коли. Това звучи стряскащо, въпреки всичко службите са по тази причина, с цел да намерят метод?
– Права сте. Винаги има способи и могат да се търсят. Ще ви дам образец от България. През 2012 година бе осъществен терористичен акт на летище Сарафово в Бургас. От показаното видео всички видяхме по какъв начин терористът се разхожда в чакалнята, отива с раничката си до рейса и там евентуално отдалечено се взривява. Тук има нещо доста забавно – този терорист дружно с други двама, които към този момент са обвинени, се опитвали да наемат кола в Поморие. Отказано им е, тъй като притежателят на автокъщата се усъмнява в персоналната карта. Така те не съумяват да вземат кола чартърен и по тази причина отиват на различен вид. В историята няма “ако ”, само че в разузнаването има.
– Тоест въпросът е какво щеше да се случи, в случай че бяха съумели да вземат тази кола?
– Точно по този начин. Атентатът сигурно щеше да бъде осъществен по различен метод и то с доста повече жертви. Говоря хипотетично, несъмнено. Те щяха да преследват рейса и в даден миг да забият колата в него. Тогава щеше да гръмне колата – евентуално с доста повече гърмеж, и целият рейс, цялостен с над 40 пасажери, щеше да изчезне. Жертвите щяха да бъдат доста повече от 6-има. Следващото “ако ”, което се задава в разузнаването, щеше да е, в случай че притежателят на автокъщата се беше обърнал към органите за сигурност, към Министерство на вътрешните работи или към телефон 112 и беше съобщил за подозренията си, поради което е отказал да даде колата? Има ли опция това да се предотврати – евентуално има.
– Великите сили обаче мъчно могат да надживеят политическите пристрастености и общи старания на Запада и Русия към този момент наподобяват мираж.
– Бих желал да ви отговоря позитивно – че ръководителите на огромните страни, политиците и военното лоби ще могат да стигнат до обща позиция за загърбване на действителните политически несъгласия в името на битката с тероризма. Засега обаче няма такива признаци. 2017 година още не е приключила, само че към този момент има скръбен връх с терористични актове. Няма месец без да се случи някое ужасяващо събитие по света. Броят им пораства като геометрична градация. И те се правят на знакови места – в цяла Западна Европа, в Русия, в Турция… А в нашата страна ние приказваме, че няма. Но да си спомним 2012 година.
– Каква е действителната заплаха за България?
– Реална заплаха постоянно има. Затова тя не трябва да се пренебрегва. Ето, да се върнем на тези узбекистанци, за които говорихме. Напълно е допустимо всички те да са минали през България, с цел да отидат в Турция. Разбира се, допустимо е и да не са минали отсам. Но тази опция постоянно съществува. При всички случаи в Турция се вземат мощни ограничения в битката против тероризма. Тя граничи с Близкия Изток и всички се насочват натам, с цел да обхванат към Сирия, или пък маршрутът е от Сирия към Европа. Но няма по какъв начин да не минат през Турция.
– Голяма част от атентатите са на религиозна основа, радикалният ислям се явява проблем. Как работи разузнаването?
– Въпросът е комплициран. Ще изтъквам какво сподели изданието “Ню Йорк таймс ” за атентата в Манхатън преди ден. То се пробва да изследва тъкмо този въпрос, за който вие ми питате. Изданието цитира бежанец от Узбекистан, прочут с терориста Сайфолу Саипов, който споделя за него: “Той беше доста добър човек, доколкото го познавам. Той обичаше Съединени американски щати, изглеждаше доста благополучен и говореше, че всичко е окей. Той не изглеждаше като терорист, само че аз не го познавам от вътрешната страна, от душата му. ” Стана ясно незабавно, че терористът е дошъл в Съединени американски щати преди 7 години със зелена карта. Друг негов прочут пък твърди, че Саипов изобщо не е познавал исляма, а корана – напълно незадълбочено. Неговата радикализация стартира онлайн по-късно. Излиза, че четейки и ровейки из мрежите, в всякакви уеб сайтове с проповеди, той се е трансформирал и е станал различен човек.
– А допустимо ли е тази радикална внушаемост да е резултат единствено от екрана на компютъра и по този начин човек да стане камикадзе?
– Този въпрос си задаваме и в разузнаването – отговорът към този момент е “да ”. Ние по-скоро би трябвало да насочим вниманието и да вървим по линия на предотвратяването. Когато медиите стартират да проверяват негови познати, тази система е обвързвана с активността на службите за сигурност в други страни – в Съединени американски щати, в Европа. У нас обаче това към този момент е мъчно, да не кажа, че въобще не може да се употребява. Ако някой през днешния ден твърди, че може елементарно да се откри осведомител, несъмнено не е осведомен с действителностите. Зависи и защо, само че в случай че е за терористичен акт, няма да намериш.
– Защо мислите по този начин?
– Защото когато търсиш осведомител, който да осведоми за желанията за подготовката на терористичен акт на някой си, той знае доста добре, че единствено милиграм информация да изтече и с неговия живот е свършено. След като едно камикадзе е готово да жертва личния си живот, то той ще ликвидира и информатора.
– Искате да кажете, че у нас съвсем няма информатори, изключително що се касае до тероризъм?
– А по какъв начин ще има, като тук има Комисия по досиетата! Тя изяснява, че разкриват единствено сътрудниците на Държавна сигурност. Но бъдещият евентуален осведомител си споделя: те в този момент разкриват единствено от Държавна сигурност, само че след години ще пристигна ново държавно управление, нови политици, ще тръгнат да разкриват и нататък… Информаторът залага живота си, когато стане подобен. Дали не си е споделил по този начин притежателят на автокъща в Бургаско, отказал да даде кола чартърен на терориста от Сарафово? Той де факто го е разкрил още тогава, когато се е усъмнил, че неговата карта може да е подправена. И може тази да е повода да не е поискал да заяви за опасенията си. Ако тази Комисия след време реши да ме разкрие, като нищо ще ме унищожават. Ето я логиката. Затова Комисията по досиетата в действителност би трябвало да се закрие, с цел да може органите за сигурност да имат независимост на деяние и да работят професионално.
Нашият посетител
Полковникът от запаса Николай Цанов е роден на 15 март 1952 година в Кула, Видинско. Завършил е инженер – компютърна техника. Работил е в Институт по изчислителна техника, по-късно в контраразузнаването и разузнаването на България. Най-дълго е работил в българското научно-техническо разузнаване. Бил е в Норвегия в Осло и в Съединени американски щати в Ню Йорк като заместник-търговски представител. В Ню Йорк взе участие в организацията по приемането на страната ни в Световната банка и в МВФ. След завръщането си у нас работи в Национална разузнавателна служба в икономическото направление. Сега е заместник-председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ