Все по-високи температури и рекорди – това ли е новото нормално?
“Тепературните върхове през 2023 година бяха невиждани по света и в България ”. Това съобщи климатологът доктор Симеон Матев, който показа през днешния ден пред публицисти презентация на тематика: “Защо 2023 година беше най-топлата година в света и България ”.
Събитието беше проведено от научно-популярната платформа " Климатека ", а доктор Симеон Матев направи климатологичен разбор на факторите и данните, които стоят зад температурните върхове, на които станахме очевидци през миналата година.
“2023 година беше най-топлата година в света от 1850 година насам, откогато се вършат систематични метеорологични наблюдения. Като междинната световна температура беше 14,98°C, което е с 0,17°C повече от предходната най- висока годишна стойност през 2016 година Миналата година е била по-топла с 0,60°C от междинната за интервала 1991 – 2020 година и с 1,48°C от прединдустриалното равнище от 1850 – 1900 година ”, изясни Симеон Матев и показа какви бяха върховете по света.
Освен най-топла година, в международен мащаб през 2023 година бяха усъвършенствани и редица други върхове. Всеки месец – от юни до декември, е бил рекордно топъл – с по-голямо температурно отклоняване от всеки един подобаващ месец, в която и да е предишна година. Юли и август пък бяха най-топлите два месеца като безспорна температура в историята.
“Лятото беше най-топлият сезон измерван в миналото ”, сподели Симеон Матев.
2023 година е първата година, през която всеки един ден е с над 1 °C температурно отклоняване от нормата по отношение на прединдустриалното равнище от 1850 – 1900 година Близо 50% от дните са били с повече от 1,5°C по-топли от равнището от 1850 – 1900 година, а 2 дни през ноември са били с повече от 2°C по-топли, което се случва за пръв път в историята. 2023 година усъвършенства националните върхове в 77 страни из целия свят, като това са региони, където живеят 2,3 милиарда души. Част от страните, в които бяха регистрирани нови рекордни годишни стойности са Китай, Бразилия, Япония, Мексико, Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, Украйна, както и в Гърция, Сърбия и България.
2023 година беше втората най-топла за Европа
Въпреки, че не беше най-топлата година за остарелия континент, 2023 година се регистрира с редица други върхове. Например всички месеци от годината бяха със междинни температури към и над нормата, като месец май беше единственият месец под нормата. А септември е най-топлият в историята, с 0,5°C по-топъл от предходния рекордьор през 2020 година Зимата беше втората най-топла в историята. А през лятото имаше няколко горещи талази с голям брой счупени дневни температурни върхове и дълги безвалежни интервали, довели в някои страни до тежки суши и пожари. Есента е втората най-топла, единствено с 0,03°C по-хладна от есента на 2020 година Обилни и интензивни превалявания провокираха обилни наводнения на целия континент.
2023 година беше и най-топлата година в метеоисторията на България
Важно е да се означи че от 2011 година насам не е имало година, която е с температури под нормите. А единствено за последните 30 години междинната температура в страната ни се е повишила с 0,8 до 1 °С. Най-голямо стопляне се наблюдаваше в Централен Предбалкан, в централните елементи на Дунавската низина, в доста региони на Североизточна България, като Лудогорието и елементи от Черноморското ни крайбрежие. През 2023 година бяха сложени и няколко сезонни върхове, като зимата и есента са най-топлите досега в историята ни, а лятото е третото най-топло с няколко горещи талази и рекордно топъл дълъг интервал в края на юли.
“Годината беше белязана и с доста рискови феномени, в това число интензивни превалявания и наводнения, като през юни, септември и ноември бяха най-масовите и с огромни вреди ”, изясни доктор Матев.
Какви са аргументите за върховете през 2023 г.
Една от главните аргументи за върховете е провокираните от индивида климатични промени. През 2023 година атмосферните концентрации на въглероден диоксид и метан продължиха да се повишават, като доближиха рекордни равнища от минимум 800 000 години. В допълнение на антропогенния напън, имаше и редица естествени фактори, които изиграха значима роля, като един от тях беше феноменът Ел Ниньо, чиито признаци се появиха напролет на 2023 година Друг значим фактор беше рекордно високата температура на океанската вода, която имаше исторически най-високи стойности от април до декември. Изригването на вулкана Хунга Тонга, едно от най-мощните вулканични изригвания, също способства за стоплянето, заради нарасналата централизация на водна пара.
Какви са следствията?
Последствията от затоплящия се климат имат редица проявяване от друг темперамент. Екстремните горещини засегнаха доста елементи на света. Горските пожари в Хавай, Канада и Европа доведоха до загуба на животи, заличаване на домове и огромно замърсяване на въздуха. Наводнения, свързани с рискови превалявания от средиземноморския циклон Даниел, засегнаха Гърция, България, Турция и Либия. Антарктическият морски лед доближи рекордно ниски равнища през 8 месеца от 2023 г.
През февруари беше регистрирана най-ниската месечна и дневна стойност откогато се вършат наблюдения. А равнището на международния океан продължава да се повишава, като през последните 3 десетилетия се следи доста ускорение на покачването. Симеон Матев посочи, че по-високите температури имат и редица неподходящи резултати върху здравето на хората. Според Световната здравна организация климатичните промени усилват смъртните случаи, като дребна част от проявленията върху здравето са топлинен стрес, увреждане на белите дробове от димa от горски пожари, както и взрив на комарите, пренасящи заболявания.
Според отчет на Climate Central, 90% от международното население (7,3 млрд души) са претърпели най-малко 10 дни с температури, мощно повлияни от изменението на климата, климатичните промени са създали тези температури най-малко 3 пъти по-вероятни. А 73% от международното население е изпитало тези температури в продължение на повече от 1 месец. A всеки четвърти човек по света е претърпял рискови горещини, които са траяли най-малко 5 дни, като изменението на климата е направило тези многодневни горещини най-малко 2 пъти по-вероятни. Затоплящият се климат крие и редица социално-икономически въздействия и провокации. Част от тях са неустановеност в земеделския бранш, който е подложен на засушавания, интензивни превалявания, градушки, смяна в температурните условия. Друг значим аспект е уязвимостта на водните запаси, заради риска от по-чести и по- продължителни засушавания, по-трудно прогнозиране на водния баланс, ограничаване в потреблението на Водноелектрическа централа и други От друга страна, има опасности и за енергийния бранш, заради невъзможността за тъкмо прогнозиране на потреблението на електрическа енергия. И не на последно място са и провокациите в туристическия отрасъл, заради неустановеност в планирането на туристически действия.
Какви са упованията за 2024 година и отсега нататък?
“Феноменът Ел Ниньо ще продължи най-вероятно доникъде на 2024 година, само че въздействието му ще се усеща няколко месеца по-късно. Прогнозната междинна световна температура за 2024 година е 1,34 – 1,58 °C над междинната за прединдустриалния интервал, което демонстрира, че можем да станем очевидци на нови температурни върхове и през новата година. Очаква се това да е 11-та поредна година, с температури от най-малко 1 °C над прединдустриалните равнища ”, изясни доктор Матев.
Очакванията са, че рисковите феномени и събития ще бъдат още повече на брой и с по- огромен териториален обсег.
По думите на доктор Симеон Матев човешкото въздействие има огромен принос както за климатичните промени, по този начин и в частност за тази най-топла година в света и в България, в която бяха усъвършенствани доста температурни върхове. Вече сме очевидци по какъв начин рисковите феномени стават все по- интензивни и по-чести, а човешките жертви и икономическите вреди се усилват.
“Тази рекордна година е ослепителен образец за изискванията, които скоро могат да станат типични за един по-топъл свят. Именно по тази причина са нужни съответни ограничения за справяне и акомодация с климатичните промени и техните проявления, както в международен проект, по този начин и на национално равнище ”, сподели още той.
Последвайте канала на
Събитието беше проведено от научно-популярната платформа " Климатека ", а доктор Симеон Матев направи климатологичен разбор на факторите и данните, които стоят зад температурните върхове, на които станахме очевидци през миналата година.
“2023 година беше най-топлата година в света от 1850 година насам, откогато се вършат систематични метеорологични наблюдения. Като междинната световна температура беше 14,98°C, което е с 0,17°C повече от предходната най- висока годишна стойност през 2016 година Миналата година е била по-топла с 0,60°C от междинната за интервала 1991 – 2020 година и с 1,48°C от прединдустриалното равнище от 1850 – 1900 година ”, изясни Симеон Матев и показа какви бяха върховете по света.
Освен най-топла година, в международен мащаб през 2023 година бяха усъвършенствани и редица други върхове. Всеки месец – от юни до декември, е бил рекордно топъл – с по-голямо температурно отклоняване от всеки един подобаващ месец, в която и да е предишна година. Юли и август пък бяха най-топлите два месеца като безспорна температура в историята.
“Лятото беше най-топлият сезон измерван в миналото ”, сподели Симеон Матев.
2023 година е първата година, през която всеки един ден е с над 1 °C температурно отклоняване от нормата по отношение на прединдустриалното равнище от 1850 – 1900 година Близо 50% от дните са били с повече от 1,5°C по-топли от равнището от 1850 – 1900 година, а 2 дни през ноември са били с повече от 2°C по-топли, което се случва за пръв път в историята. 2023 година усъвършенства националните върхове в 77 страни из целия свят, като това са региони, където живеят 2,3 милиарда души. Част от страните, в които бяха регистрирани нови рекордни годишни стойности са Китай, Бразилия, Япония, Мексико, Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, Украйна, както и в Гърция, Сърбия и България.
2023 година беше втората най-топла за Европа
Въпреки, че не беше най-топлата година за остарелия континент, 2023 година се регистрира с редица други върхове. Например всички месеци от годината бяха със междинни температури към и над нормата, като месец май беше единственият месец под нормата. А септември е най-топлият в историята, с 0,5°C по-топъл от предходния рекордьор през 2020 година Зимата беше втората най-топла в историята. А през лятото имаше няколко горещи талази с голям брой счупени дневни температурни върхове и дълги безвалежни интервали, довели в някои страни до тежки суши и пожари. Есента е втората най-топла, единствено с 0,03°C по-хладна от есента на 2020 година Обилни и интензивни превалявания провокираха обилни наводнения на целия континент.
2023 година беше и най-топлата година в метеоисторията на България
Важно е да се означи че от 2011 година насам не е имало година, която е с температури под нормите. А единствено за последните 30 години междинната температура в страната ни се е повишила с 0,8 до 1 °С. Най-голямо стопляне се наблюдаваше в Централен Предбалкан, в централните елементи на Дунавската низина, в доста региони на Североизточна България, като Лудогорието и елементи от Черноморското ни крайбрежие. През 2023 година бяха сложени и няколко сезонни върхове, като зимата и есента са най-топлите досега в историята ни, а лятото е третото най-топло с няколко горещи талази и рекордно топъл дълъг интервал в края на юли.
“Годината беше белязана и с доста рискови феномени, в това число интензивни превалявания и наводнения, като през юни, септември и ноември бяха най-масовите и с огромни вреди ”, изясни доктор Матев.
Какви са аргументите за върховете през 2023 г.
Една от главните аргументи за върховете е провокираните от индивида климатични промени. През 2023 година атмосферните концентрации на въглероден диоксид и метан продължиха да се повишават, като доближиха рекордни равнища от минимум 800 000 години. В допълнение на антропогенния напън, имаше и редица естествени фактори, които изиграха значима роля, като един от тях беше феноменът Ел Ниньо, чиито признаци се появиха напролет на 2023 година Друг значим фактор беше рекордно високата температура на океанската вода, която имаше исторически най-високи стойности от април до декември. Изригването на вулкана Хунга Тонга, едно от най-мощните вулканични изригвания, също способства за стоплянето, заради нарасналата централизация на водна пара.
Какви са следствията?
Последствията от затоплящия се климат имат редица проявяване от друг темперамент. Екстремните горещини засегнаха доста елементи на света. Горските пожари в Хавай, Канада и Европа доведоха до загуба на животи, заличаване на домове и огромно замърсяване на въздуха. Наводнения, свързани с рискови превалявания от средиземноморския циклон Даниел, засегнаха Гърция, България, Турция и Либия. Антарктическият морски лед доближи рекордно ниски равнища през 8 месеца от 2023 г.
През февруари беше регистрирана най-ниската месечна и дневна стойност откогато се вършат наблюдения. А равнището на международния океан продължава да се повишава, като през последните 3 десетилетия се следи доста ускорение на покачването. Симеон Матев посочи, че по-високите температури имат и редица неподходящи резултати върху здравето на хората. Според Световната здравна организация климатичните промени усилват смъртните случаи, като дребна част от проявленията върху здравето са топлинен стрес, увреждане на белите дробове от димa от горски пожари, както и взрив на комарите, пренасящи заболявания.
Според отчет на Climate Central, 90% от международното население (7,3 млрд души) са претърпели най-малко 10 дни с температури, мощно повлияни от изменението на климата, климатичните промени са създали тези температури най-малко 3 пъти по-вероятни. А 73% от международното население е изпитало тези температури в продължение на повече от 1 месец. A всеки четвърти човек по света е претърпял рискови горещини, които са траяли най-малко 5 дни, като изменението на климата е направило тези многодневни горещини най-малко 2 пъти по-вероятни. Затоплящият се климат крие и редица социално-икономически въздействия и провокации. Част от тях са неустановеност в земеделския бранш, който е подложен на засушавания, интензивни превалявания, градушки, смяна в температурните условия. Друг значим аспект е уязвимостта на водните запаси, заради риска от по-чести и по- продължителни засушавания, по-трудно прогнозиране на водния баланс, ограничаване в потреблението на Водноелектрическа централа и други От друга страна, има опасности и за енергийния бранш, заради невъзможността за тъкмо прогнозиране на потреблението на електрическа енергия. И не на последно място са и провокациите в туристическия отрасъл, заради неустановеност в планирането на туристически действия.
Какви са упованията за 2024 година и отсега нататък?
“Феноменът Ел Ниньо ще продължи най-вероятно доникъде на 2024 година, само че въздействието му ще се усеща няколко месеца по-късно. Прогнозната междинна световна температура за 2024 година е 1,34 – 1,58 °C над междинната за прединдустриалния интервал, което демонстрира, че можем да станем очевидци на нови температурни върхове и през новата година. Очаква се това да е 11-та поредна година, с температури от най-малко 1 °C над прединдустриалните равнища ”, изясни доктор Матев.
Очакванията са, че рисковите феномени и събития ще бъдат още повече на брой и с по- огромен териториален обсег.
По думите на доктор Симеон Матев човешкото въздействие има огромен принос както за климатичните промени, по този начин и в частност за тази най-топла година в света и в България, в която бяха усъвършенствани доста температурни върхове. Вече сме очевидци по какъв начин рисковите феномени стават все по- интензивни и по-чести, а човешките жертви и икономическите вреди се усилват.
“Тази рекордна година е ослепителен образец за изискванията, които скоро могат да станат типични за един по-топъл свят. Именно по тази причина са нужни съответни ограничения за справяне и акомодация с климатичните промени и техните проявления, както в международен проект, по този начин и на национално равнище ”, сподели още той.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ