Язовирите вече са под контрол
Темповете, с които работи държавното ръководство у нас, са повече от умопомрачителни. След съвсем две години отсрочване дълго рекламираната концепция за основаване на държавно дружество "Управление и стопанисване на язовири " към този момент е реалност. Преди дни кабинетът одобри отлежаващия от края на лятото на предходната година Правилник за устройството и активността му, с което на процедура даде ход то действително да стартира работа. По всяка възможност това "ускоряване " на документалното оформяне на разпоредбите за работа в него е било предизвикано от настъпването на пролетта и от засилващото се снеготопене. Да напомним, че още преди година стана ясно, че рисковите язовири в страната са 416 на брой и ремонтите за тях са повече от неотложни.
А една от първите стъпки, които предприе при встъпването си в служба (на 4 май 2017-а) министърът на стопанската система Емил Караниколов, беше да разпореди
незабавни и интензивни инспекции
на язовирите в цялата страна и паралелно с това да набележи ограничения, свързани с надзора на тези уреди. По това време пред в. "БАНКЕРЪ " Караниколов за първи път заприказва за нуждата от основаване на държавно дружество, което да управлява положението и активността на водните уреди. Още повече че от години беше ясно, че положението на множеството от тях е повече от отчайващо.
Все отново тази концепция зря в главите на ръководещите още година. И то откакто наводненията през пролетта на предходната година подсетиха за сериозното положение на тези уреди, а заплахата от преливането на реки и язовири в Северозападна България към този момент чукаше на вратата. Едва тогава управниците на страната заговориха за основаването на дружество за ръководство на язовири, което ще бъде натоварено да ги поддържа и ремонтира. Отначало се взе решение да бъде основан фонд, в който да се събират пари за ремонтите. Средствата в него трябваше да идват от стопанската активност на всички язовири на страната.
За да могат чисто юридически водните уреди да бъдат обслужвани от страната обаче, трябваше да бъдат импортирани оферти за законодателни промени. Едва през юни предходната година Народното събрание одобри промени в Закона за водите, с които се даде опция за основаването на държавно дружество "Управление и стопанисване на язовири ", което да поеме поддръжката на язовирите. Правителството отдели 500 млн. лева, които бяха отпуснати, с цел да проработи новата конструкция.
Беше избран и период от три месеца за общините, които трябваше да заявят кои язовири ще продължат да стопанисват и кои ще трансферират под шапката на новото дружество. Все отново не трябва да забравяме, че в страната ни има 5700 язовира, а от тях над 4000 по документи се водят общинска благосъстоятелност.
С измененията в закона са даде опция държавното дружество да може да стопанисва и частни язовири, в случай че притежателите им имат предпочитание. Отделно от това
като ангажимент на новата конструкция
беше трансферирана и грижата за язовири, за които има спор по собствеността, до момента в който този спор не бъде позволен.
Извън обсега на активността на предприятието остават язовирите, които се стопанисват и ръководят от НЕК, от "Напоителни системи ", "Земинвест " и ВиК операторите, както и тези, които са отдадени на концесия - това излиза наяве от утвърждения организационен устав. Става дума за към 250 язовира, които са благосъстоятелност на частни лица или са отдадени на концесия на компании, на аграрни кооперации, сдружения за напояване и други.
Още предходната година Народното събрание задължи новата конструкция до 1 март всяка година да внася в Министерството на стопанската система проект за активността си през идната година, както и доклад за направеното през към този момент отминалата.
Това явно ще важи за идната година, защото действително официализирането на новото държавно дружество става едвам в този момент. От правилника излиза наяве, че в него е заложено назначението на 156 души в централно ръководство в София и в осемте районни офиса в София, Благоевград, Пловдив, Хасково, Бургас, Варна, Велико Търново и Враца. Предварителните планове демонстрират, че за издръжката им - работна заплата и осигуровки, ще отидат над 8.8 млн. лева за 2019-а и 2020 година. Други над 8.3 млн. лева са заложени за пазаруването на материали, облекло, офисоборудване, компютърни конфигурации, програмен продукт, високопроходими коли, наем и ремонт на пространства, за командировки в страната за обход на язовири. За пазаруване на контролно- измерителни системи, за мерителни устройства за равнището на водата и за рейки за язовирите, за паспортизация на язовирите и тяхната защита, както и за настоящи поправки, включително и за проучване и разчистване на язовирните дъна, са заложени общо над 78.8 млн. лева за тази и за идната година.
Правилникът планува два пъти годишно да се вършат механически прегледи на язовирите.
Основната цел за основаването на държавното дружество беше да има един орган, който да поеме ръководството на язовирите, тъй че да няма повече наводнения поради неизправни уреди - проблеми, които не спираха да припомнят какъв брой занемарена беше тази работа през годините. В тази връзка желаеме да напомним, че
още напролет на 2012-а в. "БАНКЕРЪ " се опита да подсети ръководещите
за отговорностите и отговорността в тази тенденция. Тогава под заглавие "Водният тигър изяде статистиката " разказахме по какъв начин държавните служители записват евентуално рисковите язовири единствено на хартия, само че на процедура дейности не се подхващат, защото отговорността за това се размиваше поради неизяснената благосъстоятелност на самите уреди сред няколко държавни институции и общините.
Дали в този момент, когато контролът и отговорността имат съответен получател, нещата ще се трансформират? Все още не е ясно, само че абсолютно е крачка в вярната тенденция.
Откакто се разбра, че се мисли в тази посока (преди близо две години), Държавната организация по метеорологичен и механически контрол се зае да брои язовирите. Те се оказаха 6822 на брой. За тях бяха формирани констативни протоколи и е изяснена собствеността им. Голяма част от тях се оказаха общински - 4523, само че защото множеството от общините нямат опция да се грижат за тях, им беше дадена опция да трансферират собствеността на язовирите безплатно на страната, а тя по-късно да ги впише в активите на новото държавно дружество. Държавната организация по метеорологичен и механически контрол заяви, че след приключването на периода за това (7 октомври 2018-а) 106 общини са трансферирали 2318 язовира на страната, само че прецизираха, че броят им може би ще се усили доста, защото доста от заявките по това време към момента не били обработени.
Окончателната им численост към момента не е оповестена публично.
Предприятието ще се управлява от изпълнителен шеф и от седемчленен директорски съвет. В борда влизат по един представител от пет министерства - на стопанската система, районното развиване, земеделието, енергетиката и околната среда. Останалите двама са изпълнителният шеф на сдружението и представител на Националното съдружие на общините. Управителният съвет ще взема решенията с нормално болшинство.
Устройственият устав планува изпълнителният шеф да има двама заместници.
Министърът на стопанската система ще утвърждава и проекта за работа на предприятието. Предвидено е той да бъде обществен. Приходите на предприятието ще се образуват от трансфер от държавния бюджет, доходи от активността му и други заплащания.
Вече има изясненост
кои язовири са планувани за ремонт
оповестиха от Министерството на стопанската система. Обследването, направено от Държавната организация по метеорологичен и механически контрол, е показвало, че за 858 водоема е належащо да се приведат в механически изправно положение. От тях незабавен ремонт е нужен за 416 язовира, от които 354 са общинска благосъстоятелност, а 60 са различен тип благосъстоятелност. Одобрено е финансиране за 18 от язовирите, които се нуждаят от незабавен ремонт.
Председателят на Държавната организация по метеорологичен и механически контрол Кирил Войнов разгласи, че към този момент е почнала подготовката на проектосметната документи за ремонтите. Очаква се това да стане напълно скоро.
По предписание на министъра на стопанската система в тези 18 водоема са включени язовирите "Огоста " край Монтана и "Бели Искър " в Софийска област. От област Благоевград в листата са язовир "Лялево дере 1 " и язовир "Сушица ". В Софийско - с изключение на "Бели Искър ", е и "Джахов мост ". В област Кюстендил е язовир "Долистово ". Във Врачанско първо ще се ремонтират три язовира: "Три кладенци " и "Девене " в село Девене и "Лесура ". В област Велико Търново това са язовирите "Павел 1 " и "Горния капчук ". В Шуменско е язовири "Дибич ", а в Добричко - "Смолница 2 ". От област Бургас е язовир "Ябълчево 2 ", в Ямболско - язовир "Пчела 000004 ", в Старозагорско - "Априлово ", в Пловдивско - "Керезлъка " и в област Пазарджик - "Дюлево 1 (Голуша) ".
А една от първите стъпки, които предприе при встъпването си в служба (на 4 май 2017-а) министърът на стопанската система Емил Караниколов, беше да разпореди
незабавни и интензивни инспекции
на язовирите в цялата страна и паралелно с това да набележи ограничения, свързани с надзора на тези уреди. По това време пред в. "БАНКЕРЪ " Караниколов за първи път заприказва за нуждата от основаване на държавно дружество, което да управлява положението и активността на водните уреди. Още повече че от години беше ясно, че положението на множеството от тях е повече от отчайващо.
Все отново тази концепция зря в главите на ръководещите още година. И то откакто наводненията през пролетта на предходната година подсетиха за сериозното положение на тези уреди, а заплахата от преливането на реки и язовири в Северозападна България към този момент чукаше на вратата. Едва тогава управниците на страната заговориха за основаването на дружество за ръководство на язовири, което ще бъде натоварено да ги поддържа и ремонтира. Отначало се взе решение да бъде основан фонд, в който да се събират пари за ремонтите. Средствата в него трябваше да идват от стопанската активност на всички язовири на страната.
За да могат чисто юридически водните уреди да бъдат обслужвани от страната обаче, трябваше да бъдат импортирани оферти за законодателни промени. Едва през юни предходната година Народното събрание одобри промени в Закона за водите, с които се даде опция за основаването на държавно дружество "Управление и стопанисване на язовири ", което да поеме поддръжката на язовирите. Правителството отдели 500 млн. лева, които бяха отпуснати, с цел да проработи новата конструкция.
Беше избран и период от три месеца за общините, които трябваше да заявят кои язовири ще продължат да стопанисват и кои ще трансферират под шапката на новото дружество. Все отново не трябва да забравяме, че в страната ни има 5700 язовира, а от тях над 4000 по документи се водят общинска благосъстоятелност.
С измененията в закона са даде опция държавното дружество да може да стопанисва и частни язовири, в случай че притежателите им имат предпочитание. Отделно от това
като ангажимент на новата конструкция
беше трансферирана и грижата за язовири, за които има спор по собствеността, до момента в който този спор не бъде позволен.
Извън обсега на активността на предприятието остават язовирите, които се стопанисват и ръководят от НЕК, от "Напоителни системи ", "Земинвест " и ВиК операторите, както и тези, които са отдадени на концесия - това излиза наяве от утвърждения организационен устав. Става дума за към 250 язовира, които са благосъстоятелност на частни лица или са отдадени на концесия на компании, на аграрни кооперации, сдружения за напояване и други.
Още предходната година Народното събрание задължи новата конструкция до 1 март всяка година да внася в Министерството на стопанската система проект за активността си през идната година, както и доклад за направеното през към този момент отминалата.
Това явно ще важи за идната година, защото действително официализирането на новото държавно дружество става едвам в този момент. От правилника излиза наяве, че в него е заложено назначението на 156 души в централно ръководство в София и в осемте районни офиса в София, Благоевград, Пловдив, Хасково, Бургас, Варна, Велико Търново и Враца. Предварителните планове демонстрират, че за издръжката им - работна заплата и осигуровки, ще отидат над 8.8 млн. лева за 2019-а и 2020 година. Други над 8.3 млн. лева са заложени за пазаруването на материали, облекло, офисоборудване, компютърни конфигурации, програмен продукт, високопроходими коли, наем и ремонт на пространства, за командировки в страната за обход на язовири. За пазаруване на контролно- измерителни системи, за мерителни устройства за равнището на водата и за рейки за язовирите, за паспортизация на язовирите и тяхната защита, както и за настоящи поправки, включително и за проучване и разчистване на язовирните дъна, са заложени общо над 78.8 млн. лева за тази и за идната година.
Правилникът планува два пъти годишно да се вършат механически прегледи на язовирите.
Основната цел за основаването на държавното дружество беше да има един орган, който да поеме ръководството на язовирите, тъй че да няма повече наводнения поради неизправни уреди - проблеми, които не спираха да припомнят какъв брой занемарена беше тази работа през годините. В тази връзка желаеме да напомним, че
още напролет на 2012-а в. "БАНКЕРЪ " се опита да подсети ръководещите
за отговорностите и отговорността в тази тенденция. Тогава под заглавие "Водният тигър изяде статистиката " разказахме по какъв начин държавните служители записват евентуално рисковите язовири единствено на хартия, само че на процедура дейности не се подхващат, защото отговорността за това се размиваше поради неизяснената благосъстоятелност на самите уреди сред няколко държавни институции и общините.
Дали в този момент, когато контролът и отговорността имат съответен получател, нещата ще се трансформират? Все още не е ясно, само че абсолютно е крачка в вярната тенденция.
Откакто се разбра, че се мисли в тази посока (преди близо две години), Държавната организация по метеорологичен и механически контрол се зае да брои язовирите. Те се оказаха 6822 на брой. За тях бяха формирани констативни протоколи и е изяснена собствеността им. Голяма част от тях се оказаха общински - 4523, само че защото множеството от общините нямат опция да се грижат за тях, им беше дадена опция да трансферират собствеността на язовирите безплатно на страната, а тя по-късно да ги впише в активите на новото държавно дружество. Държавната организация по метеорологичен и механически контрол заяви, че след приключването на периода за това (7 октомври 2018-а) 106 общини са трансферирали 2318 язовира на страната, само че прецизираха, че броят им може би ще се усили доста, защото доста от заявките по това време към момента не били обработени.
Окончателната им численост към момента не е оповестена публично.
Предприятието ще се управлява от изпълнителен шеф и от седемчленен директорски съвет. В борда влизат по един представител от пет министерства - на стопанската система, районното развиване, земеделието, енергетиката и околната среда. Останалите двама са изпълнителният шеф на сдружението и представител на Националното съдружие на общините. Управителният съвет ще взема решенията с нормално болшинство.
Устройственият устав планува изпълнителният шеф да има двама заместници.
Министърът на стопанската система ще утвърждава и проекта за работа на предприятието. Предвидено е той да бъде обществен. Приходите на предприятието ще се образуват от трансфер от държавния бюджет, доходи от активността му и други заплащания.
Вече има изясненост
кои язовири са планувани за ремонт
оповестиха от Министерството на стопанската система. Обследването, направено от Държавната организация по метеорологичен и механически контрол, е показвало, че за 858 водоема е належащо да се приведат в механически изправно положение. От тях незабавен ремонт е нужен за 416 язовира, от които 354 са общинска благосъстоятелност, а 60 са различен тип благосъстоятелност. Одобрено е финансиране за 18 от язовирите, които се нуждаят от незабавен ремонт.
Председателят на Държавната организация по метеорологичен и механически контрол Кирил Войнов разгласи, че към този момент е почнала подготовката на проектосметната документи за ремонтите. Очаква се това да стане напълно скоро.
По предписание на министъра на стопанската система в тези 18 водоема са включени язовирите "Огоста " край Монтана и "Бели Искър " в Софийска област. От област Благоевград в листата са язовир "Лялево дере 1 " и язовир "Сушица ". В Софийско - с изключение на "Бели Искър ", е и "Джахов мост ". В област Кюстендил е язовир "Долистово ". Във Врачанско първо ще се ремонтират три язовира: "Три кладенци " и "Девене " в село Девене и "Лесура ". В област Велико Търново това са язовирите "Павел 1 " и "Горния капчук ". В Шуменско е язовири "Дибич ", а в Добричко - "Смолница 2 ". От област Бургас е язовир "Ябълчево 2 ", в Ямболско - язовир "Пчела 000004 ", в Старозагорско - "Априлово ", в Пловдивско - "Керезлъка " и в област Пазарджик - "Дюлево 1 (Голуша) ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ