ETF фондовете в България – време ли е за локални пасивни продукти?
Теодор МинчевВ последните години индексните фондове вид ETF (Exchange-Traded Funds) се трансфораха в гръбнака на световното вложение. С над $13 трилиона активи под ръководство в международен мащаб и стотици нови фондове, листвани всяка година, ETF революцията несъмнено промени метода, по който милиони хора и институции построяват своите портфейли. Но макар тази детонация, Българската фондова борса към момента остава без личен, локално структуриран ETF върху главните си показатели, като SOFIX или BGBX40.Това повдига основен въпрос: Защо България изостава и какво е належащо, с цел да се появи същински локален ETF?В момента българските вложители имат достъп до редица интернационалните ETF-и – както посредством интернационалните брокери като Interactive Brokers, по този начин и посредством платформи с достъп до Xetra, Euronext и други европейски тържища. Това включва добре познати имена като Vanguard, iShares, Amundi и Lyxor. На процедура, ETF с фокус върху разрастващи се пазари или Централна и Източна Европа са налични – само че ETF, основан съответно на SOFIX или BGBX40 – липсва.През 2016 година беше изработен опит с така наречен Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF, регистриран в Люксембург и търгуван на БФБ. Въпреки положителната концепция, фондът по този начин и не натрупа нужния размер и ликвидност. Причините? На първо място – лимитираният вътрешен пазар, ниската ликвидност на подлежащите акции, както и неналичието на задоволително популяризация измежду всеобщия вложител. Освен това институционалните играчи – пенсионни фондове и застрахователи – избират директни експозиции към акции и облигации, вместо индексни артикули.Но през днешния ден ситуацията е друга. Появата на мобилни платформи като Karoll Broker, растящият интерес към пасивното вложение и световната вълна от финансово обучение основават нова среда. Все повече млади вложители търсят решения вид „ всичко в едно “ – и ETF-ите оферират тъкмо това. Един ETF върху SOFIX или BGBX40 може да се трансформира в първият артикул за начинаещия вложител – автоматизирана диверсификация, ниски разноски, лесна покупка и продажба.Какво е нужно, с цел да стане действителност?Първо, емитент с задоволителна финансова мощност и известност – било то от съществуващите ръководещи сдружения (УД), или посредством партньорство с интернационална конструкция. Второ, ясно написана и лесна за следване тактика – дали ще се следи изцяло показателят, дали ще има най-малък предел на ликвидност на излъчванията вътре и така нататък Трето – маркетинг и обучение. Без огромна акция и ясно пояснение за какво ETF-ите са потребни, рискуваме още веднъж да останат „ екзотика “ за малко на брой.Съществуват и различни разновидности – да вземем за пример ETF, основан на районен показател с българско присъединяване, или разбъркан фонд, включващ 50% акции от SOFIX и 50% облигации от български емитенти. Такива „ хибридни “ артикули могат да са по-подходящи за старт и да понижат риска, обвързван с ниската ликвидност на част от индексните акции. 
Взаимните фондове - частична опция?Въпреки възходящата известност на ETF фондовете в международен мащаб, взаимните фондове към момента резервират своето място в портфейлите на доста вложители, в това число и в България. Те съставляват групови капиталови схеми, ръководени от лицензирани ръководещи сдружения, които целят да обезпечат експозиция към разнообразни класове активи – акции, облигации, уравновесени структури и други.В страната работи относително добре развита промишленост от над 30 взаимни фонда, някои от които с над десетилетие история. Сред тях се открояват структури като „ КД Активен Балансиран “ и „ ДСК Балансиран фонд “, които комбинират сдържан риск с атрактивна рентабилност. За последните 3 години, да вземем за пример, „ КД Активен Балансиран “ регистрира рентабилност от 24.1%, до момента в който „ ДСК Балансиран фонд “ е донесъл на своите вложители 26.4%. Това е достижение, което заслужава внимание в подтекста на относително лимитираните благоприятни условия за диверсификация на българския пазар.Все отново, съществуват няколко значими разлики сред взаимните фондове и ETF-ите, които би трябвало да бъдат регистрирани при избор на капиталов инструмент. За разлика от ETF-ите, които се търгуват на борсата през целия ден, взаимните фондове се купуват и продават по цената на чистите им активи (NAV), която се дефинира в края на всеки работен ден. Това ги прави по-малко подобаващи за вложители, които желаят еластичност и опция за бърза реакция на пазарни придвижвания. Освен това, взаимните фондове постоянно са свързани с по-високи разноски – освен за ръководство, само че и под формата на входни и изходни такси, които могат да понижат действителната рентабилност при по-кратки капиталови хоризонти. Съществуват и бариери пред навлизането на по-малки вложители, като минимални суми за присъединяване, както и лимитирана бистрота спрямо борсово търгуваните фондове.Въпреки тези дефекти, добре ръководените взаимни фондове могат да играят роля в уравновесен портфейл – изключително когато се търси експозиция към местни активи или по-специализирани тактики. В България някои от най-добре представящите се фондове за последните години са точно от тази категория, показвайки, че дейното ръководство към момента има своето място на по-малки и не толкоз ефикасни пазари. Развитието на ETF промишлеността у нас не би трябвало да изключва или омаловажава взаимните фондове, а да ги добавя, създавайки по-богата капиталова екосистема за крайните консуматори.ЗаключениеИстината е, че в случай че БФБ и регулаторите в действителност желаят да привлекат всеобщия вложител, пасивният артикул е освен потребен, само че и стратегически нужен. В момента сме очевидци на възходяща група младежи, които посредством мобилни приложения към този момент търгуват Tesla, Nvidia или SPY – само че нямат достъп до личната си стопанска система посредством индексен артикул. Това е освен пазарна празнота, а и опция за основаване на ново потомство български вложители, които построяват дълготраен капитал посредством местна експозиция.Време е България да има собствен ETF – освен тъй като „ всички го вършат “, а тъй като нашият пазар има потребност от това. Ако желаеме финансова просвета, пенсии с действителна рентабилност и по-добра пазарна инфраструктура – пасивното вложение би трябвало да бъде част от формулата.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Взаимните фондове - частична опция?Въпреки възходящата известност на ETF фондовете в международен мащаб, взаимните фондове към момента резервират своето място в портфейлите на доста вложители, в това число и в България. Те съставляват групови капиталови схеми, ръководени от лицензирани ръководещи сдружения, които целят да обезпечат експозиция към разнообразни класове активи – акции, облигации, уравновесени структури и други.В страната работи относително добре развита промишленост от над 30 взаимни фонда, някои от които с над десетилетие история. Сред тях се открояват структури като „ КД Активен Балансиран “ и „ ДСК Балансиран фонд “, които комбинират сдържан риск с атрактивна рентабилност. За последните 3 години, да вземем за пример, „ КД Активен Балансиран “ регистрира рентабилност от 24.1%, до момента в който „ ДСК Балансиран фонд “ е донесъл на своите вложители 26.4%. Това е достижение, което заслужава внимание в подтекста на относително лимитираните благоприятни условия за диверсификация на българския пазар.Все отново, съществуват няколко значими разлики сред взаимните фондове и ETF-ите, които би трябвало да бъдат регистрирани при избор на капиталов инструмент. За разлика от ETF-ите, които се търгуват на борсата през целия ден, взаимните фондове се купуват и продават по цената на чистите им активи (NAV), която се дефинира в края на всеки работен ден. Това ги прави по-малко подобаващи за вложители, които желаят еластичност и опция за бърза реакция на пазарни придвижвания. Освен това, взаимните фондове постоянно са свързани с по-високи разноски – освен за ръководство, само че и под формата на входни и изходни такси, които могат да понижат действителната рентабилност при по-кратки капиталови хоризонти. Съществуват и бариери пред навлизането на по-малки вложители, като минимални суми за присъединяване, както и лимитирана бистрота спрямо борсово търгуваните фондове.Въпреки тези дефекти, добре ръководените взаимни фондове могат да играят роля в уравновесен портфейл – изключително когато се търси експозиция към местни активи или по-специализирани тактики. В България някои от най-добре представящите се фондове за последните години са точно от тази категория, показвайки, че дейното ръководство към момента има своето място на по-малки и не толкоз ефикасни пазари. Развитието на ETF промишлеността у нас не би трябвало да изключва или омаловажава взаимните фондове, а да ги добавя, създавайки по-богата капиталова екосистема за крайните консуматори.ЗаключениеИстината е, че в случай че БФБ и регулаторите в действителност желаят да привлекат всеобщия вложител, пасивният артикул е освен потребен, само че и стратегически нужен. В момента сме очевидци на възходяща група младежи, които посредством мобилни приложения към този момент търгуват Tesla, Nvidia или SPY – само че нямат достъп до личната си стопанска система посредством индексен артикул. Това е освен пазарна празнота, а и опция за основаване на ново потомство български вложители, които построяват дълготраен капитал посредством местна експозиция.Време е България да има собствен ETF – освен тъй като „ всички го вършат “, а тъй като нашият пазар има потребност от това. Ако желаеме финансова просвета, пенсии с действителна рентабилност и по-добра пазарна инфраструктура – пасивното вложение би трябвало да бъде част от формулата.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари. Източник: infostock.bg
КОМЕНТАРИ