Oчаквам търсенето на ипотечни кредити да продължи
Теодора Петкова е ръководител на Управителния съвет и основен изпълнителен шеф на УниКредит Булбанк от 2019 година. Започва кариерата си в банката през 2002 година като кредитен анализатор и става старши управител на екипа за корпоративно кредитиране през 2007-а.
От 2009 до 2015 година тя е шеф на ръководство " Кредитен риск ", а през септември 2015 година става шеф на Международния център в Корпоративно, капиталово и частно банкиране. Преди да оглави банката тя е член на УС и основен риск шеф, както и ръководител на Кредитния съвет на банката, на Комитета по провизиране и реструктуриране и член на Кредитния комитет.
Теодора Петкова е член на Надзорния съвет на УниКредит Кънсюмър Файненсинг и има дълголетен опит като член на Борда на шефовете на УниКредит Факторинг. Тя е магистър по финанси от УНСС и има Global Executive MBA от Carlson Business School на University of Minnesota и от Vienna University of Economics and Business.
Г-жо Петкова, " Уникредит Булбанк " съумя да резервира водещата си позиция на банка с най-големи активи през 2020 година. Какъв е вашият прочит на резултатите на ръководената от вас банка и на бранша като цяло през пандемичната година?
- Резултатите на банковия бранш на страната са отражение на всичко, което се случва освен в българската стопанска система, само че и в международен мащаб. От друга страна, когато приказвам за резултатите на УниКредит Булбанк, няма по какъв начин да не доклада, че банката завърши годината с размер на активите, който обезпечи първото ни място в тази ранглиста. Това ни радва, само че и ни задължава, защото размерът на банката се асоциира със непоклатимост и доверие.
Мисля също, че това е единствено един от индикаторите, който посочва сполучливо привършване на годината. Освен номер 1 по активи, ние сме банката с най-хубави индикатори във връзка с успеваемост на разноските. Освен това равнището ни на капитализация е много над междинното и имаме извънредно добра ликвидност.
Банковият бранш у нас като цяло се оправи сносно в тази изключителна конюнктура. Когато приказваме за равнището на капитализация в бранша, би трябвало да отчетем и облагата, която регулаторите - напълно разумно, чакат да бъде капитализирана. В подобен случай финансовото равнище на бранша би било над 23%. Банките влязоха в рецесията с отлични индикатори и завършват 2020 година устойчиво.
Същевременно в резултатите и на банковия бранш, и на " УниКредит Булбанк " откри отражение и фактът, че сме финансов сътрудник на действителния бизнес и на семействата. В изискванията на рецесия регулаторите очакват, че ние доста пруденциално ще отчетем опцията огромна част от клиентите ни да имат усложнения в заплащанията и ще вземем под внимание изменящите се отрицателни макроикономически индикатори. Всъщност финансовият бранш напълно дисциплинирано обезпечи резултатите си с хранителни запаси, с цел да посрещне вероятности от неплащане след излизането от мораториума по заемите.
Няма по какъв начин да не доклада, че през 2020 година банковият бранш направи спомагателни оперативни и капиталови разходи, с цел да се пригоди към новата действителност и новия метод за правене на бизнес. От една страна, вътрешно дигитализирахме процесите си, а от друга – създадохме опция за клиентите да банкират безвредно от у дома. Това докара и до спомагателни вложения, които да обезпечат сигурността на процесите.
Оптимистични ли са прогнозите ви за 2021-ва?
- През тази година има сдържан оптимизъм. Искрено се надявам, че рисковете пред стопанската система, които са свързани със значителното забавяне в битката с пандемията, поради забавената ваксинация, няма да се осъществен.
Банковият бранш продължава да работи на облага, въпреки и свиваща се. Ще успее ли да я запази в идващите месеци или може да излезе и на загуба?
- И като клиент, и като банкер би трябвало да кажа, че е извънредно значимо банковият бранш да е постоянен и да генерира позитивни резултати. " УниКредит Булбанк " извънредно деликатно оцени риска от неплащане след излизането от мораториума. Ако и сътрудниците ни от другите банки са подходили по този метод чакам, че към този момент сме акумулирали огромния потрес и негативите в резултатите си за предходната година. Като че ли банките се научиха да работят в условия на провокации от позиция както на приходите, по този начин и на разноските, а и на облагата. В условия на рецесия като че ли свикнахме да се приспособяваме. Банковият бранш е в положение, в което възвръщаемостта на капитала е по-голяма от цената на капитала. В Европа е много друго, защото две трети от банките не са в тази обстановка.
Споменахте заделянето на хранителни запаси и приключването на мораториума. Приблизително каква част от клиентите ви, които са се възползвали от отсрочката, няма да съумеят да се върнат към постоянното обслужване на заемите?
- Общият дял от портфейла ни, който попадна под първата вълна на мораториума, е сравним с общото равнище за банковата система. Малко над 8 милиарда лева е размерът на отсрочените заеми в банковата система. Едноцифрен е процентът на клиенти присъединили се във втората вълна на мораториума без да са били ползватели на облекчени ограничения през първата фаза. Тоест това са бизнес клиентите и семействата, които са в риск. Хубавото е, че огромна част от нашия портфейл към този момент е излязъл от мораториум. Също по този начин заявките с искане за пролонгация към този момент са нищожен брой, макар че срокът за подаването им изтича на 31 март.
Огромната част от експозициите, които излизат от мораториум, съумяват да посрещат заплащанията. Говорим за към 10-11%, които имат усложнения. Тези усложнения в действителност се показват в закъснения до 30 дни. Някои клиенти споделят, че това се дължи на загуба на привички да погасяват в точния момент. След увещание от страна на банката те възвръщат заплащанията си. Все отново мисля, че едни 10% са минимумът експозиции, които няма да могат да се върнат към обикновено заплащане. Така или другояче, отвън мораториума ние имаме самостоятелен метод към всеки клиент и сме подготвени да дискутираме най-хубавата опция за него, стига да е съобразена с предписанията, които имаме от регулатора за оценката на риска и отразяването им във финансовите ни резултати.
Това автоматизирано ни препраща към тематиката за регулациите. " УниКредит Булбанк " към този момент е една от българските банки под директния контрол на Европейската централна банка. Тя твърди, че оказва напън за намаляването на необслужваните заеми. Изострен ли е разговорът, има ли някакви съответни наставления към българския банков бранш?
- Регулациите за справяне с необслужваните заеми в действителност са отпреди няколко години, по-конкретно от 2016 година. Още тогава ние, като част от групата " УниКредит ", която е под надзора на ЕЦБ, имахме тактика, с която да отговорим на условията на регулатора. Очакванията на ЕЦБ не са трансформирали и те са, че при дял на необслужваните експозиции над 5%, е належащо да се ползва упоменатата тактика. Така че количествените условия на регулатора остават и неговото очакване е, че банките ще имат ясна тактика за справяне с необслужваните експозиции.
Съвсем разумно е кредитният риск да бъде едно от главните терзания на регулатора при изискване, че в международен мащаб банките минаха през нужда да са част от решението на рецесията. Редно е да спомене, че регулаторите ни дадоха инструмент за това - да вземем за пример облекченото отнасяне при мораториума.
В България сносно си научихме урока по какъв начин да се оправяме самодейно с необслужваните експозиции. Затова не срещаме никаква спомагателна преса от страна на регулатора. По-скоро упованията са да съблюдаваме техните политики, както във връзка с необслужваните заеми, по този начин и на новата политика, която е обвързвана с отпущането на нови заеми и техния мониторинг.
Да, само че на европейско ниво се оферират тактики за понижаване на " неприятните заеми ". Как гледате на концепцията за основаване на национални сдружения за ръководство на активите, която е част от тези тактики?
- Мисля, че това е обвързвано с притесненията на регулатора за резултата на необслужваните експозиции върху стабилността на банките в Европейския съюз. Търсят се разновидности за бързо подкрепяне на банките в Европа. Това обаче по-скоро се отнася за стопанските системи, в които както означих, възвръщаемостта на капитала е по-малка, в сравнение с цената му. Натрупването на необслужвани експозиции, от една страна, ще бъде обвързвано с спомагателни разноски за банките, а от друга, значително ще утежни тяхната опция да вземат участие като деен сътрудник на бизнеса в процеса по възобновяване. Затова се търсят благоприятни условия.
Не мисля, че за България е належащо такова подкрепяне. Ние минахме през обстановка, при която банковият бранш беше с 20% дял на необслужвани експозиции. Към края на 2020 година този дял падна до 8.2%. Ако отстраняваме отписванията, които секторът е направил, делът е към 9.4%, само че при много високо равнище на капитализация. През годините банките съумяха да осъществят много положителни схеми и вътрешни модели за понижаване на риска. В момента, в който пазара го разреши, още веднъж ще има опция и за продажби на портфейли.
Като цяло прогнозите са за закъснение на растежа на кредитирането. На кои сегменти залагате, с цел да поддържате кредитния поток?
Заради невиждана рецесия се стовари върху всички ни и в човешки, и в бизнес проект, моите упования за миналата година бяха кредитирането да се забави. Очаквах, че тогава ще се понижи рискът и клиентите ни ще са доста по-консервативни. Но не видяхме закъснение в кредитирането. Тази година банките остават част от решението на рецесията и ще опитаме да подкрепим клиентите си с оборотен капитал в сложен миг. Ние сме отворени за бизнес и позицията ни е, че би трябвало да сме катализатори на възобновяване. Не вършим взаимни отстъпки с риска, само че и нямаме забрани да кредитираме браншове. Дори и бранш " Туризъм ", който е най-силно обиден от рецесията, е в листата ни с клиенти, които преглеждаме за финансиране. Очаквам да продължи търсенето на ипотечни заеми. Потребителското кредитиране като дял от Брутният вътрешен продукт доближи своя условен връх. Не мисля, че темповете на растеж ще бъдат толкоз огромни при него. Надявам се бизнесът да стартира да осъществя плановете, които краткотрайно беше поставил на пауза.
Някои европейски банки към този момент регистрират като проблем натрупването на " защитни спестявания " под формата депозити и постановат негативни лихви. Подобни трендове има и при бизнес влоговете у нас. Да чакаме ли отрицателни лихвени проценти и по депозитите на семействата?
- Истината е, че новото обикновено и новите условия, при които ще вършим бизнес, са такива. Нивото на спестяванията в банките както в България, по този начин и в редица други европейски страни, е доста високо. Към днешна дата 59% от Брутният вътрешен продукт е под формата на депозити в банките.
В спешната 2020 година размерът на депозитите в банковата система набъбна с към 10%. Но колкото е по-голяма несигурността, толкоз повече бизнесът и семействата са склонни да икономисват. За банките ликвидността е разход. Освен в депозитната база, ликвидността набъбна и поради това, че в изискванията на рецесия регулаторът разумно наложи спомагателни ограничавания за пласирането на ликвидност. Банките към този момент нямат различни нискорискови благоприятни условия за разпространение на ликвидност.
Сега размерът на свръхрезервите, които банковата система поддържа в Българска народна банка са големи. Те също имат своята цена и тя не е загадка за никого. Така че поддържането на тази свръхликвидност за нас съставлява значителен разход. Банките въпреки всичко сме бизнес, въпреки и мощно контролиран и с спомагателни отговорности, тъй че би трябвало да усъвършенстваме разноските си.
За клиентите, които са физически лица, бих споделила, че това би се случило при равнища на депозити, за които банките са поръчител, че депозантите са добре обезпечени. Също по този начин и при изискванията на добре показана опция. Но искрено казано, не го изключвам.
Благодаря ви за този диалог!
Разговора води Атанаси Петров
От 2009 до 2015 година тя е шеф на ръководство " Кредитен риск ", а през септември 2015 година става шеф на Международния център в Корпоративно, капиталово и частно банкиране. Преди да оглави банката тя е член на УС и основен риск шеф, както и ръководител на Кредитния съвет на банката, на Комитета по провизиране и реструктуриране и член на Кредитния комитет.
Теодора Петкова е член на Надзорния съвет на УниКредит Кънсюмър Файненсинг и има дълголетен опит като член на Борда на шефовете на УниКредит Факторинг. Тя е магистър по финанси от УНСС и има Global Executive MBA от Carlson Business School на University of Minnesota и от Vienna University of Economics and Business.
Г-жо Петкова, " Уникредит Булбанк " съумя да резервира водещата си позиция на банка с най-големи активи през 2020 година. Какъв е вашият прочит на резултатите на ръководената от вас банка и на бранша като цяло през пандемичната година?
- Резултатите на банковия бранш на страната са отражение на всичко, което се случва освен в българската стопанска система, само че и в международен мащаб. От друга страна, когато приказвам за резултатите на УниКредит Булбанк, няма по какъв начин да не доклада, че банката завърши годината с размер на активите, който обезпечи първото ни място в тази ранглиста. Това ни радва, само че и ни задължава, защото размерът на банката се асоциира със непоклатимост и доверие.
Мисля също, че това е единствено един от индикаторите, който посочва сполучливо привършване на годината. Освен номер 1 по активи, ние сме банката с най-хубави индикатори във връзка с успеваемост на разноските. Освен това равнището ни на капитализация е много над междинното и имаме извънредно добра ликвидност.
Банковият бранш у нас като цяло се оправи сносно в тази изключителна конюнктура. Когато приказваме за равнището на капитализация в бранша, би трябвало да отчетем и облагата, която регулаторите - напълно разумно, чакат да бъде капитализирана. В подобен случай финансовото равнище на бранша би било над 23%. Банките влязоха в рецесията с отлични индикатори и завършват 2020 година устойчиво.
Същевременно в резултатите и на банковия бранш, и на " УниКредит Булбанк " откри отражение и фактът, че сме финансов сътрудник на действителния бизнес и на семействата. В изискванията на рецесия регулаторите очакват, че ние доста пруденциално ще отчетем опцията огромна част от клиентите ни да имат усложнения в заплащанията и ще вземем под внимание изменящите се отрицателни макроикономически индикатори. Всъщност финансовият бранш напълно дисциплинирано обезпечи резултатите си с хранителни запаси, с цел да посрещне вероятности от неплащане след излизането от мораториума по заемите.
Няма по какъв начин да не доклада, че през 2020 година банковият бранш направи спомагателни оперативни и капиталови разходи, с цел да се пригоди към новата действителност и новия метод за правене на бизнес. От една страна, вътрешно дигитализирахме процесите си, а от друга – създадохме опция за клиентите да банкират безвредно от у дома. Това докара и до спомагателни вложения, които да обезпечат сигурността на процесите.
Оптимистични ли са прогнозите ви за 2021-ва?
- През тази година има сдържан оптимизъм. Искрено се надявам, че рисковете пред стопанската система, които са свързани със значителното забавяне в битката с пандемията, поради забавената ваксинация, няма да се осъществен.
Банковият бранш продължава да работи на облага, въпреки и свиваща се. Ще успее ли да я запази в идващите месеци или може да излезе и на загуба?
- И като клиент, и като банкер би трябвало да кажа, че е извънредно значимо банковият бранш да е постоянен и да генерира позитивни резултати. " УниКредит Булбанк " извънредно деликатно оцени риска от неплащане след излизането от мораториума. Ако и сътрудниците ни от другите банки са подходили по този метод чакам, че към този момент сме акумулирали огромния потрес и негативите в резултатите си за предходната година. Като че ли банките се научиха да работят в условия на провокации от позиция както на приходите, по този начин и на разноските, а и на облагата. В условия на рецесия като че ли свикнахме да се приспособяваме. Банковият бранш е в положение, в което възвръщаемостта на капитала е по-голяма от цената на капитала. В Европа е много друго, защото две трети от банките не са в тази обстановка.
Споменахте заделянето на хранителни запаси и приключването на мораториума. Приблизително каква част от клиентите ви, които са се възползвали от отсрочката, няма да съумеят да се върнат към постоянното обслужване на заемите?
- Общият дял от портфейла ни, който попадна под първата вълна на мораториума, е сравним с общото равнище за банковата система. Малко над 8 милиарда лева е размерът на отсрочените заеми в банковата система. Едноцифрен е процентът на клиенти присъединили се във втората вълна на мораториума без да са били ползватели на облекчени ограничения през първата фаза. Тоест това са бизнес клиентите и семействата, които са в риск. Хубавото е, че огромна част от нашия портфейл към този момент е излязъл от мораториум. Също по този начин заявките с искане за пролонгация към този момент са нищожен брой, макар че срокът за подаването им изтича на 31 март.
Огромната част от експозициите, които излизат от мораториум, съумяват да посрещат заплащанията. Говорим за към 10-11%, които имат усложнения. Тези усложнения в действителност се показват в закъснения до 30 дни. Някои клиенти споделят, че това се дължи на загуба на привички да погасяват в точния момент. След увещание от страна на банката те възвръщат заплащанията си. Все отново мисля, че едни 10% са минимумът експозиции, които няма да могат да се върнат към обикновено заплащане. Така или другояче, отвън мораториума ние имаме самостоятелен метод към всеки клиент и сме подготвени да дискутираме най-хубавата опция за него, стига да е съобразена с предписанията, които имаме от регулатора за оценката на риска и отразяването им във финансовите ни резултати.
Това автоматизирано ни препраща към тематиката за регулациите. " УниКредит Булбанк " към този момент е една от българските банки под директния контрол на Европейската централна банка. Тя твърди, че оказва напън за намаляването на необслужваните заеми. Изострен ли е разговорът, има ли някакви съответни наставления към българския банков бранш?
- Регулациите за справяне с необслужваните заеми в действителност са отпреди няколко години, по-конкретно от 2016 година. Още тогава ние, като част от групата " УниКредит ", която е под надзора на ЕЦБ, имахме тактика, с която да отговорим на условията на регулатора. Очакванията на ЕЦБ не са трансформирали и те са, че при дял на необслужваните експозиции над 5%, е належащо да се ползва упоменатата тактика. Така че количествените условия на регулатора остават и неговото очакване е, че банките ще имат ясна тактика за справяне с необслужваните експозиции.
Съвсем разумно е кредитният риск да бъде едно от главните терзания на регулатора при изискване, че в международен мащаб банките минаха през нужда да са част от решението на рецесията. Редно е да спомене, че регулаторите ни дадоха инструмент за това - да вземем за пример облекченото отнасяне при мораториума.
В България сносно си научихме урока по какъв начин да се оправяме самодейно с необслужваните експозиции. Затова не срещаме никаква спомагателна преса от страна на регулатора. По-скоро упованията са да съблюдаваме техните политики, както във връзка с необслужваните заеми, по този начин и на новата политика, която е обвързвана с отпущането на нови заеми и техния мониторинг.
Да, само че на европейско ниво се оферират тактики за понижаване на " неприятните заеми ". Как гледате на концепцията за основаване на национални сдружения за ръководство на активите, която е част от тези тактики?
- Мисля, че това е обвързвано с притесненията на регулатора за резултата на необслужваните експозиции върху стабилността на банките в Европейския съюз. Търсят се разновидности за бързо подкрепяне на банките в Европа. Това обаче по-скоро се отнася за стопанските системи, в които както означих, възвръщаемостта на капитала е по-малка, в сравнение с цената му. Натрупването на необслужвани експозиции, от една страна, ще бъде обвързвано с спомагателни разноски за банките, а от друга, значително ще утежни тяхната опция да вземат участие като деен сътрудник на бизнеса в процеса по възобновяване. Затова се търсят благоприятни условия.
Не мисля, че за България е належащо такова подкрепяне. Ние минахме през обстановка, при която банковият бранш беше с 20% дял на необслужвани експозиции. Към края на 2020 година този дял падна до 8.2%. Ако отстраняваме отписванията, които секторът е направил, делът е към 9.4%, само че при много високо равнище на капитализация. През годините банките съумяха да осъществят много положителни схеми и вътрешни модели за понижаване на риска. В момента, в който пазара го разреши, още веднъж ще има опция и за продажби на портфейли.
Като цяло прогнозите са за закъснение на растежа на кредитирането. На кои сегменти залагате, с цел да поддържате кредитния поток?
Заради невиждана рецесия се стовари върху всички ни и в човешки, и в бизнес проект, моите упования за миналата година бяха кредитирането да се забави. Очаквах, че тогава ще се понижи рискът и клиентите ни ще са доста по-консервативни. Но не видяхме закъснение в кредитирането. Тази година банките остават част от решението на рецесията и ще опитаме да подкрепим клиентите си с оборотен капитал в сложен миг. Ние сме отворени за бизнес и позицията ни е, че би трябвало да сме катализатори на възобновяване. Не вършим взаимни отстъпки с риска, само че и нямаме забрани да кредитираме браншове. Дори и бранш " Туризъм ", който е най-силно обиден от рецесията, е в листата ни с клиенти, които преглеждаме за финансиране. Очаквам да продължи търсенето на ипотечни заеми. Потребителското кредитиране като дял от Брутният вътрешен продукт доближи своя условен връх. Не мисля, че темповете на растеж ще бъдат толкоз огромни при него. Надявам се бизнесът да стартира да осъществя плановете, които краткотрайно беше поставил на пауза.
Някои европейски банки към този момент регистрират като проблем натрупването на " защитни спестявания " под формата депозити и постановат негативни лихви. Подобни трендове има и при бизнес влоговете у нас. Да чакаме ли отрицателни лихвени проценти и по депозитите на семействата?
- Истината е, че новото обикновено и новите условия, при които ще вършим бизнес, са такива. Нивото на спестяванията в банките както в България, по този начин и в редица други европейски страни, е доста високо. Към днешна дата 59% от Брутният вътрешен продукт е под формата на депозити в банките.
В спешната 2020 година размерът на депозитите в банковата система набъбна с към 10%. Но колкото е по-голяма несигурността, толкоз повече бизнесът и семействата са склонни да икономисват. За банките ликвидността е разход. Освен в депозитната база, ликвидността набъбна и поради това, че в изискванията на рецесия регулаторът разумно наложи спомагателни ограничавания за пласирането на ликвидност. Банките към този момент нямат различни нискорискови благоприятни условия за разпространение на ликвидност.
Сега размерът на свръхрезервите, които банковата система поддържа в Българска народна банка са големи. Те също имат своята цена и тя не е загадка за никого. Така че поддържането на тази свръхликвидност за нас съставлява значителен разход. Банките въпреки всичко сме бизнес, въпреки и мощно контролиран и с спомагателни отговорности, тъй че би трябвало да усъвършенстваме разноските си.
За клиентите, които са физически лица, бих споделила, че това би се случило при равнища на депозити, за които банките са поръчител, че депозантите са добре обезпечени. Също по този начин и при изискванията на добре показана опция. Но искрено казано, не го изключвам.
Благодаря ви за този диалог!
Разговора води Атанаси Петров
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ