Теодор Столожан отбелязва в изявление за румънска ТВ, че има сериозна опозиция от страна на банковата система в страната, като теоретиците се опитваха да потвърдят, че Румъния не може да премине към еврото, до момента в който не е задоволително развита
С влизането си в еврозоната България ще има конкурентно преимущество пред Румъния във всички области, изключително в туризма. Това съобщи нощес в ефира на телевизия Диджи 24 някогашният румънски министър председател Теодор Столожан, разяснявайки икономическата обстановка в Румъния.
„ В края на тази година ще видите какъв интернационален туризъм е имала България и какъв туризъм ще има Румъния ", уточни Теодор Столожан, който бе министър-председател на Румъния в интервала 1991-1992 година
Бившият министър председател от редиците на Национално-либералната партия поддържа влизане на Румъния в еврозоната и напомни, че постоянно се е застъпвал за това.
Румъния е публично задължена да одобри еврото според Договора за присъединение към Европейския съюз, само че понастоящем няма график за реализиране на тази цел. През годините след влизането в Европейски Съюз, разнообразни румънски държавни управления са посочвали няколко целеви дати - 2019 година, 2024 година или 2029 година, само че нито една не е била подкрепена от осъществяване на нужните условия, разясниха румънски медии около влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година
„ Имаше невероятна опозиция от страна на банковата система, като теоретиците се опитваха да потвърдят, че Румъния не може да премине към еврото, до момента в който не е задоволително развита “, напомни Теодор Столожан в ефира на Диджи 24 и даде за образец Хърватия и България.
Той разяснява икономическата обстановка в Румъния и означи, че казусът на страната е фискалната и финансовата дисциплинираност.
„ (…) Ние, с математическа акуратност, в последна сметка разрушаваме каруцата в оградата, както направихме в този момент, и тези извънредно мъчителни и тежки ограничения (за икономии) трябваше да бъдат подхванати за румънското население и освен за него, само че и за румънските компании. Ние имаме тази линия, по тази причина постоянно съм се застъпвал за това Румъния да премине към еврото допустимо най-бързо “, показа румънският политик.
Според него, с цел да се реализира тази цел, Румъния би трябвало да реализира макроикономически баланс, а не равнище на развиване.
„ (…) Хърватия се причисли към еврото, като по това време имаше по-нисък БВП на глава от популацията от Румъния “, означи някогашният министър председател.
Той разяснява новините в Румъния към прекосяването към еврото в България и информациите, че някъде е нямало евро в банкомат или че някой е получил ресто в лв..
„ Това са проблеми, присъщи на началния интервал, до момента в който нещата се уредят “, уточни Теодор Столожан. “България ще има конкурентно преимущество пред Румъния във всички области, изключително в туризма. И в края на тази година ще видите какъв интернационален туризъм е имала България и какъв туризъм ще има Румъния ", заключи той.
В Румъния публичната поддръжка за приемането на еврото е към 59 %, съгласно изследване на Евробарометър за Европейската комисия. Страната обаче е изправена пред най-големия бюджетен недостиг в Европейски Съюз, а стабилизирането на обществените финанси е съществена спънка за присъединението. Анализатори, представени от Ройтерс, споделят, че ще са нужни няколко години, с цел да може Румъния да стабилизира финансите си, с цел да има реалистична вероятност за присъединение към еврозоната. На фона на високата инфлация, ограниченията за строги икономии и възхода на крайната десница преди изборите през 2028 година, тематиката за приемането на единната валута липсва от всеобщия публичен спор.
За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният недостиг не би трябвало да надвишава 3 % от Брутният вътрешен продукт, общественият дълг би трябвало да бъде стеснен до под 60 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а инфлацията не би трябвало да бъде с повече от 1,5 % по-висока от междинната стойност за страните от еврозоната с най-хубави индикатори. Освен това страната би трябвало да има постоянен валутен курс - би трябвало да взе участие в механизма на обменните курсове (ERM II) в продължение на минимум две години без доста отклоняване от централния курс на ERM II, а дълготрайният лихвен % не би трябвало да надвишава с повече от два процентни пункта лихвения % на трите страни членки с най-хубави индикатори за ценова непоклатимост.
Източник: БТА
С влизането си в еврозоната България ще има конкурентно преимущество пред Румъния във всички области, изключително в туризма. Това съобщи нощес в ефира на телевизия Диджи 24 някогашният румънски министър председател Теодор Столожан, разяснявайки икономическата обстановка в Румъния.
„ В края на тази година ще видите какъв интернационален туризъм е имала България и какъв туризъм ще има Румъния ", уточни Теодор Столожан, който бе министър-председател на Румъния в интервала 1991-1992 година
Бившият министър председател от редиците на Национално-либералната партия поддържа влизане на Румъния в еврозоната и напомни, че постоянно се е застъпвал за това.
Румъния е публично задължена да одобри еврото според Договора за присъединение към Европейския съюз, само че понастоящем няма график за реализиране на тази цел. През годините след влизането в Европейски Съюз, разнообразни румънски държавни управления са посочвали няколко целеви дати - 2019 година, 2024 година или 2029 година, само че нито една не е била подкрепена от осъществяване на нужните условия, разясниха румънски медии около влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 година
„ Имаше невероятна опозиция от страна на банковата система, като теоретиците се опитваха да потвърдят, че Румъния не може да премине към еврото, до момента в който не е задоволително развита “, напомни Теодор Столожан в ефира на Диджи 24 и даде за образец Хърватия и България.
Той разяснява икономическата обстановка в Румъния и означи, че казусът на страната е фискалната и финансовата дисциплинираност.
„ (…) Ние, с математическа акуратност, в последна сметка разрушаваме каруцата в оградата, както направихме в този момент, и тези извънредно мъчителни и тежки ограничения (за икономии) трябваше да бъдат подхванати за румънското население и освен за него, само че и за румънските компании. Ние имаме тази линия, по тази причина постоянно съм се застъпвал за това Румъния да премине към еврото допустимо най-бързо “, показа румънският политик.
Според него, с цел да се реализира тази цел, Румъния би трябвало да реализира макроикономически баланс, а не равнище на развиване.
„ (…) Хърватия се причисли към еврото, като по това време имаше по-нисък БВП на глава от популацията от Румъния “, означи някогашният министър председател.
Той разяснява новините в Румъния към прекосяването към еврото в България и информациите, че някъде е нямало евро в банкомат или че някой е получил ресто в лв..
„ Това са проблеми, присъщи на началния интервал, до момента в който нещата се уредят “, уточни Теодор Столожан. “България ще има конкурентно преимущество пред Румъния във всички области, изключително в туризма. И в края на тази година ще видите какъв интернационален туризъм е имала България и какъв туризъм ще има Румъния ", заключи той.
В Румъния публичната поддръжка за приемането на еврото е към 59 %, съгласно изследване на Евробарометър за Европейската комисия. Страната обаче е изправена пред най-големия бюджетен недостиг в Европейски Съюз, а стабилизирането на обществените финанси е съществена спънка за присъединението. Анализатори, представени от Ройтерс, споделят, че ще са нужни няколко години, с цел да може Румъния да стабилизира финансите си, с цел да има реалистична вероятност за присъединение към еврозоната. На фона на високата инфлация, ограниченията за строги икономии и възхода на крайната десница преди изборите през 2028 година, тематиката за приемането на единната валута липсва от всеобщия публичен спор.
За да може Румъния да се откаже от леята, бюджетният недостиг не би трябвало да надвишава 3 % от Брутният вътрешен продукт, общественият дълг би трябвало да бъде стеснен до под 60 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а инфлацията не би трябвало да бъде с повече от 1,5 % по-висока от междинната стойност за страните от еврозоната с най-хубави индикатори. Освен това страната би трябвало да има постоянен валутен курс - би трябвало да взе участие в механизма на обменните курсове (ERM II) в продължение на минимум две години без доста отклоняване от централния курс на ERM II, а дълготрайният лихвен % не би трябвало да надвишава с повече от два процентни пункта лихвения % на трите страни членки с най-хубави индикатори за ценова непоклатимост.
Източник: БТА
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ