Котловината Висок - българският Див Запад
Теодор Спасов
Facebook Twitter Viber Още благоприятни условия за шерване Гугъл Plus LinkedIn Email 09:00, 19 юни 17, 4 0
© Теодор Спасов
1/3 Следваща фотография Увеличи
Пътят към котловината Висок е картинен и стеснен.
© Теодор Спасов
Предходна фотография 2/3 Следваща фотография Увеличи
Бурла
© Теодор Спасов
Предходна фотография 3/3 Увеличи
Високо в Балкана, на по-малко от километър от границата на България със Сърбия, се намират три живописни села, в които времето безусловно е спряло. Чувството да се озовеш в планинска долина, носеща името Висок, е безусловно като да попаднеш в американски уестърн от 50-те години, само че с колоритни балкански примеси. Там се намират селата Смолча, Комщица и Бърля.
Първият път, когато попаднах в българския див запад, ме посрещна мощна гръмотевична стихия. Любопитството ми надви над проливния дъжд, като навръщане ми се наложи да местя счупените от мощния вятър дървета и клони по тесния път, свързващ котловината с общинския център Годеч, с цел да мога да мина. Но природата в региона е толкоз величествена и пленяваща, че макар зевсовия яд парченце от сърцето ми остана там. Наскоро се завърнах още веднъж, с цел да напиша този къс пътепис.
Пътят към котловината Висок е картинен и стеснен. По него мъчно се разминават две коли, а когато против вас се изправи камион, сложните маневри са неизбежни. Асфалтът е излят безусловно по ръба на доста стръмна бездна. Движейки се по нея, на юг се вижда прелестна панорама към по-ниските борови гори на планината и поляните сред тях, а на север - доста стръмни гористи скатове. Усещането е такова, като че ли пътят безусловно е закачен за планината и виси като мост над полето. Голяма е вероятността по пътя да попаднете на стадо овце или на биволи, които да ви гледат интелигентно, до момента в който постепенно преминавате около тях.
Смолча
Тъкмо след няколко стръмни завоя следва табела, която тържествено ви приветства с " Добре пристигнали в Смолча ". В ситуирано на 952 метра над морското ниво село живеят едвам 16 души. Теренът към него е гол, стръмен и каменист, само че извънредно хубав, като на места се виждат и разпилени широколистни дървета и шубраци. Точно като в уестърн.
След Освобождението Смолча попада в състава на Царибродската околия. Населението на селото тогава е било към 500 души или към 30 пъти по-голямо, в сравнение с е през днешния ден. Тогавашните селяни са се изхранвали главно с отглеждане на животни. Отглеждали са овце, крави, биволи, кози, свине и кокошки. През 1920 година Ньойският контракт визира доста отрицателно Смолча. Тогава границата е прокарана през самото село, като землището му е разграничено на две. Нивите на доста от селяните тогава останали в другата страна и на процедура са били неизползваеми.
В селото няма черква, нито пощенска станция. Магазинът през днешния ден работи няколко дни в седмицата, като множеството артикули се доставят по предварителна поръчка.
© Теодор Спасов
Къщите в Смолча са най-вече от тиня и глина. Много от тях са полуразрушени, като мебелите в доста от тях стоят по този начин, както са ги оставили стопаните им в предишното, когато към момента са били населявани.
Комщица
Следващото село след Смолча е Комщица. То е кръстено на едноименната река, която минава през него. Тя пък е кръстена на величествения старопланински връх Ком, който гордо се извисява над котловината като катедрала.
Селото е евентуално най-старото в котловината Висок, като то има история на повече от 2 хиляди години. Над него има остатъци от римската цитадела Калето. По време на Възраждането Комщица е главният културен и търговски център на котловината, като през 1850 година в него се основава килийно учебно заведение. Населението се е изхранвало с отглеждане на животни и занаятчийство.
© Теодор Спасов
На централния площад в Комщица се извисява монумент от времената на социализма.
В Комщица има черква, оповестена за народен монумент на културата – храмът " Света Троица ". На централния площад се извисява относително огромен комунистически монумент. Има запустели кръчми, читалище, магазини и десетки глинени къщи. Има и изследователска станция към Софийския университет, която също е запустяла.
Днес популацията на Комщица е 61 души, като множеството къщи се употребяват като вили.
Около Комщица има голям брой пещери. Горите към селото се населяват от доста представители на дивата фауна, като мястото постоянно се посещава от ловци през ловния сезон.
Бърля
Бърля е последното село в българската част на котловината, като е ситуирано на по-малко от половин километър от сръбската граница. Край него може да се виждат коли на гранична полиция, който охраняват границата.
© Теодор Спасов
Днес в Бърля има 16 непрекъснати поданици.
Днес в Бърля има 16 непрекъснати поданици, като през летния сезон доста хора, които имат вила там, също изпълват неговите къщи. Преди към 30 години в селото са живеели към 100 души или 6 пъти повече, в сравнение с през днешния ден. Впечатление прави, че при започване на юни селото е изпълнено с хора, които се любуват на слънцето в късната пролет.
© Теодор Спасов
Всъщност Комщица и Бърля са съвсем слети, като ги дели един завой и по-малко от минута път с автомобил. Докато Комщица се сгушва долу в ниското, Бърля се простира във високото и от там се отварят извънредно красиви гледки. Може би по тази причина и Бърля е по-предпочитаното от софийските виладжии село.
***
Трите села Смолча, Комщица и Бърля са съвсем слети. Днес те образуват една екзотична селска агломерация, в която съвсем всичко е такова, каквото е било и преди 100 години. Като изключим някои полуразрушени постройки на ТКЗС-та, постройката на пощата в Комщица и няколкото комунистически монументи – всичко е такова, каквото е било едно време.
© Теодор Спасов
Вероятно в случай че не беше толкоз покрай границата със Сърбия, котловината Висок през днешния ден щеше да бъде осеяна с живот.
Вероятно в случай че не беше толкоз покрай границата със Сърбия, котловината Висок през днешния ден щеше да бъде осеяна с живот. Може би къщичките в селата нямаше да прилича декори от уестърн с балкански детайли, а щяха да са забележителности в поддържан туристически комплекс като Копривщица или Лещен.
Край котловината има естествени ски писти, които биха могли да бъдат употребявани, в случай че някои вложители проявят интерес. Природата е извънредно красива, като туристи може да бъдат привличани целогодишно. Древната римска цитадела може да бъде пригодена за туризъм, както и някои от пещерите в региона. Планинските пътеки към връх Ком пък може да бъдат разширени и облагородени. Районът е в действителност извънредно перспективен. При това освен за туризъм, а поради чистотата на въздуха и за произвеждане на биопродукти.
Това съставлява българският див запад през днешния ден – хубав, съхранил духа на предишното и перспективен. Дали в миналото ще възкръсне? Може би. Все отново има вяра, поради обстоятелството, че се намира единствено на час и 15-20 минути от София. На ход са предприемачите, от които зависи да преоткрият неговия капацитет, да го употребят и да облагородят региона. Дотогава ще е подобаващ за уестърн завършения. Но несъмнено си заслужава да бъде посетен, най-малкото поради извънредно красивата и дива природа.
Всичко, което би трябвало да знаете за: От първа ръка (6)
Facebook Twitter Viber Още благоприятни условия за шерване Гугъл Plus LinkedIn Email 09:00, 19 юни 17, 4 0
© Теодор Спасов
1/3 Следваща фотография Увеличи
Пътят към котловината Висок е картинен и стеснен.
© Теодор Спасов
Предходна фотография 2/3 Следваща фотография Увеличи
Бурла
© Теодор Спасов
Предходна фотография 3/3 Увеличи
Високо в Балкана, на по-малко от километър от границата на България със Сърбия, се намират три живописни села, в които времето безусловно е спряло. Чувството да се озовеш в планинска долина, носеща името Висок, е безусловно като да попаднеш в американски уестърн от 50-те години, само че с колоритни балкански примеси. Там се намират селата Смолча, Комщица и Бърля.
Първият път, когато попаднах в българския див запад, ме посрещна мощна гръмотевична стихия. Любопитството ми надви над проливния дъжд, като навръщане ми се наложи да местя счупените от мощния вятър дървета и клони по тесния път, свързващ котловината с общинския център Годеч, с цел да мога да мина. Но природата в региона е толкоз величествена и пленяваща, че макар зевсовия яд парченце от сърцето ми остана там. Наскоро се завърнах още веднъж, с цел да напиша този къс пътепис.
Пътят към котловината Висок е картинен и стеснен. По него мъчно се разминават две коли, а когато против вас се изправи камион, сложните маневри са неизбежни. Асфалтът е излят безусловно по ръба на доста стръмна бездна. Движейки се по нея, на юг се вижда прелестна панорама към по-ниските борови гори на планината и поляните сред тях, а на север - доста стръмни гористи скатове. Усещането е такова, като че ли пътят безусловно е закачен за планината и виси като мост над полето. Голяма е вероятността по пътя да попаднете на стадо овце или на биволи, които да ви гледат интелигентно, до момента в който постепенно преминавате около тях.
Смолча
Тъкмо след няколко стръмни завоя следва табела, която тържествено ви приветства с " Добре пристигнали в Смолча ". В ситуирано на 952 метра над морското ниво село живеят едвам 16 души. Теренът към него е гол, стръмен и каменист, само че извънредно хубав, като на места се виждат и разпилени широколистни дървета и шубраци. Точно като в уестърн.
След Освобождението Смолча попада в състава на Царибродската околия. Населението на селото тогава е било към 500 души или към 30 пъти по-голямо, в сравнение с е през днешния ден. Тогавашните селяни са се изхранвали главно с отглеждане на животни. Отглеждали са овце, крави, биволи, кози, свине и кокошки. През 1920 година Ньойският контракт визира доста отрицателно Смолча. Тогава границата е прокарана през самото село, като землището му е разграничено на две. Нивите на доста от селяните тогава останали в другата страна и на процедура са били неизползваеми.
В селото няма черква, нито пощенска станция. Магазинът през днешния ден работи няколко дни в седмицата, като множеството артикули се доставят по предварителна поръчка.
© Теодор Спасов
Къщите в Смолча са най-вече от тиня и глина. Много от тях са полуразрушени, като мебелите в доста от тях стоят по този начин, както са ги оставили стопаните им в предишното, когато към момента са били населявани.
Комщица
Следващото село след Смолча е Комщица. То е кръстено на едноименната река, която минава през него. Тя пък е кръстена на величествения старопланински връх Ком, който гордо се извисява над котловината като катедрала.
Селото е евентуално най-старото в котловината Висок, като то има история на повече от 2 хиляди години. Над него има остатъци от римската цитадела Калето. По време на Възраждането Комщица е главният културен и търговски център на котловината, като през 1850 година в него се основава килийно учебно заведение. Населението се е изхранвало с отглеждане на животни и занаятчийство.
© Теодор Спасов
На централния площад в Комщица се извисява монумент от времената на социализма.
В Комщица има черква, оповестена за народен монумент на културата – храмът " Света Троица ". На централния площад се извисява относително огромен комунистически монумент. Има запустели кръчми, читалище, магазини и десетки глинени къщи. Има и изследователска станция към Софийския университет, която също е запустяла.
Днес популацията на Комщица е 61 души, като множеството къщи се употребяват като вили.
Около Комщица има голям брой пещери. Горите към селото се населяват от доста представители на дивата фауна, като мястото постоянно се посещава от ловци през ловния сезон.
Бърля
Бърля е последното село в българската част на котловината, като е ситуирано на по-малко от половин километър от сръбската граница. Край него може да се виждат коли на гранична полиция, който охраняват границата.
© Теодор Спасов
Днес в Бърля има 16 непрекъснати поданици.
Днес в Бърля има 16 непрекъснати поданици, като през летния сезон доста хора, които имат вила там, също изпълват неговите къщи. Преди към 30 години в селото са живеели към 100 души или 6 пъти повече, в сравнение с през днешния ден. Впечатление прави, че при започване на юни селото е изпълнено с хора, които се любуват на слънцето в късната пролет.
© Теодор Спасов
Всъщност Комщица и Бърля са съвсем слети, като ги дели един завой и по-малко от минута път с автомобил. Докато Комщица се сгушва долу в ниското, Бърля се простира във високото и от там се отварят извънредно красиви гледки. Може би по тази причина и Бърля е по-предпочитаното от софийските виладжии село.
***
Трите села Смолча, Комщица и Бърля са съвсем слети. Днес те образуват една екзотична селска агломерация, в която съвсем всичко е такова, каквото е било и преди 100 години. Като изключим някои полуразрушени постройки на ТКЗС-та, постройката на пощата в Комщица и няколкото комунистически монументи – всичко е такова, каквото е било едно време.
© Теодор Спасов
Вероятно в случай че не беше толкоз покрай границата със Сърбия, котловината Висок през днешния ден щеше да бъде осеяна с живот.
Вероятно в случай че не беше толкоз покрай границата със Сърбия, котловината Висок през днешния ден щеше да бъде осеяна с живот. Може би къщичките в селата нямаше да прилича декори от уестърн с балкански детайли, а щяха да са забележителности в поддържан туристически комплекс като Копривщица или Лещен.
Край котловината има естествени ски писти, които биха могли да бъдат употребявани, в случай че някои вложители проявят интерес. Природата е извънредно красива, като туристи може да бъдат привличани целогодишно. Древната римска цитадела може да бъде пригодена за туризъм, както и някои от пещерите в региона. Планинските пътеки към връх Ком пък може да бъдат разширени и облагородени. Районът е в действителност извънредно перспективен. При това освен за туризъм, а поради чистотата на въздуха и за произвеждане на биопродукти.
Това съставлява българският див запад през днешния ден – хубав, съхранил духа на предишното и перспективен. Дали в миналото ще възкръсне? Може би. Все отново има вяра, поради обстоятелството, че се намира единствено на час и 15-20 минути от София. На ход са предприемачите, от които зависи да преоткрият неговия капацитет, да го употребят и да облагородят региона. Дотогава ще е подобаващ за уестърн завършения. Но несъмнено си заслужава да бъде посетен, най-малкото поради извънредно красивата и дива природа.
Всичко, което би трябвало да знаете за: От първа ръка (6)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ