Теодора Духовникова играе в ролята на агент на ДАНС в

Теодора Духовникова играе в ролята на сътрудник на ДАНС в новия сериал „ Дяволското гърло “. Актрисата е тръгнала по следите на ликвидиране с набожен нюанс. Нейн екранен сътрудник е Владо Карамазов, а заради фотосите „ сътрудника на ДАНС “ живее три месеца в Родопите, където й се образова да стреля, да кара и да пребори персоналните си страхове. Публикуваме изявление с актрисата от Петя Славова за Днес.бг без редакторска интервенция.

Героинята ви в „ Дяволското гърло “ наподобява много еманципирана. Уловили сте темпото на Холивуд, който сега прави поклон точно към самостоятелните и мощни дами.

Наистина не са толкоз доста женските функции в сериал, още повече български, които да са толкоз еманципирани. А тук освен Миа, а и обликът на бременната полицайка (Лидия Инджова) е по този начин мощен.  Това не е преднамерено издирван резултат. Сериалът не е юридически, с цел да е политически правилен, само че доста тъкмо е уловил духа на времето, в което живеем. Женските персонажи тук са мощни, натоварени с повече пълномощия от на една стопанка. Същото се отнася и до процесите, които се случват – бежанци, мюсюлмани и християни. Хора, които гледаха сериала споделиха: „ Ето я Никита! “ В доста страни има сходни героини, само че ние си нямаме доста такива. Нашите женски персонажи са по-патриархални.

Какво ви се стори забавно във вашата героиня?

И в България живеят дами като героинята ми. Просто не знаем за тях. Винаги, когато един артист играе облик с избрана специалност, на която се подчертава, се съобразяваш с нещата, присъщи за нея. Не може героинята ми да се разревава от трупове или да е сантиментална „ женичка “. Въпреки това тя бяга от клишето. Ще забележим, че е доста наясно със обстановката, когато става дума за работата й и е извънредно безпомощна, що се отнася до персоналния й живот. Има извънредно прочувствени подиуми сред нея и щерка й, с доста унищожен вътрешен свят. Така че хората, които наблюдават „ Дяволското гърло “ няма да гледат просто бойна кокона, която тича, стреля и извънредно ловко разпитва очевидци. Е, и това ще видят. Но също по този начин фенът ще се срещне и с качества, които всяка актриса с интерес би изиграла. Именно, когато тази жена, чиято специалност не е типично женска, претърпява своите „ женски “ моменти, се бяга от клишето и се получава компактен и действителен облик.

Жанрът е престъпен. В България не се снимат доста такива продукции.

Това е обичаният ми род и той е доста обичан в цяла Европа и в света. Но във всяка страна той носи своите белези на обществото. Гледам доста такива сериали и знаех какво ме чака. Много акцентирах на физическата подготовка. Тренирах грубо. Това е наложително, тъй като героинята ми би трябвало да е в добра физическа форма. Стрелях с револвери, вървях при рали инструктори, тъй като на нея й се постанова да кара бързо кола. Правихме осморки на едни полигони напред и обратно. Това е нещо, което за мен бе изключително мъчно, тъй като съм претърпяла злополука и не карам кола.Беше доста тежка и бях със счупени шийни прешлени, имаше интервенции. В случая, обаче никой не се интересува актрисата боязън ли я е от нещо. А и аз съумях да преодолея този персонален потрес в името на ролята. Също по този начин имам сериозен проблем със гибелта и мъчно си представях моргите, в които би трябвало да отида, огледите на мястото на престъплението и труповете. Всичко преодолях. Гледах оптимално да не изгубвам от времето на екипа и да бъда съответна към това, което се чака от мен за тази роля.

Тоест функциите ви оказват помощ да превъзмогнете персоналните си страхове?

Това не става с всяка роля, само че особено след този план излязох по-силен човек. Спомням си, че фамилията ми бе пристигнало да ме види. Дълго време не бяхме дружно поради фотосите и на децата им бе мъчително. В свободния ми ден ги метнах в колата – аз, която не карам! Имам брошура, само че не съм карала от 15 години. Децата претърпяха същински прочувствен потрес като почнах да ги разхождам из хълмовете на Родопите. Респектираха се.

Престъпленията в сериала са единствено на повърхността на сюжетната линия, само че под нея се крият още обстановки. Засяга се тематиката за съжителството сред християни и мюсюлмани – въпрос, който много вълнува обществото.

Подобно на мощните женски персонажи, по този начин и тематиката за съжителството сред християни и мюсюлмани, демонстрира, че „ Дяволското гърло “ е доста сензитивен и съответен към времето, в което живеем. Сериалът не поучава с пръст. Има герои, които фанатично имат вяра в свръхестественото и други, които имат вяра в противоположното. Най-добра работа ще свършат тези, които са по средата и се пробват да възобновят връзки, които са нарушени. Не мисля, че нещо положително може да се случи посредством борба и война.  Мислих, че светът към този момент е улегнал и не би се върнал към неща, които са остарели. Явно не сме поумнели, колелото на историята се върти.  Мюсюлмани и християни живеят доста добре, в случай че няма някой извън който  да подклажда напрежение. Така е и в международната политика.

Прекарали сте три месеца в Родопите. Какво ви лиши тази роля и какво ви даде?

Беше изключително по време на фотоси. Много неща се случиха в екипа. Има си нещо там в тези планини. Някои хора се събраха в съдбоносни връзки, други – разделиха вечно. Всеки от нас извървя някакви свои Голготи. Беше мъчно. Снимали сме по 18 часа дневно, по 11 дни без отмора. Не сме се любували на планината като туристи. Напротив, от време на време е трябвало нещо да снимаме, само че природата не желае. Почва да трещи, дърветата се огъват. Всички крещят: „ Техниката! Техниката! “. В случая  тя е по-важна от хората. Ние сме завити в едни брезентови палатки. Вятърът ще ни отвее, не знаем по кое време ще свърши.  С Владо преминахме през доста особени моменти като персонално преживяване – като доверие сред нас, като хора, като екранни сътрудници. Обичам да играя с Владо и той с мен.

Гледаме ви в много филми в киното в последно време – „ Дъвка за балончета “, „ Вездесъщият “…

Не са доста! Някой беше написал, че играя „ в множеството български филми “. Това не е правилно. Участвам в два, а са излезли несъмнено 30. Просто за тези се приказва. Аз не играя във всички филми. Това е невероятно, не е добре и не е вярно.

Тогава да кажем по този начин – по друг метод ли подхождате към функциите си в театъра и в киното?

Театърът и киното са прекомерно разнообразни като изразни средства. В киното всичко би трябвало да е по-обрано, без внезапни смени. Иначе не знам какво да кажа за театралниченето на българските артисти. Мога да повторя какво сподели един път Явор Гърдев: Навсякъде по света в киното има жанр, който се избира да се играе. В някои филми играта е по-изведена, както прави Хелена Бонам Картър, да вземем за пример. В други филми се играе съвсем писмено – като натуршчик. Зависи от условията на режисьора и какво авансово сте се разбрали, с цел да е съответно на цялостната стилистика на кино лентата.

Как подбирате функциите си?

Много е мъчно за артист в България в днешно време да отхвърля оферти, само че аз го върша от боязън, че ще се усещам не на място и невдъхновена. Отказвала съм в театъра, киното, в сериали.  Решението ми зависи от екипа и хората, с които ще би трябвало да прекарам няколко месеца от живота си. Важно ми е да им се удивлявам и да желая да науча нещо от тях. Да изляза и да знам повече за тази специалност от момента преди да вляза в плана. Аз съм доста дребна, а актьорството е голямо и ти се учиш до края на живота си. Много е значимо кои са учителите ти и да подхождаш отговорно към специалността. Не, че не съм правила неточности. Не че се одобрявам на всички места, където съм се гледала. Напротив! Понякога съм ревала, само че във всеки план, в който съм взела участие, съм тръгвала с готовност.