Гравитационната сингулярност на черната дупка стана на половин век
Теоремата на Роджър Пенроуз за сингулярността на черната дупка навърши половин век.
За фамозното разследване от общата доктрина на относителността (ОТО), което вкарва понятието гравитационна сингулярност, за първи път споделя английският математик и физик Роджър Пенроуз, припомнят Classical and Quantum Gravity и ScienceDaily.
През 1965 година в сп. Physical Review Letters Пенроуз разгласява публикация със заглавието „ Гравитационният колапс и пространствено-времевите сингулярности “. В публикацията си ученият обосновава изказванието, описващо възникването на черната дупка и свързаната с нея гравитационна сингулярност.
Колапсът допуска образуването на по този начин наречената повърхнина капан, водеща към еволюция на звездите в черна дупка. Със възникването на черната дупка е обвързвано понятието сингулярност – специфичност на пространство-времето, където уравненията на общата доктрина на относителността водят към неточни от физическа позиция решения.
Теоремата на Пенроуз се счита за първия математически непоколебим резултат от теорията на Айнщайн. Скоро по-късно ученият дружно с английския физик-теоретик Стивън Хокинг открили, че в далечното минало Вселената (преди Големия взрив) е имала начално положение с безпределно плътна маса.
Сингулярностите, които пораждат в ОТО и са разказани в работите на Пенроуз и Хокинг, не се поддават на пояснение в актуалната физика. По-конкретно това води към неспособност за изложение на природата преди Големия гърмеж без привличането на спомагателни хипотези и теории, в частност и.
ОТО се основава на пропорционалността на инерционната и гравитационната маса и свързва резултатите на гравитационното привличане с четириизмерна неевклидова геометрия на пространство времето.
В случай на едва гравитационно поле теорията на Айнщайн води към закона за всемирно привличане на Нютон и плоско пространство.
