„Територия на терора“ е политически трилър. В семейната ни традиция

„ Територия на терора “ е политически трилър. В фамилната ни традиция има дълъг лист със забрани, две от най-важните са „ в никакъв случай не яж макарони със сирене и захар “ и „ не чети политически трилъри “. Ако с първата би се съгласил всеки италианец, който е с мозъка си, то втората стъпва върху горчивия ни опит, съгласно който политическите трилъри са свързани с всякакви теории на конспирацията, а те рядко са освен това от досадни или натоварващи, нормално и двете.Но тук беше пусната една въдичка, която въпреки всичко захапах – името на Хилари Клинтън като съавтор, паралелно до това на Луиз Пени, прославената канадска авторка на престъпни романи с основен воин контрольор Гамаш.Не знам за какво Хилари Клинтън се е впуснала в писателското занятие, може би с цел да си запълни времето, откакто към този момент се е отказала от битката за Белия дом, или пък с цел да не остане по-назад от мъжа си Бил, който е написал цели два! трилъра в съавторство със самия Джеймс Патерсън. А за какво не и да поразчисти политически сметки - в романа ясно прозират облиците на Доналд Тръмп, Владимир Путин и още няколко по-маловажни президенти и алайтоляси. Всъщност никой воин в „ Територия на терора “ не е по-жалък от някогашния президент Ерик Дън, очевиден пестник по розовобузото лице на Тръмп, от който Хилари Клинтън загуби трагично на изборите за президент през 2016 година. Тогава тя като претендент на Демократическата партия завоюва близо 3 милиона гласа повече, само че заради особеностите на американската изборна система за победител беше разгласен Тръмп.Признавам, че госпожа Клинтън ми е симпатична, дали тъй като беше пострадала в абсурда към Моника Люински, само че остана до мъжа си, а двамата са дружно и до момента, или пък поради гадничките способи, по които беше обиждана – неприятни тоалети, тежка фигура, дебели глезени и така нататък След като прочетох „ Територия на терора “ тя ми стана още по-симпатична, тъй като книгата е добра, в действителност демонски увлекателна.Разказва за държавния секретар на Съединени американски щати Елън Адамс, до неотдавна собственичка на медийна империя и отявлена противничка на новоизбрания президент Дъглас Уилямс, жена с темперамент, само че без опит в огромната политика. Кариерата й на държавен секретар стартира с провал, само че до момента в който се пробва да разбере кой я е подвел, Елън напипва голям скрит план. В Лондон, Париж и Франкфурт избухват бомби в рейсове, жертвите са доста, само че скоро излиза наяве, че тези атентати са единствено подготовка за огромен удар в Америка. Докато историята се разплита в гневен темп, е забавно да се види по какъв начин работи висшата американска администрация, а тук Хилари Клинтън е същински специалист. Все отново е била държавен секретар при президента Обама, а и е употребила жокера помощ от другар. В следговора на книгата Луиз Пени написа, че персонално Бил Клинтън е чел първата чернова на книгата и подлагал на критика описаните дейности на президента Дъглас Уилямс с думите, че „ един президент не би направил това “. В трилъра има всичко, на което феновете на жанра могат да се надяват – скрит план на най-високо равнище, съветска мафия, ирански секрети служби, корумпирани учени, талибани, американски специфични елементи, ровене в непознати компютри, подправени следи, неизбежни жертви, назад преброяване до колосален гърмеж, освен това всичко е в отлично движение, от което на моменти безусловно се задъхваш. Но има и едно равнище на експертност, което просто се усеща в описанията и прави нещата да наподобяват оптимално достоверни. Е, без ненапълно прекомерно американския край, само че нали в продукцията са забъркани Хилари и нейният Бил… Все отново тъпо, че тя не стана президент. Щеше да е забавно да забележим Бил Клинтън в ролята на… по какъв начин ли биха го наричали - първи господин или президентш?В никакъв случай не пропускайте страниците с благодарности на двете авторки – разкриват забавни обстоятелства за написването на книгата и за тях самите. Луиз Пени признава, че много се стреснала, когато получила предложение от литературния си сътрудник да стане съавтор на госпожа Клинтън, макар че двете се познавали и преди този момент около обща другарка. Но тогава за следващ път си припомнила последните думи на ирландския стихотворец Шеймъс Хини - Noli timere, не се опасявай. Всъщност имала ги написани на афиш в стаята, където работела над книгите си. Подходящи са за писатели, политици, публицисти, май за всеки. Noli timere.От издателство " Софтпрес "