Адът е тук
Терорът удари Барселона, предотвратиха офанзива в Камбрилс, броят на жертвите пораства, ранените са десетки, царува информативен безпорядък, международните водачи си разменят съболезнования, а терористите още веднъж излизат добре квалифицираните спечелили в сякаш цялостното със специфични елементи и органи на реда всекидневие на европееца.
Уважаеми читатели, пъкълът е тук - измежду трупове, суматоха, ранени, разплакани, страхуващи се хора. След всеки атентат пъкълът се настанява още веднъж на комфортно място в душите ни, човърка ги, дълбае в тях и ги докарва до цялостно претръпване.
Взрив, конфликт, мъртви, жертви, пукотевица, писъци - четеш и разбираш, че през вчерашния ден, оня ден, е било същото някъде другаде. В медиите броим жертвите като някакви параноични статистици, специалистите по антитероризъм към този момент няма какво ново даже да кажат, изключителните излъчвания демонстрират хаоса в другояче подредения и цивилизован свят на Европа, а международните водачи лицемерничат в драматичността си. Толкова!
А те съумяват да сложат ръка над свободата ни, до момента в който ние поставяме цветя, палим свещи и се свиваме в скръбта си за починалите - мир на праха им. Те взимат един камион и газят нашия метод на живот. И като че ли нищо по-лесно от това. Няма механизми, няма сили, които да предотвратят сходен гнет.
Адът е тук - измежду плюшени мечета, подправена взаимност, обляна в кръв, и цялостната безпомощност, в която претърпява Европа.
Уважаеми читатели, пъкълът е тук - измежду трупове, суматоха, ранени, разплакани, страхуващи се хора. След всеки атентат пъкълът се настанява още веднъж на комфортно място в душите ни, човърка ги, дълбае в тях и ги докарва до цялостно претръпване.
Взрив, конфликт, мъртви, жертви, пукотевица, писъци - четеш и разбираш, че през вчерашния ден, оня ден, е било същото някъде другаде. В медиите броим жертвите като някакви параноични статистици, специалистите по антитероризъм към този момент няма какво ново даже да кажат, изключителните излъчвания демонстрират хаоса в другояче подредения и цивилизован свят на Европа, а международните водачи лицемерничат в драматичността си. Толкова!
А те съумяват да сложат ръка над свободата ни, до момента в който ние поставяме цветя, палим свещи и се свиваме в скръбта си за починалите - мир на праха им. Те взимат един камион и газят нашия метод на живот. И като че ли нищо по-лесно от това. Няма механизми, няма сили, които да предотвратят сходен гнет.
Адът е тук - измежду плюшени мечета, подправена взаимност, обляна в кръв, и цялостната безпомощност, в която претърпява Европа.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




