Служението на кралицата
Теодора Димова,
На 6 септември кралица Елизабет ІІ назначи Лиз Тръс за министър-председател на Обединеното кралство и два дни по-късно тя постави клетва пред крал Чарлс ІІІ. На 8 септември кралицата издъхна в обичаната си лятна резиденция в замъка Балмòрал в Северна Шотландия. А ние като че ли бяхме престанали да виждаме възрастта ѝ. Изглеждаше добре, на лицето ѝ беше познатата чаровна усмивка, макар че бе с бастун, и на ръката ѝ се забелязваше синина, когато се ръкуваше с 15-ия министър председател от 70-годишното си ръководство. Беше под лекарско наблюдаване, само че до последния си ден беше на поста си – нежна и мощна.
От първите минути откакто медиите разнесоха вестта, че английската кралица е умряла, нейната персона, биография, живот, активност не слизат от международните вести, само че впечатляващото е, че не престават да занимават и елементарните хора. В обществените мрежи милиони споделят своята тъга и своята обич към кралицата. Не си припомням гибелта на никоя друга международна персона да е предизвиквала такава вълна от състрадание и съпричастност в целия свят и измежду хора с разнообразни политически пристрастия. Някои бяха подразнени от тази вълна и я дефинираха като нервност. Те са единици и тяхната позиция не е забавна, тъй като е ясна. Интересното е с какво гибелта на тази жена на пределна възраст трогна сърцата на толкоз хора. Краткият отговор е – със своята трогателна човещина.
Имаше мнения със зле прикрита завист за смисъла и бъдещето на монархията, за английския кралски двор, който бил лишен от действителна власт, изпразнен от управнически функционалности, сведени до алегорични, декоративни и даже водевилни. Това би могло да се одобри, в случай че не разбираме природата на властта, в случай че разбираме властта само като боравене с институционални механизми, в случай че не разбираме
духовната природа на властта
като подарък от Царя на царете. Иначе, действително видяно, с най-вече действителна власт разполагат диктаторите. На тях цялата им същина е устремена към властта, към преодоляване на всички нейни принадлежности и посредством тяхното потребление – подчиняването на цялото общество на една воля и една цел. Волята за власт, волята за мощност са главен признак на свръхчовека. Те точно го открояват и издигат над масата. Те го вършат стопанин. А господството се показва във властване – не алегорично, а пълномащабно. Диктатурите имат разлики съгласно характера на диктаторите и характерностите на епохата, само че главното е стремежът им към пълновластие. Някои избират евфемизма „ твърда ръка “. Примерите не са надалеч от нас и като време, и като разстояние.
Кралица Елизабет ІІ не притежаваше такава власт, а и с нищо не е показвала, че се стреми към сходна държавническа позиция. Тя доста тъкмо беше намерила и стоеше непоклатимо на мястото, отредено от Бога и от закона и съответстващо на характера ѝ. Тя разбираше властта като служение и го показваше с всичките свои дейности през дългото си престояване на кралския престол.
Да, може ние да сме не запомнили, само че съществува власт като служение. Съществува власт даже като жертвено служение. Не е належащо то да се показва в ефектни жестове, в противен случай, те са му противопоказни. То е същинско жертвено, когато е отдадено, търпеливо и смирено. На първо място такова е служението на Иисус Христос. Жертвено е служението и на доста крале, патриарси, папи, които са признавали над себе си Неговата власт – историята е богата с образци. Праобразът на царската корона е трънената корона, тръненият венец на Христос.
За 90-ия рожден ден на Елизабет ІІ беше издадена книгата „ Кралицата, която служи, и Царят, на който служи “ с нейни събрани мисли за вярата и за служението. Съдържа не блестящи сентенции, а откровени думи за централната роля на Иисус Христос в живота ѝ. По наследена традиция кралицата е глава на Англиканската черква, носи купата „ бранител на вярата “ и това предопределя живота ѝ да следва учението на Христос. Ала харизмата на личността ѝ идва освен от нейната отдаденост на дълга, само че и от това по какъв начин неговото осъществяване явно зависи от молитвите на другите. В първото си коледно послание по радиото през 1952 година тя насочва
молба към слушателите
„ Искам да ви помоля всички, каквато и да е вашата вяра, да се молите за мен в този ден – да се молите Бог да ми даде мъдрост и мощ да извърша тържествените обещания, които ще дам, и да мога правилно да послужвам на него и на вас през всичките дни на живота си ”. Акцентът на всичките коледни обръщения на кралицата е служението: „ Това е времето от годината, когато си спомняме, че Бог изпрати своя единороден Син да служи, а не да му служат. Той възвърне любовта и службата в центъра на живота ни в лицето на Иисус Христос. Това е моята молитва този Коледен ден, че неговият образец и обучение ще продължат да сплотяват хората, с цел да дадат най-хубавото от себе си в работа на другите “. И на 90-ия си рожден ден декларира в същия дух: „ Бях и оставам доста признателна на вас за вашите молебствия и на Бог за неговата непоколебима обич. Наистина видях неговата честност “.
Любимата библейска история на кралицата е Добрият самарянин и тя я е употребила в редица коледни излъчвания, като натъртва, че индивидът, който оказва помощ на нуждаещия се, е от друга религия и от друга просвета. Подчертава, че това е в центъра на християнското обучение: „ За мен, като християнин, едно от най-важните неща в това обучение се съдържа в притчата за Добрия самарянин, в която
Иисус дава отговор на въпроса „ Кой е моят близък? “
Това е безконечна история за жертва на разбойнически обир, който е бил подценен от личните си сънародници, на който е оказал помощ чужденец – и то ненавиждан чужденец. Внушението, направено от Иисус, е ясно: всеки е наш близък, без значение от расата, вероизповеданието или цвета на кожата. Необходимостта да се грижиш за своя близък е доста по-важна от всевъзможни културни или религиозни разлики “. Може да не сме нападнати от разбойници, само че когато сме самотни, потиснати или се усещаме необичани, проявата на обич, допиране или дума може да ни издигне от отчаянието към вярата. С топлите си думи кралицата се издига над формалността и протокола, с цел да бъде светлина в мрака на нашия свят.
На Коледа през 2000 година тя приказва за новото хилядолетие от раждането на Иисус Христос и изповядва пред цялата нация личната си религия: „ За мен учението на Христос и моята персонална отговорност пред Бога са рамката, в която се пробвам да напътсвам живота си. Аз, както доста от вас, съм черпила огромна разтуха в сложни времена от думите и образеца на Христос “. Откровението ѝ провокира голямо утвърждение измежду слушателите.
Светът става освен по-сложен и по-объркан, само че и изгубва своите ориентири, изгубва вековните си християнски устои. Това в най-голяма степен е резултат от дейностите на политиците с действителна власт. В коледното си обръщение през 2015 година кралицата със алегорична власт визира продължаващото всеобщо гонене на християни в Близкия изток: „ Вярно е, че светът трябваше да се изправи против моменти на мрачевина тази година, само че Евангелието на Йоан съдържа стих с огромна вяра, който се чете на коледните служби: „ Светлината в мрака свети, и мракът я не обзе “… Въпреки че беше подценяван и преследван през късия си живот, непроменимото обръщение на Христос не беше обръщение за възмездие или принуждение, а просто, че би трябвало да се обичаме един различен “. Наблюдателите го дефинират като „ най-християнското обръщение до момента “ от нейното над 60-годишно ръководство като монарх. Вярата на кралицата в доста връзки е
повлияна от нейния дядо Джордж V
който до края на живота си всяка вечер четял по една глава от Библията. Внучката му Лилибет също обича Библията и молитвеника си. Редовно посещава неделната литургия, само че всички споделят, че е в черква по-често от един път седмично. Това прави вярата ѝ непроменена през целия ѝ живот: „ едно от нещата, които не са се трансформирали толкоз доста за мен. “
През дългите години, до момента в който кралица Елизабет ІІ носеше кралската корона, видяхме доста политици, издигнати и провалени във властта. Тя остана на висотата на служението си. Показваше темперамент и достойнство. Това я трансформира в действителен обединител освен на английската нация, само че на общността от доста народи в света. Беше посрещана на най-високо равнище от стотици държавници. Беше приветствана с откровена обич от хората. Не е изненада, че гибелта ѝ се трансформира в централното събитие за планетата. Поклонението пред кортежа с ковчега ѝ ни припомня националната тъга при погребението на цар Борис ІІІ. Ще бъде помнена и откакто доста други бъдат забравени.
На 6 септември кралица Елизабет ІІ назначи Лиз Тръс за министър-председател на Обединеното кралство и два дни по-късно тя постави клетва пред крал Чарлс ІІІ. На 8 септември кралицата издъхна в обичаната си лятна резиденция в замъка Балмòрал в Северна Шотландия. А ние като че ли бяхме престанали да виждаме възрастта ѝ. Изглеждаше добре, на лицето ѝ беше познатата чаровна усмивка, макар че бе с бастун, и на ръката ѝ се забелязваше синина, когато се ръкуваше с 15-ия министър председател от 70-годишното си ръководство. Беше под лекарско наблюдаване, само че до последния си ден беше на поста си – нежна и мощна.
От първите минути откакто медиите разнесоха вестта, че английската кралица е умряла, нейната персона, биография, живот, активност не слизат от международните вести, само че впечатляващото е, че не престават да занимават и елементарните хора. В обществените мрежи милиони споделят своята тъга и своята обич към кралицата. Не си припомням гибелта на никоя друга международна персона да е предизвиквала такава вълна от състрадание и съпричастност в целия свят и измежду хора с разнообразни политически пристрастия. Някои бяха подразнени от тази вълна и я дефинираха като нервност. Те са единици и тяхната позиция не е забавна, тъй като е ясна. Интересното е с какво гибелта на тази жена на пределна възраст трогна сърцата на толкоз хора. Краткият отговор е – със своята трогателна човещина.
Имаше мнения със зле прикрита завист за смисъла и бъдещето на монархията, за английския кралски двор, който бил лишен от действителна власт, изпразнен от управнически функционалности, сведени до алегорични, декоративни и даже водевилни. Това би могло да се одобри, в случай че не разбираме природата на властта, в случай че разбираме властта само като боравене с институционални механизми, в случай че не разбираме
духовната природа на властта
като подарък от Царя на царете. Иначе, действително видяно, с най-вече действителна власт разполагат диктаторите. На тях цялата им същина е устремена към властта, към преодоляване на всички нейни принадлежности и посредством тяхното потребление – подчиняването на цялото общество на една воля и една цел. Волята за власт, волята за мощност са главен признак на свръхчовека. Те точно го открояват и издигат над масата. Те го вършат стопанин. А господството се показва във властване – не алегорично, а пълномащабно. Диктатурите имат разлики съгласно характера на диктаторите и характерностите на епохата, само че главното е стремежът им към пълновластие. Някои избират евфемизма „ твърда ръка “. Примерите не са надалеч от нас и като време, и като разстояние.
Кралица Елизабет ІІ не притежаваше такава власт, а и с нищо не е показвала, че се стреми към сходна държавническа позиция. Тя доста тъкмо беше намерила и стоеше непоклатимо на мястото, отредено от Бога и от закона и съответстващо на характера ѝ. Тя разбираше властта като служение и го показваше с всичките свои дейности през дългото си престояване на кралския престол.
Да, може ние да сме не запомнили, само че съществува власт като служение. Съществува власт даже като жертвено служение. Не е належащо то да се показва в ефектни жестове, в противен случай, те са му противопоказни. То е същинско жертвено, когато е отдадено, търпеливо и смирено. На първо място такова е служението на Иисус Христос. Жертвено е служението и на доста крале, патриарси, папи, които са признавали над себе си Неговата власт – историята е богата с образци. Праобразът на царската корона е трънената корона, тръненият венец на Христос.
За 90-ия рожден ден на Елизабет ІІ беше издадена книгата „ Кралицата, която служи, и Царят, на който служи “ с нейни събрани мисли за вярата и за служението. Съдържа не блестящи сентенции, а откровени думи за централната роля на Иисус Христос в живота ѝ. По наследена традиция кралицата е глава на Англиканската черква, носи купата „ бранител на вярата “ и това предопределя живота ѝ да следва учението на Христос. Ала харизмата на личността ѝ идва освен от нейната отдаденост на дълга, само че и от това по какъв начин неговото осъществяване явно зависи от молитвите на другите. В първото си коледно послание по радиото през 1952 година тя насочва
молба към слушателите
„ Искам да ви помоля всички, каквато и да е вашата вяра, да се молите за мен в този ден – да се молите Бог да ми даде мъдрост и мощ да извърша тържествените обещания, които ще дам, и да мога правилно да послужвам на него и на вас през всичките дни на живота си ”. Акцентът на всичките коледни обръщения на кралицата е служението: „ Това е времето от годината, когато си спомняме, че Бог изпрати своя единороден Син да служи, а не да му служат. Той възвърне любовта и службата в центъра на живота ни в лицето на Иисус Христос. Това е моята молитва този Коледен ден, че неговият образец и обучение ще продължат да сплотяват хората, с цел да дадат най-хубавото от себе си в работа на другите “. И на 90-ия си рожден ден декларира в същия дух: „ Бях и оставам доста признателна на вас за вашите молебствия и на Бог за неговата непоколебима обич. Наистина видях неговата честност “.
Любимата библейска история на кралицата е Добрият самарянин и тя я е употребила в редица коледни излъчвания, като натъртва, че индивидът, който оказва помощ на нуждаещия се, е от друга религия и от друга просвета. Подчертава, че това е в центъра на християнското обучение: „ За мен, като християнин, едно от най-важните неща в това обучение се съдържа в притчата за Добрия самарянин, в която
Иисус дава отговор на въпроса „ Кой е моят близък? “
Това е безконечна история за жертва на разбойнически обир, който е бил подценен от личните си сънародници, на който е оказал помощ чужденец – и то ненавиждан чужденец. Внушението, направено от Иисус, е ясно: всеки е наш близък, без значение от расата, вероизповеданието или цвета на кожата. Необходимостта да се грижиш за своя близък е доста по-важна от всевъзможни културни или религиозни разлики “. Може да не сме нападнати от разбойници, само че когато сме самотни, потиснати или се усещаме необичани, проявата на обич, допиране или дума може да ни издигне от отчаянието към вярата. С топлите си думи кралицата се издига над формалността и протокола, с цел да бъде светлина в мрака на нашия свят.
На Коледа през 2000 година тя приказва за новото хилядолетие от раждането на Иисус Христос и изповядва пред цялата нация личната си религия: „ За мен учението на Христос и моята персонална отговорност пред Бога са рамката, в която се пробвам да напътсвам живота си. Аз, както доста от вас, съм черпила огромна разтуха в сложни времена от думите и образеца на Христос “. Откровението ѝ провокира голямо утвърждение измежду слушателите.
Светът става освен по-сложен и по-объркан, само че и изгубва своите ориентири, изгубва вековните си християнски устои. Това в най-голяма степен е резултат от дейностите на политиците с действителна власт. В коледното си обръщение през 2015 година кралицата със алегорична власт визира продължаващото всеобщо гонене на християни в Близкия изток: „ Вярно е, че светът трябваше да се изправи против моменти на мрачевина тази година, само че Евангелието на Йоан съдържа стих с огромна вяра, който се чете на коледните служби: „ Светлината в мрака свети, и мракът я не обзе “… Въпреки че беше подценяван и преследван през късия си живот, непроменимото обръщение на Христос не беше обръщение за възмездие или принуждение, а просто, че би трябвало да се обичаме един различен “. Наблюдателите го дефинират като „ най-християнското обръщение до момента “ от нейното над 60-годишно ръководство като монарх. Вярата на кралицата в доста връзки е
повлияна от нейния дядо Джордж V
който до края на живота си всяка вечер четял по една глава от Библията. Внучката му Лилибет също обича Библията и молитвеника си. Редовно посещава неделната литургия, само че всички споделят, че е в черква по-често от един път седмично. Това прави вярата ѝ непроменена през целия ѝ живот: „ едно от нещата, които не са се трансформирали толкоз доста за мен. “
През дългите години, до момента в който кралица Елизабет ІІ носеше кралската корона, видяхме доста политици, издигнати и провалени във властта. Тя остана на висотата на служението си. Показваше темперамент и достойнство. Това я трансформира в действителен обединител освен на английската нация, само че на общността от доста народи в света. Беше посрещана на най-високо равнище от стотици държавници. Беше приветствана с откровена обич от хората. Не е изненада, че гибелта ѝ се трансформира в централното събитие за планетата. Поклонението пред кортежа с ковчега ѝ ни припомня националната тъга при погребението на цар Борис ІІІ. Ще бъде помнена и откакто доста други бъдат забравени.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ